№ 1060
гр. Варна, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. А.
Деница Добрева
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20253100501338 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 1489/29.04.2025 год., постановено по гр.д. № 16756/2023 год., ВРС – 52
състав е осъдил, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ, ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане“, ул. „Св. София“ № 7,
ет. 5, да заплати на Х. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Б***, сумата от 13382,20 лева
(Тринадест хиляди триста осемдесет и два лева и 20 ст.), представляваща застрахователно
обезщететение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на слюда център,
спойлер десен, огледало и мигач десен, помпа и резервоар предни спирачки, пулт
управление десен, фар, декоративен панел резервоар десен, стоп, декоративен панел
резервоар ляв, огледало и мигач ляв, декоративен панел резервоар център, спойлер долен,
водна помпа комплект, радиатор воден, дифузьор воден радиатор, рама алуминиева,
степенка лява и букси управление двигател – 2 бр., на собствения на ищеца мотоциклет
марка „БМВ К 1200 С“ с рег. № ***, причинени в резултат на реализирано на 06.05.2023 г.
ПТП на път I-9, на около 196 км, по вина на водача на лек автомобил марка „Пежо 406“ с
рег. № ***, застрахован по договор „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към
момента на настъпване на инцидента, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на прекратяване на регистрацията на мотоциклет марка „БМВ К 1200 С“ с рег. № ***
до окончателното изплащане на обезщетението, като е отхвърлил предявения от Х. Н. А.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Б***, срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане“, ул. „Св. София“ № 7,
1
ет. 5, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на слюда център, спойлер десен, огледало и мигач десен, помпа и резервоар предни
спирачки, пулт управление десен, фар, декоративен панел резервоар десен, стоп,
декоративен панел резервоар ляв, огледало и мигач ляв, декоративен панел резервоар център,
спойлер долен, водна помпа комплект, радиатор воден, дифузьор воден радиатор, рама
алуминиева, степенка лява и букси управление двигател – 2 бр., на собствения на ищеца
мотоциклет марка „БМВ К 1200 С“ с рег. № ***, причинени в резултат на реализирано на
06.05.2023 г. ПТП на път I-9, на около 196 км, по вина на водача на лек автомобил марка
„Пежо 406“ с рег. № ***, застрахован по договор „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество към момента на настъпване на инцидента, в частта за разликата над 13 382,20
лева до претендираната сума от 13 400 лева – частичен иск от 15 000 лева, както и в частта
за осъждане на ответника да заплати на ищеца законна лихва върху присъденото
застрахователно обезщетение, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
28.12.2023 г., до датата, предхождаща датата на прекратяване на регистрацията на
мотоциклет марка „БМВ К 1200 С“ с рег. № ***.
Недоволен от горното е ищеца, който обжалва постановеното решение, в частта, с
която е отхвърлен иска за присъждане на законна лихва, считано от датата на предявяване на
исковата молба до датата предхождаща, датата на прекратяване на регистрацията на
мотоциклет марка „БМВ К 1200 С“, рег. № *** с основанията за постановяването му в
нарушение на материалния закон и поради неправилност. Излага, че при установената
безспорно „тотална щета“ изводът на съда за дължимост на обезщетението за забава,
начиная от момента на прекратяване на регистрацията на МПС е неправилен поради това, че
това е факт, който зависи само и единствено от волята на застрахователя като собственикът е
в невъзможност да стори сам това. Като излага правопораждащите факти за дължимост на
обезщетението за забава и приложимите правни норми, сочи, че противният извод на съда
означава, че застрахователят се освобождава от отговорността си за забава и като не е
определил обезщетение в хипотезата на тотална щета черпи права от собственото си
недобросъвестно поведение.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който
оспорва въззивната жалба. Твърди, че увреденото лице е това, което следва да представи на
застрахователя удостоверение, включително и когато такова не е изискано от него, като се
позовава на съдебна практика, в която е прието, че представянето на доказателство за
прекратяване на регистрацията на автомобила има значение за началото на срока на забава.
Като излага доводи за правилност на съдебното решение в обжалваната част, моли за
потвърждаването му.
В с.з. по същество, въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа иска и
моли за отмяна на решението в обжалваната част, както и за присъждане на разноски за
двете инстанции.
В с.з. по същество, въззиваемата страна, чрез пълномощник, моли за потвърждаване
на съдебното решение.
2
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъдат разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Предявените искове са с правно основание чл.432 КЗ и чл.86 вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД, като
с оглед неоспорването от страна на ответника за предявена писмена претенция пред
застрахователя съгласно чл. 380 КЗ и респективно, неизплащане на застрахователно
обезщетение в законови срок, искът се преценява за допустим.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване
на причинените в резултат на ПТП вреди, предполага установяването при условията на
пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение,
настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка гражданска
отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на застрахования водач,
включително обосноваване на техния размер.
Не е налице спор между страните относно наличието на застрахователно
правоотношение по силата на застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на лек
автомобил марка „Пежо 406“ с рег. № *** по застрахователна полица, валидна към датата на
ПТП с увреден собствения на ищеца мотоциклет марка „БМВ К 1200 С“ с рег. № ***, в
срока на действие на което е настъпило застрахователно събитие.
Основният изведен от оплакванията във въззивната жалба въпрос е относно началния
момент на дължимост на обезщетението за забава при установена „тотална щета“.
За да се произнесе по претенцията за законна лихва, съдът съобразява, че съгласно чл.
390, ал. 1 от КЗ, при изплащане на тотална щета на МПС, регистрирано в Република
България, застрахователят изисква представяне на удостоверение от компетентните органи
за прекратяване на регистрацията на МПС, в което да е отбелязано, че горното е поради
тотална щета. Изпълнението, респективно неизпълнението на задължението за
дерегистрация и представянето пред застрахователя на доказателство, че това е сторено, има
значение единствено и само за определяне на момента, от който застрахователят изпада в
забава за плащане на обезщетението, но не и за основателността на претенцията за
дължимостта му.
В настоящия случай, се претендира заплащане на законна лихва от момента на
депозиране на исковата молба. Съгласно чл. 405, ал. 1 от КЗ, срокът за заплащане на
обезщетение не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5 от КЗ. Приложима в
случая е разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КЗ, съгласно която застрахователят е следвало да
се произнесе по претенцията в срок до 15 работни дни от представяне на всички
доказателства по чл. 106 от КЗ. Тъй като уведомлението за настъпилото произшествие и
щети е депозирано пред застрахователя на 29.08.2023 год. и липсват данни за изисквани от
заявителя допълнителни доказателства, то ответникът е следвало да се произнесе по
претенцията до 19.09.2023 год. Липсват данни констатация от страна на застрахователя за
наличието на „тотална щета“, въпреки извършения на 29.08.2023 год. опис. Липсва каквато
3
и да е кореспонденция с ползвателя на услугата до изпращане на уведомлението му за
прекратяване на преписката му на 20.10.2023 год.
При горната фактическа установеност и доколкото съгласно нормата на чл. 390, ал. 1
от КЗ преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета, от ползвателя на
застрахователната услуга на застрахователя следва да бъде представено удостоверение от
компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на МПС, в което е
отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета, съдът
съобразява, че основанието за издаването на подобно удостоверение, съгласно чл. 18а, ал. 7
от Наредба № I-45 от 24.03.2000 год. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане
в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства е лицензираният застраховател да е изпратил
уведомление до Гаранционния фонд за взето решение за изплащане на тотална щета. В
случая, квалифициране на щетата като тотална щета не и извършено при разглеждане на
претенцията, а в хода на първоинстанционното производство, поради което и такова
уведомление от се твърди, нито се доказва да е изпращано. С това си бездействие,
ответникът /сега въззиваем/ препятства дерегистрацията на процесния мотоциклет и
съответно заплащането на обезщетението. По тази причина, с изтичането на срока за
произнасяне, включително че е налице тотална щета и съответно с непредприемане на
действия по уведомяване на Гаранционен фонд, застрахователят е изпаднал в забава за
оказване на необходимото съдействие на застрахованото лице за получаване на обезщетение.
Горепосочената наредба не предвижда срок, в който уведомлението следва да бъде
изпратено до Гаранционен фонд, поради което следва да бъде прието, че с изтичане на срока
за произнасяне е изтекъл и срокът за уведомяване на фонда. Противното, особено при липса
на специално определен срок за изпращане на уведомление, би означавало на
застрахователя да бъде дадена възможност да влече ползи от собственото си противоправно
поведение. По тази причина и с оглед диспозитивното начало на гражданския процес,
законната лихва, чиято дължимост произтича от чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следва да бъде присъдена
от момента на депозиране на исковата молба в съда – 28.12.2023 год.
Законната лихва от датата на подаване на исковата молба се дължи само върху сумата
от 100 лв., доколкото върху размера, с който искът е увеличен – 13 400 лв. законната лихва е
дължима от датата, на която е допуснато съответното негово увеличение – 25.03.2025 год.,
тъй като за тази част искът се счита за предявен от постановяване на акта по чл. 214, ал. 1 от
ГПК /аргумент от ТР № 3/2016 год. на ОСГТК на ВКС/. В този смисъл е и Решение №
60141/25.11.2021 год. по т. д. № 2022/2020 год. на ВКС.
Поради различие в изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, с която отхвърлен
иска за присъждане на законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до
датата предхождаща, датата на прекратяване на регистрацията на мотоциклет марка „БМВ К
1200 С“, рег. № *** и постановено друго като ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане“, ул. „Св.
София“ № 7, ет. 5, да заплати на Х. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Б*** бъде осъдено да
заплати на ищеца законна лихва върху сумата от 100 лева, считано от датата на исковата
молба 28.12.2023 год. до окончателното изплащане на задължението и законна лихва върху
увеличения и уважен от първоинстанционния съд размер от 13 282.20 лева, считано от
25.03.2025 год. до окончателното заплащане на сумата.
С оглед изхода от спора, в полза на въззивникът следва да бъдат присъдени и
сторените в настоящото производство разноски възлизащи в общ размер на 505 лева –
държавна такса за въззивно обжалване и адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, СЪДЪТ
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1489/29.04.2025 год., постановено по гр.д. № 16756/2023 год.
на ВРС – 52 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на Х. Н. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. Б*** за осъждане на ЗАД „ОЗК Застраховане”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, жк Възраждане, ул. „Света София” № 7, ет.5, за присъждане
на законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до датата
предхождаща, датата на прекратяване на регистрацията на мотоциклет марка „БМВ К 1200
С“, рег. № *** КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, жк Възраждане, ул. „Света София” № 7, ет.5, да заплати на Х. Н. А.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Б*** законна лихва върху сумата от 100 лева, считано от датата
на исковата молба 28.12.2023 год. до окончателното изплащане на сумата и законна лихва
върху увеличения и уважен от първоинстанционния съд размер от 13 282.20 лева, считано от
25.03.2025 год. до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, жк Възраждане, ул. „Света София” № 7, ет.5, да заплати на Х. Н. А.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Б*** сумата от 505 лева, представляваща сторени разноски
пред настоящата инстанция.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5