РЕШЕНИЕ
№ 682
гр. Варна, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело №
20243100500847 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 13441/16.02.2024г., подадена от
К. Д. И., ЕГН **********, срещу Решение № 175/15.01.2024г., постановено
по гр.д. № 1507/2023г. по описа на РС-Варна, 8 състав, в частите с които:
1) е обявено, че вина за разстройството на брачните отношения има
съпругът К. Д. И.;
2) родителските права по отношение на детето К. К. И. са предоставени
на майката Т. П. И.;
3) определен е режим на лични контакти на бащата К. Д. И. с детето К.
К. И., както следва: Всяка първа събота от месеца за времето от 10,00 часа до
12,00 часа в присъствието на социален работник в помещение в сградата на
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна или друго, определено от
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна, а при желание на
1
непълнолетното дете със съгласието на неговата майка срещите да се
осъществяват на избрано от него обществено място в присъствието на
майката или друго избрано от него доверено лице, за което майката трябва да
информира Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна при заявено
желание от бащата да осъществи среща със своя син пред Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр. Варна;
4) бащата К. Д. И. е осъден да заплаща месечна издръжка на детето К.
К. И. чрез неговата майка и законен представител Т. П. И. в размер на 400
лeва, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.05.2023 г., с падеж
всяко пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване.
В останалите му части – относно прекратяването на брака,
предоставянето на семейното жилище за ползване на съпруга, фамилното име
на съпругата след развода, осъждането на бащата да заплати издръжка за
минал момент на детето решението не е обжалвано.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението в
обжалваните му части е неправилно, необосновано и постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Въззивникът сочи, че съдът
е дал вяра само и единствено на показанията на свидетелите, водени от
ответницата, които са нейни близки и роднини, като въз основа на тях е
направил грешни правни изводи. Поддържа, че изключителна вина за
разстройството на брака има съпругата. По отношение на предоставянето на
родителските права излага, че съдът не е взел предвид неоспорени от
ответницата факти, а именно, че детето спи с майка си в една стая, като
обективно е невъзможно да има собствена стая, жилището е в много лошо
състояние и в него няма условия за отглеждане на детето. Оспорва изводите,
че няма необходимия родителски капацитет и че не полага грижи за детето.
Счита, че с определения му от съда режим на лични контакти с детето се
ограничават правата му като родител. По отношение на издръжката излага, че
от съда не са наведени мотиви за присъждането й в толкова завишен размер,
който не е съобразен с месечните доходи на бащата от 600 лева, както и с
нуждите на детето. Моли решението в обжалваните му части да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъдат
2
отхвърлени насрещните претенции на ответницата, а в случай, че искът за
издръжка бъде уважен, размерът му да бъде намален на 200 лева.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна Т. П. И., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва
като неоснователна. Сочи се, че първоинстанционното решение е правилно и
обосновано, материално и процесуално законосъобразно, постановено след
пълна и съвкупна оценка на събраните по делото доказателства. Моли
решението да бъде оставено в сила.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на К. Д.
И., ЕГН ********** срещу Т. П. И., ЕГН **********, с която е предявен иск
по чл.49, ал.1 от СК за прекратяване на сключения на 01.06.2010г. граждански
брак между страните поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство
на брака. Предявени са и небрачни искове за предоставяне на родителските
права по отношение на роденото от брака дете – К. К. И., роден на
05.11.2006г., на бащата и определяне режим на лични контакти с майката,
както и за предоставяне на семейното жилище за ползване на съпруга.
В исковата молба за изложени твърдения, че страните са сключили
3
граждански брак на 01.06.2010г., от който имат имат едно родено дете – К.
К.ов И.. Поддържа се, че между съпрузите е настъпило отчуждение и
несходство на характерите, което е довело до охладняване на отношенията
им, поради което от 09.09.2022 г. съпрузите живеят по отделно. Ищецът
счита, че бракът им е изпразнен от своето съдържание и не може да бъде
саниран.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответницата Т. П. И., с който се изразява становище, че действително брака
между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен и същите са във
фактическа раздяла от 08.09.2022 г. Твърди се, че ищецът е упражнявал
системен физически и психически тормоз над съпругата и детето си, както и
че детето все още живее под страх баща му да не разбере къде е новото им
жилище и не желае да има никакъв контакт с него. Излага се още, че ищецът
през 2010 г. е осъждан за производство и разпространение на наркотици,
лежал е в затвора година и половина и през 2016 г. отново е осъден в
Специализираният наказателен при условията на рецидив с 3 г. ефективна
присъда. Почти изцяло ответницата издържала семейството, тъй като ищецът
не искал да работи и парите не им стигали. Понастоящем живеели под наем и
скоро им предстояло да се преместят в по-голям апартамент, в който момчето
ще има собствена стая. Детето все още страдало от психически, емоционални
и физически травми и било нужно още време, за да ги преодолее. Излага, че
живее с детето си под наем и заплаща наемна цена в размер на 500 лева, с
включени консумативни разходи за отопление, осветление, вода, телевизия,
интернет и такса към етажната собственост.
В срока за отговор ответницата Т. П. И. е предявил насрещен иск по
чл.49 от СК с искане за прекратяване на брака поради дълбокото му и
непоправимо разстройство по вина на съпруга К. Д. И., както и небрачни
искове за предоставяне родителските права по отношение на детето К. К.ов И.
на майката, определяне на местоживеенето на детето при нея, осъждане на
бащата да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 400 лева,
считано от датата на исковата молба, заедно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката
до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването й,
както и за заплащане на издръжка за минало време в размер на 1875 лева за
периода от 01.10.2022 г. до 29.05.2023 г. Желае възстановяване на
4
предбрачното си фамилно име „Стоянова“. Сочи, че поради страха, който
детето изпитва от баща си и прекъсването на връзката между тях режим на
лични контакти между тях без медиатор не е в интерес на детето.
В законоустановения срок ответникът по насрещните искове К. Д. И.
изразява становище за неоснователност на същите. Излага, че първоначално
отношенията между страните са се развивали нормално, но впоследствие
започнали постоянни кавги и караници, което довело до нагнетяването на
огромно напрежение. Постепенно отношенията им се развалили и се
отчуждили. Това довело до раздялата на съпрузите, като от 09.09.2022 г.
съпругът заживял сам, а съпругата избягала при приятели, а впоследствие
отвела и детето, като крила от него къде живее. По неясни причини тя
започнала да му отказва лични контакти с детето, системно говорила на
детето против баща му и се мъчила да ги отчужди един от друг. Оспорва
изцяло наведените твърдения, че е извършвал насилие над майката и детето.
Излага, че детето е голямо и спи в една стая с майка си, както и че жилището
й е в много лошо състояние, няма условия, които да позволяват отглеждането
на детето в подходяща за него среда. Не отговаряли на истината твърденията,
че няма необходимия родителски капацитет и че не полага грижи за детето.
Винаги се е интересувал от детето и е осигурявал средства за необходимата
му издръжка. Нямал постоянна работа, но системно си намирал временна, с
която имал възможност да издържа себе си и детето. В жилището, в което
бащата живеел, имало достатъчно самостоятелни стаи за него и детето.
Изразява несъгласие с искания от майката режим на лични отношения.
Оспорва размера на претендираната издръжка като прекомерно завишен и
несъобразен, както с доходите му, така и с нуждите на детето. Декларира, че
няма приходи и собственост, и трудно може да изплаща минималната
издръжка.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становищата на страните, съдът приема за установени от фактическа страна
обстоятелствата, изложени в мотивите на първоинстанционното решение, към
които препраща на основание чл.272 от ГПК. Същите обосновано и в пълнота
отразяват фактическата обстановка по делото.
По отношение кредитирането на свидетелските показания във връзка с
изложеното в жалбата следва да се добави, че същите са дадени от лице
5
извън кръга на чл.172 от ГПК, последователни са, не съдържат вътрешни
противоречия, касаят непосредствени впечатления на свидетеля и не
противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал.
Ищецът от своя страна също е имал възможност да ангажира гласни
доказателствени средства, от която не се е възползвал.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
Доколкото от съпругата е отправено искане за произнасяне по вината за
разстройството на брака, съдът се е произнесъл по този въпрос на основание
чл.49, ал.3 от СК, като въззивният състав споделя извода, че вината се носи от
съпруга.
От свидетелските показания, които са в съответствие с данните от
изслушването на съпругата и детето, и както се посочи по-горе не са оборени
от други доказателства, се установява, че ответникът е упражнявал, при това
нееднократно, домашно насилие, включително физическо такова над
съпругата и детето си. Именно това е била и основната причина за
настъпилата фактическа раздяла между страните. Отделно от това, съпругът
не е полагал усилия да си намери работа и да се включва в издръжката на
семейството. В допълнение същият е имал криминални прояви, заради които
е изтърпявал наказание лишаване от свобода и в съответния период е
отсъствал напълно от семейния живот. От друга страна, съпругата е полагала
грижи както за оглеждане и възпитание на детето, така и е допринасяла за
финансовото благосъстояние на семейството с упорит труд. Няма данни
същата да е имала поведение, което да руши хармонията и разбирателството в
брачния живот на страните. Предвид всичко изложено, безспорно се
установява, че причината за разстройството на брачната връзка е поведението
на съпруга.
По отношение на родителските права настоящият състав също изцяло
споделя извода, че следва да бъдат предоставени на майката. При преценката
за предоставяне на родителските права, определяне на местоживеенето на
детето и на личните му контакти с другия родител, съдът следва да
съобразява висшия интерес на детето по смисъла на чл.3 от Конвенцията за
закрила на детето. В чл.59, ал.4 от ГПК са посочени конкретни обстоятелства,
6
които се преценяват с оглед интересите на детето, а именно възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към
детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите,
пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица, социалното
обкръжение и материалните възможности. Изброяването не е изчерпателно,
като съдът би могъл да съобрази и други обстоятелства, които имат значение
с оглед най-добрия интерес на детето.
В настоящия случай и двамата родители проявяват желание да им бъдат
предоставени родителските права, но заявеното от бащата при изслушването
му по реда на чл.59 от СК не сочи на реално такова. Същият е заявил, че е
съгласен К. да живее при майка си, а той самият желае просто да се разведе и
иска родителските права, за да не плаща издръжка. Самото изявление сочи на
дефицит в родителския капацитет, доколкото детето не може и не следва да
бъде приравнявано на разход, както и предвид че осигуряването на издръжка
на непълнолетното дете по принцип е задължение на всеки родител
независимо дали упражнява родителските права или не.
От събраните по делото доказателства се установи, че предимно
майката е полагала и продължава да полага непосредствените грижи за
отглеждане и възпитание на детето, които са добри и адекватни. Както вече се
посочи, същата освен това е работила усилено за осигуряване на
необходимите финансови средства за издръжка на детето. От своя страна,
бащата е демонстрирал към детето грубо отношение, упражнявал е
психическо и физическо насилие над него, както и над майката в присъствие
на детето. Изложеното говори в сериозен ущърб и на възпитателските
качества на бащата. Поведението на същия е довело до абсолютното и ясно
изразено пред съда нежелание на детето дори да го вижда, още по-малко да
живее с него. К. споделя, че след като с майка му са се отделили от баща му,
най-после се чувства спокойно. Момчето е на 17 години и ще навърши 18
след по-малко от половин година. То е вече почти пълнолетно лице с ясно
изградено мнение, което следва да бъде зачетено.
Наведеното в жалбата оплакване досежно липсата на адекватна
преценка на битовите условия в дома на майката, е неоснователно. По делото
са събрани доказателства в рамките на социалния доклад, че жилището на
майката се състои от кухня, две спални, хол, санитарни помещение и тераса,
7
което се потвърждава и от самото дете при изслушването му, а именно К.
споделя, че има собствена стая, в която можел да спи спокойно, както и да
покани приятели. В социалния доклад е отразено още, че жилището е
обзаведено според функционалното предназначение на помещенията в него,
като се поддържа задоволителна хигиена. Следва да се отбележи още, че
жилищните условия не са преимуществен фактори при преценка на кого от
родителите да бъдат предоставени родителските права, особено при
наличието на други значими дефицити в родителския капацитет на единия
родител.
Следващото оплакване на въззивника касае лишаването на детето от
контакти с бащата. Действително липсата на такива контакти е установена, но
в настоящия случай това е оправдано с оглед преживяното насилие, тоталното
емоционално отчуждение на детето от бащата, породено не от действията на
майката, а от неговото собствено поведение и наличния у детето страх от
срещи с родителя. Възстановяването на връзката баща-син ще изисква
значителни усилия и не може да се случи по реда на предоставяне на
родителските права, а чрез адекватен режим на лични контакти, вероятно
след консултации със специалисти и при готовност на бащата да промени
нагласите си. В този смисъл настоящият съдебен състав намира за подходящ
и обоснован от конкретните обстоятелства по делото определения от
първоинстанционния съд изключително тесен режим на лични отношение
между баща и детето, а именно: всяка първа събота от месеца за времето от
10,00 часа до 12,00 часа в присъствието на социален работник в помещение в
сградата на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна или друго,
определено от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна, а при желание
на непълнолетното дете със съгласието на неговата майка срещите да се
осъществяват на избрано от него обществено място в присъствието на
майката или друго избрано от него доверено лице, за което майката трябва да
информира Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна при заявено
желание от бащата да осъществи среща със своя син пред Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр. Варна
По отношение на издръжката:
Съгласно чл.143 от СК всеки е родител е длъжен съобразно своите
възможности и материално състояние да осигурява условия за живот,
8
необходими за развитието на детето, като родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си.
Установи се по делото, че бащата работи по трудово правоотношение,
като по данни на същия трудовото му възнаграждение е в размер на 640 лева.
Отразено в социалния доклад е и негово изявление, че работи и като
заместващ шофьор и когато има работа като такъв получава допълнително
възнаграждение. Бащата е в трудоспособна възраст, без данни за влошено
здравословно състояние, с оглед на което за него не са налице пречки да е
реализира доходи в по-висок размер – поне от минималния /понастоящем 933
лева/ до средния за страната. Същият няма алиментни задължения към други
лица. Бащата е останал да живее в семейното жилище, собственост на
страните, което му е предоставено за ползване от съда по негово искане и при
заявено съгласие от страна на съпругата. Същевременно майката също
получава минимално възнаграждение, като заплаща и месечен наем за
жилището, в което живее с детето, в размер на 500 лева.
Момчето от своя страна има обичайните нужди на дете на
седемнадесетгодишна възраст за храна, облекло, лекарства, учебни
принадлежности, социални контакти и други ежедневни нужди. Споделят се
мотивите на първоинстанционния съд, че необходими минимални средства за
месечна издръжка на детето са в размер на 700 лева, от които съобразно
установеното за податните възможности на страните и при съобразяване на
обстоятелството, че майката е поела непосредствените грижи за отглеждане и
възпитание на детето, бащата следва да поеме 400 лева.
Поради цялостно съвпадане правните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и
представените доказателства на осн. чл.78, ал.3 от ГПК въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемата направените в настоящото
производство разноски в размер на 500 лева за платено адвокатско
възнаграждение.
С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати и
държавната такса за въззивно обжалване в размер на 25 лева.
Водим от горното, съдът
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 175/15.01.2024г., постановено по гр.д. №
1507/2023г. по описа на РС-Варна, 8 състав, в частите, с които:
1) е обявено, че вина за разстройството на брачните отношения има
съпругът К. Д. И.;
2) родителските права по отношение на детето К. К. И. са предоставени
на майката Т. П. И.;
3) определен е режим на лични контакти на бащата К. Д. И. с детето К.
К. И., както следва: Всяка първа събота от месеца за времето от 10,00 часа до
12,00 часа в присъствието на социален работник в помещение в сградата на
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна или друго, определено от
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна, а при желание на
непълнолетното дете със съгласието на неговата майка срещите да се
осъществяват на избрано от него обществено място в присъствието на
майката или друго избрано от него доверено лице, за което майката трябва да
информира Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна при заявено
желание от бащата да осъществи среща със своя син пред Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр. Варна;
4) бащата К. Д. И. е осъден да заплаща месечна издръжка на детето К.
К. И. чрез неговата майка и законен представител Т. П. И. в размер на 400
лeва, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.05.2023 г., с падеж
всяко пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване.
В останалите части Решение № 175/15.01.2024г., постановено по гр.д.
№ 1507/2023г. по описа на РС-Варна, 8 състав, не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
ОСЪЖДА К. Д. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к.
„Владислав Варненчик“, бл. 24, ет. 12, ап. 56, да заплати на Т. П. И., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Цар Симеон I“ № 6, вх. В, ап.
18, сумата от 500 лева, представляваща направени пред въззивната инстанция
разноски за платено адвокатско възнаграждение
10
ОСЪЖДА К. Д. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к.
„Владислав Варненчик“, бл. 24, ет. 12, ап. 56 да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Варненски окръжен съд държавна такса за
въззивно обжалване в размер на 25 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11