Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………….
гр. София, 21.10.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на трети декември две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. ЛОРА ДИМОВА
при секретаря К. Лозева, като
разгледа докладваното от младши съдия Димова въззивно гр. дело № 13880 по описа за 2019 г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 163914 от 11.07.2019
г. на Софийски градски съд, 162 с-в по гр.д. № 73678 по описа за 2018 г. са отхвърлени
предявените от А.Й.П. с ЕГН **********, с адрес *** срещу „Б.Д.“
ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление *** и „О.Ф.Б.“ ЕАД,
ЕИК ********със седалище и адрес на управление *** кумулативно съединени
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за поръчителство от 2005 г. /без
дата/, сключен между „Б.Д.“ ЕАД, от една страна, и А.Й.П. и П.Й.Б., от друга
страна, за обезпечаване на задължението на кредитополучателя Т.Р.Т.по договор
за кредит за текущо потребление от 10.05.2005 г. поради невъзможен предмет,
както и предявените от А.Й.П. осъдителни искове с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД срещу „Б.Д.“ ЕАД за сумата от 1238, 56
лв. и срещу „О.Ф.Б.“ ЕАД за сумата от 6345,73 лв.,
представляващи платени при липса на основание по нищожен договор за
поръчителство суми по изпълнително дело № 20077650400709 по описа на ЧСИ Г.И.с
рег. № 765, евентуално платени при липса на основание поради
прекратяване на договора за поръчителство на основание чл. 147, ал. 1 ЗЗД.
С постановеното решение А.Й.П. е осъдена да заплати на „Б.Д.“ ЕАД
сумата от 100 лв. разноски в производството и на „О.Ф.Б.“ ЕАД сумата от
100 лв. разноски в производството.
Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба с вх. № 5136544/16.08.2019 г. /с дата на п.кл. 13.08.2019 г./ на ищцата А.Й.П., подадена чрез адв. Р.Г., в която се съдържат
оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати нарушения
на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Жалбоподателката счита,
че при постановяване на първоинстанционното решение съдът не е разпределил
правилно доказателствената тежест, не е преценил в съвкупност всички събрани
доказателства и не се е произнесъл обосновано по спорните за делото въпроси.
Поддържа, че от съдържанието на писмените доказателства – договор за кредит и
договор за поръчителство следва изводът, че вторият е подписан преди първия и
поръчителите не са били запознати с условията на договора за кредит. В договора
за поръчителство не се съдържат дата и параметри на обезпечителната сделка,
поради което и не ставал ясен предметът ѝ. Обстоятелството, че договорът
за поръчителство бил инкорпориран в договора за кредит не го правило
действителен и не доказвало кога е сключен. Поддържа още, че срокът по чл. 147,
ал. 1 ЗЗД за предявяване на претенциите срещу нея в качеството ѝ на
поръчител не е бил спазен, тъй като молбата за издаване на изпълнителен лист
била подадена след изтичане на шестмесечния срок от настъпване на предвидените
в договора за кредит основания за обявяване на предсрочна изискуемост на
задълженията. Счита, че ѝ се дължи
връщане на събраните по принудителен ред суми. Оспорва извода на съда, че за
част от сумите срокът по чл. 147 ЗЗД бил изтекъл, а за друга част – не. Поддържа,
че в тежест на „Банка ДСК“ АД и „О.Ф.Б.“ ЕАД било да докажат, че са
спазили срока за предявяване на претенциите срещу поръчителите. Ответниците обаче
не са представили никакви доказателства кога кредитът е бил обявен за
предсрочно изискуем, нито кога този факт е достигнал до знанието на длъжника
или поръчителя, респективно дали е спазен шестмесечният срок. Необосновано и
неправилно съдът при липсата на доказателства кога кредитът е обявен за
предсрочно изискуем, приел, че това е станало с връчването на покана за
доброволно изпълнение от длъжника и поръчителя. Въз основа на изложените
съображения се иска отмяна на атакуваното решение, както и да се уважат
предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 5167475/15.10.2019 г. на „ОТП Ф.Б.“
ЕАД, подаден чрез юрисконсулт Н.П., в който се съдържат доводи за
неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че договорът за
кредит и договорът за поръчителство представляват един писмен документ, в който
подробно са описани параметрите на главното задължение, поради което и
предметът на обезпечителната сделка бил ясен. Счита, че изводът на съда относно
обявяването на предсрочната изискуемост на кредита с поканата за доброволно изпълнение
е правилен. Намира оплакванията за допуснати процесуални нарушения във връзка
със събирането на доказателства за неоснователни. Иска се да бъде потвърдено
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно и да бъдат
присъдени разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 5169356/17.10.2019 г. /с
дата на п.кл. 16.10.2019 г./ на „Б.Д.“ ЕАД, подаден чрез юрисконсулт К.М.,
в който е изразено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа
се, че договорът за кредит и договорът за поръчителство са разположени на един и същи документ и
оформянето на договора за поръчителство като част от договора за кредит изключва
претендираното от ищцата основание за нищожност на обезпечителната сделка
поради липса на предмет. Оспорват се и доводите, че договорът за поръчителство
бил сключен преди договора за кредит, а дори да било така, това не водило до
порочност на обезпечителната сделка. Сочи, че с молбата за издаване на
изпълнителния лист банката е упражнила правото си кредитът да бъде обявен за
предсрочно изискуем, респективно настъпил е падежът на задължението и от този
момент е започнал да тече шестмесечният срок по чл. 147 ЗЗД, а поръчителката не
възразила своевременно срещу започналото срещу нея предварително изпълнение. Иска
се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се
разноски.
В проведеното на 10.12.2020 г.
открито съдебно заседание въззивницата А.Й.П. не се явява и не изпраща
представител.
Въззиваемата страна „Б.Д.“
ЕАД се представлява от юрисконсулт В., който поддържа отговора на
въззивната жалба. Намира, че макар да не са представени доказателства за
спазването на шестмесечния срок по чл. 147, ал.1 ЗЗД, ищцата А.П. не се
защитавала срещу издадения срещу нея изпълнителен лист, поради което и
вземането на банката се е стабилизирало, следователно претенцията за връщане на събраните суми в
изпълнителното производство е неоснователна. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „О.Ф.Б.“
ЕАД се представлява от юрисконсулт Георгиев, който поддържа отговора на
въззивната жалба. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на
претендирания от въззивницата адвокатски хонорар.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба вх. № 7923/21.06.2018 г. /по описа на Районен съд –
Казанлък/ на А.Й.П. срещу „Б.Д.“ ЕАД и „О.Ф.Б.“ ЕАД, с която са предявени при
условията на кумулативност отрицателен установителен иск с правно основание чл.
26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за поръчителство
от 2005 г. /без дата/, сключен между „Б.Д.“ ЕАД от една страна и А.Й.П. и П.Й.Б.
от друга страна, за обезпечаване на задължението на кредитополучателя Т.Р.Т.по
договор кредит за текущо потребление от 10.05.2005 г. поради невъзможен предмет
/при липса на предмет/, доколкото в него не се съдържала
индивидуализация на обезпечените вземания /размер, дата и място на сключване на договора
за кредит, главен длъжник/ и на
кредитора, както и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД срещу „Б.Д.“ ЕАД за
сумата от 1238,56 лв. и срещу „ОТП Ф.“ ЕАД за сумата от 5423, 88 лв., представляващи
платени при липса на основание по нищожен договор за поръчителство суми по
изпълнително дело № 20077650400709 по описа на ЧСИ Г.И.с рег. № 765, ведно със
законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите, евентуално
за връщане на посочените суми, платени след погасяване на качеството
„поръчител“ на ищцата съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Ищцата
твърди, че е длъжник по изпълнително дело № 20077650400709 по описа на ЧСИ Г.И.с
рег № 265, което е образувано по молба на взискателя „Б.Д.“ ЕАД въз основа на
изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 1988/2007 г. по описа на Районен
съд-Казанлък. Делото пред РС-Казанлък било образувано въз основа на молба,
подадена на 16.05.2007 г. от „Б.Д.“ ЕАД, за издаване на изпълнителен лист по
реда на чл. 237, б. „в“ ГПК /отм./ С издадения изпълнителен лист А.Й.П. и П.Й.Б.
са осъдени в качеството им на поръчители на Т.Р.Т.солидарно да заплатят на „Б.Д.“
ЕАД сумата от 10120, 48 лв. непогасена главница, 2043, 82 лв. редовна лихва
върху главницата и 600, 65 лв. санкционираща лихва към 16.05.2007 г., ведно със
законната лихва главницата, считано от 16.05.2007 г. до окончателното изплащане
и 255, 30 лв. съдебни разноски. Твърди, че е осъдена в качеството ѝ на
солидарен длъжник въз основа на договор за поръчителство, представляващ
обезпечение на сключен договор за кредит между „Б.Д.“ ЕАД и Т.Р.Т.. Ищцата счита, че договорът за поръчителство
страда от пороци, които се отразяват на неговата действителност, а именно: не е
посочен размерът на задължението по кредита – главница, лихви, начин на
погасяване, падеж, не е посочено кой договор се обезпечава, липсват данни за
датата и мястото на сключването му, не са посочени кредитор и кредитополучател,
поради което и договорът за поръчителство бил нищожен поради невъзможен
предмет, респективно поради липса на предмет. Отделно поддържа, че
изпълнителният лист, с който е осъдена е издаден след изтичане на шестмесечния
срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, поради което и на това основание счита, че не дължи
плащане на събраните по принудителен ред от нея суми. Сочи, че за периода от
месец юни 2013 г. до месец март 2018 г. от нея е събрана сумата от 6662, 44
лв., като по сметка на взискателя „Б.Д.“ ЕАД е преведена сумата от 1238, 56
лв., а по сметка на присъединения взискател „О.Ф.Б.“ ЕАД е преведена сума в
размер на 5423, 88 лв. Въз основа на изложените съображения се иска прогласяване
на нищожността на договора за поръчителство от 2005 г. без дата, сключен между
нея, П.Й.Б. в качеството им на поръчители и „Б.Д.“ ЕАД в качеството му на
кредитор за обезпечаване на задължението на кредитополучателя Т.Р.Т.по договор
за потребителски кредит, сключен на 10.05.2005 г., както и „Б.Д.“ ЕАД и „О.Ф.Б.“
ЕАД да бъдат осъдени да ѝ възстановят принудително събраните и преведени
суми по образуваното изпълнителни дело, съответно 1238, 56 лв. и 5423, 88 лв.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Б.Д.“ ЕАД, подаден чрез
юрисконсулт К.М., в който исковете са оспорени по основание и по размер.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответната страна „О.Ф.Б.“ ЕАД, подаден чрез юрисконсулт Н.П., в който
предявените искoве са оспорени
като недопустими и неоснователни. Направен е отвод за местна подсъдност на
делото пред Районен съд-Казанлък. Поддържа се, че сключеният договор за
поръчителство между ищцата и „Б.Д.“ ЕАД е валиден и е породил правни последици,
същият бил обективиран в документа, в който се съдържа договорът за
потребителски кредит и А.Й.П. била
запозната със съдържанието на договора за кредит, респективно с предмета на
обезпечителната сделка. Датата на сключване на договора за потребителски кредит
удостоверявала и датата на сключване на договора за поръчителство. Сочи още, че
срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е спазен, тъй като кредиторът „Б.Д.“ ЕАД е
направил искане за издаване на изпълнителен лист и е запазил правата си спрямо
поръчителя. Счита, че с подаването на тази молбата за издаване на изпълнителен
лист банката е упражнила правото си да направи кредитът предсрочно изискуем и
от този момент е настъпил падежът на вземанията ѝ. Въз основа на
изложените доводи намира исковете за неоснователни и иска същите да бъдат
отхвърлени.
С определение № 1679/29.08.2018
г. по гр.д. 1607/2018 г. на основание чл. 118, ал. 2 ГПК производството пред
Районен съд – Казанлък е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на
Софийски районен съд, където е образувано гр.д. № 73678 по описа за 2018 г.
С протоколно определение от
31.01.2019 г. по гр.д. № 73678 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 162
с-в предявеният срещу „О.Ф.Б.“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД е увеличен до сумата от 6345, 73 лв.
Като писмено доказателство по
делото е приложен договор за кредит за текущо потребление от 10.05.2005 г.,
сключен между „Б.Д.“ ЕАД в качеството му на кредитор и Т.Р.Т.в качеството му на
кредитополучател, по силата на който кредиторът се задължил да отпусне на
кредитополучателя кредит за текущо потребление в размер на 10000 лв. за срок от
84 месеца. Съгласно чл. 6 от договора кредитът се издължава на 83 месечни
анюитетни вноски по 207, 30 лв., като първата от тях е дължима най-късно до
09.07.2005 г., а следващите най-късно до 9-то число на всеки следващ месец.
Според чл. 18 от сключения договор при неплащане на дължимите месечни анюитети
в срока по т. 6, когато неиздължената сума е равна на три месечни анюитета или
при започване на принудително изпълнение върху приетото като обезпечение по
кредита имущество по искане на друг кредитор, целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, в чл. 19 са предвидени и други
хипотези на предсрочна изискуемост. Договорът е подписан от кредитополучателя и
служител на банката. Документът, в който е обективиран договорът е номериран
със страници от 1 до 4, като от първа до трета страница се съдържа договорът за
кредит, а на гърба на страница 3, т.е. на четвъртата страница се съдържа
договор за поръчителство. В договора за поръчителство е посочено, че поръчителите
отговарят солидарно с кредитополучателя и се задължават пред кредитора за
задълженията му, като следва да ги изпълнят при условията на договора за
кредит. Като поръчители в договора са посочени под т. 1 П.Й.Б. и под т. 2
ищцата А.Й.П.. Документът съдържа подписи на лицата в посочения ред, както и
подпис на служител на банката и отбелязване – „документът е подписан в мое
присъствие“. В открито съдебно заседание, проведено на 07.03.2020 г. е извършен
оглед на представения оригинал на документа, съдържащ Договор за кредит на
текущо потребление и Договор за поръчителство и е констатирано, че приложените
на л. 34 и л. 35 / гр.д. 1607/2018 г. по описа на РС-Казанлък/ копия от
документа напълно съответстват на представения оригинал, който представлява два
свързани помежду си листа, на които двустранно е обективиран Договорът за
кредит за текущо потребление, а на гърба на втория лист е обективиран Договор
за поръчителство.
По делото е постъпило писмо с
вх. № 5034947/28.02.2019 г. от Районен съд- Казанлък, в което в отговор на
искането да бъде изпратено гр.д. № 1088/2007 г. по описа на съда, в което е
посочено, че делото е архивирано през 2009 г., а поради изтичане на срока за
съхранение, делото е унищожено. Към писмото е приложено определение №
219/21.05.2007 г., издадено по гр.д. № 1088/2007 г., образувано въз основа на
постъпила молба и приложени към нея документи на основание чл. 237, б. „в“ и
чл. 242 ГПК /отм./. С приложеното определение Т.Р.Т., П.Й.Б. и А.Й.П. са
осъдени солидарно да заплатят на „Б.Д.“ ЕАД следните суми“ 10120, 48 лв. –
главница, 2093, 82 лв. – редовна лихва, 600, 65лв. – санкционираща лихва към
16.05.2007 г. и законна лихва върху сумата от 10120,48 лв., считано от
16.05.2007 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 255, 30 лв.
разноски по делото.
Прието като доказателство е
Удостоверение с изх. № 2297/15.01.2019 г., издадено от ЧСИ Г.И., в което е
посочено, че на основание представен от взискателя „Б.Д.“ ЕАД изпълнителен лист
от 02.07.2007 г., издаден по изп.д. № 1988/2007 г. по описа на РС - Казанлък е
образувано изп.д. № 20077650400709 срещу солидарните длъжници Т.Р.Т., П.Й.Б. и А.Й.П..
За периода от м. юни 2013 г. до м. юни 2018 г. от длъжника А.Й.П. е постъпила
сума в общ размер на 8908, 44 лв., от които сумата от 7584, 32 лв. е преведена
на взискателите, а сумата от 1324, 12 лв. представлява авансови и
пропорционални такси за ЧСИ по ТТРЗЧСИ. По сметка на взискателя „Б.Д.“ ЕАД за
периода м. юни 2013 г. – м. юли 2014 г. е преведена сума в общ размер на 1238,
59 лв. Съгласно молба от 25.07.2014 г. на основание чл. 429 ГПК „О.Ф.Б.“ ЕАД е
било конституирано в правата на първоначалния взискател „Б.Д.“ ЕАД. По сметка
на взискателя „О.Ф.Б.“ ЕАД е преведена сума в общ размер на 6345, 73 лв. През
м. юли 2018 г. от длъжника А.Й.П. е постъпила сума в размер на 445 лв., от които
353 лв. са преведени по сметка на „О.Ф.Б.“ ЕАД и 96 лв. са преведени по сметка
на ЧСИ. Приет като доказателство по делото е и препис от изп.д. №
20077650400709.
Като писмено доказателство по
делото е приет договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 25.09.2013
г., сключен между „Б.Д.“ ЕАД в качеството на продавач и „ОТП Ф.“ ЕАД в качеството
му на купувач, по силата на който продавачът продава и прехвърля на купувача
вземанията, посочени в приемо-предавателен протокол, приложен към договора
срещу покупна цена, а купувачът приема прехвърлените вземания и встъпва като
кредитор по тях към датата на прехвърляне. Прието е и пълномощно, издадено от
изпълнителните директори на „Б.Д.“ ЕАД, с което упълномощили „ОТП Ф.Б.“ ЕАД да
уведоми от името на банката всички длъжници по вземанията за кредити, чиито
вземания банката е цедирала с договора за покупко-продажба от 25.09.2013 г. Приет
като доказателство е и приемо-предавателен протокол от 18.10.2013 г, издаден
съгласно договора за покупко-продажба от 25.09.2013 г., в който се съдържа
отбелязване, че се прехвърля вземането срещу Т.Р.Т., представляващо към17.10.2013
г. дълг в общ размер от 16258, 80 лв.
По делото е прието като доказателство неоспорено от страните заключение по
изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира с доверие като
обективно и професионално изготвено. Вещото лице е направило справка и е
изследвало материалите по изпълнителното дело, в резултат на което е достигнало
до заключение, че в процесния период от м. 06.2013 г. до м. 06.2018 г. ЧСИ Г.И.е
превела на взискателя „О.Ф.Б.“ ЕАД суми в общ размер на 6345, 48 лв., постъпили
по изп.д. № 20077650400709 от А.Й.П.. Сумите са превеждани по банковата сметка
на взискателя от 20.08.2014 г. до 21.06.2018 г. общият размер на постъпилите
суми от А.Й.П. по изп.д. № 20077650400709 при ЧСИ Г.И.за периода от м.06.2013 г. до м.06.2018 г. са 7561,60
лв. В открито съдебно заседание от16.04.2019 г. вещото лице уточнява, че сумата
преведена по сметка на взискателя „Б.Д.“ ЕАД е 1346, 56 лв.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е допустима
– подадена от легитимирана страна в
процеса, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт.
С оглед съдържанието ѝ
предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд изцяло.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е
ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Процесният спор не
попада в посоченото изключение, поради което и съдът намира за необходимо да се
произнесе единствено върху наведените в жалбата оплаквания.
В конкретния случай
постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
Настоящият въззивен състав
намира поставеното първоинстанционно решение за правилно, поради което същото
следва да бъде потвърдено. Изложени са подробни мотиви, обосноваващи неоснователността
на претенциите на ищцата. Събраните доказателства са обсъдени в съвкупност и в
тяхната взаимовръзка, като са разгледани и анализирани всички твърдения и
доводи на страните, съдът е съобразил задължителната тълкувателна практика, поради
което настоящият състав намира, че е излишно да преповтаря задълбочените
мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Съгласно трайната и
последователна казуистична практика на ВКС, обективирана в множество решения,
сред които Решение № 268/21.11. 2011 г. по гр.д. 191/2011 г. по описа на ВКС,
II г.о., Решение № 50 от 22.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1441/2018 г., I г.
о., ГК, Решение № 157 от 17.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1741/2018 г., IV г.
о. и др., възможността по чл. 272 ГПК не изключва задължението на въззивния съд
да изложи свои мотиви по същество на спора, в които да даде отговор на
направените пред него оплаквания. Ето защо и настоящият състав дължи да се
произнесе по релевираните във въззивната жалба оплаквания по отношение на
валидността на сключения договор за поръчителство и във връзка с доводите за
погасяване на качеството „поръчител“ съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД.
Във въззивната жалба се поддържа, че липсата на индивидуализация на
обезпечените вземания /размер, дата и
място на сключване на договора за кредит, главен длъжник/ и на кредитора води до нищожност на сключената
обезпечителна сделка поради липса на предмет или невъзможен предмет. Всички
тези доводи вече са били подробно и обосновано разгледани от първоинстанционния съд. Дали договорът за
поръчителство е бил подписан преди или след договора за потребителски кредит е
ирелевантно обстоятелство, което не влияе на извода за действителността му –
арг. от чл. 138, ал. 2 ЗЗД, съгласно който
договор за поръчителство може да се сключи и за бъдещо задължение. Поради това
и без правно значение е липсата на датата в процесния договор, представляващ
документално интегрална част към договора за кредит. От друга страна при
преценка на съдържанието на документа не може да се направи извод, че
поръчителите не са били запознати с предмета на сключената между тях и банката
- кредитор обезпечителна сделка. С оглед оплакванията на въззивницата пред
настоящата инстанция ѝ беше дадена възможност да се съберат гласни доказателства,
с които да установи твърденията си относно сключването на договора за
поръчителство без поръчителите да са били наясно със съдържанието и елементите
на главната сделка, но такива не бяха събрани. В случая действително договорът
за кредит е съставен на бланка, в която се съдържат многоточия и саморъчно е написан
текст относно съдържанието и съществени елементи на кредитна сделка. Липсват обаче
каквито и да било доказателства, че договорът за поръчителство бил подписан от
поръчителите без те да са запознати с параметрите на договора за кредит и без
да са били наясно със съдържанието му. Не е установено, че текстът относно съществените
параметри на кредита е попълнен след като поръчителите са подписали договора за
обезпечителната сделка. Правилен е изводът на съда, че житейски логично и обосновано
е страните по договора да са се запознали със съдържанието на договора за
кредит, доколкото двата договора се съдържат в един и същи документ и дори
визуално договорът за кредит е оформен и предхожда договора за поръчителство.
Освен това не са установени факти, които да опровергават този извод. Обстоятелството,
че в договора за поръчителство се съдържа изявление „подписите са поставени
пред мен“, вероятно нанесено от служител в банката, въобще не дава информация
относно момента на подписване на договора или това, че поръчителите не са били
запознати за задълженията на кредитополучателя, които са обезпечили. Възраженията
и оплакванията на въззивницата в този смисъл са несъстоятелни. Хипотетичните
ѝ съждения не могат да послужат за формиране на решаващите изводи по
конкретния правен спор, доколкото съдът е длъжен да изгради решаващите си
правни изводи въз основа на установените по делото факти. Освен това дали
страната по сключен договор разполага с екземпляр от същия, а и доколкото не се
оспорва авторството, не рефлектира върху действителността на договора. Не може и
да се приеме за ноторно известна процедурата, по която се сключват договори за
кредит, доколкото условията по сделките се определят от страните, които ги
сключват. В заключение следва да се посочи, че нито пред първоинстанционния
съд, нито пред настоящата инстанция са събрани доказателства, които да
установят твърденията на ищцата за порочност на сделката. Конкретните ѝ
доводи почиват на избирателно тълкуване на съдържанието на разпоредби от двата
договора и тяхното оформление, но при съобразяване на документа, в който са
обективирани сключените договори Софийски районен съд е достигнал до правилен
извод относно действителността им.
Настоящият състав изцяло споделя
изводите на първоинстанционния съд относно спазването на срока по чл. 147 ЗЗД
по отношение на част от претендираните суми. Софийски районен съд е приел, че е
изтекъл преклузивният срок по отношение на част на погасителните вноски съобразявайки
момента на обявяването на предсрочната изискуемост на кредита, сключен между Т.Р.Т.и
„Б.Д.“ ЕАД. Въззивният съд споделя възприетото разрешение, че предсрочната
изискуемост е обявена на длъжника по кредита и поръчителите с връчването на
поканата за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело и считано
от тогава са предсрочно дължими всички суми по кредита. Поради това и
първоинстанционният съд е изследвал кога е настъпил падежът на всяка от
погасителните вноски по кредита, съобразно предвидено в него и е изчислил
изтичането на шестмесечния срок спрямо този момент /спрямо падежа на всяка
вноска преди обявяването на кредита за предсрочно изискуем/. Правилно
първоинстанционният съд е приложил т. 18
на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, независимо, че същото е постановено след настъпването на
правнорелевантните факти, доколкото то тълкува нормативните разпоредби, които
ги регулират. В случая с оглед липсата на доказателства за обявена предсрочна
изискуемост по-рано, първоинстанционният съд е приел за правнорелевантен най-благоприятния
за длъжниците момент относно настъпването ѝ, а именно с получаването на
покана за доброволно изпълнение. С оглед на това е достигнал до извод, че по
отношение на част от претендираните по реда на чл. 237 ГПК /отм./ суми качеството
поръчител на А.П.Й. се е погасило спрямо кредитора „Б.Д.“ ЕАД.
За да отхвърли претенциите по предявените осъдителни искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗДобаче, първоинстанционният съд е съобразил
както разпределението на постъпилите по изпълнително дело суми с оглед даденото
задължително тълкуване в т. 1 на Тълкувателно
решение № 3/27.03.2019 г. по тълк. дело № 3/2017 г. на ВКС, ОСГТК, така и
конкретния исков период заявен от ищцата с исковата ѝ молба. Липсват
конкретни оплаквания във връзка с тази част от решаващите изводи на съда,
поради което и настоящият състав не дължи да ги преповтаря, още повече, че по
същество ги намира за правилни и достатъчно обосновани.
Изводите за неоснователност на въззивната жалбата не се разколебават от
невъзможността на ответниците „Б.Д.“ ЕАД и „ОТП Ф.“ ООД да представят молбата,
въз основа на която е образувано гр.д. № 1088/2007 г. по описа на Районен съд –
Казанлък, доколкото самата ищца неколкократно /включително и във въззивната
жалба/ заявява, че молбата е подадена на 16.05.2007 г. Датата на подаване на
молбата е от значение за спазването на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД по отношение
на погасителните вноски с настъпил падеж преди обявяването на предсрочната
изискуемост на кредита. Съдържанието ѝ и дали кредиторът твърди, че потребителският
кредит е бил обявен за предсрочно изискуем в нея е ирелевантно, доколкото
по-горе е подробно аргументирано защо и настоящият състав счита, че кредитът е
станал предсрочно изискуем с връчването на поканата за доброволно изпълнение.
Поради изложените съображения
първоинстанционното решение като краен резултат следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемите страни „Б.Д.“ ЕАД и „ОТП Ф.“ ООД имат
право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съгласно чл. 78, ал.
8 ГПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ настоящият състав определя в
размер на по 100 лв.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 163914
от 11.07.2019 г. на Софийски градски съд, 162 с-в по гр.д. № 73678 по описа за
2018 г., с което са отхвърлени предявените от А.Й.П. с ЕГН **********, с адрес *** срещу „Б.Д.“
ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление *** и „О.Ф.Б.“ ЕАД,
ЕИК ********със седалище и адрес на управление *** кумулативно съединени
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за поръчителство от 2005 г. /без
дата/, сключен между „Б.Д.“ ЕАД, от една страна, и А.Й.П. и П.Й.Б., от друга
страна, за обезпечаване на задължението на кредитополучателя Т.Р.Т.по договор
за кредит за текущо потребление от 10.05.2005 г. поради невъзможен предмет,
както и предявените от А.Й.П. осъдителни искове с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД срещу „Б.Д.“ ЕАД за сумата от 1238, 56 лв. и
срещу „О.Ф.Б.“ ЕАД за сумата от 6345,73 лв., представляващи платени при
липса на основание по нищожен договор за поръчителство суми по изпълнително
дело № 20077650400709 по описа на ЧСИ Г.И.с рег. № 765, евентуално
платени при липса на основание поради прекратяване на договора за поръчителство
на основание чл. 147, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА А.Й.П. с ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „Б.Д.“
ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление *** на основание чл.
78, ал. 3 ГПК съдебни разноски за въззивно обжалване в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА А.Й.П. с ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „О.Ф.Б.“
ЕАД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление *** на основание чл.
78, ал. 3 ГПК съдебни разноски за въззивно обжалване в размер на 100 лв.
Решението в частта по исковете
срещу „Б.Д.“ ЕАД не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, а в частта по исковете срещу „О.Ф.Б.“
ЕАД подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.