Определение по дело №2862/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 2712
Дата: 25 ноември 2022 г. (в сила от 25 ноември 2022 г.)
Съдия: Борис Димитров Илиев
Дело: 20225300502862
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2712
гр. Пловдив, 25.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20225300502862 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2
от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК *********, чрез процесуален представител юрк. И.Н.,
срещу разпореждане, включено в Заповед №6525 от 20.09.2022г. на
Районен съд- Пловдив по ч.гр.д. №10277/2022г. по описа на ПРС, 7-ми гр.с-в,
с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Е. С. С., ЕГН **********,
за сумата от 878,73 лв.- обезщетение за забава за периода от 25.12.2019г.-
31.05.2022г. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на
обжалваното разпореждане, като се иска отмяната му и връщане на делото на
PC-Пловдив с указания за издаване на заповед за изпълнение за посочената
сума.
Съгласно разпоредбата на чл,413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е
връчен на насрещната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано
лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по
същество.
Районен съд-Пловдив е бил сезиран от „Агенция за събиране на
1
вземания" ЕАД, ЕИК *********, със заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е. С. С., ЕГН **********, за вземания,
произтичащи от договор за потребителски кредит от 20.09.2019г., сключен
между длъжника и „Ти би ай банк“ ЕАД, които са придобити от
заявителя съгласно Приложение №1 от 25.11.2021г. към договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.08.2018г., както следва:
2442 91 лв.- главница, 852,82 лв.- договорна лихва за периода 24.12.2019г.-
25.12.2021г. и 878,73 лв.- обезщетение за забава за периода от
25.12.2019г.-31.05.2022г. За да откаже издаване на заповед за изпълнение
по отношение на претендираното вземане за обезщетение за забава,
първоинстанционният съд е приел, че заявлението не оттоваря на
изискванията на чл.410 от ГПК, тъй като липсва яснота относно начина
на формиране на вземането, въпреки дадената на заявителя възможност да
отстрани нередовностите, като посочи как е формирано вземането.
Жалбата срещу така постановеното разпореждане е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК не може да
се издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със
закона или с добрите нрави, както и ако искането се основава на
неравноправна клауза на договор, сключен с потребител, или е налице
обоснована вероятност за това.
От приложения по делото договор за потребителски кредит от
20.09.2019г., сключен между длъжника и „Ти би ай банк“ ЕАД, се
установява, че със същия на длъжника е бил предоставен заем в размер на
2581,38 лв., от които отпуснат финансов ресурс- 1700 лв., застраховка-
604,80 лв., и еднократна такса за оценка на риска- 276,58 лв., а
последната се е задължила да върне сума в размер на 3567,36 лв. на 27
месечни вноски по 132,13 лв., като падежът на първата вноска е
25.10.2019г., а падежът на последната вноска е 25.12.2021г. Видно от
подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение, кредитът
не е бил обявен за предсрочно изискуем, а заявителят претендира
обезщетение за забава, считано от 25.12.2019г.- падежа на третата
погасителна вноска. Размерът на дължимото от длъжника обезщетение за
забава следва да се определи като сбор от законната лихва за забава
върху всяка просрочена погасителна вноска за периода от падежа й до
датата на подаване на заявлението- 31.05.2022г., т.е. върху 25 отделни
просрочени погасителни вноски, като за периода 13.03.2020г.-13.07.2020г.
не следва да бъде начислявана лихва за забава съгласно чл.6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците. При този начин на формиране на обезщетението за забава,
което съгласно чл.33, ал.2 от ЗПК следва да е в размер на законната
лихва- основния лихвен процент на БНБ плюс десет процентни пункта, е
очевидно, че същото не би могло да възлиза на претендираната със
заявлението сума от 878,73 лв. При извършените от съда изчисления с
онлайн- калкулатор се установява, че размерът на обезщетението за забава
върху сумата от 2442,91 лв.- главница и 852,82 лв.- договорна лихва, т.е.
върху сбора от всички просрочени погасителни вноски в общ размер от
3295,73 лв. за целия период на забавата- 25.12.2019г.-31.05.2022г. би било
813,87 лв. В случая обаче обезщетението за забава не се дължи върху
цялата сума, считано от 25.12.2019г., а върху отделни по- малки суми в
размер на просрочените погасителни вноски от датата на съответните
2
падежи до 31.05.2022г., както и същото не се дължи за периода
13.03.2020г.-13.07.2020г., поради което действителният му размер би
следвало да е много по- малък. Ето защо следва да се приеме, че
искането за присъждане на обезщетение за забава в посочения размер
противоречи на закона, поради което и съгласно чл.411, ал.1, т.2 от ГПК
за посоченото вземане не следва да се издава заповед за изпълнение, а
заявлението следва да се отхвърли. На разположение на заявителя остава
възможността да предяви иск за вземането си съгласно чл.415, ал.1, т.3 от
ГПК.
Предвид горното обжалваното разпореждане следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, включено в Заповед №6525 от
20.09.2022г. на Районен съд- Пловдив по ч.гр.д. №10277/2022г. по описа на
ПРС, 7-ми гр.с-в, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК срещу длъжника Е. С. С., ЕГН **********, за сумата от
878,73 лв.- обезщетение за забава за периода от 25.12.2019г.-31.05.2022г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3