Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 3042
Гр. Пловдив, 17.10.2016 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XV граждански състав, в публично заседание на четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Районен съдия: Кирил Петров
при участието на секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8100 по описа на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на Част втора, Дял първи на ГПК:
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* против Ц.С.Ц., ЕГН **********.
Ищецът твърди, че има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите. Ответникът като собственик на имот, находящ се в гр. П., ж. к. *, бл. *, вх. *, ап. *, имал качеството на потребител на топлинна енергия, клиент с № * на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД. Като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при общи условия договор за покупко-продажба на топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач доставило на ответника в качеството му на собственик на топлоснабден имот и потребител, топлинна енергия на стойност 1 123.23лв. през периода от 01.05.2010 г. до 30.09.2011 г., която същият не заплатил. Предвид забавата в плащането, се дължала и сумата от 145.67 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 01.07.2010 г. – 10.07.2012 г. Ответникът не бил изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство по ч. гр. д. № 10743/2012 г. на ПРС, XIV гр. с-в, била издадена заповед за изпълнение, поправена по реда на чл. 247 ГПК, с определение от 23.10.2014 г. Длъжникът в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК подал възражение за недължимост на вземанията, поради което в едномесечния срок по чл. 422 ГПК ищецът предявил настоящите установителни искове. Моли се претенциите да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 11.07.2012 г. до окончателното погасяване, както и разноските за настоящото и заповедното производство.
В законоустановеният срок ответникът не е подал отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание от 18.02.2013 г. същият оспорва исковете, като твърди, че не е потребявал топлоенергия, както и, че сумите са твърде завишени и не могат да бъдат само за сградна инсталация. Процесуалният му представител претендира адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА /виж протокола от 16.10.2014 г. – л. 108 гръб/.
Пловдивски районен съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Представено е по делото препис-извлечение от сметка на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД относно потребител Ц.С.Ц., обект на потребление: ИТН *, гр. П., ж.к. „*“, бл.*, вх. *, ап.*, клиентски номер *.
По делото са приети съдебно-техническа с вх. № 24955 от 29.05.2014 г. по описа на ПРС и съдебно-счетоводна експертизи с вх. № 42139 от 26.09.2014 г. по описа на ПРС, които съдът кредитира като безпристрастно и компетентно изготвени.
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация - чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
1. По иска с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 от Закон за
енергетиката /ЗЕ/:
За уважаване на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и респ. за ангажиране отговорността на ответника ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорно отношение между него и ответника за доставката на топлинна енергия, в това число и качеството „потребител на топлинна енергия“ на ответника по смисъла на ЗЕ, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период и, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума.
Съгласно чл. 153,
ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Като понятието „потребител на топлинна енергия“ е дефинирано
в разпоредбата на §1, т. 42 /отм./ ДР на ЗЕ /в редакцията, действаща по време
на исковия период/, съгласно която „потребител на енергия или природен газ за
битови нужди“ е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Видно от гореизложеното, страна /купувач/ по договора за доставка на топлинна енергия е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. То е задълженото лице да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество /в този смисъл решение №35/21.02.2014 г., постановено по гр. д. № 3184/2013 г. на III ГО на ВКС/.
В случая исковата претенция се отнася за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ж.к. „*“, бл. *, вх. *, ап. *. От приложените по делото доказателствата не се установява ответницата Ц.С.С. да е собственик или носител на вещно право на ползване върху процесния имот, до който ищецът твърди, че е доставял топлинна енергия. С доклада по чл.146 ГПК съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е да установи твърдените от него факти и обстоятелства, от които произтичат и, на които основава претенциите си, като изрично му е указано, че ищецът не е посочил доказателства за установяване на релевантното за спора обстоятелство, а именно – че ответницата е собственик на процесния имот – обект на доставка на топлинна енергия и, че е абонат на дружеството.
Въпреки правилно разпределената доказателствена тежест и указанията на съда, че не сочи доказателства за правнорелевантния факт по делото, свързан с доказване качеството „потребител на топлинна енергия“ на ответницата, ищецът не е ангажирал никакви доказателства в тази насока. При липсата на каквито и да е доказателства относно твърдения от ищеца факт, че собственик на топлоснабдявания имот е Ц.С.Ц., съдът намира, че не се доказва съществуването на договорно отношение между „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД и Ц.С.Ц. за доставката на топлинна енергия, в това число не се доказа ответницата да има качеството „потребител на топлинна енергия“ и да се явява задължено лице за претендираните суми.
При тези съображения предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
За пълнота на изложението следва да се добави, че дори да се приеме, че Ц.С.Ц. има качеството „потребител на топлинна енергия“, то не се установява с категоричност тя да е била потребител на топлинна енергия именно на процесния имот – имот, находящ се в гр. П., ж.к. „*“, бл. *, вх. *, ап. *. Видно от приетата по делото СТЕ, вещото лице е отговорило на поставените му задачи, като е съобразило справката за начислени суми на имот с клиентски номер * за периода 01.05.2010 г. – 30.09.2011 г. и справки от „Нелбо“ ЕАД с разпределена ТЕ по месеци на абонат З. И. Ц. за периода 01.10.2010 г. – 30.09.2011 г. – все материали, които касаят имот, находящ се в гр. П., ж.к. „*“, бл. *, вх. *, ап. *. В открито съдебно заседание от 05.06.2014 г. ответницата изрично е заявила, че нейният апартамент се намира в бл. * и, че няма връзка с лицето З. Ц., съответно с бл. *, като ответницата изрично оспорва да е собственик или ползвател на апартамент в бл. *. От своя страна в ССчЕ е посочено, че ответницата Ц.С.Ц. е била потребител на топлинна енергия, абон.номер *, гр. П., ж.к. „Т.“, бл. *, вх. *, ап. *.
Предвид изложеното, съдът намира, че не се доказа при условията на пълно и главно доказване ответницата Ц.С.Ц. да е била „потребител на топлинна енергия“ на процесния имот, находящ се в гр. П., ж.к. „*“, бл. *, вх. *, ап. *, нито обема на реално доставената в този имот топлинна енергия за исковия период. Ето защо предявеният главен иск, ведно с искането за законната лихва върху него от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, следва да бъде отхвърлен.
2. По иска с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Претенцията на ищеца по чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за обезщетение за забавено плащане е акцесорна спрямо главния дълг за цена на доставена топлинна енергия. Предвид горните изводи за неоснователност по главния иск настоящият състав намира, че и този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответницата. Последната е била представлявана в настоящото производство от адв. Г.Д. ***, като видно от представения на л. 95 договор за правна защита и съдействие, представителството по настоящото производство е било осъществявано безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА. При това положение съдът следва да присъди сумата в размер на 318,82 лв., определена на основание чл.7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на адв. Г.Д.Б.. Налице е предвиденото в чл. 38, ал. 1 ЗАдв. основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат. За да упражни правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38, ал. 2, като наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване /в този смисъл определение № 368 от 6.07.2015 г., постановено по ч. т. д. № 733/2015 г., II ТО на ВКС./.
Така мотивиран, ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов № 37, срещу Ц.С.Ц., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Ц.С.Ц., ЕГН **********, дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 1123,23 лв., представляваща незаплатена продажна цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2010 г. до 30.09.2011 г. за имот, находящ се в гр. П., ж.к. „*“, бл. *, вх. *, ап. *, сумата от 145,67 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 01.07.2010 г. до 10.07.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 11.07.2012 г. до погасяването на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 12.07.2012 г. по ч. гр. д. № 10743/2012 г. на ПРС, XIV гр. състав, поправена по реда на чл. 247 ГПК, с определение от 23.10.2014 г. по ч. гр. д. № 10743/2012 г. на ПРС, XIV гр. състав.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов № 37 да заплати на адв. Г.Д. ***, със служебен адрес в гр. П., ул. „Х.“ № *, ет. *, на основание чл.38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 318,82 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
/Кирил Петров/
Вярно с оригинала
ВА