Р Е Ш Е Н И
Е
№... 26.11.2018г. Гр. Гълъбово
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИ РАЙОНЕН
СЪД
Граждански състав
На 12.11.2018г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА
МИНЧЕВА
Секретар Белослава
К., като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №505 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ.
Исковете са предявени от Р.И.Р. от гр.Гълъбово срещу “В
и К” ЕООД, гр.Стара Загора. С исковата молба се твърди, че ищецът е работил по
трудово правоотношение на длъжността “Техник в мрежи и съоръжения” в ответното
дружество. Със Заповед №41/22.06.2018г. на Управителя на ответното дружество
трудовият договор бил прекратен поради „съкращаване на щата”. Ищецът твърди, че
издадената заповед е незаконосъобразна. Твърди, че преди издаване на заповедта
не е взето разрешение от Инспекцията по труда по реда на чл.333 от КТ. Твърди,
че от две години страда от Захарен диабет тип 2, която диагноза му е поставена
сред редица изследвания и издадени медицински документи. Поради тази причина
ищецът попадал под закрилата на чл.1, т.6 от Наредбата №5 на МЗ във връзка с
чл.333, ал.1, т.3 от КТ. За уволнението на ищеца работодателят е следвало да
поиска и получи разрешение от Инспекцията по труда, което не е направил. Това
правело заповедта за уволнение незаконосъобразна. Освен това в заповедта не
били изложени мотиви за съкращаване на щата.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени
Заповед №41/22.06.2018г. на Управителя на “В и К” ЕООД, гр.Стара Загора, с
която е прекратено трудово правоотношение на ищеца.
Моли съда да постанови възстановяването му на
длъжността “Техник в мрежи и съоръжения ” във “В и К” ЕООД, гр.Стара Загора.
Моли да му бъде присъдено обезщетение за оставане без
работа вследствие на незаконното уволнение в размер на 7560лв. за шест месеца
считано от уволнението, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по
производството.
Ответникът с писмения си отговор оспорва
предявените искове. Твърди, че обжалваната заповед е законосъобразна – издадена
е при спазване на КТ, от компетентен орган и при издаването й са спазени всички
законови изисквания. Не оспорва факта, че ищецът е работил при ответника на
длъжността „Техник водопроводни мрежи и съоръжения“ в звено „ИТР гр.Гълъбово“.
Със заповед на управителя е разпоредено съкращаване
на една щатна бройка от посочената длъжност и е назначена комисия, която да
извърши подбор. Комисията е извършила подбора по реда на чл.329 КТ и е
представила протокол от 22.06.2018г. На ищеца е била предложена друга длъжност
– водопроводчик, но същият е отказал да я заеме. Поради тази причина и в
резултат на извършения подбор, трудовото правоотношение с ищеца е прекратено.
Ответникът твърди, че работата при него е тежка и не може да се осъществява от
лица със заболявания. Поради тази причина лицата, които постъпват на работа
подават изрична декларация, че не страдат от заболявания, които да им пречат да
осъществяват трудовите си функции. При постъпването си на работа ищецът е
представил медицинско удостоверение, че е клинично здрав и може да заеме
длъжността. Работниците е следвало всяка година да ходят на профилактични
прегледи по сключен от работодателя договор с трудова медицина. Ищецът за
последните шест години бил ходил само два пъти на такива профилактични
прегледи, като и двата пъти заключението било, че е здрав и не е посочено
твърдяното от ищеца заболяване. Ищецът не е отсъствал от работа поради твърдяното
заболяване, нито по друг начин е уведомил работодателят за него. Ответникът
счита, че не всяка форма на заболяване от захарен диабет подлежи на защита по
чл.333, ал.1, т.3 от КТ. Поради тази причина моли съда да отхвърли предявените
искове и да му присъди направените разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата
и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна
обстановка:
Оспорва се прекратяване на трудово
правоотношение, извършено на 22.06.2018г. Съгласно чл.358, ал.1, т.2 от КТ
искът следва да бъде предявен в двумесечен срок от връчване на заповедта. В
случая исковата молба е постъпила в съда на 21.08.2018г. Поради тази причина
съдът намира, че предявените искове са допустими като предявени в установения
от чл.358 КТ срок.
Видно от приетите като писмени доказателства
по делото документи от личното трудово досие на Р.И.Р., ищецът е работил в
ответното дружество на длъжността „Техник в мрежи и съоръжения” на безсрочен
трудов договор. Не е спорно по делото и, че със Заповед №41/22.06.2018г. на Управителя
на ответното дружество, трудовият договор на ищеца е бил прекратен на основание
чл.328, ал.1, т.2 от КТ – съкращаване на щата. За да се приеме, че е налице
съкращаване на щата, е необходимо да е налице намаляване или премахване за в
бъдеще на отделни бройки на утвърдения общ брой работници или служители. Освен
това, съкращаването на съответната щатна бройка трябва да е извършено по
установения ред и от лицето или органа, който има право да извършва такива
промени в щатното разписание.
Спорно между страните е обстоятелството дали работодателят е спазил разпоредбата на чл.333 от КТ. От страна на ответника бяха представени и приети като писмени доказателства, като част от трудовото досие на ищеца, копия от документите от трудовата медицина – Заключение от СТМ „Корпора-Мед“ ООД от 28.10.2017г. и Заключение от СТМ „Корпора-Мед“ ООД от 10.11.2014г., съгласно които ищецът може да изпълнява посочената длъжност/професия. От друга страна ищецът представи копия на Епикриза от МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД, Амбулаторен лист №698/18.05.2016г., Етапна епикриза от 18.05.2016г., Амбулаторен лист №1829/19.12.2016г., Епикриза от МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД, Протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК №93/18.05.2016г., Протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК №268/19.12.2016г., Протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК №159/12.07.2017г., Протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК №45/14.02.2018г., Лична амбулаторна карта №758, Рецептурна книжка на Р.И.Р., от които се установява, че страда от неинсулинозависим захарен диабет средно тежка форма с неврологични усложнения, като е диагностициран през 2012г.
Съдът допусна гласни доказателства.
Видно от показанията на свидетеля Д.Ж.Т., същият е втори братовчед на ищеца. Той знаел, че ищецът страда от захарен диабет от 3-4 години и тъй като свидетелят също имал такова заболяване, двамата коментирали тези неща. Ищецът ходел на медицински прегледи, пиел лекарства ежедневно, дори бил и в болница. Свидетелят не знаел дали ищецът е уведомил работодателя си за заболяването, но му се налагало да отсъства от работа заради него. Болестта пречела на работата му, тъй като се уморявал бързо.
Видно от показанията на свидетелката Ю.Д.Р., същата работела при ответника на длъжността експерт „Управление на човешки ресурси“. Свидетелката твърди, че длъжността, на която е работел ищеца изисква сериозно натоварване, тъй като е с ненормиран работен ден, при възникване на авария, трябва да присъства до отстраняването й, независимо колко време ще отнеме. За да бъде пълноценен на тази длъжност ищецът трябва да е здрав физически. В ответното дружество нямало информация, че ищецът страда от някакво заболяване. При постъпването си на работа, същият представил документ, че е здрав, а при профилактичните прегледи от трудова медицина, не се установило заболяване на ищеца. Поради тази причина при уволнението на ищеца не била изискана от него информация за евентуално заболяване.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като са вътрешно логични, отразяват непосредствените впечатления на свидетелите и се подкрепят от писмените доказателства по делото.
Съгласно задължителната съдебна практика Закрилата по чл.333, ал.1, т.3 от КТ е с обективен характер и цели да предпази работника от неблагоприятните последици на уволнението по съображения от социален и хуманен характер. За прилагане на закрилата е достатъчно към връчване на заповедта за уволнение работникът обективно да страда от заболяване по Наредба №5/87г., независимо дали работодателят е знаел за това, освен ако работникът умишлено го е въвел в заблуждение, давайки след поискване невярна предварителна информация, че не страда от заболяване по наредбата. /Решение № 168 от 11.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1113/2011 г., III г. о., ГК/. Закрилата по чл.333 от КТ има обективен характер и цели да запази работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии. Ето защо за нейното приложение няма значение дали работникът е изпълнил задълженията си по чл. 2 от Наредба №5 от 1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 от КТ, а има единствено значение дали към датата на връчване на заповедта за уволнение работникът е страдал от заболяване, посочено в чл.1 от Наредбата. Практиката допуска само едно изключение от принципа, че закрилата има обективен характер и то е когато работникът умишлено е въвел работодателя в заблуждение, че не страда от заболяване, за което се предвижда закрила. Във всички други случаи неизпълнението на задълженията на работника да уведоми работодателя за заболяването или да представи документи за него няма правно значение за действието на закрилата по чл.333, ал.1, т.3 от КТ. Тя се прилага независимо от това, дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника и дали са представени медицински документи за него. /Решение № 355 от 17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 477/2010 г., IV г. о., ГК/.
От дотук изложеното съдът прави следни правни изводи: Тъй като закрилата по чл.333 КТ има обективен характер, то обективно бе установено, че ищецът е страдал от заболяване, което е предпоставка за закрилата към датата на уволнението. Работодателят има задължение да установи наличието на предпоставките за закрила. Това обичайно става с декларация, която работникът попълва и в която декларира обстоятелствата, поставящи го под закрила. Това се случва непосредствено преди уволнението, за да може данните да са актуални към момента на уволнението, а не към някой предходен момент. Поради тази причина фактът, че към момента на постъпването си на работа ищецът е бил клинично здрав, не освобождава работодателят да изследва това обстоятелство към момента на уволнението. Действително Служба по трудова медицина е дала заключение през 2014г. и през 2017г., че ищецът може да изпълнява заеманата длъжност, но не става ясно въз основа на какви изследвания е направено това заключение, дали са правени кръвни изследвания на работниците. Освен това службата по трудова медицина е дала заключение, че ищецът може да изпълнява служебните си задължения, но никъде не се твърди, че същият не страда от никакви заболявания, и в частност от такива, които да поставят работниците под закрилата на чл.333 КТ. Релевантен е въпросът – виновно ли е поведението на работника. Няма в трудовото законодателство вменено задължение на работника да уведомява работодателя си за заболяване, което го поставя под закрила, освен при изрично поискване. Действително от трудовото досие на ищеца се установи, че същият не е ползвал отпуск поради временна неработоспособност. На представените от ищеца епикризи е отразено, че на същия е предоставен болничен за определен период след престоя му в болница. Тези болнични не са отразени по никакъв начин в трудовото досие на ищеца – не става ясно той отсъствал ли е от работа през тези периоди и дали е ползвал платен годишен отпуск или отпуск поради временна неработоспособност. Това обстоятелство обаче не може да се приеме за опит умишлено да се заблуди работодателя в здравословното състояние на работника. Този извод следва именно от бездействието на работодателя в установяването на предпоставките на чл.333 КТ при уволнението на ищеца. Ответникът не е положил необходимата грижа да установи дали не са налице пречки за уволнението на работника. Задължение на работодателя е да събере нужната информация, дори и само чрез декларация от работника. Към датата на връчване на заповедта работодателят следва да е наясно, че работникът не попада под закрилата на чл.333 КТ, или в случай че попада – да са налице необходимите разрешения. В настоящия случай към момента на връчване на заповедта за уволнение работодателят не е събрал необходимата информация за предпоставките на чл.333 КТ. Това води до категоричния извод, че работодателят не е бил наясно с факта дали ищецът попада или не под закрилата на чл.333 КТ и все пак е издал обжалваната заповед, което е нарушение на процедурата по уволнение.
Изложените обстоятелства налагат извода за
незаконност на извършеното уволнение на ищеца и незаконосъобразност на
обжалваната Заповед
№41/22.06.2018г. на Управителя
на ответното дружество. Уволнението следва да бъде отменено и предявеният иск
по чл.344, ал.1, т.1 от КТ следва да бъде уважен.
Предвид уважаването на първия обективно съединен иск - с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, както и предвид приетото за установено по-горе, че преди незаконосъобразното му уволнение, ищецът е заемал по трудов договор за неопределено време процесната длъжност „Техник в мрежи и съоръжения” в ответното дружество, основателен е и вторият предявен по делото иск - с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, поради което и той следва да бъде уважен, като ищецът бъде възстановен на тази заемана от него преди незаконосъобразното му уволнение, процесна длъжност.
Също предвид уважаването на първия обективно съединен иск - с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, следва, че е налице и първата - обща предпоставка за уважаването и на предявения иск за парично обезщетение - с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, а именно - налице е незаконно уволнение на ищеца. Съгласно чл.225, ал.1 от КТ “При незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.” Предпоставка за присъждане на това обезщетение е работникът да докаже оставането си без работа след уволнението за шест месеца. Съдът извърши проверка на оригинала на трудовата книжка на ищеца в открито съдебно заседание на 12.11.2018г., при която констатира, че ищецът не е сключил ново трудово правоотношение след процесното уволнение, т.е. останал е без работа след уволнението. За определяне размера на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ се използва брутното трудово възнаграждение полученото от работника за месеца, предхождащ уволнението, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение.
Съдът е назначил съдебно-икономическа експертиза, заключението на която не бе оспорено от страните и бе прието от съда. Съгласно заключението на вещото лице, възнаграждението на ищеца за месец май 2018г., който следва да се приеме за база за изчисление на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ, възлиза на 1210,40лв., като дневното брутно трудово възнаграждение възлиза на 60,52лв. Съдът следва да присъди обезщетението до датата на приключване на съдебното дирене – 12.11.2018г., тъй като към този момент са били налице предпоставките за присъждането му, като не може да присъжда обезщетение за по-късен момент до изтичане на шестте месеца, които законът предвижда. Размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ за месец юни 2018г. възлиза на 302,60лв., за месеците от юли до октомври 2018г. включително обезщетението е в размер на 1210,40лв. месечно или общо 4841,60лв. За месец ноември 2018г. се дължи обезщетение за работните дни до 12.11.2018г. – 8 работни дни по 60,52лв. на ден, т.е. 484,16лв. Общият размер на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ за периода от 22.06.2018г. до 12.11.2018г. възлиза на 5628,36лв.
На ищеца са били изплатени при уволнението обезщетения по чл.220 от КТ и по чл.224 от КТ, които суми следва да бъдат приспаднати от обезщетението по чл.225, ал.1 КТ. Такова прихващане обаче не е претендирано от ответника, а съдът намира, че не следва служебно да извършва прихващане. Съдът следва да уважи иска за претендираното обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение в размер на 5628,36лв., като в останалата част над присъдените до претендираните 7560,00лв. искът следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените от него разноски по делото, съразмерно на
уважената част от исковете, в размер на 550,00лв. за адвокатско възнаграждение,
съгласно представения списък на разноските.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете в размер на 50,00лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен
съд-Гълъбово сумата от 188,00лв., представляваща възнаграждение за вещо лице и
сумата от 225,13лв., представляваща държавна такса.
Предвид гореизложеното и на основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, чл.225, ал.1 от КТ, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, като незаконосъобразно, уволнението на Р.И.Р., ЕГН **********,***, извършено на 22.06.2018г. със Заповед №41/22.06.2018г. на Управителя на “В и К” ЕООД, гр.Стара Загора, на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. 2 от КТ - поради съкращаване на щата.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, Р.И.Р., ЕГН **********, на заеманата преди незаконосъобразното му уволнение длъжност като „Техник в мрежи и съоръжения” във “В и К” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р.Т.Р..
ОСЪЖДА “В и К” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р.Т.Р., да заплати на Р.И.Р., ЕГН **********,***, на основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ - сумата 5628,36лв. (пет хиляди шестстотин двадесет и осем лева и 36 стотинки) - обезщетение за оставането му без работа поради незаконосъобразното му уволнение, за периода 22.06.2018г. - 12.11.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.08.2018г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска в останалата му част над присъдените до претендираните 7560,00лв..
ОСЪЖДА
“В
и К” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р.Т.Р., да заплати на Р.И.Р.,
ЕГН **********,*** направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 550,00лв. /петстотин и
петдесет лева/, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
Р.И.Р.,
ЕГН **********,***, да заплати на “В и К” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р.Т.Р. направените от
него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 50,00лв. /петдесет лева/, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА
“В
и К” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р.Т.Р. да заплати по
сметка на РС-Гълъбово сумата от общо 413,13лв.
/четиристотин и тринадесет лева и 13 стотинки/, за държавна такса и
възнаграждение за вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Стара Загора в двуседмичен срок от днес
– 26.11.2018г. на основание чл.315, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: