Р Е Ш Е Н И Е № 1451
гр.
Пловдив, 05.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VIII
гр. състав, в закрито съдебно заседание на пети декември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
разгледа докладваното от съдията Цветкова в. ч. гр. д. № 2581 по описа на съда за 2019г. и взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Постъпила е жалба вх. № 28986/03.10.2019г. от Г.К.П., ЕГН ********** чрез пълномощника й
адв. Д.З. *** – длъжник по изп. дело № 20198190400510 по описа на ЧСИ Л.
Мурджанова, с рег. № 9819, с район на действие ОС Пловдив против постановление
за разноски по изпълнителното дело, възпроизведено в съобщение изх. № 31393 от
30.08.2019г., с което жалбоподателката е уведомена, че по изпълнителното дело
са начислени 96 лева с ДДС обикн. такси съгласно ТТРЗЧСИ, присъденият хонорар в
полза на взискателя е 240 лв. с ДДС за образуване на изп. дело.Съгласно
представеното пълномощно 180 лв. с ДДС са дължими от взискателя на пълномощника
му само в случай на извършване на принудителни изпълнителни действия и след
заплащане по банкова сметка ***, като същото следва да се удостовери.
Жалбоподателката оспорва
разпореждането на ЧСИ Л. Мурджанова относно начислените такси и разноски,
инкорпорирано в ПДИ по изпълнителното дело и съобщение с изх. № 31353 от
30.08.2019г. и моли същите да бъдат отменени.Твърди, че не е провокирала
образуването на изпълнително производство и извършването на разноски по
изпълнението, поради което не следва да ги понася.Твърди също, че предприетите
от ЧСИ изпълнителни действия се дължат на недобросъвестност на взискателя и се
свеждат до изпращане на покана за доброволно изпълнение, като тя от своя страна
изпълнила законовите си задължения – подала отговор, в който посочила, че няма
пречки за осъществяването на личните контакти на бащата с детето, изразила
готовност да предаде детето, въпреки че по този начин проваляла уговорената
почивка на своето семейство и било необходимо да обясни на дъщеря си защо няма
да отиде с нея на море и няма да се види с леля си, вуйчо си и братовчед
си.Счита, че се касае за злоупотреба с права от страна на взискателя, като с
действията му се засягат интереса и правата на детето.Претендира направените
разноски за настоящето производство.
Ответната страна по
жалбата – Ж.Т.Д. /взискател в изпълнителното производство/ чрез пълномощника си
адв. С.А., в писмено възражение изразява становище за неоснователност на
жалбата.Оспорва твърденията на жалбоподателката за недобросъвестност и
злоупотреба с права от нега страна, като поддържа, че не е имал друга
възможност за осъществяване на контакт с детето си през летния период освен
чрез способа на принудителното изпълнение.Твърди, че жалбоподателката не е
предприела необходимите действия за оказване на съдействие относно режима на
лични отношения на детето с бащата, поради което следва да понесе извършените
разноски по делото.Твърди също, че с цел хармония в отношенията им и избягване
създаването на стрес и напрежение за детето, са постигнали устна договорка и
компромисен вариант за осъществяване на личните контакти, който се е
осъществил.Моли жалбата да се остави без уважение като неоснователна.Претендира
разноски за настоящето производство.
В
писменото си становище по чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ счита, че жалбата е недопустима
и неоснователна по подробно изложени съображения.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице /длъжник в изпълнителното производство/, в срока по чл. 436,
ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на
чл. 435, ал. 2, предл. последно от ГПК /разноските по изпълнението/.Доколкото е налице нарочен акт на ЧСИ за
разноските, инкорпориран в съобщение изх. № 31393 от 30.08.2019г. и именно той
е обект на обжалване, жалбата е процесуално допустима.
Съдът след като се запозна с материалите по
делото, прие за установено следното от фактическа страна:
Изп. дело № 20198190400510 по описа на ЧСИ
Людмила Мурджанова, с рег. № 819, с район на действие ОС Пловдив, е образувано
по молба на взискателя Ж.Т.Д., ЕГН ********** чрез пълномощника адв. С.А.,
съдружник в Адвокатско дружество „А. и У.“, въз основа на изпълнителен лист №
5757 от 25.06.2019г., издаден по гр. д. № 15005/2015г. по описа на РС Пловдив,
по което е постановено определение № 1539/15.02.2016г., влязло в законна сила
на 15.02.2016г., съгласно което бащата Ж.Т.Д., ЕГН ********** ще осъществява
лични контакти с детето Е. Ж. Д., ЕГН **********, по следния начин: всяка първа
и трета седмица от месеца, считано от 08, 00ч. на съботния ден до 18, 00ч. на
неделния ден, с преспиване на детето в дома на бащата; един месец през лятото,
който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката; през нечетните години
три дни от Коледната ваканция, считано от 10, 00ч. на 30-ти декември до 18,00ч.
на 2-ри януари на следващата четна календарна година; през нечетните години по
време на Великденските празници, считано от 10, 00ч. на Велики петък до 18,
00ч. на Велики понеделник; През четните години по време на Коледната ваканция,
считано от 10, 00ч. на 23-ти декември до 18, 00ч. на 26-декември; за първата
седмица от месеца се счита седмицата, в която и събота и неделя носят дни от
съответния месец.
Взискателят Ж.Т.Д. е упълномощил адвокатско
дружество „А. и У.“ да го представлява в изпълнителното производство, като е
сключил с дружеството договор за правна защита и съдействие с уговорено и
платено възнаграждение в размер на 240 лева и в случай на извършване на
последващи принудителни изпълнителни действия се е задължил да заплати и сумата от по 180 лв. с ДДС за всяко
предприето изпълнително действие и осъществено процесуално представителство във
връзка с него.
До длъжника е изпратена покана за доброволно
изпълнение, връчена на 05.07.2019г.В Поканата за доброволно изпълнение са
посочени като дължими и разноски в размер на 96 лв. по изпълнителното дело,
както и други суми, дължими до момента в общ размер на 420 лева, в т. ч. ДТ,
адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице, за пазач и др./.
В срока за доброволно изпълнение е постъпило
писмено становище-отговор от длъжника вх. № 13999/08.07.2019г., към което е
приложена разпечатка за направена резервация за почивка за периода 04.08 – 09.08.2019г.
По образуваното изпълнително дело е постъпило
и писмено становище-отговор вх. № 13910/08.07.2019г., в което длъжникът
заявява, че с взискателя не са имали спорове за виждането на детето, че
последният е отхвърлил всички направени му предложения и самият той е
предложил, тя да определи месеца на почивка с детето.Твърди, че няма посочени
от него дати и период, на които да е възразила, оспорила или да е
възпрепятствала.Счита, че не съществуват пречки за своевременно изпълнение на
задължението и изразява готовност за това.Твърди, че режимът на лични отношения
на бащата с детето не е възпрепятстван от нея нито за летните месеци, нито за
който и да е друг период.Заявява, че бащата може да определи 30-дневен период и
да вземе детето между 15.07 – 18.08.2019г. от гр. Г. О., ул. ***, като я
уведоми писмено относно датите и местоположението на детето за посочения от
него период.Счита, че взискателят неоснователно претендира от съдебния
изпълнител да окаже принуда спрямо нея, тъй като не е възпрепятствала
упражняването на лични контакти на бащата с детето, поради което счита, че не
дължи и начислените разноски по образуваното изпълнително дело, тъй като не е
причина за образуването му.Прилага разпечатка от водена писмена кореспонденция
с взискателя.
Взискателят също е изразил писмено становище
във връзка с подадения отговор, с което оспорва като неоснователни твърденията
на длъжника, че не са имали спорове относно осъществяването на режима на лични
отношения с детето особено през летния период, като счита представените
разпечатки на разговори за неизчерпателни извадки, които са негодни
доказателства и оспорва същите.Поддържа, че именно майката с поведението си е
станала причина за завеждане на изпълнителното производство, с оглед на което
претендира и направените разноски по същото.Заявява, че са постигнали устна
уговорка за режима му на лични контакти с детето през лятото.
С
писмено становище вх. № 510/24.07.2019г. длъжникът поддържа възраженията си
относно предприетото принудително изпълнение, като моли да бъде администрирана
молбата, която по своята същност се явява жалба срещу разноските.
С молба вх. № 16569/12.08.2019г. Г.П. е
приложила психологическо становище относно състоянието на детето Е. Ж. Д. и
график за дежурствата на взискателя.
С писмено становище вх. № 18224/28.08.2019г., в отговор на
молбата на длъжника, взискателят е оспорил представените писмени доказателства
и е предложил доброволно разрешаване на възникващите спорове между тях.
С уведомление изх. № 31353/30.08.2019г. ЧСИ Л.
Мурджанова е свела до знанието на длъжника, във връзка с подадено
становище-отговор вх. № 13919/08.07.2019г. по изпълнителното дело, че по същото
са начислени 96 лв. с ДДС обикн. такси
съгласно ТТРЗЧСИ и присъденият адвокатски хонорар в полза на взискателя в размер
на 240 лв. с ДДС за образуване на изп. дело.Съгласно представеното пълномощно
180 лв. с ДДС са дължими от взискателя на пълномощника му, само в случай на
извършване на принудителни изпълнителни действия и след заплащане по банкова
сметка ***, като същото следва да се удостовери.
При тази данни съдът намира, че поведението на
длъжника в случая не може да бъде отъждествено като отказ да предаде детето Е.
Ж. Д. за осъществяване на режим на лични контакти с бащата.Последният оспорва
представените писмени разпечатки от разменената кореспонденция помежду им, но
от своя страна не сочи доказателства, че е канил длъжника да изпълни
задължението си в посочен от него времеви период, след като същият не е
конкретизиран в изпълнителния титул.С оглед на това съдът намира за основателни
възраженията на жалбоподателката, че с поведението си не е дала повод за
принудително изпълнение и поради това тя не следва да понесе направените
разноски за същото, тъй като отговорността за разноски по ГПК е отговорност за
неоснователно предизвикан процес по ГПК.Този принцип важи, както в исковия,
така и в изпълнителния процес.В тази насока съдът приема, че направените
разноски от взискателя за адвокатско възнаграждение, както и обикновените такси
следва да останат за негова сметка.
По изложените съображения
съдът намира, че постановлението за разноски, инкорпорирано в съобщение изх. №
31393 от 30.08.2019г. следва да бъде отменено като незаконосъобразно, поради
недължимост на разноските от длъжника.
За настоящето производство
в полза на жалбоподателката следва да се присъди сумата от 25 лв. – ДТ за
образуването му.Разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат
присъждани, тъй като не са представени доказателства за заплатено такова.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника Г.К.П., ЕГН ********** чрез пълномощника й адв.
Д.З. ***, със съдебен адрес:*** постановление за разноски по изпълнително дело
№ 20198190400510 по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова, с рег. № 819, с район на
действие ОС Пловдив, инкорпорирано в съобщение изх. № 31393 от 30.08.2019г.
ОСЪЖДА Ж.Т.Д., ЕГН **********
*** да заплати на Г.К.П., ЕГН ********** *** сумата от 25 лева разноски за
настоящето производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението
да се изпрати на ЧСИ Л. Мурджанова, с рег. № 819, с
район на действие ОС Пловдив за съответно процедиране при съобразяване с
приетата в настоящето производство недължимост на разноски в полза на
взискателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: