Номер 10717.08.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаVI състав
На 16.07.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Асен В. Попов
Членове:Стоян К. Попов
Яна Панева
Секретар:Галя С. Иванова
като разгледа докладваното от Асен В. Попов Въззивно наказателно дело от частен характер
№ 20203100600690 по описа за 2020 година
Предмет на въззивното производство е присъда №29 от 11.02.2020г. по НЧХД
№3406/2019г. по описа на Районен съд – Варна, 2-ри наказателен състав, с която
подсъдимата П. Д. Ж. , ЕГН **********, е призната за виновна в това, че през периода
13.11.2018г. - 04.06.2019г. в гр.Варна, в условията на продължавано престъпление, чрез
депозиране на жалби до Началник Отдел „Паркинги и синя зона" при Община Варна и Кмет
на Община Варна, разгласила позорни обстоятелства за Емил Матеев и му преписала
престъпления - „... лишава от вода, дърва, място за паркиране ..., ... заграбил около 1.5м. от
общинския път ..., ... имал незаконни постройки ....... налага сервитут ....... нарушава човешки
права..., ... заплашва възрастни хора ..... ме би и събори на земята ..., ... лъгал един от
заместниците на Кмета на Община Варна ..., ... изхвърля боклука през оградата ... гърми с
бойни патрони ..., ... връзкар с пари ..., ... пречи на нормалното преминаване ..., ... своеволие
на връзкари и корумпирани хора ....... ограничава достъпа, поради което и на осн. чл.148,
ал.2, вр. ал.1, т.2, вр. чл.147, ал.1, вр. чл.26, ал.1 и чл.78А, ал.1 от НК, я освободил от
наказателна отговорност, й и наложил административно наказание „ГЛОБА" в размер на 1
000 лв. /хиляда лв./. Съдът е уважил и предявения от пострадалия граждански иск за
причинени неимуществени вреди в размер на 600/шестотин/лева, като го е отхвърлил за
горницата до 6000/шест хиляди/лева. На подсъдимата са възложени и разноските пред
първата инстанция.
Срещу първоинстанционния съдебен акт e постъпила жалба от адв.В. П. – защитник
на подсъдимата, в която се излагат оплаквания за неоснователност на постановения акт,
твърдят се и неназовани процесуални нарушения в хода на първоинстанционното
производство. Иска се отмяна на присъдата.
Постъпила е и жалба и допълнение към нея от адв.Т.Янчев, като процесуален
представител на пострадалия Матеев. В тях се излагат доводи за неправилна преценка на
решаващия съд, по отношение размера на наложеното наказание и на уважения граждански
иск. Иска се увеличаване на размера на наложеното наказание и уважаване изцяло на
предявения граждански иск.
По съществото на делото и в съдебно заседание пред въззивната инстанция,
адв.Янчев поддържа доводите и исканията си наведени във въззивната си жалба.
Адв.Петров - защитник на подс.Жечева, моли съда да отхвърли въззивната жалба на
частния тъжител.Излага виждането си ,че липсва осъществен състав на престъпление. В
условията на евентуалност моли присъдата да бъде потвърдена, без да се влошава
положението на подсъдимата.
Подсъдимата заявява, че поддържа становището на своя защитник, като в последната
си дума заявява, че е невинна и моли обжалваната присъда да бъде отменена.
Настоящата въззивна инстанция, след преценка на събраните по делото доказателства
и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният
акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:
Жалбите и на двете страни са процесуално допустими, подадени в
законоустановения срок за обжалване и от надлежна страна, а разгледани по същество са
неоснователни.
В конкретния случай първостепенния съд в съответствие с всички релевантни
доказателства, от фактическа страна е приел за установено по безспорен начин следното:
Подсъдимата Жечева и частния тъжител Матеев притежават и обитават разположени
в непосредствена близост недвижими имоти, находящи се в гр.Варна, СО „Акчелар".
Същите били в не добри отношения. На 13.11.2018г., 03.05.2019г. и 04.06.2019г. в гр.Варна,
подс.Полина Жечева депозирала жалби до Началник Отдел „Паркинги и синя зона" при
Община Варна и Кмет на Община Варна. В съдържанието на същите се намират твърдения,
че „Емил Матеев" я „... лишава от вода, дърва, място за паркиране ..., ... заграбил около 1.5м.
от общинския път ..., ... имал незаконни постройки ..., ... налага сервитут ..., ... нарушава
човешки права ..., ... заплашва възрастни хора ..., ... ме би и събори на земята ..., ... лъгал един
от заместниците на Кмета на Община Варна ..., ... изхвърля боклука през оградата ..., ...
гърми с бойни патрони ..., ... връзкар с пари ..., ... пречи на нормалното преминаване ..., ...
своеволие на връзкари и корумпирани хора ..., ... ограничава достъпа ..." .
Тази фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд.
За да се приеме същата следва да се ценят приобщените писмени доказателства/преписка
Община Варна, писма, докладни и т.н./, както и изложението в частната тъжба и
показанията на св.Чанев. ВРС правилно е обсъдил наличните две групи гласни доказателства
и съпоставяйки ги с писмените източници е формирал крайния си извод за да приеме
горната фактология.
След като е установил правилно фактическата обстановка, ВРС е постановил присъдата си,
като е приел, че подсъдимата, с действията си е осъществила от обективна и субективна
страна престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2, вр. чл.147, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК,
извод, с който настоящата инстанция изцяло се солидаризира.
Макар и не пространно, първоинстанционния съд в мотивите си е изложил елементите на
осъществения състав на престъпление. Видно е, че употребените изрази и квалификации в
процесните писмени документи, са опозоряващи и клеветнически по отношение на
пострадалия Матеев. От друга страна подсъдимата не е успяла да докаже верността на
твърденията си, като по този начин да опровергае възведените с тъжбата обвинения.
Единствено от твърдяното в писмените доказателства се установява, че подсъдимият е
паркирал фирмен автомобил на общински път, пречейки по този начин за преминаване на
други превозни средства. От друга страна обаче става ясно, че имота на подсъдимата няма
предвиден достъп до този път, което е в разрез с твърденията за лишаване от права, достъп,
възможност за доставки и т.н..
По отношения оплакванията на частния тъжител:
След като е решил същински въпрос, решаващия съд е пристъпил към определяне вида и
размера на наказанието.
Тук ВРС е предприел подход не отговарящ на трайната,включително задължителна
съдебна практика. Обсъждането на смекчаващи и отегчаващи наказателната отговорност
обстоятелства в светлината на целите визирани от законодателя в разпоредбата на чл.36 от
НК е неправилно. Следваше да се отчете, че се касае за административно наказание, след
преминаване на замяна по силата на институт на чл.78А от НК. Макар и по този път ВРС е
стигнал до справедливо по размер наказание, с оглед данните за имотното състояние на
подсъдимата.Липсват писмени данни , а с оглед гласните следва да се приеме, че
подсъдимата е с минимални доходи, което и следва определяне на наказание в минимален
размер. Неоснователни в тази връзка са възраженията на ответната страна, след като не е
провела доказване в насока различна от посочената.
По отношение на предявения във воденото производство граждански иск,
настоящата въззивна инстанция по съображения сходни с предишните намира за уважен в
справедлив размер.
От една страна, липсват данни за сериозно накърняване авторитета и или доброто
име на пострадалия, от друга следва да се отчете и имотното състояние на подсъдимата.
Липсва и тук активност от обвинението за установяване на обстоятелствата изнесени във
въззивната жалба.
Доколкото ВОС прие и двете жалби неоснователни, всяка от страните следва да
понесе сторените от нея разноски
Предвид гореизложеното и на основание чл.338, т.6 във вр. чл.334 от НПК съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №29 от 11.02.2020г. по НЧХД №3406/2019г. по описа на
Районен съд – Варна, 2-ри наказателен състав
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________