РЕШЕНИЕ
Номер 129212.11.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БургасI въззивен граждански състав
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
Секретар:Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Въззивно гражданско
дело № 20202100502209 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК
С Решение № 31/02.01.2020г. по гр.д. № 273/2019г. по описа на БРС, Бургаският
районен съд е уважил предявения от С. И. К. ЕГН ********** и П. С. К. ЕГН **********,
със съдебен адрес: град Бургас, ул. „Оборище“ №90, ет. 1, иск с правно основание чл. 109 от
ЗС като е осъдил ответниците С. Й. Д. , ЕГН ********** и М. П. Д. , ЕГН **********,
двамата с адрес: град ****, ж.к. „******************“ бл.**, вх.*, ет.*, да извършат ремонт
на банята на собствения им имот, находящ се на посочения по – горе адрес, като демонтират
хоризонталната връзка на левия подов сифон в банята, сменят сифона и монтират нова
тръбна връзка с вертикалния канализационен щранг. С решението, съдът е уважил частично
и предявеният обективно съединен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, като е осъдил
ответниците С. Й. Д. и М. П. Д. да платят на С. И. К. и П. С. К. , сума в размер на 700 лева
/седемстотин лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, като съобразно
уважената част от иска ответниците са осъдени да заплатят на ищците и сумата от 560 лева
/петстотин и шестдесет лева/, представляваща разноски, направени за водене на делото. С
оглед отхвърлената част от иска, съдът е осъдил ищците С. И. К. и П. С. К. да заплатят на
ответниците Д. съответна част от направените от последните разноски по делото в размер на
220 лева /двеста и двадесет лева/.
С Определение № I- 2140 от 28.07.2020 г. по в.гр.д. №926/2020 г. по описа на БОС,
въззивният съд е констатирал, че в постановеното решение е налице явна фактическа
грешка, поради което е върнал делото на БРС за провеждане на производство по чл. 247 от
ГПК и в резултат, на което съдът е постановил допълнително Решение №1929/04.08.2020 г.
по гр.д. № 273/2019 г. по описа на БРС. С това решение, съдът е допуснал поправка на
1
очевидна фактическа грешка, изразяваща се в постановяване на отхвърлителен диспозитив
по иска по чл. 45 от ЗЗД, за разликата над уважената част от 700 лева до пълния размер от
4000 лева, в който смисъл е била и изразената воля на съда в мотивите на основното
решение. Постановеното на основание чл. 247 от ГПК Решение с №1929/04.08.2020 г. не е
обжалвано от страните.
Настоящото въззивно производство е образувано по повод въззивната жалба на
ответниците по иска С. Й. Д. и М. П. Д. чрез адв. Светлана Янушева, които са останали
недоволни от постановеното решение. С въззивната си жалба същите оспорват решението
като неправилно и незаконосъобразно. Намират, че районният съд неправилно е обсъдил и
оценил заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно – техническа
експертиза, от което се установявало, че течът в банята на ищците е в резултат на повреда в
обща част на сградата, каквато представлява вертикалния щранг, обслужващ всички
апартаменти във входа. Позовават се и на приетия като доказателство по делото
Констативен протокол № „З”-139 на комисия на Община Бургас, в който било посочено, че
наличието на влага в апартамента на петия етаж, най- вероятно се дължи на износени
хоризонтални ВиК връзки в апаратамента на ******* етаж“. В тази връзка, въззивниците
сочат, че такива хоризонтални връзки липсват в тяхната баня, а единствената такава е в
шахтата към вертикалния щранг. От това следвало, че теча в банята на ищците произтича от
проблем с обща част на сградата, който следвало да се отстрани по съответния ред,
предвиден в ЗУЕС. В този смисъл били и предписанията на Община Бургас, Дирекция
„ЦУА Зора“. Въпреки това, ищецът, за който въззивниците сочат, че е и управител на
етажната собственост, не бил предприел действия по изпълнение на задълженията си, като
вместо това предявил настоящите искове. Считат, че пасивно легитимиран ответник по
предявения иск е етажната собственост, след като необходимите ремонтни действия, които
следва да се предприемат касаят общата част на сградата. Поради това, че ответниците не
създават пречки на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост, искът с
правно основание чл. 109 от ЗС следвало да бъде отхвърлен като неоснователен. Сочат, че
неправилно съдът е осъдил ответниците да извършат конкретно посочени в решението
ремонтни дейности, които можело да бъдат осъществени само чрез осигурен достъп от
имота на ищците, в който смисъл било заключението на вещото лице. Решението се оспорва
като неправилно и в частта, в която съдът е уважил иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД,
тъй като по делото не била установена причинно – следствена връзка между претърпените
от ищците вреди и поведението на ответниците. Молят да се отмени обжалваното решение.
Нямат искания за събиране на доказателства от въззивна инстанция.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от С. И. К. и П.
С. К. чрез адв. Даниела Димова-Кожухарова, с който намират въззивната жалба за
неоснователна, а постановеното решение за правилно и законосъобразно. Считат, че съдът
правилно е кредитирал заключението на вещото лице, според което било необходимо да се
извърши демонтиране на хоризонталната връзка на левия подов сифон в банята на ет. *,
смяна на сифона и монтиране на нова тръбна връзка с вертикалния канализационен щранг.
Правилно било прието от съда, че с неизвършването на ремонт в банята на ответниците,
2
последните пречат на ищците да упражнят правото си на собственост. На следващо място
правилно съдът е присъдил и обезщетение на основание чл. 45 от ЗЗД за щетите,
констатирани по тавана на санитарната клетка в апартамента на ищците. Молят да се
потвърди обжалваното решение. Също не заявяват доказателствени искания.
В съдебно заседание пред въззивния съд, въззивниците не се явяват, представляват се
от процесуалния си представител адв. Янушева, която заявява, че поддържа подадената
въззивна жалба и претендира за разноски съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
В проведеното пред БОС открито заседание, въззиваемите - ищци не се явяват, за тях
се явява адв. Кожухарова, с представено по делото пълномощно, която поддържа подадения
писмен отговор и също претендира за разноските пред въззивната инстанция.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок,
от надлежно упълномощен представител на легитимирани лица, имащи правен интерес от
обжалване, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и на основание
чл. 12 ГПК по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Производството по делото е образувано по повод искова молба подадена от С. И. К. и
П. С. К. против С. Й. Д. и М. П. Д. , с която са предявени два обективно съединени иска:
първият иск с правно основание чл. 109 от ЗС е за осъждане на ответниците да отстранят
повредите в банята на собствения си апартамент, находящ се в град ****, к.с.
******************, бл. **, вх. *, ет. * като изпълнят всички необходими действия за
отстраняването им. Вторият иск е с правно основание чл. 45 от ЗЗД и с него се претендира
осъждането на ответниците да заплатят на ищците сумата от 4000 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени от бездействието на първите по
отстраняването на теча в собствената им баня.
Ищците сочат, че са собственици на апартамент на пети етаж, находящ се в бл. **, вх. *
в к.с. ****************** в град ****, а ответниците притежават апартамента на *******
етаж, над този на ищците. Твърдят, че след извършен ремонт на банята на ответниците, в
банята на ищците са се появили течове, както и мухъл, стените и таванът били мокри, както
и че бил разрушен бетона на тавана, като била разкрита арматурата на желязобетонната
плоча. Влагата проникнала и в гардеробите, разположени в коридора пред банята. Сочат, че
наличието на влага и мухъл правило невъзможно живеенето в апартамента, като това се
отразявало и на здравословното им състояние. Потърсили съвети от специалисти, които
установили, че вредите са в пряка връзка с реконструкцията и извършените СМР от
ответниците. Ищците информирали ответниците и ги помолили да предприемат мерки като
ремонтират банята си, но последните отказали. В резултат на бездействието на ответниците
да отстранят вредите, произтичащи от тяхната собствена вещ, ищците продължавали да
търпят вреди. Наличието на подобно състояние, имало за последица създаване на пречки
пред ищците да осъществяват в пълен обем правото си на собственост, което обуславяло
правния им интерес от предявяване на иска с правно основание чл. 109 от ЗС. На следващо
3
място твърдят, че са налице и предпоставките от фактическия състав на деликтния иск с
правно основание чл. 45 от ЗЗД – вреда, противоправно поведение и причинна връзка между
вредата и поведението на ищците. Сочат, че бездействието на делинквентите, състоящо се в
неизвършването на ремонт на собствената им баня стои в пряка причинна връзка с
претърпените от ищците имуществени вреди. За установяване на причините за теча в банята,
ангажират съдебно- техническа експертиза.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответниците С. и М. Д., чрез упълномощения си
представител оспорват предявените искове като неоснователни. Оспорват изложените в
исковата молба твърдения, че причината за теча е извършен ремонт в собствената им баня,
като сочат, че такъв не е правен от 1997-1998 година, като дори и по време на този последен
ремонт не са били правени никакви преустройства на ВИК инсталацията. Представят
Констативен протокол № „З“-139 от 26.10.2018 г., съставен от длъжностни лица при Община
Бургас, Дирекция „Строителство“ и се позовават на отразените в него констатации, че по
време на проверката не е било установено преустройство в нарушение на чл. 161, ал. 1 от
Наредба № 48/17.06.2005 г. , както и че най- вероятната причина за теча в банята на петия
етаж са износените хоризонтални ВиК връзки в апартамента на **** етаж. Въз основа на
тези констатации възразяват, че проблема за теча касае връзката на хоризонталния с
вертикалния щранг, т.е. обща част на сградата, поради което реда за отстраняването му е
този предвиден в ЗУЕС. Заявяват, че такива са били и препоръките на Община Бургас,
съдържащи се в изпратения и до двете страни констативен протокол. Считат, че
изместването на връзката между хоризонталния и вертикалния щранг е най – вероятно
поради пропадане или изместване встрани на вертикалната тръба, която освен това поради
местоположението си на външната фасадна стена на сградата често замръзвала. Поради
недобро отводняване на дъждовната вода от покрива често се случвало да има течове и
двете страни на отводнителната система, които най- вероятно стигали и до долния
апартамент. Сочат, че ремонтирането на тази връзка следва да стане през имота на ищците,
от където може да бъде осигурен по – удобен достъп, и ремонта да бъде извършен с по –
малко усилия и средства. Заявяват, че не са дали повод за завеждане на исковете, а за
разрешаване на проблема следва да се извърши ремонт на общи части при правилата,
съдържащи се в ЗУЕС.
Не е спорно по делото, че ищците притежават право на собственост върху апартамента
на петия етаж, находящ се в блок **, вход * в к.с. ****************** в град Бургас, а
ответниците – на апартамента на ******* етаж в същия вход и блок, като за установяване на
тези обстоятелства страните са представили документите си за собственост, както следва
ищците - Нотариален акт № ***, том *, нот. Дело № ****/** г. на нотариус при БРС, а
ответниците – Нотариален акт №***, том *****, н.д. № ****/**** г.
От приетите и неоспорени по делото писмени доказателства – Констативен протокол №
„З“-139 от 26.10.2018 г. и Писмо изх. №9401-35348(1) от 30.10.2018 г. на Община Бургас,
Дирекция „Строителство“, се установява, че във връзка с подадено от ищците заявление в
Община Бургас относно теч в банята на апартамента им, служители в отдел „Контрол на
строителството и въвеждане в експлоатация“ са извършили проверка на място на 26.10.2018
4
г., в хода на която е установено състоянието на банята, както и обстоятелството, че в банята
на ответниците не е извършвано преустройство, в нарушение на техническите изисквания. В
констативния протокол е посочено, че наличието на влага в банята на петия етаж вероятно
се дължи на износени хоризонтали ВиК връзки в апартамента на 6 етаж, а в писмото, към
което е приложен протокола, на молителите са дадени препоръки да потърсят съдействие от
правоспособен ВиК специалист, който да извърши проверка по цялата вертикала –
хоризонтала и да констатира причината за влагата. В същото писмо е разяснен реда за
ремонт на общи инсталации, съдържащ се в чл. 48 от ЗУЕС.
По делото е прието заключение на съдебно – техническа експертиза, вещото лице по
която е имало за задача да установи причините за теча в банята на ищците. В изпълнение на
поставените задачи, експертът е извършил оглед и на двете бани, направил е експеримент с
течаща вода в реално време, за да констатира с точност мястото на теча и причините за
същия. В резултат на това, в.л. Доневски достига до извод, че пропускането на водата става
през хоризонталната връзка, отводняваща левия сифон на банята на ответника в частта,
където се намира връзката с вертикалния канализационен щранг. Причината, поради която
се е достигнало до това пропускане на вода на мястото на тази връзка, е изместването на
вертикалния канализационен щранг – изменение на първоначалното положение в резултат
на деформации във вертикална или хоризонтална посока. Вещото лице посочва, че дори да
се извърши ремонт в банята на ответниците, деформациите на вертикалния щранг няма да
се повлияят. В заключението са предложени два начина за отстраняване на повредата:
първия начин е работа по самата връзка между хоризонтален и вертикален канал, като
съществуващата хоризонтална тръба се изрязва при връзката и се удължава с нова. При
втория вариант се предвижда разбиване на левия сифон в банята, смяна на сифона,
монтиране на нова тръбна връзка с вертикалния канализационен щранг. Изрично вещото
лице посочва, че независимо кой начин ще бъде избран, всички действия могат да се
извършат през отвор в банята на ищеца, като е желателно това да се реализира когато се
ремонтира банята на ищците. По въпроса относно необходимата сума за отстраняване на
щетите в апартамента на ищците, за което е необходимо да бъде извършена замазка на
целия таван в банята с последващо шпахловане и боядисване, вещото лице сочи, че сума в
размер от 700 до 1000 лева ще бъде достатъчна. Що се отнася до стойността на целия
ремонт, който следва да се извърши по посочения по – горе втори начин, чрез разбиване на
левия сифон в банята на ******* етаж, с пробиване на отвор между санитарната клетка и
вертикалния канал на 5-ия етаж, смяна на проблемната съединителна тръбна връзка,
укрепване на вертикалния канализационен щранг, възстановяване на пробития отвор, стенна
и нова подова облицовка на банята на **** етаж, същият би възлизал на стойност между
1800- 2000 лева. Разпитан в съдебно заседание, експертът потвърждава, че подмяната на
хоризонталната отводнителна тръба в апартамента на ответниците няма да разреши
проблема, ако не бъде укрепен вертикалния щранг, така че да не допускат нито
хоризонтални, нито вертикални движения. Течът е точно от мястото, където хоризонталната
връзка влиза във фасадното парче на вертикалния щранг.
Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка, съдът приема
5
следните фактически и правни изводи.
Първият обективно съединен иск е с правно основание чл. 109 от ЗС. Тази правна
квалификация се извежда от твърденията на ищеца в исковата молба за неправомерно
бездействие от страна на ответниците да извършат ремонт в санитарния възел на собствения
си апартамент, с което се създавали пречки на ищците да ползват пълноценно имота си.
Ответниците възразяват, че причината за създадените на ищците неудобства е свързана с
повреда на вертикалния водопроводен канал, който представлява обща част.
Спорният по делото въпрос е фактически и касае причината за теча в банята на
ищците, който е разрешен със заключението на съдебно –техническата експертиза. От
същото се установява, че течът се е проявил вследствие на изместване на вертикалния
канализационен щранг, който е изменил първоначалното си положение, в резултат на
деформации във вертикална и хоризонтална посока. Този вертикален щранг обслужва
всички апартаменти от първия до последния етаж, поради което измененията в неговата
първоначална позиция могат да се дължат на въздействия по цялата дължина на същия.
Съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за собствеността главните линии на всички видове
инсталации в сгради, за които има учредена етажна собственост представляват общи части.
Обща част е и въпросния вертикален водопроводен щранг, в резултат на чието изместване
се е получил и теча в апартамента на ищците. Обстоятелството, че теча идва от мястото, на
което се намира връзката между вертикалния щранг с хоризонталното отклонение към
апартамента на ответниците, не променя извода, до който е достигнал експерта по делото, а
именно, че причината за компроментирането на тази връзка е изместването на вертикалния
щранг, а не въздействие върху хоризонталното отклонение, свързващо подовия сифон от
банята на ответниците с главната линия на водопроводната инсталация.
По делото не се установи изместването на водопроводния щранг да се намира в
причинно – следствена връзка с поведението на ответниците, още по – малко това да е
станало вследствие на извършен от тях ремонт в собствената им баня. В тази връзка съдът
обсъди и Констативния протокол от 26.10.2018 г., в който се сочи, че при извършената
проверка, служителите на Община Бургас не са установили в банята на ответниците да е
извършено преустройство, което да е в нарушение на чл. 161, ал. 1 от Наредба
№4/17.06.2005г. Освен това следва да се спомене, че ищците, в чиято тежест е било
възложено доказване на изложените от тях твърдения, в това число, че ответниците им
пречат да упражняват правото си на собственост, както и че са извършили ремонт в
собствената им баня, не ангажират доказателства.
При това положение и след като по делото не се установи, че претърпените от
ищците вреди са причинени от вещта на ответниците, нито се намират в причинно –
следствена връзка с поведението на последните, доколкото за същите не съществува
задължение да ремонтират общите части на сградата, съдът намира, че предявените искове
следва да се отхвърлят като неоснователни. Освен това, в настоящия случай, ответниците не
са нарушили и общото задължение да не се вреди другиму, тъй като отстраняването на теча
може да бъде осъществено и от самите ищци.
В разпоредбата на чл. 48 от ЗУЕС се съдържа правната регламентация на
6
отношенията, свързани с ремонт на общите части в сграда –етажна собственост. Разходите
за ремонтните дейности, за които има взето решение на общото събрание на ЕС, се
разпределят между собствениците на самостоятелните обекти съразмерно с притежаваните
от тях идеални части. В ал. 6 на същата норма е посочено, че всеки собственик може сам, със
собствени средства, материали и/или труд да извърши необходим ремонт на общи части, в
който случай направените от него разходи подлежат на възстановяване с решение на
Общото събрание на етажната собственост или се прихващат от дължими от него вноски по
чл. 50 от ЗУЕС. В чл. 59 от ЗУЕС пък е уредена хипотезата на неотложен ремонт, в който
случай разходите могат да бъдат поети от средствата, набрани във фонда по чл. 50 от ЗУЕС.
В настоящия случай, макар вещото лице да посочва два начина на отстраняване на
повредата, е категоричен в преценката си, че който и двата начина да се приложи, ремонта
следва да се извърши от банята на ищците. Същевременно, при начинът, който изисква по-
големи по обем и стойност ремонтни действия, е необходимо ответниците да окажат
съдействие, включително като осигурят достъп до техния санитарен възел. Това задължение
е правно регламентирано с нормата на чл. 51 от ЗС, която гласи, че когато за извършването
на работи в един недвижим имот е необходимо да се влезе в друг имот, собственикът на
този имот е длъжен да даде достъп за това.
В заключение, съдът намира, че макар ответниците да са също етажни собственици,
отговорността на същите не може да бъде ангажирана по предявения от ищците иск с
правно основание чл. 109 от ЗС, защото не се установява именно те са да автори на
действието, в резултат на което е възпрепятствано упражняването на правото им на
собственост и което действие според вещото лице е изместването на вертикалния
канализационен щранг. Неправилно първоинстанционният съд приема, че са налице
действия, които ответниците били длъжни да извършат, а именно да извършат ремонт в
собствената си баня. Според заключението на СТЕ, течът не е заради проблем в
отводнителната система на ******* етаж , а заради изместване на вертикалния щранг /което
по принцип може да се дължи на въздействие, осъществено през всеки един от имотите от
първия до последния етаж/. Действията, които вещото лице е посочило, че следва да се
извършат в банята на ответниците са описани като един от начините, по който може да бъде
отстранен проблема с теча, а не като причина за същия. Независимо дали ще бъде използван
този втори начин - чрез смяна на хоризонталната връзка в банята на ******* етаж, то за да се
постигне крайния резултат –отстраняване на теча, задължително е да се направи укрепване
на вертикалния щранг, така че да не се допуска подобно изместване, в резултат на което
отново би могло да се получи компроментиране на връзката между хоризонталния и
вертикалния щранг.
С оглед на приетото за установено от фактическа и правна страна по иска с правно
основание чл. 109 от ЗС, съдът намира, че като неоснователен следва да бъде отхвърлен и
иска по чл. 45 от ЗЗД. Първоинстанционният съд правилно е посочил елементите от
фактическия състав, при осъществяването на който може да бъде ангажирана деликтната
отговорност на ответниците. Но неправилно е възприел, че същите са доказани по делото.
На първо място, както вече бе изяснено, претърпените от ищците вреди не стоят в причинно
7
– следствена връзка с поведението на ответниците, или с експлоатацията на собствената им
вещ. Не се установява именно те да са въздействали върху вертикалния щранг, в резултат на
което въздействие се е стигнало до изместване на връзката между хоризонталната тръба с
общата канализационна тръба – причина за теча в банята на ищците. Впрочем по делото не е
изяснено дали изобщо това изменение на общата част е вследствие на човешка проява, или
произтича от обективно присъщи (вътрешни) свойства, качества или дефекти на самия
вертикален щранг, или от други процеси, довели до отклонение от нормалното
функциониране на тази вещ. След като не се установява нито противоправно поведение от
страна на ответниците , нито някакви недостатъци или дефекти на собствената им вещ то
следва да се приеме, че не е налице първата предпоставка от състава по чл. 45 от от ЗЗД. Не
е налице и следващата предпоставка, а именно - причинно – следствена връзка между
поведението на ответниците и претърпените от ищците вреди.
Поради несъвпадане на изводите на настоящия въззивен състав с изложените от
първоинстанционния съд, решението като неправилно следва да бъде отменено, а
предявените искове като неоснователни и недоказани да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото, право на разноски имат ответниците, в чиято полза следва
да се присъдят направените от тях разноски пред двете инстанции, възлизащи в общ размер
880 лева, от които за първата инстанция: 310 лева , която сума представлява разликата
между общо претендираното адвокатско възнаграждение от 530 лева и присъдената от
районния съд сума от 220 лева, съобразно отхвърлената част от иска по чл. 45 от ЗЗД, и за
втората инстанция 570 лева, от които 50 лева държавна такса и 520 лева адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 31/02.01.2020г. по гр.д. № 273/2019г. по описа на БРС, поправено с
Решение №1929/04.08.2020 г. по гр.д. № 273/2019 г. по описа на БРС, в частта, в която
съдът по иск на С. И. К. ЕГН ********** и П. С. К. ЕГН **********, на основание чл. 109
от ЗС е осъдил С. Й. Д. , ЕГН ********** и М. П. Д. , ЕГН **********, да извършат ремонт
на банята на собствения им имот, находящ се на посочения по – горе адрес, като демонтират
хоризонталната връзка на левия подов сифон в банята, сменят сифона и монтират нова
тръбна връзка с вертикалния канализационен щранг, както и в частта, в която съдът по иск
на С. И. К. ЕГН ********** и П. С. К. ЕГН ********** на основание чл. 45 от ЗЗД е
осъдил С. Й. Д. , ЕГН ********** и М. П. Д. , ЕГН ********** да платят на ищците сума в
размер на 700 лева /седемстотин лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
както и в частта, в която ответниците С. Й. Д. , ЕГН ********** и М. П. Д. , ЕГН
********** са осъдени да заплатят на ищците С. И. К. ЕГН ********** и П. С. К. ЕГН
**********, разноски в размер на 560 /петстотин и шестдесет/ лева като вместо това
8
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. И. К. ЕГН ********** и П. С. К. ЕГН **********, и
двамата със съдебен адрес: град Бургас, ул. Оборище №90, ет. 1, иск с правно основание чл.
109 от ЗС за осъждането на ответниците С. Й. Д. , ЕГН ********** и М. П. Д. , ЕГН
**********, и двамата с адрес: град ****с, ж.к. „******************“ бл.**, вх.*, ет.*, да
отстранят повредите в банята на апартамента си, находящ се в град ****, ж.к.
„******************“ бл.**, вх.*, ет.*, като изпълнят всички необходими действия.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. И. К. ЕГН ********** и П. С. К. ЕГН **********, и
двамата със съдебен адрес: град Бургас, ул. Оборище №90, ет. 1, иск с правно основание чл.
45 от ЗЗД за осъждането на ответниците С. Й. Д. , ЕГН ********** и М. П. Д. , ЕГН
**********, двамата с адрес: град *****, ж.к. „******************“ бл.**, вх.*, ет.*, да
заплатят на ищците сума в размер на 700 лева /седемстотин лева/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди.
ОСЪЖДА С. И. К. ЕГН ********** и П. С. К. ЕГН **********, и двамата със съдебен
адрес: град Бургас, ул. Оборище №90, ет. 1, да заплатят на С. Й. Д. , ЕГН ********** и М.
П. Д. , ЕГН **********, двамата с адрес: град *****, ж.к. „******************“ бл.**, вх.*,
ет.*, сумата от 880 лева /осемстотин и осемдесет лева/, представляващи съдебно –деловодни
разноски, от които за първата инстанция 310 лева /триста и десет лева/ –адвокатско
възнаграждение и за втората инстанция 570 лева /петстотин и седемдесет лева/, от които 50
/петдесет/ лева държавна такса и 520 /петстотин и двадесет/ лева адвокатско
възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 31/02.01.2020г. по гр.д. № 273/2019г. по описа на БРС,
поправено с Решение №1929/04.08.2020 г. по гр.д. № 273/2019 г. по описа на БРС, в
останалата му част, в която съдът е отхвърлил предявеният от С. И. К. ЕГН ********** и П.
С. К. ЕГН ********** против С. Й. Д. , ЕГН ********** и М. П. Д. , ЕГН **********, иск с
правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за
разликата над сумата от 700 лева /седемстотин лева/ до пълния предявен размер от 4000
/четири хиляди/ лева и в частта, в която съобразно отхвърлената част от иска с правно
основание чл. 45 от ЗЗД, първоинстанционният съд е осъдил С. И. К. ЕГН ********** и П.
С. К. ЕГН ********** да заплатят на С. Й. Д. , ЕГН ********** и М. П. Д. , ЕГН
**********, сума в размер на 220 /двеста и двадесет/ лева разноски за първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10