№ 28450
гр. София, 15.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20221110151765 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба с вх. № 208529/21.07.2023 г. от ищеца и с молба с вх. №
210291/24.07.2023 г. от адв. Н. И.-САК, с които се иска изменение на постановеното по
делото решение № 11975/07.07.2023 г. в частта за разноските.
В депозираната молба от ищеца по реда на чл. 248 ГПК са изложени доводи, че
присъденото възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответника за
заповедното производство е неправилно определено. Поддържа се, че същото следва
да бъде в размер не по-висок от 50 лв. Изложени са доводи и че неправилно съдът е
определил размера на присъденото адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ответника за исковото производство над предвидения в закона
минимален размер, с оглед цената на предявените искове и правната и фактическа
сложност на делото.
В депозираната молба от адв. Н. И.-САК по реда на чл. 248 ГПК са изложени
доводи, че присъденото възнаграждение за процесуално представителство в исковото
производство е неправилно определено. Поддържа се, че в полза на адв. Н. И. следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на още 2 215,63 лв. Цитирана е
съдебна практика, която молителят намира за относима.
В срока за отговор са постъпили становища от насрещните страни, в които са
изложени доводи за неоснователност на молбите по чл. 248 ГПК. Относно молбата на
ищеца по чл. 248 ГПК ответникът излага доводи и че същата е процесуално
недопустима.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното.
Молбите по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за
разноските са процесуално допустими, доколкото същите са подадени в срок от
надлежно легитимирани страни, от които са депозирани списъци с разноски по реда на
по чл. 80 ГПК.
По молбата на ищеца за изменение на решението в частта относно
присъдените разноски за заповедното производство:
Съдът намира, че искането за изменение на решението в частта, в която на
процесуалния представител на ответника са присъдени разноски за заповедното
1
производство в размер на 630 лв., е основателна.
За да достигне до този извод, съдът взе предвид, че възражението на длъжника
срещу издадената заповед за изпълнение не се постановява в самостоятелен
състезателен процес, а е само предпоставка за предявяване на материалното право на
кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи
възраженията си за неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника
от задължението да мотивира възражението си, поради което и доколкото защитата му
в исковото производство по реда на чл. 422 ГПК би била напълно аналогична, няма
основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо. (в този смисъл
определение № 45 от 23.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3074/2018 г., I т. о., ТК и др).
От друга страна, макар и да не е необходимо, длъжникът може да мотивира
възражението си, както и да ползва правна защита и да упълномощи адвокат, като
страните по договора за правна защита и съдействие свободно могат да уговорят
възнаграждение и за изготвяне на възражението – било то мотивирано или не. При
разпределяне на отговорността за разноски, обаче, съответно при натоварване на
насрещната страна, следва да се отчете обусловената и несамостоятелна роля на
защитата чрез депозиране на възражение по чл. 414 ГПК, като насрещната страна не
следва да се натоварва с разноски за дублираща се или дори бланкетна в някои случаи
защита. Доколкото адвокатът има признато от закона право на възнаграждение,
респективно и на страната, която го е упълномощила, следва да се присъдят разноски
за заплащане на такова, когато защитата е успешна, то при направени разноски в
заповедното производство това право следва да бъде упражнено в рамките по чл. 6, т.
5, предл. последно от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като се присъди адвокатско възнаграждение като за
изготвяне на молба, т.е. в размер от 50 лв. (в този смисъл: определение № 140 от
19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о., ТК).
Предвид изложените съображения, решението в обсъжданата част за разноските
следва да бъде изменено, като присъдените в полза на адвокат Красимира Билева -
САК разноски следва да бъдат намалени до сума в размер на 50 лв.
По молбите на страните за изменение на решението в частта, в която са
присъдени разноски за исковото производство:
Тъй като предявените срещу ответника В. И. Г. искове са отхвърлени изцяло, а
на същата е оказана безплатна правна помощ по делото от адв. Н. И. на основание чл.
38, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗА, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА ищецът следва да бъде осъден да
заплати в полза на адвокат И. адвокатско възнаграждение. Съобразно изхода на спора,
на процесуалния представител на ответника се дължи адвокатско възнаграждение в
минимален размер, определено по реда на чл. 2, ал. 5 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ) в редакцията,
действала към датата на сключване на договора – 23.11.2022 г. От значение е търсеният
материален интерес, който при обективно кумулативно съединение на искове, се
определя върху цената на всеки от исковете, поотделно, а не в сбор, каквито доводи са
изложени и в молбата по чл. 248 на адв. И.. Под материален интерес се има предвид
цената на всеки иск поотделно и се определя за всеки иск минимално възнаграждение,
след което вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне
на отговорността за разноски (в този смисъл: определение № 50490 от 12.12.2022 г. на
ВКС по ч. т. д. № 2507/2021 г., II т. о., ТК, определение № 60262 от 20.10.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 943/2021 г., IV г. о., ГК и др.).
В конкретния случай, с оглед размера на всеки един от предявените искове и
предвид определените по реда на чл. 7, ал. 2 НМРАВ адвокатски възнаграждения за
всеки един от тях, общият размер на дължимото на адв. Н. И. адвокатско
2
възнаграждение възлиза на 2875,51 лв. Доводите на ищеца за прекомерност на същото
са неоснователни, тъй като е определено в предвидения в закона минимум.
Присъдените в полза на адв. И. разноски са в размер на 1364,37 лв., поради което
решението следва да бъде изменено в частта за разноските, като „Профи Кредит
България“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на адв. Н. И. сума в размер на още
1 511,14 лв., представляваща разноски в исковото производство.
В обобщение, предвид изложеното, постановеното по делото решение следва да
бъде изменено в частта за разноските, като присъденото възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ в заповедното производство бъде намалено, а присъденото
такова за исковото производство – увеличено.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 ГПК, решение № 11975/07.07.2023 г.,
постановено по гр. д. № 20221110151765 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд,
І Гражданско отделение, 171 състав, в частта за разноските, като:
НАМАЛЯВА присъденото адвокатско възнаграждение в полза на адвокат
Красимира Билева – САК за оказана безплатна правна помощ на длъжника в
производството по ч.гр.д. № 35059/2022 г. по описа на Софийски районен съд, І
Гражданско отделение, 171 състав, което следва да бъде заплатено от „Профи Кредит
България“ ЕООД до сума в размер на 50 (петдесет) лева.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на адв.
Н. И., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА, сума в размер на
още 1 511,14 лв., представляваща възнаграждение за оказана на ответника безплатна
правна помощ в исковото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3