РЕШЕНИЕ №

                                       гр. Ловеч, 08.09.2023 година

                                        

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи административен състав в публично заседание на двадесет и четвърти август две хиляди двадесет и трета година в следния състав:  

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: ТАТЯНА ТОТЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 224 по описа за 2023 година на Ловешкия административен съд, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

            Производството е по чл. 58 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във вр. с чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

             Административното дело е образувано по жалба на А.Х.А.,*** при затвора Л., чрез адв. Х.Р.К. ***, против Заповед № Л-2218/08.06.2023 г. на зам. главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, с която е наредено жалбоподателят да бъде настанен в затвора П.за доизтърпяване на наложеното наказание.

             В жалбата се твърди, че към момента А. се е адаптирал към условията, реда, персонала, както и към другите лишени от свобода в ТПО Велико Търново, както и че е започнал работа към „Домакинския персонал“ на общежитието и се чувства полезен. Излага, че родителите му идват почти всяка седмица на свиждане, като разстоянието от гр. Търговище до гр. В. Търново е 100 км, а до затвора град Плевен, където по силата на оспорваната заповед трябва да бъда настанен, е почти двойно. Жалбоподателят развива и доводи, че е живял седем години в гр. В. Търново, където има и настоящ адрес и счита, че може да разчита на приятели, които при необходимост да му съдействат. В заключение се иска отмяна на обжалваната заповед като неправилна и незаконосъобразна.

             В съдебно заседание оспорващият - редовно призован, не се явява. На съобщението, с което му е връчена призовка /л. 28/ е отразил, че не желае да присъства на заседанието на 24.08.2023 година. С постъпило по ел. поща писмено становище вх. № 2386/23.08.2023 г. в АдмС Ловеч от надлежно упълномощения и редовно призован адв. К., не се възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие, като се развиват доводи по същество. Претендира се и присъждане на възнаграждение за един адвокат по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, както и сторените разноски за заплатена държавна такса за завеждане на делото.

             В съдебно заседание ответникът – заместник главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ не се явява и не изпраща представител.

             Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон - ЗИНЗС, доводите на страните, и след извършена проверка на акта по чл. 168, ал. 1 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

   Не  се спори между страните, а и от процесната Заповед № Л-2218 от 08.06.2023 година на зам. главния директор на ГДИН и приобщените по делото доказателства се установява, че лишеният от свобода А.Х.А. *** на 04.05.2023 г. на основание акт на правораздавателните органи /съответния съд и привеждащата в изпълнение прокуратура/, както и че А. изтърпява наложено наказание по НОХД № 179/2021 г. по описа на Окръжен съд - Търговище в размер на 6 месеца лишаване от свобода, приведено в изпълнение на основание чл. 68 от НК с начало 04.05.2023 г., като му предстои да изтърпи и наказание в размер на 4 месеца лишаване от свобода, определени по НОХД № 300/2023 г. по описа на Районен съд – Търговище.

   Не се спори и по факта, че постоянният адрес на жалбоподателя е: град Търговище, община Търговище, област Търговище, ул. „Георги Бенковски“ № 9, вх. „Б“, ет. 5, ап. 18, поради което на основание чл. 58 от ЗИНЗС и т. 3.7 от Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на главния директор на ГДИН е разпоредено да бъде настанен в Затвора гр. Плевен за доизтърпяване на наложеното наказание.

   Със Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, на основание чл. 13, ал. 2, т. 1 и чл. 58 от ЗИНЗС, е утвърден реда за разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития /л. 11-13/.

   С процесната Заповед № Л-2218/08.06.2023 г. зам. главният директора на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /л. 31/, в изпълнение на т. 3.7 от Заповед № Л-919/08.03.2017 г., е наредил А.Х.А. да бъде настанен в затвора гр. Плевен за доизтърпяване на наложеното наказание.

             Жалбата срещу оспорената заповед е подписана, подадена е срещу подлежащ на обжалване акт и пред местно компетентния административен съд, от лице с активна процесуална легитимация, в срока за обжалване, установен от чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима за разглеждане по същество.

             Разгледана по същество, Ловешки административен съд, първи административен състав, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

             Предмет на административноправния спор е Заповед № Л-2218 от 08.06.2023 година на  зам. главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, на когото са делегирани правомощия съобразно чл. 13, ал. 6 от ЗИНЗС със Заповед № Л-4743/08.11.2022 г. от главния директор на ГДИН.

             Обжалваният акт е издаден от компетентен орган – зам. главния директор на ГДИН, на когото със Заповед № Л-4743 от 08.11.2022 г. на главния директор на ГДИН /точка 6 от същата/ е делегирано правомощие да премества лишени от свобода от един затвор в друг в случаите по чл. 58 от ЗИНЗС, във връзка със Заповед № Л-919 от 08.03.2017 г. на главния директор на ГДИН, изменена със Заповед № Л-4037 от 13.09.2018 г. на главния директор на ГДИН. Доколкото чл. 13, ал. 6 от ЗИНЗС въвежда общо правило, че главният директор на ГДИН може да делегира със заповед правомощия на своите заместници или на началниците на местата за лишаване от свобода или на областните служби „Изпълнение на наказанията“, то следва да се приеме, че делегирането на правомощия е възможно и допустимо и зам. главният директор на ГДИН е действал съобразно делегираните му правомощия, в които се включва и правомощието да издава заповеди за първоначално разпределение на осъдените лица.

   Оспорената заповед е издадена в изискуемата от закона писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, като са посочени фактическите и правни основания за нейното издаване, позволяващи осъществяването на съдебен контрол.

   Не се установяват допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения, водещи на това основание до отмяна на акта. Следва да се отбележи, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до унищожаемост на административните актове, а само същественото такова съгласно чл. 146, т. 3 от АПК, поради което и като установи, че липсват съществени нарушения на административнопроизводствените правила съдът констатира липса на същото отменително оснавание. Съгласно трайната съдебна практика,  процесуалното нарушение е съществено, ако би могло да обоснове друг фактически и правен извод при издаването на акта.

   Обжалваният индивидуален административен акт е издаден и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.

             Разпоредбата на чл. 58 от ЗИНЗС, в раздела „Разпределение на лишените от свобода по затвори, затворнически общежития и поправителни домове“, нормативно урежда въпроса за първоначалното разпределение на осъдените, регламентирайки, както чия е компетентността да определи реда за разпределението, така и условията, които следва да се спазват при него /осъдените да се разпределят по видовете места за лишаване от свобода съобразно първоначално определения им режим за изтърпяване на наказанието при съобразяване на възможността за изтърпяване най-близко до постоянния им адрес и при съблюдаване изискването на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС/.

             За да издаде оспорената заповед административният орган се е позовал на чл. 58 от ЗИНЗС при съобразяване със Заповед № Л-919 от 08.03.2017 г. на главния директор на ГДИН, съгласно т. 3 и 4, от която осъдените  лишени от свобода от открит тип се настаняват в затворнически общежития от открит тип и затвори, изчерпателно изброени в подточки от 1 до 11, с изрично посочване на местоживеене на лишените от свобода, които следва да бъдат настанени в конкретния затвор или затворническо общежитие. Разпределението на лишените от свобода по Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на главния директор на ГДИН е на териториален принцип. Съгласно т. 3.7 и т. 4.8 от Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на главния директор на ГДИН в затворническо общежитие „Плевен“ и в затвора гр. Плевен се настаняват лишени от свобода от област Плевен и Търговище.

             Оспорващият А.Х.А. е разпределен в затвора гр. Плевен, тъй като е с постоянен адрес ***.

             Редът и условията за настаняване на лишените от свобода в затвор или затворническо общежитие е уреден в раздел ІІІ на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. Съгласно чл. 58 от ЗИНЗС, осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 4. Съгласно Заповед № Л-919 от 08.03.2017 г. на главния директор на ГДИН, настаняването на лишението от свобода в затворите и затворническите общежития е на териториален принцип.

            Следва да се съобрази, че Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на главния директор на ГДИН е акт, влязъл в сила и задължителен за зам. главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, по аргумент от чл. 58 от ЗИЗНС, тъй като определя реда за настаняване на лишените от свобода в затворите и в затворническите общежития, възложено му със Заповед № Л-4743/08.11.2022 г. от гл. директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, съгласно т. 6 от същата /л. 9-10 от делото/.

            Заместник главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при издаване на оспорения административен акт е съобразил общите критерии на чл. 58 от ЗИНЗС и императивната за него Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на главния директор на ГДИН за настаняване на лицата за изтърпяване на наказанието в съответния затвор според постоянния адрес на жалбоподателя.

                С оглед на изложеното, съдът намира, че с оспорената заповед е спазено изискването на разпоредбата на чл. 58 от ЗИНЗС, според която  осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл.43 ал.4 от ЗИНЗС. В случая липсват данни, а и не е релевирано твърдение от жалбоподателя, че при настаняването му в затвора гр. Плевен ще бъдат нарушени критериите по чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, императивно изискващи минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м.

                Съгласно разпоредбата на чл. 58 от ЗИНЗС, сочените от жалбоподателя обстоятелства досежно изпълняваната от него работа в затворническото общежитие във Велико Търново и наличието на приятели в това населено място са без правно значение за законосъобразността на оспорената заповед. Законът поставя изискване единствено да се преценява възможността за изтърпяване на наказанието най-близо до постоянния адрес на осъденото лице по реда, определен от главния директор на ГДИН със Заповед № Л-919/08.03.2017 г. и в случая това изискване е спазено. Наличието на близки роднини или личните отношения на осъденото лице с тях не може да влияе върху преценката за определяне на мястото за изтърпяване на наказанието лишаването от свобода, за което жалбоподателят не е представил никакви доказателства, въпреки изрично указаното от съда разпределение на доказателствената тежест. От друга страна, тези права на лишените от свобода са гарантирани от закона /чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС/ без значение в кой затвор изтърпяват наказанието си.

                 В този смисъл, изложените в жалбата аргументи се явяват ирелевантни за органа, извършващ настаняването на лишения от свобода в затвор или затворническо общежитие. Административният орган следва по аргумент на чл. 58 от ЗИНЗС при настаняването на лишен от свобода да извърши преценка само на обстоятелствата досежно адресна регистрация по постоянен адрес, минимална площ на помещенията и вида на изтърпяваното наказание. Тази преценка е извършена в оспорената заповед, съобразно императивните правила на чл. 58 от ЗИНЗС и Заповед № Л-919 от 08.03.2017 г. на главния директор на ГДИН. Следователно при издаване на оспорената заповед материалният закон е приложен правилно и възраженията на жалбоподателя в тази връзка се явяват неоснователни и недоказани.

                Съгласно чл.142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Предвид това и при липса на спор по делото между страните, че постоянният адрес на л.св. А. към датата на издаване на заповедта е на територията на област Търговище, то правилно при спазване на горепосочения териториален принцип зам. главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е определил жалбоподателят да бъде настанен в затвора гр. Плевен за доизтърпяване на наложеното наказание. Обжалваната заповед съответства и на целта на закона при изпълнението на наказанията.

  За пълнота на изложението следва да се отбележи, че при наличието на промяна на обстоятелства, които създават трудности при изтърпяване на наказанието е допустимо да се извърши преместване, но при доказване на предпоставките по чл. 62, ал. 1, т. 1-5 от ЗИНЗС, като за жалбоподателя съществува възможност да отправи искане за преместване от един затвор в друг, при наличие на предвидените предпоставки и представяне на доказателства в тази връзка.

           По изложените съображения настоящият състав намира, че оспорената заповед е законосъобразна, като издадена от компетентен орган при спазване изискванията за форма, на административнопроизводствените правила в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което не са налице основания за нейната отмяна, а подаденото срещу нея оспорване следва да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано.

            При този изход на спора и липсата на искане за присъждане на разноски от страна на ответника, съдът не дължи произнасяне по същите.

            По аргумент от разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража решението е окончателно и не подлежи на оспорване. 

            Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от Административнопроцесуалния кодекс, Ловешки административен съд, първи административен състав,

             РЕШИ:

   ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на А.Х.А.,*** при затвора гр. Ловеч, чрез адв. Х.Р.К. ***, против Заповед № Л-2218/08.06.2023 г. на зам. главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

   Решението не подлежи на обжалване.    

   Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

 

                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: