Присъда по дело №45/2022 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 9
Дата: 28 януари 2022 г. (в сила от 15 февруари 2022 г.)
Съдия: Цанка Георгиева Неделчева
Дело: 20222230200045
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 9
гр. Сливен, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цанка Г. Н.
СъдебниМария Георгиева Велева

заседатели:Миглена Богомилова Николова
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
и прокурора К. Ст. К.
като разгледа докладваното от Цанка Г. Н. Наказателно дело от общ характер
№ 20222230200045 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия П. П. П. – роден на ***** г. в гр.Сливен,
жител и живущ в с.*****, български гражданин, с основно образование, учи,
неженен, не работи, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че:
На неустановени дати през периода от 14.12.2020 г. до 20.12.2020 г. в
гр.Сливен, макар и непълнолетен, но като разбирал свойството и значението
на извършеното деяние и могъл да ръководи постъпките си, в условията на
продължавано престъпление се съвкупил с ненавършилата 14-годишна
възраст М. АС. АС., родена на ***** г., доколкото извършеното не съставлява
престъпление по чл.152 от НК, поради което и на основание чл.151, ал.1,
вр.чл.26, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3, вр.чл.58А, ал.4, вр.чл.55, ал.1, т.2, б.“Б“
от НК му НАЛАГА наказание „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”, което да
се изпълни чрез поставяне на присъдата на информационното табло на
Община Сливен за срок от 14 дни.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
1
от днес пред СлОС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към Присъда № 9 от 28.01.2022 год. по НОХД № 45/2022 год. на СлРС
изготвени на 08.02.2022 год.

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия П.П.П. за
престъпление по чл. 151, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Производството се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша
становището на защитника на подсъдимия и на самия подсъдим, и след като установи,
че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е предявено,
като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира подсъдимият да бъде признат за
виновен и да му бъде наложено наказание при условията на чл. 55 от НК, а именно
наказание „Пробация”, което да включва двете задължителни мерки за срок от шест
месеца.
Разпитан в съдебно заседание подсъдимият П.П.П. се признава за виновен и дава
съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло
всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява
да не се събират доказателства за тези факти. Моли да му бъде наложено наказание
„Обществено порицание”.
Адв. Бъчварова от АК - Сливен – служебен защитник на подсъдимия П., не
оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и
също изразява съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съда
да определи на подсъдимия П. наказание при условията на чл. 55, ал. 2, б. „Б“ от НК
като счита, че в настоящия случай има многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, поради което пледира за налагане на наказание „Обществено
порицание”.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият П.П.П. е непълнолетен към датата на извършване на деянието, с
основно образование, не женен, учи, не работи, неосъждан.
Подс. П. живеел при родителите си в с. *****. Бил най-малкото дете от общо
четири деца в семейството. През учебната 2020/2021 год. бил на 16 години и учил в 10-
ти клас в Професионална гимназия по текстил „Добри Желязков“ – гр.Сливен.
Свид. М.А. е родена в Испания, където е живяла и учила. През 2020/2021 год.
била на 13 години, живеела в България и учила в ОУ „Юрий Гагарин“ – гр. Сливен.
Подс. П. и свид. А. се запознали и харесали през м. декември 2020 год. чрез
онлайн контакти по социална мрежа „Фейсбук“. Двамата започнали да си пишат и си
изпращали взаимно снимки. Тогава свид. А. споделила, че е на 13 години и че учи в 8-
мо ОУ – гр. Сливен и подс. П. споделил, че е на 16 години и е ученик в ПГТ „Добри
Желязков “ – гр. Сливен. Двамата си писали около една седмица и решили да се
срещнат и да се видят. Това решение подс. П. взел, въпреки знанието му, че е
забранено да се съвкупява с ненавършилата 14 години свид. А..
Един ден в периода 14.12.2020 год. – 20.12.2020 год. двамата се срещнали до 8-
мо ОУ – гр. Сливен и до близките гаражи се съвкупили за първи път. До този момент
1
свид. А. била девствена. След около два дни, в същия период, отново се срещнали на
същото място и отново се съвкупили. Двамата пазели в тайна отношенията помежду
им.
След две интимни срещи подсъдимият и свидетелката продължили връзката си,
но само виртуално чрез социалната мрежа „Фейсбук“, защото родителите на свид. А.
не й позволявали да излиза. Въпреки това двамата много се обикнали. Отношенията им
станали по-близки, но криели за връзката си.
След тези две интимни срещи свид. А. установила, че цикълът й се забавил и
тогава разбрала, че е бременна. Няколко месеца криела това както от родителите си,
така и от подс. П..
Свидетелката З.Ч. – майка на свид. А., забелязала, че дъщеря й има необичайни
състояния на сънливост, гадене и повръщане. Тогава й обърнала внимание и
забелязала, че е наедряла в областта на гърдите и корема. Това я усъмнило и купила
тест за бременност, като накарала М.А. да го направи. Резултатът от теста бил
положителен и тогава свид. Ч. провела разговор с дъщеря си за причините за
бременността й. Свид. А. й разказала за двете си срещи с подс. П..
На 31.05.2021 год. свид. Ч. завела дъщеря си на акушер-гинеколог, който
установил, че свид. А. е бременна в 24-та гестационна седмица. След като свид. Ч.
знаела вече за бременността на дъщеря си, свид. А. съобщила това на подс. П.. Казала
му, че майка й желае да се срещне с родителите му. Тогава подс. П. разказал всичко на
своите родители - свид. С.Н. и свид. П.Н.. Родителите на двамата се срещнали и
решили децата им да живеят поотделно до навършване на законно-позволената възраст
за съвместно живеене и грижи по израстването им, а за свид. А. и за детето й да се
поемат грижи от родителите й. Двете семейства нямали нищо против децата им да
поддържат връзка. На 03.09.2021 год. свид. А. родила дете от женски пол - Т.. Заедно с
детето си заживяла при родителите си.
След навършване на един месец от раждането на детето подс. П. отишъл да го
види, когато родителите на свид. А. не били в къщи. Двамата разговаряли и решили, че
искат за живеят заедно. Отишли в дома на подс. П. в с. С. и заживели на съпружески
начала при семейството на подсъдимия. Родителите им установили, че няма да се
справят с разделянето им и решили съвместно да полагат грижи за тях и за роденото
дете.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на събраните по делото доказателства, а именно: самопризнанието на подсъдимия и
събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени на
страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното
производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към
доказателствата по делото, тъй като подсъдимият призна вината си и изрази съгласие
да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият П.П.П. е
осъществил състава на престъплението по чл. 151, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 63, ал.
1, т. 3 от НК, тъй като на неустановени дати през периода от 14.12.2020 год. до
20.12.2020 год. в гр. Сливен, макар и непълнолетен, но като разбирал свойството и
2
значението на извършеното деяние и могъл да ръководи постъпките си, в условията на
продължавано престъпление се съвкупил с ненавършилата 14-годишна възраст М.А.
А., родена на ***** год., доколкото извършеното не съставлява престъпление по
чл.152 от НК.
Подсъдимият П.П.П. е бил непълнолетен към момента на извършване на
деянието, но с нормално за възрастта си интелектуално и физическо състояние, което
му е позволявало да разбират свойството и значението на деянието си и да може да
ръководи постъпките си. Няма данни към този момент той да е бил със забавено
развитие или да е страдал със заболяване, което да не му е позволявало от
интелектуална страна да не осъзнава извършеното.
Безспорно е установено, че извършеното от подсъдимия П. престъпление е в
условията на продължавано престъпление, тъй като отделните деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление по чл. 151, ал. 1 от
НК, са извършени от подс. П. през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината (пряк умисъл), при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Деянието подсъдимият е извършил с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния му характер, всички елементи от състава на престъплението,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици от него.
Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прецени
съдействието на подс. П. на досъдебното производство, добрите му характеристични
данни (срещу него няма подавани сигнали или жалби за нарушаване на обществения
ред или извършени престъпления) и чистото му съдебно минало.
Съдът не отчете отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
Преди да прецени изложените обстоятелства по отношение на подсъдимия
П.П.П., съдът редуцира предвиденото в чл. 151, ал. 1 от НК наказание съобразно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства,
обществената опасност на деянието, обществената опасност на подсъдимия,
причинения престъпен резултат и целите на генералната и специална превенция и
стигна до извода, че следва да наложи наказание на подсъдимия при условията на чл.
58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б” от НК, предвид изказаното от него
самопризнание и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК. Съгласно тази
разпоредба, при постановяване на осъдителна присъда при провеждане на съкратено
съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК – каквото беше проведено
по настоящото дело, наказанието се определя при условията на чл. 58а от НК. В
разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато едновременно
са налице условията по ал. 1-3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е
по – благоприятно за дееца. Предвид гореизброените смекчаващи вината
обстоятелства, които съдът приема като многобройни в случая, съдът намира, че
следва да се приложат разпоредбите на чл. 55 от НК, тъй като същите се явяват по –
благоприятни за подсъдимия при определяне на наказанието му. Ето защо съдът
наложи на подсъдимия наказание при условията на чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55,
ал. 1, т. 2, б. „Б” от НК, а именно: наказание „Обществено порицание”, което да се
изпълни чрез поставяне на присъдата на информационното табло на Община Сливен за
срок от 14 дни.
3
Така определеното наказание съдът прецени за максимално справедливо и
отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието на подсъдимия и
съответстващо на целите и задачите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът
счита, че то ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и ще
въздейства възпитателно и предупредително-възпиращо и върху останалите членове на
обществото.
Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4
Съобщи за изтекли лични данни