№ 576/15.7.2021г.
гр. Пазарджик
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ –
административен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети юли, две
хиляди двадесет и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ |
|
При секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
Живко Пенев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
|
по к.н.а.х. дело № 596 по описа на съда за 2021 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по
касационната жалба на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ гр. София против
Решение № 169/25.03.2021 г., постановено по н.а.х. дело № 1652/2020 г. по описа
на Районен съд гр. Пазарджик.
С обжалваното решение е изменено
Наказателно постановление № НП-13-676-10 от 08.04.2020 г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ гр. София, с което на МБАЛ
„Хигия“ АД, ЕИК *********, представлявано от д-р Ц.С.. е наложена имуществена
санкция в размер на 1250 лева, на основание чл.
229, ал. 3 от Закона за здравето (ЗЗ), за нарушение на чл. 29, т. 1 от
Наредба за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ, приета с ПМС
№ 119/22.05.2006 г., във връзка с чл. 81, ал. 3 от ЗЗ, като е намален размерът
на имуществената санкция от 1250 лева на 500 лева.
В касационната жалба се твърди, че
съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради неправилно приложение
на материалния закон. Иска се отмяна на решението на районен съд и
постановяването на друго, с което да се потвърди изцяло наказателното
постановление. Претендират се
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството
пред настоящата инстанция.
Постъпил е отговор на касационната
жалба от адв. К., пълномощник на МБАЛ „Хигия“ АД, в който са изложени
съображения за неоснователност на същата. Иска се присъждане на разноски за
двете инстанции.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище в което главен юрисконсулт Т. по изложени
съображения моли съда да уважи подадената касационна жалба и отмени решението
на районния съд като неправилно.
Ответникът – МБАЛ „Хигия“ АД, редовно
призован, не се представлява. Постъпило е писмено становище от адв. К., която
моли за потвърждаване на решението на РС.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на
Районен съд – Пазарджик да бъде оставено в сила.
Административен съд – Пазарджик, като
взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С решението на Районен съд гр.
Пазарджик е изменено Наказателно постановление № НП-13-676-10 от 08.04.2020 г.
на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ гр.
София, с което на МБАЛ „Хигия“ АД, ЕИК *********, представлявано от д-р Ц. С..
е наложена имуществена санкция в размер на 1250 лева, на основание чл. 229, ал. 3 от Закона за здравето (ЗЗ), за
нарушение на чл. 29, т. 1 от Наредба за осъществяване на правото на достъп до
медицинска помощ, приета с ПМС № 119/22.05.2006 г., във връзка с чл. 81, ал. 3
от ЗЗ, като е намален размерът на имуществената санкция от 1250 лева на 500
лева.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а
именно, че т съдържанието на ИЗ №2937/320
на Ш. Р. Ч., хоспитализиран на 10.09.2019 г. по КП №181 „Хирургични интервенции
на ануса и перианалното пространство" и изписан на 14.05.2019 г. било
видно, че пациентът бил попълнил „Заявление за избор на лекар“ на 10.05.2019 г.
и бил заявил, че предпочита извършването на „Аналена фисура", да бъде
осъществена от д-р И. М. П..
В Историята на заболяване на пациента, Направлението за хоспитализация и
Епикризата, д-р И. М. П. бил посочен, като лекуващ лекар на Ш. Р.Ч., и е
подписал издадената Епикриза.
От Оперативен протокол №256/13.05.2019 г. към ИЗ №2937/10.05.2019 г. било
видно, че екип в състав: Оператор-ръководител на екипа - д-р И. М.П.;
анестезиолог - д-р Т. А. П. и инструментатор - м.с. А. под „обща
анестезия" е извършена операция „Дилатация.Биопсия".
За избора според заявлението пациентът бил заплатил на лечебното заведение
сумата от 100.00 лв., видно от приложени Приходен касов ордер с
№**********/10.05.2019 г. и справка от счетоводния отдел издадени от МБАЛ
..Хигия'’ АД, гр. Пазарджик.
За непредоставяне на фискален бон от
лечебното заведение бил изготвен Констативен протокол за липси от дата
21.11.2019 г., подписан от Изпълнителния директор на МБАЛ „Хигия“ АД, гр.
Пазарджик и членовете на проверяващия екип.
Избраният лекар в екипа, видно
от първа страница на ИЗ, Направлението за хоспитализация и Епикризата се явявал
и лекуващ лекар на пациента, т.е. той бил наблюдавал пациента за цялото време
на престоя му в лечебното заведение. Видно от последното, фигурата на лекуващ
лекар и избран лекар съвпадали. Същевременно обаче лечебното заведение било
приело плащането за избор на лекар от пациента, въпреки забраната за приемане
на извършения избор - а именно забраненото по чл.29, т. 1 от Наредбата за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ.
В конкретния случай, когато пациентът бил попълнила „Заявлението за избор
на екип“, лечебното заведение е следвало да откаже въпросният избор и да не
иска, съответно приема заплащане за него, тъй като същият противоречал на
чл.29, т.1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ,
тъй като избора на лекар е бил неправомерен.
В този смисъл било прието, че МБАЛ „Хигия“ АД гр. Пазарджик било нарушило
чл.29, т.1 от Наредбата, която предвижда, че „Не се допуска извършването на
избор на лекар/екип: 1 .който да лекува и наблюдава пациента за цялото време на
престоя му в лечебното заведение, в т.ч. на служебно определения от лечебното
заведение лекуващ лекар на пациента“, във връзка с чл.81, ал.З от Закона за
здравето.
Нарушението било извършено на 10.05.2019 г., датата на която Ш.Ч. бил
заплатил с Приходен касов ордер с №**********/10.05.2019 г. сумата от 100 лв.
на лечебното заведение за избор на екип.
Нарушението било установено на 21.11.2019 г., датата на двустранно подписан
приемо-предавателен протокол, с който е предадена медицинската документация
отнасяща се до пациента.
Нарушението било извършено за първи път.
Във връзка с констатираното нарушение против МБАЛ „Хигия” АД бил съставен
акт за установяване на административно нарушение и впоследствие било издадено
наказателно постановление.
При тази фактическа обстановка, районният съд е приел по
безспорен и категоричен начин, че е осъществен съставът на административно
нарушение по чл. 29, ал. 1 от Наредбата, тъй като дружеството е приело плащане
от пациента и е удовлетворило направен от него избор, въпреки законовата
забрана за това. В мотивите на решението е посочено, че за извършеното
административно нарушение лечебното заведение законосъобразно е било
санкционирано, съобразно чл. 229, ал. 3 от ЗЗ, която предвижда налагане на
имуществена санкция за юридическо лице, което наруши разпоредбите на този закон
или нормативните актове по прилагането му.
Съдът
е приел обаче, че административнонаказващият орган не е съобразил разпоредбата
на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, за индивидуализация на административните наказания,
като не е отчел множество фактически обстоятелства, а именно че нарушението е
извършено за първи път, че от проверени общо 463 ИЗ за избор на лекар са
констатирани едва 39 нарушения. Съдът е посочил, че при определяне на размера
на санкцията административнонаказващият орган е следвало да съобрази и
обстоятелството, че наказателните постановления са издадени в момент на обявено
извънредно положение, във връзка с възникнала пандемия в световен мащаб. В този
период почти всички болнични заведения в страната са излезли от обичайния си
ритъм на работа, като са преустановени планови операции и други медицински
интервенции, налагащи намеса по спешност. С тези мотиви съдът е изменил
наказателното постановление, като е намалил размера на наложената имуществена
санкция до съответния минимум, а именно 500 лева.
Касационната
инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно по
следните съображения:
Видно от
представените по делото доказателства е безспорно
установено и доказано извършеното от нарушителя административно нарушение. Безспорно
е, че лечебното заведение е приело плащане за избор на лекар, въпреки забраната
в чл. 29, ал. 1 от Наредбата.
Настоящата
инстанция намира, че извършеното нарушение е със значителна степен на
обществена опасност, именно поради факта, че са констатирани 39 нарушения на
посочения текст от Наредбата. Вярно е, че нарушението е извършено за първи път,
но то не е инцидентен случай, породен от настъпило объркване или неправилна
преценка на лечебното заведение. Именно обявеното извънредно положение, във връзка
с възникналата пандемия, е обстоятелство, което би следвало да повиши
вниманието на изпълнителят на болнична помощ, относно законовите разпоредби,
свързани със заплащане на извършваните медицински услуги на граждани.
Освен
това, недостатъчно оценена е останала от първата инстанция социалната уязвимост
на пациента, чието право на достъпна медицинска помощ е било ограничено в
значителна степен, доколкото същия е бил неправомерно таксуван като
здравноосигурено лице.
С
оглед на това настоящият съд намира, че административно-наказващият орган
правилно е определил вида и размера на санкцията в съответствие с изискванията
на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН.
Ето защо направените оплаквания в касационната жалба,
съдът намира за основателни, поради което решението на Районен съд гр.
Пазарджик следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се
потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.
При този изход на делото на ответника ще следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение
за настоящата инстанция, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал.
1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ в размер на 80 (осемдесет) лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр.
2 от АПК, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 169/25.03.2021 г.,
постановено по н.а.х. дело № 1652/2020 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик, като
вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
НП-13-676-10 от 08.04.2020 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“ гр. София, с което на МБАЛ „Хигия“ АД, ЕИК *********,
представлявано от д-р Ц. С.. е наложена имуществена санкция в размер на 1250
лева, на основание чл. 229, ал. 3 от
Закона за здравето (ЗЗ), за нарушение на чл. 29, т. 1 от Наредба за
осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ, приета с ПМС № 119/22.05.2006
г., във връзка с чл. 81, ал. 3 от ЗЗ.
ОСЪЖДА МБАЛ „Хигия“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „***“ № *, да заплати на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ сумата от 80 (осемдесет) лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2./П/