Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
08.02.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Любомир Игнатов
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №4522 по описа за 2020г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №105 от 02.01.2020год.,
постановено по гр.дело №43492/2019г. по описа на СРС, ГО, 164 с-в е признато за
незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Н. В.М.
с ЕГН**********, извършено с акт №РД-12-ЗА-05/03.06.2019г. на изп.директор на „Ц.з.г.м."
ЕАД, ищцата е възстановена на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ на
длъжността "Отговорник, спомагателни дейности-куриер" в отдел
„Деловодство", Дирекция „Развитие и административни дейности" към „Ц.з.г.м."
ЕАД, ответникът е осъден да заплати на ищцата на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ сумата от 6186,05 лева- обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без
работа вследствие незаконното уволнение за периода 03.06.2019 г. - 22.11.2019
г., ведно със законната лихва от 26.7.2019г. до погасяване на задължението, както
и 461 лева разноски по делото, като на основание чл.242, ал.1 ГПК е допуснато предварително
изпълнение на решението в частта с която е уважен искът по чл.225, ал.1 КТ.
Срещу така
постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от ответника „Ц.з.г.м." ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че е налице реално съкращаване на
щата и процедурата по подбор не е била задължение на работодателя с оглед преустановяването
на трудовите функции на заеманата от ищцата длъжност изцяло и липсата на преразпределяне между останалите
длъжности в отдела, които не са сходни по длъжностни характеристики, както
неправилно бил приел първостепенният съд. Ищцата изпълнявала различни по
естеството си функции от посочената от нея сходна длъжност „Деловодител, той и
куриер“. Твърди също така, че съдът е допуснал предварително изпълнение на
решението, без такова да е поискано от ищцата, както и че предварително
изпълнение в случая е недопустимо предвид естеството на иска. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените
искове- отхвърлени. Претендира разноски.
Въззиваемият ищец Н. В.М. в подадения в срок отговор на
въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Твърди, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира
разноски за въззивната инстанция.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира
за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не
е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и
във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Предявени са искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ.
При така предявените
искове в тежест на ищеца е да установи съществуването на трудово правоотношение
между него и ответника- работодател, както и че трудовото правоотношение е било
прекратено. В тежест на ответника е да установи законността на уволнението съобразно
основанието, на което е извършено и спазване на процедурата за прекратяване, а
именно- с писмена заповед с посочено конкретно основание за уволнение, която е
подписана от надлежно упълномощен представител на ответника, спазване изискванията
на чл.123 КТ и реално съкращаване на щата, както и законосъобразното провеждане
на процедура по подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, в случай че такава е била
задължителна.
Между страните не се
спори относно наличието на трудово правоотношение между тях въз основа на
представения по делото трудов договор, както и че това трудово правоотношение е
прекратено с представения по делото акт №РД-12-ЗА-05/03.06.2019г. на
изп.директор на „Ц.з.г.м." ЕАД, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради
съкращаване на щата.
Спорно е дали
работодателят е следвало задължително да извърши процедура по подбор.
Ответникът твърди, че извършването на такава не е било задължително, тъй като
съкращаването на щата в случая има за цел намаляване числения състав на
предприятието по определена длъжност и изпълняваните от ищцата трудови функции изцяло
са преустановени. Твърди също така, че в отдел „Деловодство" няма други
длъжности със сходни длъжностни характеристики като тази на ищцата, поради което
извършването на процедура по подбор в случая е право, но не и задължение на
работодателя.
Съгласно ТР№5/26.10.2021г.
по т.д.№5/2019г. на ОСГК на ВКС основанието
за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Кодекса на труда е налице
винаги, когато е извършено съкращаване на щата, независимо от обусловилите го
причини и в този случай, при оспорване на законността на уволнението, извършено
на това основание, предмет на установяване по делото е извършено ли е реално
съкращаване на щата. Съкращаването на щата означава намаление, премахване за в
бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците или служителите.
При премахване на определено звено в едно предприятие и дейността, извършвана в
него, работодателят разполага с две възможности за прекратяване на трудовите
правоотношения с работниците и служителите от това звено - прекратяване на
трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр.1 от Кодекса на труда -
"закриване на част от предприятието" или на основание чл. 328, ал. 1,
т. 2, пр. 2 от Кодекса на труда - "съкращаване на щата", като изборът
на предвидената в закона възможност е негово право, което не подлежи на съдебен
контрол, както и преценката му дали да се премахне едно или друго звено и
дейността, извършвана в него.
Правото на
работодателя да извърши уволнение при съкращаване на щата включва задължение да
извърши подбор само когато се съкращава еднородна длъжност измежду няколко
такива с идентично наименование или с други такива с които има сходство на
изпълняваните от служителя функции, възложени с длъжностната характеристика.
При съкращаване на сходни по трудови функции длъжности, за да е законосъобразно
прекратяването на трудовото правоотношение, работодателят е длъжен да проведе
подбор при спазване на чл.329 от КТ и това право на подбор подлежи на съдебен
контрол в производството по предявен иск с правно основание чл.344, ал.1 т.1 от КТ. Следва да се отбележи, че изводът за идентичност не може да се изведе само
от наименованието на длъжността или от механичното сравнение на трудовите
задължения по длъжностната характеристика, тъй като една и съща длъжност може
да има различни трудови функции. Едни и същи трудови задължения по длъжностна
характеристика могат да съдържат съществени различия в зависимост от дейността и
организацията в предприятието. Следователно при преценката за идентичност на
трудовите задължения трябва да се изхожда от естеството на работата и има ли
съществена разлика в трудовите функции. С постановеното по реда на чл.140 от ГПК определение съдът е съобщил на страните проекта си за доклад, в който ясно
е разпределена доказателствената тежест. Докладът е обявен за окончателен в
проведеното първо по делото открито съдебно заседание. От представените по
делото щатни разписания от 01.01.2019г. и от 01.06.2019г. се установява, че е
налице реално съкращаване на щата, доколкото в отдел „Деловодство“ щатните
бройки са намалени от 13 на 11, като една от съкратените е длъжността на
ищцата. При разпределена и указана доказателствена тежест на ответника обаче,
не са представени длъжностни характеристики на останалите длъжности в този
отдел, за да се установи налице ли е сходство между изпълняваните от ищцата
трудови функции съгласно длъжностната и характеристика от една страна и
трудовите функции на останалите служители в отдела. На базата на това сравнение
следва да се прецени и необходимостта от извършване на задължителен подбор.
Следователно ответникът не е установил при условията на пълно и главно
доказване релевантните за спора факти и обстоятелства, за които носи и му е
указана доказателствената тежест. Едва с въззивната жалба ответникът е
представил длъжностни характеристики само за две от длъжностите в същия отдел-
„Отговорник, спомагателни дейности- куриер“ и „Деловодител, той и куриер“,
което доказателствено искане е отхвърлено като преклудирано.
Съгласно разпоредбата
на чл.242, ал.1 ГПК съдът постановява
предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение
и обезщетение за работа. В ал.2 на същата законова разпоредба е постановено, че
съдът може да допусне по искане на ищеца
предварително изпълнение на решението и
когато: присъжда вземане, основано на официален документ; присъжда вземане,
което е признато от ответника; от закъснението на изпълнението може да
последват значителни и непоправими вреди за ищеца или самото изпълнение би
станало невъзможно, или значително би се затруднило. От съвместното тълкуване
на тези две разпоредби може да се направи извод, че искане за допускане на
предварително изпълнение е необходимо само в изброените в ал.2 на чл.242 от ГПК
хипотези, а когато съдът допуска предварително изпълнение на решение с което
присъжда издръжка, възнаграждение, или обезщетение за работа, такова искане не
предпоставя произнасянето на съда. Безспорно в случая се касае за обезщетение
за работа по чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 от КТ и съдът не се е
произнесъл по непредявено искане, доколкото такова не е необходимо.
Ето защо въззивната
жалба на ответника следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение-
потвърдено.
При
този изход на спора жалбоподателя- ответник няма право на разноски за въззивната
инстанция. Въззиваемия ищец претендира разноски с отговора на въззивната жалба,
но не е представил доказателства за сторени такива, както и списък по чл.80 от ГПК. Ето защо разноски не следва да се присъждат.
Предвид
изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №105 от 02.01.2020год.,
постановено по гр.дело №43492/2019г. по описа на СРС, ГО, 164 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/