№ 1128
гр. Бургас, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20222120203826 по описа за 2022
година
Производството е образувано по повод жалба, подадена от „***” ЕООД, ЕИК ***,
представлявано от управителя Р.К. против Наказателно постановление (НП) № 02-
2200138/22.07.2022г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас,
с което за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на
дружеството жалбоподател като работодател е наложена имуществена санкция в размер на
2500 лева.
С жалбата НП се оспорва като неправилно и незаконосъобразно, издадено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, не било ясно описано
нарушението. Отделно от това не бил правилно определен размерът на наказанието.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. В.,
която поддържа жалбата, а в случай, че се приеме, че нарушение е осъществено, то да се
намали размерът на имуществената санкция. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административнонаказващият орган – Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас,
надлежно призован, в съдебното заседание се представлява от юрк. Н., оспорва жалбата и
излага съображения по същество като счита, че наказанието е съобразено с тежестта на
нарушението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на законовия срок като наказателно
постановление е връчено на 29.09.2022г., а жалбата е подадена на 06.10.2022г. Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
1
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
По същество съдът намира следното:
На 19.04.2022 г. около 14:40 часа св. Д. Р. заедно с своя колега М.С. извършили
проверка на обект кафене „***”, находящ се в гр. ***, стопанисван от дружеството „***”
ЕООД, където установили две работещи лица. Едното било лицето Т.Т.И., ЕГН **********,
което сервирало на клиенти, издавало касови бонове и връщало ресто на клиенти. Лицето
попълнило справка на основание чл. 402, ал. 1, т. 3, чл. 402, ал. 2 от Кодекса на труда като
собственоръчно е декларирало, че работи в „***” ЕООД, обект: кафене „***”, от 19.04.2022
г. на длъжност „сервитьор”, с работно време от 07:30 часа до 15:00 часа, трудово
възнаграждение 20 лв. на ден.
От работодателя били изискани документи и свидетелката установила при преглед на
представени в Инспекция по труда документи на 26.05.2022 г., а именно: Трудов договор №
2/18.04.2022 г. на Т.Т.И., Справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.
5 от Кодекса на труда с изх. № 02388223028414/20.04.2022 г. в 15:27:07 часа и др. във връзка
с извършена проверка на 19.04.2022 г. в 14:40 часа на място в обект: кафене „***”, находящ
се в гр. ***, стопанисван от „***” ЕООД, че лицето Т.Т.И. била допусната до работа преди
да й бъде връчено уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП.
На 26.05.2022г. бил съставен от св. Р. АУАН за това, че работодателят „***” ЕООД на
19.04.2022г. е допуснал до работа Т.Т.И. преди да й предостави копие от уведомлението по
чл. 62, ал. 3 КТ, заверено в съответното ТД на НАП, с което е нарушил чл. 63, ал. 2 КТ.
АУАН е връчен на представител на дружеството на 26.05.2022г.
Постъпило е възражение срещу АУАН, с което дружеството оспорва нарушението и
сочи, че трудов договор е бил регистриран на 20.04.2022г.
На 22.07.2022г. е издадено наказателно постановление, с което АНО е възприел
фактите, описани в АУАН и за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ е наложил имуществена
санкция в размер на 2500 лева.
Съдът изцяло кредитира показанията на св. Р., както и представените по делото
писмени доказателства като счита, че липсват противоречия, които да налагат допълнителен
анализ.
Видно е, че трудовият договор е регистриран в НАП на 20.04.2022г. в 15:27:07 часа,
поради което обективно не е възможно към момента на проверката на Т.Т.И. да е връчено
уведомление за това, че договорът е регистриран в ТД на НАП, тъй като от посочената
справка за приети и отхвърлени уведомления се установява, че трудовият договор е
регистриран с по-късен час от проверката, а по време на проверката лицето е било
установено на обекта да сервира на клиенти, издава касови бонове и връща ресто, самата тя
е декларирала, че работи от същия ден на обекта. В този смисъл са неоснователни
възраженията, че нарушението не е доказано.
Не се възприемат възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен
2
от оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, при издаването на АУАН е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Правилно е посочена нарушената материалноправна норма.
В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Не е спорно, че жалбоподателят има качеството на работодател съгласно пар.1, т.1 от
ДР от КТ. Т.Т.И. е била установена в деня на проверката да извършва трудова дейност като е
сервирала на клиенти на заведението. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 КТ
работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му
предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите. Изискването да се връчи екземпляр от трудовия договор и
уведомлението за регистрирането му в НАП е кумулативно като е недопустимо работникът
да се допуска до работа без връчването на който и да било от двата документа. Изискването
трудовият договор да е регистриран в ТД на НАП е съществено за правата и законните
интереси на работника.
Съдът счита, че правилно АНО е ангажирал отговорността на работодателя и правилно
е определена правната норма - като е допусната до работа Т.Т.И. без й се предостави копие
от уведомлението до ТД на НАП и е допуснато нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 3 КТ работодател, който наруши разпоредбите
на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 , се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000
до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
В случая нарушението не може да се определи като маловажно. Действително
преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС.
Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като
не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от този вид. Изрично и разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 КТ,
която е специална по отношение на ЗАНН, предвижда, че не са маловажни нарушенията на
чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ като не е налице и посочената по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от този вид.
В случая обаче АНО неправилно е индивидуализирал размерът на имуществената
санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя в рамките, установени от
законодателя. Съдът счита, че в издаденото наказателно постановление липсват изложени
3
обстоятелства защо имуществената санкция е определена в размер на 2500 лева и НП не е
мотивирано относно размера на наложеното наказание. По делото липсват доказателства, от
които да се направи обоснован извод, че така определеният размер на санкцията е правилен
и законосъобразен, като следва да се има предвид, че мотивите за определяне размера на
наказанието е недопустимо да се извеждат по тълкувателен път.
Касае се за допускане до работа на работник, преди да му бъдат връчени предвидените
за това документи, но следва да се вземе предвид това, че не са установени други
нарушения, на лицето е бил връчен трудов договор, на място не се е установило друго лице
да работи без преди това да са му връчени документите, предвидени в КТ, още на следващия
ден трудовият договор е регистриран в НАП и на лицето е било връчено копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ.
По тези съображения не се установяват отегчаващи отговорността обстоятелства и НП
следва да се измени като размерът на имуществената санкция се намали от 2500 лева на
минималния предвиден от законодателя от 1500 лева.
Съгласно на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към АПК, който пък от своя
страна за неуредените в чл. 143 АПК случаи препраща към ГПК. В случая наказателното
постановление се изменя, която хипотеза не е уредена в чл. 143 АПК. Жалбоподателят
претендираа разноски в размер на 400 лева, които съгласно договор за правна защита и
съдействие за заплатени в брой и следва да му се присъди възнаграждение съобразно
отменената част от наказателното постановление, а именно сума в размер на 160 лева. На
АНО се дължат разноски на основание чл.63д, ал.4 и 5 от ЗАНН вр. чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Като се отчита фактическата и правна сложност на делото
се определя възнаграждение в размер на 100 лева като съразмерно на потвърдената част
следва да се присъди възнаграждение в размер на 60 лева.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 02-2200138/22.07.2022г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 63, ал.
2 КТ на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на „***” ЕООД, ЕИК ***,
представлявано от управителя Р.К. като работодател е наложена имуществена санкция в
размер на 2500 лева като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 2500 /две
хиляди и петстотин/ лева на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Р.К., да заплати на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 60 /шестдесет/ лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на „***”
4
ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Р.К., възнаграждение за процесуално
представителство за адвокат в размер на 160 /сто и шестдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5