Решение по дело №260/2019 на Районен съд - Средец

Номер на акта: 7
Дата: 4 март 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Венета Димитрова Стефанова-Иванова
Дело: 20192170200260
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е   7

гр.Средец, 04.03.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Средец, III наказателен състав, в публично заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                    Районен съдия: Венета Иванова

 

При секретаря Костадинка Лапова, като разгледа докладваното от съдията Иванова НАХД № 260/2019г. по описа на Районен съд - Средец, въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред РС-Средец е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН и е образувано по жалба на „2008-Емджи“ ООД, ЕИК *********, срещу НП № 408942-F387789/14.11.2018г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Бургас към ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.последно вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл.118, ал.8 ЗДДС вр. чл.59В, ал.4 от Наредба Н-18/2006г. на МФ.

Във въззивната жалба се излагат основания за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление и се претендира цялостната му отмяна. Релевират се твърдения, че санкцията е завишена предвид обстоятелството, че няма ощетяване на бюджета.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява. За него се явява процесуалния му представител адв.П.. Поддържа жалбата.

   В съдебно заседание за административнонаказващия орган се явява главен юрисконсулт К. –Т. 

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е допустима.

Районен съд - Средец, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.05.2018 г. e извършена проверка от контролни органи на ТД на НАП-Бургас на стопанска база в с.Вълчаново, общ.Средец, тъй като на мястото предстояло разтоварване на гориво с получател „2008-Емджи“ ООД, ЕИК по Булстат *********. В хода на проверката e установено, че получаваното гориво се разтоварва в шест пластмасови бидони вместо в декларираната стационарна цистерна. Представляващият дружеството жалбоподател Й. Д. заявил на проверяващите, че декларираният съд се повредил през зимата, че веднъж годишно зарежда с гориво, необходимо му за стопанската година и ще разтоварва в шест пластмасови бидони по 1000 литра всеки.  При извършената проверка e установено, че бидоните не били регистрирани в НАП, поради което проверяващите приели, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да декларира промяна на обстоятелства по смисъла на чл.59в, ал.4 от Наредба Н-18/2006г. на МФ, в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство.

   Резултатите от извършената проверка са обективирани в протокол за извършена проверка № 1166665/30.05.2018г., приложен към административнонаказателната преписка.

На 04.06.2018 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение по чл. 118, ал.8 от ЗДДС вр. чл. 59в, ал.4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. При съставянето на акта представляващият дружеството не е направил възражения, но заявил, че към датата на съставяне на акта е декларирал шестте бидона с вместимост 1000литра всеки, което обстоятелство актосъставителят проверил и се уверил в истинността му. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не е депозирано писмено възражение.

Административнонаказващият орган издал въз основа на съставения АУАН обжалваното в настоящото производство НП, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.последно вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл.118, ал.8 ЗДДС вр. чл.59В, ал.4 от Наредба Н-18/2006г. на МФ. Същото било връчено на другия управител на дружеството-жалбоподател М. Д. на 04.11.2019г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото гласни доказателства – показания на актосъставителя Ц.С., свидетеля С.П., както и с оглед приложените писмени доказателства АУАН № F387789/04.06.2018г., Наказателно постановление № 408942-F387789/14.11.2018г. протокол за извършена проверка № 1166665/30.05.2018г., справка за актуалното състояние на подадените към НАП данни за съдове/съоръжения към дата 30.05.2018г., Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на изп.директор на НАП.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно лице – Ц.С.- старши инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник на отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, оправомощен със заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на изп.директор на НАП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок.

Административнонаказващият орган е приел фактическите констатации за доказани и е издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.последно вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл.118, ал.8 ЗДДС вр. чл.59В, ал.4 от Наредба Н-18/2006г. на МФ.

Връчването на наказателното постановление в по-късен момент би имало отношение към изтичането на давността за административнонаказателно преследване, съобразно разпоредбите на чл.80, ал.1, т.5 от НК, която в случая е три години, считано от датата на извършване на нарушението и очевидно не е изтекла към настоящия момент.

Безспорно установено е, че жалбоподателят е данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива и е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно чл. 59в, ал.2 от посочената наредба за всички съдове и съоръжения за съхранение и/или зареждане с течно гориво жалбоподателят е бил длъжен да подава следните данни: идентификационни данни за задълженото лице /пълно наименование/име, ЕИК от Търговския регистър/ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕГН/ЛНЧ/; постоянен адрес/адрес на управление;код и наименование на икономическата дейност по КИД-2008; общо изразходвано количество гориво за предходната година; местонахождение на съда/съоръжението; вид на съда/съоръжението; обем/вместимост на съда/съоръжението; вид на горивото и мерна единица; предназначение на горивото; регистрационен номер на стопанисваната мобилна цистерна за зареждане; дата /година/, от която се стопанисва съдът/съоръжението. Алинея 3 на същата разпоредба предвижда, че коригиране на подадени данни се извършва с подаване на нови данни, а алинея 4 регламентира задължение за подаване на нови данни в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство при настъпила промяна в обстоятелствата, за които са подадени данни за наличните съдове/съоръжения, с изключение на данните по ал.2, т.6 и 7, както и при придобиване на нови съдове/съоръжения или отписване на съдове/съоръжения.

Констатираната с акта фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя и кореспондира по безспорен начин със събраните по делото доказателства, в т.ч. протокол за извършена проверка и показанията на свидетеля и актосъставителя. Жалбоподателят е декларирал стационарна цистерна, а в хода на проверката са установени шест пластмасови бидони.

Независимо от гореизложеното обаче в хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Нарушението не е описано обстоятелствено и пълно. Не са посочени всички относими факти, с оглед на посочената правна квалификация. Нарушението е установено от актосъставителя, без да са събрани доказателства от кой момент за жалбоподателя е възникнало задължение за подаване на информация за настъпилата промяна в обстоятелствата, за които са подадени данни за наличните съдове/съоръжения. За жалбоподателя задължението за подаване на нови данни възниква в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство при настъпила промяна в обстоятелствата. В акта за установяване на административно нарушение не е посочена датата на извършване на нарушението, а фигурира само датата на извършване на проверката. В случая деянието се осъществява чрез бездействие, с пропускане на законоустановения срок и е довършено с изтичането му. Нещо повече, в настоящия случай тази празнота води и и до невъзможност да се прецени съставомерност на деянието, предвид деклариране на посочените съдове към датата на съставяне на АУАН. Липсват данни и от кой момент са в експлоатация новите съдове, както липсва и информация разтоварвано ли е гориво за периода от повреждане на стационарната цистерна до момента на извършване на проверката.

При това положение актът за установяване на административно нарушение е съставен при липса на задължителни реквизити по чл. 42, т.3 и т.4 от ЗАНН- дата на извършване на нарушението, която е съществен признак от индивидуализацията на същото, както и обстоятелствата при които е извършено. От същия порок страда и издаденото въз основа на акта наказателно постановление – липса на реквизити по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Независимо от гореизложеното административнонаказващият орган не е обсъдил обществената опасност и тежестта на нарушението. Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОСНК, постановено по т.д. № 1/2007 г. по описа на ВКС. Обстоятелството, че жалбоподателят не е извършил корекция на подадените данни за стационарна цистерна, тъй като същата се е повредила,  чрез подаване на нови данни, не води до неотразяване на приходи, което дава основание на съда да приеме, че конкретният случай може да се квалифицира като маловажен. Още повече, че в случая данъчно задължените лица са изпълнили задължението си да подадат информация за разтоварваното гориво към електронната система на НАП, по повод на което е извършена и конкретната проверка от контролните органи.

Предвид изложените съображения обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано, поради което Средецкият районен съд на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН

                                      Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 408942-F387789/14.11.2018г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Бургас към ЦУ на НАП, с което на основание  чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.последно вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.118, ал.8 ЗДДС вр. чл.59В, ал.4 от Наредба Н-18/2006г. на МФ на „2008-Емджи“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Средец, ул.“Гочо Кънев“ № 18, представлявано от Й. Д. и М. Д., е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Бургас.

 

 

                                                           Районен съдия:........................