РЕШЕНИЕ
№ 292
гр. Перник , 23.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500115 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е Образувано е по въззивна
жалба от адв. М.Г. – в качеството му на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на С.
И. М., против Решение № 260271 от 8.10.2020 г. постановено по гр. д. № 7902 по описа
на РС Перник за 2019 г., в частта в която по предявените от „Банка ДСК“ ЕАД срещу
С. И. М. искове по реда на чл. 415 ГПК е признато за установено, че ответникът дължи
на ищеца: сумата от общо 8412. 93 лева, от който 6643.27 лева незаплатена главница
по Договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит за
физически лица, сключен между страните по делото, сумата от 1761.35 лева договорна
лихва за периода от *** до *** по посочения договор и сумата в размер на 8.31 лева
санкционираща лихва за периода от *** до ***, както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 17.08.2018 г., до окончателно изплащане на вземането.
Въззивникът, чрез особен представител, навежда твърдения, че решението е
недопустимо, неправилно и необосновано. В резюме оплакванията на въззивникът се
свеждат до следното: обявена предсрочна изискуемост на задълженията преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като в тази връзка е без
значение връченото от ЧСИ С. Я. покана - уведомление, от една страна защото същото
не е връчено на ответника, а от друга страна – същото е подписано и изпратено от
лице, за което съобразно приложеното към исковата молба пълномощно не е било
упълномощено от законните представители на банката да извърши действия, които
биха касаели твърденият „Договор за издаване и обслужване на кредитни карти
револвиращ кредит за физически лица“ – видно от т. 1 на приложеното пълномощно,
1
което касае действия относно друг вид договори за кредит, различни от процесният
договор; липса на доказателства за фактическо усвояване на сумата по кредитната
карта; направено е изрично възражение за нищожност на „Договор за издаване и
обслужване на кредитни карти револвиращ кредит за физически лица“ и приложените
„Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ
кредит на БАНКА ДСК в сила от 17.12.2012 г.“, като противоречащи на императивните
норми на Закона за потребителския кредит - чл. 21, ал. 1, чл. 22, вр. чл. 10 и чл. 11 и чл.
33, ал. 1 и ал. 2, както и са нищожни и поради противоречие с императивните норми на
Закона за защита на потребителите – Глава Шеста - чл. 143 и сл., тъй като предвиждат
неравноправни клаузи в полза на икономически по силната страна на процесния
договор – по отношение на всички искови претенции и начинът на тяхното определяне
и начисляване, което прави исковите претенции неоснователни и недоказани. Излага
доводи по всяко от оплакванията. По същество отправя искане за отмяна на
постановеното решение и отхвърляне на предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, е постъпил отговор от въззиваемата страна „Банка
ДСК“ ЕАД, в който оспорва жалбата. Счита, изложените в жалбата оплаквания за
неоснователни, а постановения съдебен акт за правилен и законосъобразен. Излага
съображения по всяко от оплакванията на въззивника. По същество отправя искане за
потвърждаване на атакувания съдебен акт.
В с. з. въззиваемото дружество представител не е изпратило. Жалбоподателят
чрез процесуалния си представител поддържа доводите, съображенията и
възраженията, релевирани във въззивната жалба.
Окръжен съд Перник по предмета на спора съобрази следното:
Производството пред РС Перник е образувано по предявен от „Банка ДСК“ ЕАД
иск за приемане за установено, че С. И. М. на ищеца сумата в размер на сумата 6834.74
лв. – главница по Договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ
кредит за физически лица от ***; сумата 146.14 лв. – заемни такси; сумата 1808.84 лв.
– договорна лихва за периода от *** до ***; сумата 8.55 лв. – санкционираща лихва за
периода от *** до *** и законната лихва върху размера на главницата от 6834.74 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
17.08.2018 г., до окончателно изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че по силата на *** е сключен Договор за издаване и обслужване
на кредитни карти с револвиращ кредит за физически лица. Банката предоставила на
клиента револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, усвояван чрез кредитна
карта „Mastercard Gold“ в размер на 7000 лева с променлив стандартен лихвен процент.
Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 10-то число на месеца. Кредитът
се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора,
е в размер на 17,95 % годишно съобразно Условия за издаване и обслужване на
плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на „Банка ДСК“ ЕАД. Договорът
влиза в сила от датата на подписването му от страните и е валиден до прекратяването
му от коя да е от тях. Срокът за ползване на кредита съвпада със срока на валидност на
кредитната карта, който е три години. След неговото изтичане кредитната карта се
подновява автоматично, като действието на договора също се подновява автоматично
за нов период, равен на срока на валидност на новата карта. Кредитът е усвоен ***.
Кредитът се усвоява и погасява чрез разплащателна сметка с № ***, съгласно
2
договора, като заемът се отчита по вътрешно банкова сметка с № ***. Като неразделна
част от договора са приетите и подписани от ответника ОУ и Условията за съответния
вид карта. Между страните били уговорени възнаградителна лихва, такси и неустойки,
в посочени размери. Сочи, че издадената карта била получена от ответника. Дължими
суми за револвиране са били заплащани до началото ***г., като на ***
кредитополучателят не е заплатил дължимата месечна минимална сума. Твърди, че
след тази дата, погасяване на суми по кредита е било преустановено и поради
нереволвиране в четири поредни месеца м. 05, 06, 07 и 08.*** г., правото на ползване
на кредита е спряно, а считано от *** правото на ползване на кредита е прекратено. С
оглед наличието на предпоставките за предсрочна изискуемост на цялото вземане до
длъжника било изпратено уведомление, надлежно връчено на 21.07.2018 г. Счита, че с
връчване на уведомлението е постигната целената промяна в правната сфера на
длъжника, изразяваща се в настъпване на предсрочна изискуемост на дължимите суми
по сключения договор. Изложеното обосновало правния интерес на ищеца да
предприеме действия по принудително събиране на вземането си.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът С. И. М., чрез назначения особен
представител, депозира писмен отговор, в който оспорва предявените искове по
основание и размер. Изложил, че липсвали доказателства ответникът да е получавал
кредитна карта, като от приложеният договор на последната 5 (пета) страница
липсвали попълнени данни за предаване на картата на ответника, както липсвали
каквито и да било други писмени данни и доказателства за предаване на кредитната
карта, която ищецът твърди, че е издал на ответника. Твърдял, че договорът да не е
подписан от лице, за което да има данни да е упълномощено от законните
представители на банката. Посочил, че ответникът никога не е използвал кредитната
карта за която ищецът твърди, че е издал и по делото липсват каквито й да било
писмени доказателства в обратен смисъл.
Изложил съображения, че не са били усвоявани по никакъв начин от ответника
суми по картата и съответно ищецът претендира връщане на нещо, което не е
предоставял на ответника и същото не е било ползвано от ответника, т.е. липсвало
реално изпълнение на твърдяната от ищеца облигационна връзка, в резултат на която
ответника да е използвал парични средства от процесната кредитна карта, за да бъде
претендирано тяхното връщане от него.
Твърди, че никога не е обявявана предсрочна изискуемост на процесиите суми -
съобразно императивната норма на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции,
която съобразно постановките на т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 год.
по тълк.д. № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, изисква изрично и предварително писмено
уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на процесния
твърдян кредит - преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като в тази връзка е без значение било връченото от ЧСИ С. Я. покана - уведомление,
от една страна защото същото не било връчено на ответника лично, а от друга страна -
същото било подписано и изпратено от лице, за което съобразно приложеното към
исковата молба пълномощно не е било упълномощено от законните представители на
банката да извърши действия, които биха касаели процесния договор, което се
установявало от т. 1 на приложеното пълномощно.
По отношение на исковите претенции за договорна лихва, санкционираща лихва и
заемни такси, за които в исковата молба се твърдяло, че са начислени върху
3
„използваната сума“ – за периода от *** до *** и за периода от *** до ***, посочил, че
ответника никога не е използвал суми от кредитната карта – нито преди тези периоди,
нито в тези периоди, нито до датата на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, нито до датата на исковата молба, като ищецът без правно основание и то
напълно произволно е начислил.
По отношение на приложения „Договор за издаване и обслужване на кредитни
карти револвиращ кредит за физически лица“ и приложените „Общи условия по
договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на банка
ДСК в сила от 17.12.2012 г.“, направил изрично възражение за тяхната нищожност,
като противоречащи на императивните норми на Закона за потребителския кредит –
чл. 21, ал. 1, чл. 22, вр. чл. 10 и чл. 11 и чл. 33, ал. 1 и ал. 2, което правело исковите
претенции неоснователни и недоказани й на това основание.
Посочил, че приложения Договор и „Общи условия по договор за издаване и
обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на банка ДСК в сила от 17.12.2012
г.“, са нищожни и поради противоречие с императивните норми на Закона за защита на
потребителите – Глава Шеста – чл.143 и сл., тъй като предвиждали неравноправни
клаузи в полза на икономически по силната страна на процесния договор – по
отношение на всички искови претенции и начинът на тяхното определяне и
начисляване. Претендирал за отхвърляне на претенциите.
Настоящият състав на Окръжен съд Перник, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа
и правна страна, следното:
Не се спори между страните, че в полза на въззиваемия е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, по ч. гр. д. № 7005 по описа на РС Перник за 2018 г., по
силата на която е разпоредено въззивникът да заплати сумата в размер на сумата
6834.74 лв. – главница по Договор за издаване и обслужване на кредитни карти с
револвиращ кредит за физически лица от ***; сумата 146.14 лв. – заемни такси; сумата
1808.84 лв. – договорна лихва за периода от *** до ***; сумата 8.55 лв. –
санкционираща лихва за периода от *** до ***; и законната лихва върху размера на
главницата от 6834.74 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 17.08.2018 г., до окончателно изплащане на вземането,
дължими по силата на Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от ***.
Представен по делото е Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от ***, по силата на който „Банка ДСК“ ЕАД, е
поела задължение да предостави на С. И. М. револвиращ кредит под формата на
кредитен лимит, достъпът до който се осигурява, чрез кредитна карта „Mastercard
Gold“, в размер на 7000 лв., при променлив лихвен процент, който към датата на
сключване на договора е 17,95 % и ГПР в размер на 12.63 %. Договорът е надлежно
подписан от страните като ответникът е декларирал, че е получил и е запознат Общи
условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит
на „Банка ДСК“ ЕАД. Договорът съдържа подписи на ответника на всяка страница.
Представени са и ОУ по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с
револвиращ кредит на „Банка ДСК“ ЕАД, които също са подписани от ответника на
всяка страница. Представени са Условия за издаване и обслужване на плащания с
4
кредитни карти, които са подписани от ответника на всяка страница. Представен по
делото е и Погасителен план и ГПР от ***, подписани от ответника. Представена е
декларация от 15.03.2013 г., от която се установява предаването на кредитната карта и
ПИН код към нея на ответника.
По делото е представена покана - уведомление връчена на 21.07.2018 г. на лице
от домашните на ответника – негова майка, с която ищецът е уведомил ответника за
упражненото право да направи задълженията по сключения договор за предсрочно
изискуеми, поради забава в погасяване на задълженията по него. Съдът намира, че не
са наведени конкретни твърдения, които да оспорват това обстоятелство, нито
качеството на лицето, получило съобщението, поради което приема, че уведомлението
за предсрочна изискуемост е връчено надлежно на ответника.
В хода на първоинстанционното производство е допусната ССЕ, чието
заключение е прието и кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно дадено.
Заключението се цени и от настоящата въззивна инстанция. От него се установява, че
от сключване на договора на *** до датата на подаване на заявление за издаване на
Заповед за изпълнение на 17.08.2018 г. са били усвоени чрез теглене на АТМ и
плащане на ПОС общо 12251.05 лева подробно описани по дати и размер в колона 1 и
3 на таблица № 1 от заключението. След *** кредитната карта не е била обслужвана.
Вещото лице посочва, че към *** г. неплатените задължения са в размер на 8796.72
лева, посочени в таблица № 1 от констативната част на заключението: 6833.19 лева
главница, 61.64 лева такси за преиздаване на карта и годишни такси обслужване, 9.50
лева такса теглене от АТМ на друга банка, 75 лева такса револвиране на кредит,
1808.84 лева договорна лихва за периода от *** до *** и 8.55 лева санкционираща
лихва за периода от *** до ***. На въпрос поставен от съда експертът е отговорил, че
ако с платените суми в размер на 5607.78 лева се погасяват само главници, то размера
на задълженията към *** ще бъдат в размер на 8748.99 лева, от тях: 6643.27 лева
главница, 251.56 лева такси за преиздаване на карта и годишни такси обслужване, 9.50
лева такса теглене от АТМ на друга банка, 75 лева такса револвиране на кредит,
1761.35 лева договорна лихва за периода от *** до *** и 8.31 лева санкционираща
лихва за периода от *** до ***.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките
на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Въззивния съд намира, че от обсъдените във възприетото по фактите писмени
доказателства, безспорно се налага извода, че между страните е било налице валидно
облигационно правоотношение, основано на сключения Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от ***, Общите
условия към него и Условията за издаване на кредитни карти на „Банка ДСК“ ЕАД.
Безспорен е и извода, че след ***, ответникът не е изпълнявал задължението си да го
погасява чрез минимални месечни вноски усвоените суми, с падеж 10-то число на
месеца.
Безспорно се установява и, че към 21.07.2018 г. - датата на която до ответника е
5
отправена обсъдената във фактическата обстановка, покана – уведомление, изцяло
неплатени са били повече от 4 месечни вноски.
Изложеното води до извода, че към *** са били налице условията, предвидени в
разпоредбите на чл. 32, вр. чл. 31, ал. 2 ОУ – четири поредни неплатени месечни
вноски (частично и изцяло) – м. май, юни, юли и август и до края на петия гратисен
месечен период – *** (при уговорена падежна дата 10-то число и гратисен период 15-
дни) задълженията не са били погасени.
След като условията са били налице, то кредиторът валидно е упражнил правото
си да направи целия използван кредитен лимит предсрочно изискуем и е уведомил за
това ответника с обсъдената покана-уведомление, връчена надлежно на ответника на
21.07.2018 г., с което предсрочната изскуемост е породила действие.
Тук следва да бъде обсъдено първото оплакване на въззивника, че е налице
несъответствие на съдържанието на сключения договор с изискванията на чл. 11, ал. 1
ЗПК. Въззивния съд счита, че това оплакване е неоснователно. Както бе посочено,
неразделна част от сключения Договор са и Общите условия към него като двата
документа са подписани от въззивника на всяка страница. Така, макар и в самия
договор да не се съдържат всички елементи посочени в чл. 11 ЗПК, то те се съдържат в
ОУ и доколкото двата документа следва да бъдат разглеждани като едно цяло, съдът
намира, че изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПК са спазени. В тази връзка в обжалваното
решение Районният съд е изложил подробни мотиви, които изцяло се споделят и
настоящия въззивен състав, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към
тях.
Относно изложеното във въззивната жалба възражение, което е направено и с
отговора на исковата молба, че „Договор за издаване и обслужване на кредитни карти
револвиращ кредит за физически лица“ и приложените „Общи условия по договор за
издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на „Банка ДСК“ ЕАД в
сила от 17.12.2012 г.“, са нищожни поради противоречие с императивните норми на
Закона за защита на потребителите – чл. 143 и сл. настоящият въззивен състав счита за
неоснователно. С доклада по делото изготвен по реда на чл. 140 ГПК Районният съд е
разпределил доказателствената тежест, като е указал на ответника да ангажира
доказателства за своите възражения и твърдения. В единственото съдебно заседание на
09.09.2020 г. доклада е приет за окончателен, като особения представител на ответника
не възразил срещу доклада, като същевременно не е конкретизирал прогласяване на
неравноправност на коя/кои конкретна клауза от посочените в отговора договор и ОУ
счита за такива, не е посочил и основанията, на които се твърди, че клаузата е
неравноправна. При това положение за съда е невъзможно да се произнесе по
възражението, тъй като същото не е конкретизирано, въпреки дадените указания и
възможност за това. В случая следва да се има предвид и факта, че
първоинстанционния съд е прогласил за нищожни няколко клаузи от договора на
основание ЗПК. В тази връзка правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е
приел, че в сключения между страните договор не е предвидено заплащането на заемни
такси, каквито са се претендирани от въззиваемия.
Изложеното и при липсата на твърдения и кореспондиращите им доказателства за
погасяване на усвоения и неплатен кредитен лимит, съдът намира, че води до извода,
че правилно Районния съд е приел, че като не се вземат предвид сумите по
6
допълнителните такси, начислени по картата, с внесените суми, ответникът е останал
да дължи за главница сумата от 6643.27 лева главница, чиито размер е установен
посредством събраните специални знания, като за горницата до претендираната сума
от 6834.74 лв. е отхвърлил исковата претенция като неоснователна.
Досежно претендираната възнаградителна лихва, съдът намира, че клаузата, в
която лихвата е уговорена съдържа ясно и конкретно посочване на начина на
определяне на формирането й, както и конкретния размер към датата на сключване на
договора, поради което и не се явява неравноправна. Видно от заключението на ССЕ
лихвата е начислявана за периода *** до *** и за този период дължимата договорна
лихва съгласно заключението възлиза на сумата 1761.35 лв., в какъвто размер е
уважена. Отново съгласно заключението на вещото лице правилно Районният съд е
приел, че за периода от *** до *** ответникът дължи на ищцовата банка сумата от 8.31
лева санкционираща лихва.
Така като е достигнал да идентични крайни изводи досежно главницата и част от
възнаградителната лихва, РС Перник е постановил правилно и законосъобразно
решение, което ще следва да бъде потвърдено.
По разноските.
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски.
Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноски в настоящото
производство. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 Закона за правната
помощ, вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера
на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид
конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, Окръжният
съд счита, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство в размер на 100 лв.
Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса за
въззивната инстанция, на основание 78, ал. 1 от ГПК в размер на 88 лв. по сметка на
Окръжен съд Перник.
Воден от гореизложените мотиви, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260271 от 8.10.2020 г. постановено по гр. д. №
7902 по описа на РС Перник за 2019 г. в обжалваната му част.
ОСЪЖДА С. И. М., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да
заплати сумата от 88 лв. (осемдесет и осем лева) държавна такса по сметка на Окръжен
съд Перник.
ОСЪЖДА С. И. М., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да
заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Оборище“, ул. „Московска“, № 19, сумата от 100 лв. (сто лева)
направени разноски във въззивното производство.
7
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8