Решение по дело №8518/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

№

 

гр. София, 09.09.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV - В въззивен състав в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева  

                                                                          мл.с-я Боряна Петрова

                                                                           

при секретаря Мариана Христова, като разгледа докладваното от мл.съдия Петрова в.гр.д. № 8518 по описа на СГС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

  Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение № II- 73-170 постановено на 08.09.2016г. по гр.д.№ 26321 по описа на СРС, ГО, 73-ти състав за 2015г. са били отхвърлени исковете на И.– Б.“ ЕООД (в несъстоятелност), предявени на правно основание чл. 327, ал.1 от ТЗ във вр.с чл.79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД против  „И.“ ООД за плащане на сумите от 4012,26 лева – цена по договор за търговска продажба, обективиран в 5 бр. фактури, издадени в периода от 22.03.2010г. – 7.11.2011г, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 27.02.2015г. до изплащане на сумата и сумата от 1229,26 лева – обезщетение за забава за плащане на главницата за периода от 27.02.2012г. – до 27.02.2015г.

С решението ищцецът И.– Б.“ ЕООД (в несъстоятелност), е осъден на основание чл.78, ал.6 от ГПК да плати по сметка на СРС сумата от 209,66 лева – държавна такса.

  Недоволен от решението е останал ищецът, който го обжалва с въззивна жалба в срок. Жалбоподателят поддържа, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че в производството съдът не е взел предвид,искането на ищеца по реда на чл.183 от ГПК за представяне от страна на ответника протокола за прихващане на суми, че посоченият протокол не е бил представян пред съд в оригинал и също така заявява, че оспорва достоверността на неговата дата. При тези аргументи моли решението на СРС да бъде отменено, а исковете, предявени от ищеца за осъждане на ответника да му плати процесните суми , да бъдат уважени.

  В срока за отговор по чл.263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна – „И.“ ООД, в който са изложени доводи за допустимост, правилност и обоснованост на атакуваното с въззивната жалба първоинстанционно решение. Твърди, че протоколът за прихващане  от 10.11.2011г. е бил представен пред съда в оригинал за констатация и такава е била извършена в проведеното на 23.11.2015г. открито съдебно заседание, на което ищецът не е бил представляван и от негова страна не са били правени никакви искания и възражения. При тези доводи моли решението да бъде потвърдено от въззивния съд.

 Въззивната жалба е подадена в съответния срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и като процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.  При изпълнение на посочените си правомощията настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, в обжалваната от въззивника част. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми, за правилното прилагане на които въззивният съд също следи служебно.

По отношение правилността му, по наведените от въззивника – ищец доводи за неправилност на първоинстанционното решение, настоящият състав  приема следното:

Съдът е сезиран с осъдителни искове  с правно основание чл. 327, ал.1 от ТЗ във вр.с чл.79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

По делото е прието за безспорно, че ответникът е задължен по твърдените договори за търговска продажба, обективирани в посочените от ищеца фактури – с № **********/22.03.2010г. на стойност от 590,40 лева; № **********/23.12.2010г на стойност от 22,96 лева; с № **********/03.08.2011г. на стойност от 932,47 лева; № **********/31.10.2011г. на стойност от 2158,13 лева; № **********/07.11.2011г. на стойност от 308,30 лева. Приобщен към материалите по настоящото дело е протокол от 10.11.2011г. за извършено между страните прихващане като  изрично в него са описани 5 броя фактури с конкретните им номера, дати и стойност на всяка една от тях, на общата стойност от 4012,26 лева и за която сума, видно от чл.2 на посоченото споразумение за прихващане, страните са се съгласили от задължението на И.Б.“ ЕООД в размер на 4012,26 лева да се приспадне задължението на „И.“ ООД в размер на 4012,26 лева. В проведеното открито съдебно заседание на 23.11.2015г. пред СРС е представен от ответника оригиналът на протокол от 10.11.2011г. за извършено между страните прихващане, като по реда на чл.183 от ГПК съдът е извършил констатация, че същият еднакъв с приложения в заверено копие екземпляр по делото. След така извършената констатация страните не са направили други искания и оспорвания, предвид което делото е било обявено за решаване.

При тези факти съставът на въззивният съд намира въззивната жалба на ищеца за неоснователна.  Несъстоятелно е твърдението на въззивника, че СРС не е взел предвид искането му по чл.183 от ГПК, тъй като именно по този ред констатация за съвпадение на представения по делото препис с оригинала на протокола за прихващане е била надлежно извършена от съда, а заявеното оспорване на датата на така представения частен документ пред въззивния съд се явява преклудирано за настоящото произвосдство.

Поради изложеното и предвид съвпадение на крайните изводите на настоящата съдебна инстанция, с тези на първоинстанционния съд относно крайния изход на спора обжалваното решение, следва да бъде потвърдено като правилно.

По разноските:

С оглед приетия изход на спора право на разноски пред настоящата инстанция има въззиваемата страна, която прави такова, но не е доказала извършване на разноски пред въззивния съд   и поради това разноски не следва да му бъдат присъждани

С оглед цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.

 

Предвид изложените мотиви, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, IV - В въззивен състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № II- 73-170 постановено на 08.09.2016г. по гр.д.№ 26321 по описа на СРС, ГО, 73-ти състав за 2015г.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, по аргумент от чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

 

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ: