Решение по дело №675/2013 на Административен съд - Монтана

                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                      

               № 105/21.02.2014 г.

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Монтана, І-ви състав в съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав :  

 

                                                                    Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

 

при секретар  А.Л.                                                        разгледа

Адм.дело №675/2013г. по описа на   

Административен съд Монтана

 

Производството е по реда на чл.215 ал.1 Закон за устройство на територията (ЗУТ) във вр. с чл.145 и сл. Административно процесуален кодекс (АПК).

         Образувано е по жалба на Т.М.В. *** срещу Заповед №2566/16.10.2013г. на Кмета на Община Монтана, с която на основание чл.225а ал.1 ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж “Пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда”, находящ се в УПИ V, кв.43 по плана на с.С*** , с административен адрес с. С*** , Община Монтана, Област Монтана, ул. „Ч*** ” №* . В жалбата се поддържа, че оспорената заповед е незаконосъобразна като са развити доводи, че от една страна е нарушен материалния закон, а от друга страна, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В съдебно заседание оспорващият се явява лично и поддържа жалбата си, като моли оспорения административен акт да бъде отменен при развитите в жалбата доводи. 

         Ответникът по жалбата не се явява по същество на спора, като в нарочна писмена защита постъпила по делото, процесуалният му представител юрисконсулт Петкова развива доводи в подкрепа законосъобразността на оспорения административен акт и моли жалбата да бъде отхвърлена 

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168 ал.1 АПК намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирани лица и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

Предмет на спора е законосъобразността на Заповед №2566/16.10.2013г. на Кмета на Община Монтана, с която на основание чл.225а ал.1 ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж “Пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда”, находящ се в УПИ V, кв.43 по плана на с.С*** , с административен адрес с. С*** , Община Монтана, Област Монтана, ул. „Ч*** ” №* . Административния орган е приел в мотивите на оспорения административен акт, че в случая се касае за незаконен строеж изграден без разрешение за строеж и строителни книжа, което го е мотивирало да приеме, че като безспорно установен незаконен строеж подлежи на премахване. В оспорения административен акт не е посочена година на извършване на строежа, като е описан, като „пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда” изпълнен като скелетна конструкция от колони и греди и стоманобетонни плочи – междуетажна и подпокривна и ограждащи стени от тухлена зидария. В административния акт незаконния строеж е отразен с размери в план дължина 17,00м, ширина 14,50м и височина 7,00м. кота било, като е отразено, че покрива представлява дървена конструкция покрита с керемиди.

От фактическа страна, а и не се спори между страните, се установява следното:

При извършена проверка с Констативен акт №5/20.02.2013г. (л.10-12 по делото)  длъжностно лице при Община Монтана е констатирало, че строеж “Пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда”, находящ се в УПИ V, кв.43 по плана на с.С*** е изграден без разрешение за строеж и необходимите строителни книжа в нарушение на чл.148 ал.1 ЗУТ, като същия е установен с размери в план дължина 17,00м, ширина 14,50м и височина 7,00м. кота било. На л.14 по делото е приета декларация от оспорващият, с която е декларирал, че е извършил строителството през 2010г. е М*** Т*** В., които видно от приетото на л.17 по делото Удостоверение за наследници №24/04.02.2013г. е баща на оспорващия. По делото е приет Нотариален акт №136, том VІІІ, рег.№10198, дело №718/2013г. (л.63 по делотоЧ, от които се установява, че собственик на УПИ V, кв.86, по плана на с. С*** и изградените в него строежи – жилищна сграда, кухня, лятна кухня, стопанска постройка и навес е Н.Г.В. ***, като по делото е приета и нотариално заверена декларация (54 по делото), с която декларира годините на извършване на описаните строежи, в това число и описания в оспорения административен акт. С оспорената в настоящето производство Заповед №2566/16.10.2013г. на Кмета на Община Монтана, с която на основание чл.225а ал.1 ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж “Пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда”, находящ се в УПИ V, кв.43 по плана на с.С*** , с административен адрес с. С*** , Община Монтана, Област Монтана, ул. „Ч*** ” №* , като видно от приетата на л.9 по делото обратна разписка административния акт е съобщен на оспорващия на 29.10.2013г., тоест жалбата с вх.№1891/08.11.2013г., с която е сезирана настоящата съдебна инстанция е подадена в законоустановения срок и е допустима. Видно от приетата на л.32 по делото Заповед №3049/26.11.2013г. на Кмета на Община  Монтана на основание чл.62 ал.2 АПК е поправена оспорената Заповед №2566/16.10.2013г. на Кмета на Община Монтана, в частта относно квартала на имота, в които е изпълнен строежа, като текста „кв.43” се замени с „кв.86” по плана на с. С*** .

От така описаната фактическа обстановка, съдът, въз основа на събраните по делото писмени доказателства и изслушаната и приета съдебно-техническа експертиза стига до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.225а ал.1 ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2. В настоящият случай в административния акт е посочено, че описания строеж е пета категория, като тази констатация се споделя и от настоящата съдебна инстанция (от аргумента на чл.137 ал.1 т.5, б.”б” ЗУТ и чл.10 ал.1 т.1 от Наредба №1/30.07.2003г. за номенклатурата и видовете строежи), като същата се потвърждава и от приетата и неоспорена по делото съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото лице Г., която се кредитира изцяло от настоящата съдебна инстанция, като задълбочена и обективна, тоест налице е компетентност на административният орган издал оспореният административен акт.

            Основателно в жалбата се поддържа, че оспорения административен акт е незаконосъобразен. В писменото заключение на назначената по делото съдебно техническа експертиза изготвена от вещото лице Г., която се кредитира изцяло от съда, като обективна и безпристрастна, включено в доказателствения материал в съответствие с разпоредбите на Глава четиринадесета, Раздел пети от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приложим на основание препращащата норма на чл. 144 АПК, неоспорено от страните и изготвено и след външен оглед на място, са изложени констатации относно действителните размери и обем на сградата. Вещото лице установява при оглед на място и замерване, че направеното в административния акт описание на незаконния строеж, а именно описан като разположен на югозападната фасада на жилищната сграда с размери в план дължина 17,00м, ширина 14,50м и височина 7,00м. кота било, не отговаря на действителното, което се установява на място, а именно извършено пристрояване на северозападната фасадна стена на съществуваща сграда, с размери 3,60м х 10м. Вещото лице е изготвило и приложило към изготвената и приета по делото съдебно техническа експертиза, която не е оспорена от страните, скица на която е нанесло реално установения строеж, като размери и местоположение, като настоящия съдебен състав извършвайки съпоставка с описанието на строежа в оспорения административен акт и приложената на л.11 по делото скица с местоположение и размери на строежа, така както е установен с констативен акт №5/20.02.2013г., по безспорен начин установява, че в случая е налице пълно несъответствие досежно размерите и местоположението. Така установеното пълно несъответствие в размерите и местоположението на строежа безспорно установяват, че компетентния административен орган не е изпълнил задължението си да установи вида, местоположението и всички относими към индивидуализацията на строежа факти и обстоятелства, като по този начин е нарушил съществено чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК съгласно, който когато се издава в писмена форма, административният акт следва да съдържа фактическите основания за издаването му, както и чл. 7 АПК съгласно, който този акт следва да се основава на действителните факти от значение за случая. Като не е изпълнил така разписаните си задължения административния орган е постановил оспорения административен акт при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и липса на мотиви свързани с индивидуализацията на незаконния строеж, като пълнотата изисква да се посочи, че липсата на точно описание на подлежащия на премахване обект води до невъзможност за определяне предмета на незаконното строителство, както и на относимите за него правнорелевантни факти и норми, които биха били от значение за последващото изпълнение на административния акт, след влизането му в сила. В тази насока настоящия съдебен състав споделя изцяло константна практика на ІІ-ро отделение на ВАС по идентични казуси като например Решение № 9514 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. №5663/2013; Решение № 12841 от 4.10.2013 г. на ВАС по адм. д. №7546/2013 г.;  Решение № 15382 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. №9346/2013 г.; Решение № 13342 от 15.10.2013 г. на ВАС по адм. д. №6372/2013 г.; Решение № 16584 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. №9982/2013 г.; Решение № 7629 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. №2521/2013 г. и други все в тази насока, в които е прието, че неизясняването на релевантни за издаването на заповед за премахване на незаконен строеж факти и обстоятелства относно вида, параметрите и характеристиките на строежа, времето на извършването му, се явява съществено нарушение на административно производствените правила, което води до издаване на заповедта в нарушение на материалния закон. 

            Пълния разбор на доказателствата изисква да се посочи, че в случая административния орган не е изяснил по безспорен начин, кои е извършител на строежа, респективно незаконосъобразно е насочил принудителната административна мярка по премахване на незаконния строеж спрямо оспорващия Т.М.В., тъй като от приетите по делото декларация от 10.01.2013г., заявление за издаване на удостоверение за търпимост вх.№94-Н-813/20.11.2013г. (л.62 по делото), нотариално заверен протокол от 1.10.2013г. (л.82 по делото) и Нотариален акт №136, том VІІІ, дело №718/2013г. (л.63 по делото, които се съобразява от настоящия съдебен състав в съвкупност с останалия доказателствен материал по делото при условията на чл.142 ал.2 АПК, по безспорен начин установяват, че описания незаконен строеж не е извършен от оспорващия, не е негова собственост и не се ползва от него. При невъзможност да бъде направена връзка между съществуващия на място незаконен строеж - предмет на заповедта и лицето - адресат на заповедта, последната се явява незаконосъобразна, тъй като неблагоприятните правни последици от премахването му, не могат да бъдат възложени на лице, за когото няма данни да е извършител, респ. собственик, като в тази насока е константна практика на ВАС ІІ-ро отделение като например Решение № 7536 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. №4940/2013 г.; Решение № 9845 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. №5660/2013 г., в които е прието, че адресат на административния акт, с които е разпоредено премахване на незаконен строеж са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственика на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо когото се създава задължение за премахване на незаконния строеж, а от административния орган и по делото не се установява надлежно, че оспорващия не попада в кръга на така описаните лица. В селата, както и в части на малки и много малки градове със селскостопански характер могат да се застрояват стопански постройки със сeлскостопанско предназначение от всякакъв вид за лични нуж, с

Съобразно гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че оспорената Заповед №2566/16.10.2013г. на Кмета на Община Монтана, поправена със Заповед №3049/26.11.2013г. на Кмета на Община  Монтана, с която на основание чл.225а ал.1 ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж “Пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда”, находящ се в УПИ V, кв.86 по плана на с.С*** , с административен адрес с. С*** , Община Монтана, Област Монтана, ул. „Ч*** ” №* е незаконосъобразна и следва да бъде отменена предвид, което на основание чл.172 ал.2 АПК, І-ви състав на Административен съд Монтана

 

 

                                                Р Е Ш И

 

 

ОТМЕНЯ Заповед №2566/16.10.2013г. на Кмета на Община Монтана, поправена със Заповед №3049/26.11.2013г. на Кмета на Община  Монтана, с която на основание чл.225а ал.1 ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж “Пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда”, находящ се в УПИ V, кв.86 по плана на с.С*** , с административен адрес с. С*** , Община Монтана, Област Монтана, ул. „Ч*** ” №* .  

Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: