Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1091 14.05.2019 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският районен съд Х граждански състав
На осемнадесети април
Година 2019
В открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка
Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 6985 по описа за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявената от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”
ЕООД
против А.Р.С.
искова молба, с която се моли да бъде прието за установено, че ответникът дължи
на ищеца суми,
произтичащи от Договор за гаранция от 12.02.2015 г., сключен между ответника и
„ФЕРАТУМ БАНК” ЕООД във връзка с Договор за кредит
№ 231059/12.02.2015 г., сключен между ответника и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД,
които вземанията са цедирани на ищеца, а именно: 600 лв. – главница, 71,94 лв. – договорна лихва за периода 14.03.2015 г. –
11.08.2015 г., 360 лв. – административна такса за събиране на вземането и
354,06 лв. – такса гаранция, както и законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателно
изплащане на задължението, които вземания са част от предмета на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2892/2018 г. на БРС. Претендира се присъждане
на направените от ищеца
разноски по делото. В исковата молба се твърди, че на 12.02.2015
г. между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД и
ответника е бил сключен договор за
кредит, по силата на който дружеството е предоставило на ответника кредит в размер на 600 лв., който е следвало да бъде
върнат в срок до 11.08.2015 г. (за 180 дни), ведно с възнаградителна лихва за кредитора
в размер на 71,94 лв. На същата дата между А.С. и „ФЕРАТУМ БАНК” ЕООД (гарант)
е бил сключен и договор за гаранция, по силата на който гарантът се е задължил
в полза на кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на
кредитополучателя, като при неизпълнение от негова страна кредиторът е имал
право да предяви претенциите си директно към гаранта. В тази връзка
кредитополучателят се е задължил да заплати на гаранта такса за предоставяне на
гаранцията в размер на 354,06 лв. Ответникът не е изпълнил договорното си
задължение, поради което дружеството-гарант е погасило дължимите суми по
договора за кредит, с което е встъпило в правата на кредитора. На следващо
място се твърди, че с Договор за покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити
(цесия) от 01.12.2017 г. и Приложение Г към него
„ФЕРАТУМ БАНК” ЕООД
е прехвърлило на „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД вземанията си към А.С., като ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства.
Ищецът не изпраща процесуален представител в съдебно заседание, но с нарочна писмена молба заявява, че поддържа иска,
като моли по делото да
бъде постановено неприсъствено решение при наличие на условия за това.
Така
предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения едномесечен срок ответникът не е депозирал писмен отговор, не е изразил
становище по иска
и не е направил доказателствени искания. Същият не се явява лично в съдебно заседание и не изпраща процесуален
представител, редовно уведомен, като липсва и искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие.
След
преценка на събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото и
неоспорени от ответника писмени доказателства (Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 231059/ 12.02.2015 г. и общи условия към него, Договор
за гаранция (поръчителство) и общи условия към него, статус на заема,
Потвърждение за изплащане на сумите от страна на гаранта, Договор за цесия и
Приложение 4 към него, и потвърждение за сключена цесия) може да се направи
обоснован извод, че между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД и ответника А.С. е бил сключен твърдяния в исковата молба договор за
кредит за сумата от 600 лв., който е бил обезпечен с предоставена от „ФЕРАТУМ
БАНК” ЕООД гаранция (поръчителство), като кредитополучателят не е изпълнил
задължението си да върне предоставената му сума, ведно с уговорената
възнаградителна лихва и останалите такси и разноски, поради което гарантът е
платил сумите на кредитора, с което е встъпил в правата му спрямо длъжника, а след
сключването на договор за цесия между гаранта и ищцовото дружество, всички
вземания спрямо ответника са били прехвърлени на ищеца. С оглед на това съдът
намира, че предявеният иск е вероятно основателен.
Предвид установената вероятна
основателност на иска и тъй като ответникът не е представил отговор на исковата
молба и не се е явил в съдебно заседание, без да е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие, като същият е бил уведомен за последиците от
непредставянето на отговор и неявяването му по делото, съдът намира, че са
налице условията на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение по делото, като предявеният иск следва да бъде уважен
изцяло, без решението да се мотивира по същество.
Предвид
крайното решение на съда по съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото
производство в размер на 221,95 лв., от които 171,95 лв. – държавна такса и 50
лв. - ЮК възнаграждение, както и направените разноски в заповедното
производство в размер на 75 лв., от които 25 лв. – държавна такса и 50 лв. – ЮК
възнагаждение.
Мотивиран
от горното и на осн. чл. 239 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Р.С.,
ЕГН **********,***, че
същият дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, представлявано
от Т. Я. К., сумата от 600,00
лв. (шестстотин лв.) – главница по Договор за кредит №
231059/12.02.2015 г., във връзка с Договор за гаранция от 12.02.2015 г., сумата
от 71,94 лв. (седемдесет и един лв. и деветдесет и четири ст.) – договорна
лихва, дължима за периода 14.03.2015 г. – 11.08.2015 г., сумата от 360,00 лв.
(триста и шестдесет лв.) – административна такса за събиране на вземането и
сумата от 354,06 лв. (триста петдесет и четири лв. и шест ст.) - такса
гаранция, които вземания са били прехвърлени на ищеца с Договор за
покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити от
01.12.2017 г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението - 28.03.2018 г. до
окончателно изплащане на задължението, които вземания са част от предмета на Заповед № 1451/26.04.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2892/2018 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА А.Р.С., ЕГН **********,***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, представлявано от Т. Я. К.,
сумата от 221,95 лв. (двеста двадесет
и един лв. и деветдесет и пет ст.), представляваща направените
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, както и сумата от 75,00
лв. (седемдесет и пет лв.), представляваща направените съдебно-деловодни разноски
в производството по ч.гр.д. № 2892/2018 г. по описа на БРС.
Присъдените суми следва да бъдат
платени по следната банкова сметка *** „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД:
IBAN: ***, BIC: ***,
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД.
Решението не подлежи
на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА