Решение по дело №16240/2018 на Софийски градски съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. София, 25.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: В. АНГЕЛОВА                                                                     МИЛЕН ЕВТИМОВ          

 

при секретаря Мариана Ружина, като разгледа докладваното от съдия М. Евтимов гр.дело № 16240 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

       

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Н.Д.И., действаща лично и със съгласието на нейната майка В.И.И., срещу решението от 19.10.2018 г. по гр. д. № 51977/2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 92 състав, в частта, в която е отхвърлен искът за увеличение на месечната издръжка на въззивницата за разликата над 130 лева до 150 лева, както и по въззивна жалба на И.Д.И., действащ чрез неговата майка и законен представител В.И.И., срещу решението от 19.10.2018 г. по гр. д. № 51977/2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 92 състав, в частта, в която е отхвърлен искът за увеличение на месечната издръжка на въззивника за разликата над 130 лева до 150 лева. Подробно в жалбата въззивниците са изложили съображенията си за неправилност на решението в обжалваните части. Молят да се отмени решението в обжалваните части и да се постанови друго, с което да се уважат изцяло предявените искове за увеличение на месечните им издръжки.

Въззиваемата страна Д.И.И. оспорва жалбата. Моли да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части, като правилно и законосъобразно.

Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, от страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.

Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становищата на страните, приема за установено следното:

С решението от 19.10.2018 г., поправено с решения от 27.11.2018 г. и 14.12.2018 г., по гр. д. № 51977/2018 г. СРС, ІІІ ГО, 92 състав, е увеличил размерите на издръжките на двете деца от по 90 лева, присъдени с решение № ІІІ-91-226/26.11.2013 г., постановено по гр.д. № 16876/2013 г. на СРС, ІІІ ГО, 91 състав, като е осъдил Д.И.И. да заплаща на непълнолетното си дете Н.Д.И. месечна издръжка в размер на 130 лева, считано от 07.08.2018 г. (датата на предявяване на иска), ведно със законната лихва за забава, като искът за увеличение на месечна издръжка на детето Н. за разликата над 130 лева до пълния му размер от 150 лева е отхвърлил като неоснователен, и е осъдил Д.И.И. да заплаща на малолетното си дете И.Д.И. месечна издръжка в размер на 130 лева, считано от 07.08.2018 г. (датата на предявяване на иска), ведно със законната лихва за забава, като искът за увеличение на месечна издръжка на детето И. за разликата над 130 лева до пълния му размер от 150 лева е отхвърлил като неоснователен. Районният съд е допуснал предварително изпълнение на решението в частите за присъдените издръжки и е осъдил ответника да заплати на СРС държавна такса върху увеличението на издръжките в размер на 115.20 лева.

При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди. Също така, искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на възможностите на родителя му.

В отговора на исковата молба ответникът е признал, че нуждите на двете деца са нараснали след присъждането на досегашните им издръжки от по 90 лева. Действително, от присъждането на тези издръжки са изминали около 6 години, през което време децата са пораснали (детето Н. понастоящем е на 15 години и 3 месеца, а детето И. – на 10 години и 2 месеца), и поради това са се увеличили и потребностите им от средства за съществуване, образование и социално-културно развитие. Тези техни потребности не могат да бъдат задоволявани с издръжките им от по 90 лева. Настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерите на издръжките са били определени. Измененията имат траен и продължителен характер, от което може да се направи категоричен извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства. Пред първата инстанция са събрани доказателства, от които е видно, че актуалният месечен брутен трудов доход (т.е. доход по смисъла на т. 5 от ППВС 5/70 г. – така и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр.д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС) на въззиваемия е около 1290 лева. Освен това, бащата няма други деца, в трудоспособна възраст е (50-годишен) и няма доказателства да страда от заболявания, намаляващи неговата работоспособност.

Въззивният съд, като се съобрази с установените обстоятелства, приема, че присъдените от първоинстанционния съд месечни издръжки от по 130 лева са недостатъчни за покриване на нарасналите нужди на децата, а бащата разполага с материални възможности да заплаща на порасналите си дъщеря и син месечни издръжки в размер на по 150 лева. След заплащането на месечните издръжки в общ размер на 300 лева въззиваемият ще разполага с около 990 лева – брутен месечен доход, който по разбиране на настоящия състав му позволява да поеме собствената му необходима издръжка. Следва да се отбележи, че задължението за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца от техните родители е с приоритет пред задълженията по кредити – обратното би означавало, че родителят, за да се освободи изцяло или отчасти от алиментното си задължение, може винаги да обременява своето имущество, а това противоречи на целта и смисъла на института на издръжката. Дори бащата да изпитва материални затруднения да дава месечните издръжки на децата си в общ размер на 300 лева, следва да се посочи, че въззиваемият има не само правно, но и нравствено задължение да издържа своите деца. В този смисъл затрудненията на бащата не трябва да се поемат от децата.

С оглед изложеното, решението на Софийския районен съд следва да се отмени в обжалваните части, като въззиваемият се осъди да заплаща на всеки въззивник месечна издръжка от още 20 лева, считано от датата на подаване на исковата молба (07.08.2018 г.), ведно със законната лихва за забава.

Върху присъдените от настоящата инстанция издръжки ответникът дължи държавна такса в размер на 57.60 лева по сметка на СГС.

Претенция за разноски не е заявена, поради което съдът не се произнася по този въпрос с решението си.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решението от 19.10.2018 г. по гр. д. № 51977/2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 92 състав, в частта, в която е отхвърлен искът за увеличение на присъдената месечна издръжка на детето Н.Д.И. за разликата над 130 лева до 150 лева, и в частта, в която е отхвърлен искът за увеличение на присъдената месечна издръжка на детето И.Д.И. за разликата над 130 лева до 150 лева, и вместо него ПОСТАНОВИ:

ИЗМЕНЯ размера на присъдената с решение № ІІІ-91-226/26.11.2013 г., постановено по гр.д. № 16876/2013 г. на СРС, ІІІ ГО, 91 състав, в полза на детето Н.Д.И. месечна издръжка от 90 лева, на основание чл. 150, предл. 1 и предл. 3 от СК, като:

ОСЪЖДА Д.И.И., ЕГН **********, да заплаща на непълнолетното си дете Н.Д.И., ЕГН **********, действащо лично и със съгласието на неговата майка В.И.И., ЕГН **********, още 20 лева месечна издръжка (или общо 150 лева), считано от 07.08.2018 г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.

ИЗМЕНЯ размера на присъдената с решение № ІІІ-91-226/26.11.2013 г., постановено по гр.д. № 16876/2013 г. на СРС, ІІІ ГО, 91 състав, в полза на детето И.Д.И. месечна издръжка от 90 лева, на основание чл. 150, предл. 1 и предл. 3 от СК, като:

ОСЪЖДА Д.И.И., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете И.Д.И., ЕГН **********, действащо чрез неговата майка и законен представител В.И.И., ЕГН **********, още 20 лева месечна издръжка (или общо 150 лева), считано от 07.08.2018 г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Д.И.И., ЕГН **********, да заплати по сметка на СГС сумата от 57.60 лева – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.