Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер  1343  Година  2020,23.07. Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 14.07.2020 година

 

 в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                               ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА и при участието на прокурора ПЕТЪР ПЕТРОВ, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 1421 по описа за 2020 годи­на и като обсъди :

            

           Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от „АПИД-2000“ООД със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Скопие“№14,ет.1 срещу Решение №405/ 04.03.2020г. по АНД №5261/19г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХIV н. с., с което е потвърдено наказателно постановление/НП/ №448308-F483052 от 15.07.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на дружеството на основание чл.185 ал.2 изр. второ във връзка с ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност/ЗДДС/, е наложено администра­тивно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл.118 ал.6 ЗДДС във връзка с чл.3 ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като се развиват доводи за неговата незаконосъобразност и се настоява за отмяната му и отмяна на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – ЦУ на НАП - София, чрез проце­суал­ния си представител юриск. Атанасов, излага съображения за неоснова­телност на касационната жалба, като подробни такива развива в депозирания отговор.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – двадесет и първи състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни осно­вания, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и произ­водството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неос­но­вателна.

Настоящият състав установи, че с оспореното НП №448308-F483052 от 15.07.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, „АПИД-2000“ООД е било санкционирано на основание чл.185 ал.2 изр. второ във връзка с ал.1 ЗДДС с административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл.118 ал.6 ЗДДС във връзка с чл.3 ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за това, че при извършена оперативна проверка на 27.02.2019г. в 16,40 часа на обект – бензино-газстанция „А2“, нахо­дящ се в гр.Перущица, стопански двор, стопанисвано от „АПИД-2000“ООД, в качеството му на лице, което извършва продажби на течни горива по чл.3 ал.2 Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, е извършило нарушение на разпоред­бите на същата, като не е предавало на НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в горепосочения обект за търговия на течни горива.

Констатирано е, че в процесния обект се използва нивомерна измерва­телна система/НИС/ Optilevel за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП модел „Дайс KL“ с № на ФУ DS004247 и № на ФП 35004247. Съгласно документ № 5978/ 22.02.2019г. към Акцизен данъчен документ №********** от 21.02.2019г. с УКН № 0000000004372919/21.02.2019г. на 22.02.2019г. в бензино-газстанцията е получена доставка на гориво „Дизелово гориво Б6“ с код по КН: 27102011 с коли­чество 3 500 л. Направена е справка в ИС на НАП, модул „Постъпили и про­точени горива в обекти с ЕСФП“, при която е установено, че наличното в обек­та ЕСФП с нивомерна система не е изпратило данни от НИК за получената доставка по дистанционна връзка на НАП – данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакуваното НП, състав на Районния съд е приел, че от една страна, по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на „АПИД-2000“ООД на вмененото му нарушение на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, а от друга, че наложеното му наказание съответства на осъществената от него противоправна дейност, както и че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от административнонаказващия орган. Прието е също така и че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 ЗАНН.

Като е стигнал до тези правни изводи, районният съдия е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспореното НП. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фак­тическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон. Фактическите констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е даде­на възможност да направи възражение във връзка с констатираните нарушения съгласно чл.42-44 ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и оспореното наказа­телно постановление против „АПИД-2000“ООД, което е изцяло съобразено с изиск­ванията на чл.57 ал.1 ЗАНН.

Доводите, наведени в касационната жалбата, са идентични с тези, наве­дени и пред Районния съд, който в мотивите на решението си ги е обсъдил под­робно. Отделно от това, в решението на ПРС е обосновано наличието на съот­ветствие между писмените доказателства и събраните гласни доказателствени средства. В случая не са ангажирани доказателства, които да оборят факти­ческите констатации относно вмененото на касационния жалбоподател адми­нистративно нарушение, т.е. липсват доказателства, че на 21.02.2019г. налич­ното в обекта ЕСФП с нивомерна система е изпратило данни от НИС за полу­чената доставка на гориво „Дизелово гориво Б6“ с код по КН: 27102011 с коли­чество 3 500 л., поради което правилно и законосъобразно е ангажирана адми­нистративнонаказателната му отговорност.

Във връзка с изложените в касационната жалба възражения, че ПРС не е уважил изричното искане в жалбата за допускане на СТЕ, следва да се посочи, че от една страна отговорът на така поставените въпроси по никакъв начин няма да доведе до изясняване на спора от фактическа и/или правна страна, доколкото не е спорно, че е била налице техническа и/или софтуерна неизправ­ност в НИС, като за целта санкционираното дружество е предприело неговата подмяна, а и в последното съдебно заседание самият управител на „АПИД-2000“ООД изрично е заявил, че няма други искания, т.е. не подържа това иска­не.

В казуса неподдържането на направени от лицето доказателствени искания, в т.ч. и изрично изявление, че няма други доказателствени искания, имплицитно изключва тяхното обсъждане и съдът не дължи нарочно произна­сяне. В тази насока съдът намира възраженията за неоснователни.

В случая липсват и доказателства, въз основа на които да бъде направен извод, че конкретното деяние и неговият извършител биха могли да бъдат опре­делени като такива с ниска степен на обществена опасност. Касае се до деяние на просто извършване и е ангажирана отговорността на юридическо лице. За последното няма доказателства да са налице такива обстоятелства, кои­то да го поставят в привилегировано отношение спрямо другите юридически лица, които имат същото задължение за предаване на НАП по установената дистан­ционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на налич­ните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива, като за целта като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с инфор­мационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, подлежащо на метрологичен контрол. Фактът, че такова нарушение е уста­новено за първи път също не означава, че други такива не са били извър­швани, а и последното би имало значение само за квалификацията на дея­нието, с оглед евентуална повторност или разглеждането му като отегчаващо обстоятелство при индивидуализиране на наказанието, като в случая наказва­щият административен орган е определил минималния размер на имуществе­ната санкция, като е съобразил, че нарушението не води до неотразяване на при­ходи. Или иначе казано, и това възражение е неоснователно.

Този съдебен състав намира, че правилно Районният съд е преценил всяко доказателство поотделно, събрано в хода на съдебното производство, а освен това и всички в съвкупност, като е достигнал до единствения правилен извод, а именно, че се установяват изложените факти в АУАН и основания на него последващ акт – наказателното постановление, предмет на съдебна про­верка по реда на ЗАНН.

С оглед на изложеното, не са налице касационните основания по чл.348 ал.1,т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на Районния съд е валидно, допус­тимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

По разноските.

Такива се следва на НАП, но в срока, до който могат да се претендират /до приключване на съдебното дирене – 14.07.2020г./, такова искане не е над­лежно заявено. Входираното становище на юрк. Атанасов на дата 15.07.2020г. , след преклузивния срок, не може да бъде обсъдено и взето предвид.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав:

 

Р      Е      Ш      И

                       

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №405/04.03.2020г. по АНД №5261/19г. по опи­са на Районен съд – Пловдив, ХIV-ти н. с.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                                                                                                                                                                             2.