Определение по дело №685/2016 на Административен съд - Велико Търново

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№98

 

гр. Велико Търново, 21.03.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – Трети състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВТИМ БАНЕВ                                                                                                   

изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 685 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

           

Делото е образувано по жалба подадена от П.Н.Ц. с ЕГН **********, адрес ***, чрез адв. К.М. от АК – Враца, срещу действията на Дирекция за национален строителен контрол - гр. София, свързани с изпълнението на Заповед № ДК-02-СЦР-5/ 12.02.2013 г., издадена от началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ със седалище в гр. Русе. С цитираната заповед е наредено премахването на незаконен строеж „ „Надстрояване на хотел „Перун“ – стара сграда“, находящ се в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 65766.401.1 по кадастралната карта на землището на гр. Свищов, местност „Паметниците“, изпълнен от Марин Василев Маринов и Мая Кръстева Маринова. В жалбата не е посочено кои конкретно действия на органа по изпълнението се оспорват, но съобразно приложеното към същата писмо изх. № ВТ-1214-04-444/ 04.10.2016 г., издадено от заместник началник на ДНСК - София и съдържанието на представената от ответника административната преписка се налага извод, че се оспорват действията, обективирани в посоченото писмо. Първоначално жалбата е подадена до административен съд – Русе, като с Определение № 27/ 25.10.2016 г. по адм. дело № 354/ 2016 г. на АС – Русе, делото е изпратено по подсъдност на АС – Велико Търново. С жалбата на основание чл. 297, ал. 4 от АПК е направено искане за спиране на изпълнението на действията на ДНСК, като се твърди, че те причиняват на подателя й значителни и трудно поправими вреди. С разпореждане от 27.10.2016 г. по настоящото дело жалбата е оставена без движение за внасяне на ДТ, което е извършено на 21.11.2016 година. С молбата, с която е представена вносната бележка за внесена ДТ, жалбоподателят е поискал производството по адм. дело № 685/ 2016 г. на АСВТ да бъде спряно, тъй като Определение № 27/ 25.10.2016 г. по адм. дело № 354/ 2016 г. на АС – Русе е било обжалвано пред ВАС. Като е намерил искането за основателно, поради преюдициалност на повдигнатия пред Върховния административен съд въпрос, с определение от 22.11.2016 г., настоящият състав е спрял производството до приключването на производството, по частната жалба на П.Н.Ц. срещу определението по адм. дело № 354/ 2016 г. на АС – Русе. С Определение № 699/ 19.01.2017 г. по адм. дело № 14394/ 2016 г. на ВАС, тричленен състав, оставено в сила с определение № 3034/ 14.03.2017 г. по адм.д. № 2432/ 2017 г. на ВАС, петчленен състав, частната жалба на П.Ц. срещу определението на АС – Русе за изпращане по подсъдност, е оставена без разглеждане като недопустима.

Предвид изложеното, съдът намира, че към датата на постановяване на настоящото определение пречките за движението на адм. д. № 685/ 2016 г. на АСВТ са отстранени и е налице основание съдебното производство по същото да бъде възобновено.

 

Съдът, като взе предвид доказателствата в преписката, намира за установено следното:

 

Със Заповед № ДК–02–СЦР– 5/ 12.02.2013 г. на началника на РДНСК – Северен централен район със седалище в гр. Русе, е наредено премахване на незаконен строеж „надстрояване на хотел „Перун” – стара сграда”, находящ се в поземлен имот с идентификатор 65766.401.1 по КК и КР на землището на гр. Свищов, местност „Паметниците”, община Свищов. Заповедта е обжалвана по съдебен ред и е влязла в сила.

С процесната жалба е представен заверен препис от Нотариален акт № 98/ 09.09.2014 г. на нотариус с район на действие района на РС – Свищов, съгласно който подателят е придобил чрез покупко-продажба сградата - предмет на заповедта за премахване, а видно от доказателствата по делото, П.Ц. е оспорил по съдебен ред Заповед № ДК-02-СЦР-5/ 12.02.2013 г. и е бил страна в него производство. Заедно с жалбата, която е подадена чрез органа по изпълнението, от началника на РДНСК – СЦР – Русе по делото са представени документи, съдържащи се в административната преписка, съгласно опис /л. 1 от адм. д. № 354/ 2016 г. на АС – Русе/. В придружителното писмо не е взето становище по жалбата и по направеното искане за спиране на изпълнението на принудителните действия. Съобразно съдържанието й, жалбата има за предмет всички действия по принудителното изпълнение, извършени до момента. Такива, съгласно представените от началника на РДНСК – Русе документи са констатирането при проверка на липса на доброволно изпълнение на заповедта за премахване, предварителното проучване по чл. 5, ал. 1 от Наредба № 13/ 2001 г. на МРРБ, обективирано в протокол от 23.09.2015 г. и поредна покана за доброволно изпълнение, обективирана в писмо изх. № ВТ-1214-104-444/ 04.10.2016 г. на зам. началник на ДНСК, с адресат П.Ц..

В административната преписка не се съдържат данни да момента на довеждане на посочените действия до знанието на жалбоподателя. Същевременно, съгласно съдържанието на писмо изх. № ВТ-1214-104-444/ 04.10.2016 г., от П.Н.Ц. е подадена молба с вх. № ВТ-1214-12-325/ 14.09.2016 г. на ДНСК, в която е заявено, че същият е собственик на строежа след придобиването му през 2014 г., и че желае да го премахне доброволно. Наличието на такава молба, соченото съдържание на същата и момента на отправянето й, предполага знание към него момент у автора й за предприетите от органа по изпълнението действия по проверка за доброволно изпълнение и по предварителното проучване относно начина, срока и необходимите средства за изпълнението. Въпросната молба обаче не се съдържа в преписката, което налага изискването й от ответника, с цел определяне допустимият предмет на настоящото производство. От ответника следва да бъде изискано да представи и всички други документи, които са част от административната преписка, но не са изпратени от началника на РДНСК – СЦР заедно с жалбата, вкл. доказателствата за довеждането до знанието на П.Ц. на предприетите от органа по изпълнението действия, ако съществуват такива доказателства.

 

Съобразно така установеното съдът намира, че жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация. При липсата на данни кога писмо изх. № ВТ-1214-104-444/ 04.10.2016 г. на заместник-началника на ДНСК – София е доведено до знанието на жалбоподателя, следва да се приеме, че оспорването на обективираните с него действия е извършено в срока по чл. 296, ал. 1 от АПК, като от външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК.

Поради необходимостта от приобщаването на писмени доказателства, делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание, за която дата да се призоват като страни жалбоподателя П.Н.Ц. и органа по изпълнението – началникът на ДНСК – София.

 

По направеното искане за спиране на принудителното изпълнение. Същото е подадено от лице, което следва да е страна в административното производството по изпълнението и приложима при разглеждането му е разпоредбата на чл. 297, ал. 4 от АПК, съгласно която подаването на жалба не спира изпълнението, но съдът може да го спре до разрешаването й. Предвид горното, искането за спиране на предварителното изпълнение се явява допустимо за разглеждане в настоящото производство.

            Разгледано по същество, искането е неоснователно. 

Спирането на принудителното изпълнение на даден административен акт представлява вид обезпечение на жалбата срещу незаконосъобразни действия на органа по изпълнението и/или определеният по реда на Наредба № 13/ 23.07.2001 г. на МРРБ изпълнител. Следователно, в този случай молителят следва да обоснове необходимостта от спиране на принудителното изпълнение като докаже наличието на засягане на негов интерес, който да е равен по значимост на обществените интереси, посочени в общата норма на чл. 60, ал. 1 от АПК. Приложими критерии за значимост на засегнатия интерес, при липса на друга изрична уредба, са тези по чл. 166, ал. 2 от АПК - възможността от настъпване за оспорващия на значителна или трудно поправима вреда, която възможност следва да е в непосредствена връзка с момента на принудителното изпълнение.

В производства от вида на настоящото в тежест на жалбоподателя е да докаже, че е налице основание за спиране на принудителното изпълнение, като посочи конкретни аргументи и доказателства, които да обосноват извод че от продължаването на изпълнението преди произнасянето на съда по неговата жалба, за него биха настъпили значителни или трудно поправими вреди. В случая такива конкретни аргументи не са наведени с жалбата и настоящият състав не намира, че приобщените към делото доказателства, обосновават необходимост за жалбоподателя от спирането на принудителното изпълнение на Заповед № ДК–02–СЦР– 5/ 12.02.2013 г. на началника на РДНСК – СЦР - гр. Русе. Съдът намира за установено от представения нотариален акт от 09.09.2014 г., че към настоящия момент соченият като незаконен строеж се ползва от жалбоподателя. Липсват обаче доказателства дали към момента строежът се ползва съобразно предназначението за което е изграден, а именно предоставяне на хотелиерски услуги, като търговска дейност с цел печалба. Поради това не може да се направи извод, че поначало принудителното изпълнение, ако не бъде спряно, ще преустанови някаква такава дейност и по този начин ще доведе до търпене на вреди, още по-малко – значителни такива. Извън това, вреди от този вид, като имуществени, поначало са поправими по реда на претенцията за обезщетение за вреди от незаконосъобразни актове или действия на администрацията, чрез предявяване пред административния съд на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

На второ място, видно от доказателствата в преписката, към момента на подаване на процесната жалба, производството по изпълнението е било на етап начало на процедура по избор на изпълнител на принудителното премахване, който избор следва да се проведе по реда на Закона за обществените поръчки. Това означава, че съобразно разписана в Наредба № 13/ 2001 г. на МРРБ процедура, някакви реални неблагоприятни последици за жалбоподателя от принудителното изпълнение биха настъпили едва след приключването на тази процедура, сключването на договор с избрания изпълнител и определяне от органа по изпълнението на датата и часа на принудителното изпълнение, т.е. следващи действия на органа по изпълнението, за последното от които жалбоподателят следва да бъде задължително уведомен /чл. 7 от Наредбата/. Доколкото по делото няма данни и не се твърди въпросната процедура да е проведена  и да са предприети описаните последващи действия, съдът намира, че към настоящият момент не е налице вероятност от настъпването на значителни или трудно поправими вреди, произтичащи от и в непосредствена връзка с принудителното изпълнение. Предвид това в конкретния случай у оспорващия не се доказва интерес, противопоставим на държавните и обществени потребности, обуславящи нормативно допуснатото отклонение от принципа за суспензивния ефект на обжалването. 

 

С оглед казаното до тук, съдът намира, че в настоящото производство не е  установено по безспорен начин наличието на нито една от установените в закона предпоставки, налагащи спиране принудителното изпълнение на Заповед № ДК–02–СЦР– 5/ 12.02.2013 г. на началника на РДНСК – СЦР - гр. Русе до решаване на спора за нейната законосъобразност. Направеното от П.Н.Ц. искане се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. 

 

Водим от горните, съображения, съдът

 

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

На основание чл. 230, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, възобновява съдебното производство по адм. дело № 685/ 2016 г. по описа на Административен съд – В. Търново.

 

На основание чл. 154, ал. 1 и чл. 157, ал. 1 от АПК конституира като страни по адм. дело № 685/ 2016 г. по описа на Административен съд – В. Търново жалбоподателя П.Н.Ц. с ЕГН **********, адрес ***, и ответник Дирекция за национален строителен контрол - гр. София.

 

Насрочва делото в открито съдебно заседание на 25.04.2017 г. от 9,30 часа, за която дата да се призоват страните. Призоваването на жалбоподателя да се извърши чрез пълномощника му по делото адв. К.М., на посочения в жалбата служебен адрес: гр. София, ул. „Княз Борис I“ № 153, ет. 4, ап. 8. Прзоваването на ответника да се извърши чрез комплектовалия преписката административен орган – началника на Регионален отдел „Национален строителен контрол” – гр. В. Търново, на адрес гр. В. Търново, ул „Цар Теодор Светослав” № 59, ет. 7, п.к. 470.

 

Задължава началника на ДНСК - София, чрез комплектовалия преписката началник на РОНСК - гр. В. Търново, в 10-дневен срок от получаването на съобщението, да представи по адм. дело № 685/ 2016 г. на АСВТ молба с вх. № ВТ-1214-12-325/ 14.09.2016 г. на ДНСК, подадена от П.Н.Ц., както и всички други документи, които са част от административната преписка, но не са изпратени от началника на РДНСК – СЦР заедно с жалбата, вкл. доказателствата за довеждането до знанието на П.Ц. на предприетите от органа по изпълнението действия до дата 17.10.2016 г., ако съществуват такива доказателства. 

 

На основание чл. 297, ал. 4, вр. с чл. 166, ал. 3 от АПК, оставя без уважение искането на П.Н.Ц. ***, за спирането на принудителното изпълнение на Заповед № ДК-02-СЦР-5/ 12.02.2013 г. на началника на РДНСК – СЦР - гр. Русе до решаване на спора по адм. дело № 685/ 2016 г. по описа на Административен съд – Велико Търново с окончателен съдебен акт.

 

 

Определението, в частта му, с която е оставено без уважение искането за спиране на принудителното изпълнение на Заповед № ДК-02-СЦР-5/ 12.02.2013 г. на началника на РДНСК – СЦР - гр. Русе подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на република България, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

 

 

 

 

 

Административен съдия :