РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Пловдив, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора И. Даскалов
като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215000600533 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 15.04.2021г., постановена по НОХД № 1209/2018г. по
описа на Окръжен съд гр.Пловдив, подсъдимият М.П.А.. е признат за виновен
в това, че за времето от 2003г. до месец юли 2017г. в гр.Р., област П., и в
гр.П., като физическо лице, без съответно разрешение - лиценз, издаден от Б.,
е извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на Закона за банките /обн.
ДВ бр.52/1993г., в сила до 01.01.2007г./ и Закона за кредитните институции
/обн. ДВ бр.59/2006г., в сила от 01.01.2007г./, за които се изисква разрешение,
съгласно разпоредбите на чл.1, ал.4, т.1 вр. ал.1 от Закона за банките /отм./ и
чл.13, ал.1 вр. чл.2, ал.1 от Закона за кредитните институции, като е
предоставил парични кредити, за своя сметка и на собствен риск, на обща
стойност 104 350 лв., срещу лихва, на лицата Л.М.П.; ЕТ „Е.“ чрез
собственика Е.А.П..; С.И.К.; Й.С.Т.; П.И.В.; Б.И. М. и Н. Й. М.; В.И.З.; О.Х.Б.;
Н.А.С.; П.Н. Н. и В.М. Н.а; М.С.М.; Г. Ц. Д.; Т.Б.Д..; И.М.Г.; М.И.Р.; Г.И.И.;
С.С.Б.; П.П.Р.; Г.Б.К.; М.С.Й., срещу задължение на същите лица да му върнат
1
получените в заем суми и договорената месечна лихва върху тях от 4,47 % до
100 %, както следва:
1. на неустановен ден през 2003г. в гр.Р. е предоставил кредит от 2000
лв., срещу лихва от 200 лв. на месец, т.е. 10% на месец, на Л.М.П. от същия
град, като в периода 2003 - 2010г. Л.П. му е заплатил 9590,27 лв. за лихви, а
главницата от 2000 лв. останала дължима;
2. на 17.06.2004г. в гр.П. е предоставил кредит от 2000 лв., срещу
лихва от 200 лв. на месец, т.е. 10% на месец, на ЕТ „Е.“ гр.Р., представлявано
от Е.А.П.. от същия град, като до 2011г. Е.П. му е изплатила 12 409,73 лв., от
които 2000 лв. главница и 10 409,73 лв. лихви;
3. на неустановен ден в началото на 2004г. в гр.Р. е предоставил
кредит от 2000 лв., срещу лихва от 200 лв. на месец, т.е. 10% на месец, на
С.И.К. от същия град, като до началото на 2005г. С.К. му е изплатил 4400 лв.,
от които 2000 лв. главница и 2400 лв. лихви;
4. на неустановен ден в началото на 2006г. в гр.Р. е предоставил
кредит от 4000 лв., срещу лихва от 400 лв. на месец, т.е. 10% на месец, на
С.И.К. от същия град, като до края на 2006г. С.К. му е изплатил 4800 лв.
лихви, а главницата от 4000 лв. останала дължима;
5. на неустановен ден в края на 2006г. в гр.Р. е предоставил кредит от
още 1000 лв. на С.И.К., или общо 5000 лв., срещу месечна лихва от 400 лв. на
месец, т.е. 8% на месец, като до месец февруари 2009г. С.К. му е изплатил
сумата от 10 400 лв. за лихви и до 15.12.2014г. още 700 лв. по и.д. № */2011г.
по описа на ЧСИ № * М.О., а главницата от 5000 лв. по двата последни
кредита останала дължима;
6. на неустановен ден през 2007г. в гр.Р. е предоставил кредит от 30
000 лв. на Й.С.Т., от същия град, срещу задължението да му върне 40 000 лв.,
т.е. лихва от 10 000 лв. или 33,33%, с месечна вноска от 3000 лв., като до края
на 2009г. Й.Т. му е изплатил 70 000 лв., от които 30 000 лв. главница и 40 000
лв. лихви;
7. на неустановен ден през периода 2007 - 2008г. в гр.Р. е предоставил
кредит от 800 лв. на П.И.В. от с.Б., област П., срещу лихва от общо 200 лв.
или 25%, като П.В. му е изплатил 700 лв., от които 500 лв. главница и 200 лв.
лихви, като останала дължима главница от 300 лв.;
8. на 17.07.2008г. в гр.Р. е предоставил кредит от 5000 лв. на Б.И.М. и
2
Н. Й. М., и двамата от същия град, срещу заплащане на месечна лихва от 500
лв. или 10% до заплащането наведнъж на главницата от 5000 лв., като за пет
месеца Б. и Н. М. са му изплатили 7500 лв., от които 5000 лв. главница и 2500
лв. лихви;
9. на 18.06.2009г. в гр.Р. е предоставил кредит от 10 000 лв. на Б.И.М.
и Н. Й. М., и двамата същия град, срещу заплащане на месечна лихва от 1000
лв. или 10% на месец до заплащането наведнъж на главницата от 10 000 лв.,
като за дванадесет месеца Б. и Н. М. са му изплатили 22 000 лв., от които 10
000 лв. главница и 12 000 лв. лихви;
10. на 29.12.2008г. в гр.П. е предоставил кредит от 1500 лв. на В.И.З.
от гр.Р. срещу заплащане на лихва от 100 лв. месец или 6,67% месечно до
плащане на главницата, като В.З. е заплатила 200 лв. лихви и 6437,05 лв. по
изп.д.№ */2014г. по описа на ЧСИ №* М.О.;
11. на 08.05.2009г. в гр.П. е предоставил кредит от 6000 лв. на О.Х.Б.
от същия град срещу заплащане на лихва от 500 лв. месец или 8,33% месечно
до плащане на главницата, като О.Б. му е заплатила 10 000 лв., от които 6000
лв. главница и 4000 лв. лихви, а Р.А.Х., като собственик на ЕТ „Р.“ е
заплатила по изп.д.№ */2010 г. по описа на ЧСИ № * М.О. сумата от 7265,29
лв.;
12. на 15.04.2009г. в гр.Р. е предоставил кредит от 5000 лв. на Н.А.С.
от същия град, срещу лихва от 1500 лв. на месец или 30% месечно до
плащане на главницата, като до края на 2009г. Н.С. му е заплатил 10 000 лв.
лихви, а главницата от 5000 лв. останала дължима;
13. на 02.04.2009г. в гр.П. е предоставил кредит от 10 000 лв. на П.Н.
Н. и В.М. Н.а, и двамата от същия град, срещу 10% лихва на месец или 1000
лв. на месец до плащане на главницата, като през същата година П. Н. и В. Н.а
са му заплатили 12 000 лв., от които главница 10 000 лв. и 2000 лв. лихви;
14. на 17.11.2008г. в гр.П. е предоставил кредит от 300 лв. на М.С.М.
от същия град срещу задължение последният да върне сумата от 600 лв. за
един месец, т.е. срещу лихва от 100% за месец, като в уговорения срок М.М.
му е заплатил 600 лв., от които 300 лв. главница и 300 лв. лихви, а по изп.д.№
*/2009г. на ЧСИ № * М.К. е платил още 2647,57 лв.;
15. на 03.11.2009г. в гр.П. е предоставил кредит от 1000 лв. на Г. Ц. Д.
от същия град срещу лихва от 600 лв. за срок до осем месеца, т.е. 7,5% на
3
месец, като до лятото на 2010г. Г.Д. му е заплатил 1300 лв., от които 700 лв.
главница и 600 лв. лихви, а главница от 300 лв. останала дължима;
16. на 29.01.2010г. в гр.П. е предоставил кредит от 600 лв. на Т.Б.Д..
от същия град срещу лихва от 200 лв. месечно или 33,33% до заплащането на
главницата, като през 2010г. Т.Д. му е заплатила, чрез сина си Г. Ц. Д., сумата
от 200 лв. за лихви, а главницата от 600 лв. останала дължима, а до 2017г.
Т.Д. е заплатила сумата от 8511,53 лв., по изп.д. № */2012г. на ЧСИ рег.№ *
М.О.;
17. на 07.07.2010г. в гр.П. е предоставил кредит от 7000 лв. на И.М.Г.
от същия град срещу лихва от 10% месечно, т.е. 700 лв. на месец до плащане
изцяло на главницата, като през месец юли 2010г. И. Г. му е заплатил сумата
от 7700 лв., от които 7000 лв. главница и 700 лв. лихви;
18. на неустановен ден през 2011г. в гр.Р. е предоставил кредит от
5000 лв. на М.И.Р. от същия град срещу лихва от 1000 лв., т.е. 20% за срок от
една година, като до 2012г. М.Р. му е изплатил сумата от 6000 лв., от които
5000 лв. главница и 1000 лв. лихви;
19. на неустановен ден през лятото на 2012г. в гр.Р. е предоставил
кредит от 2000 лв. на Г.И.И. от същия град срещу лихва от 200 лв. на месец,
т.е. 10% на месец, като за три месеца Г.И. му е изплатил 2600 лв., от които
2000 лв. главница и 600 лв. лихви;
20. на неустановен ден през месец ноември 2013г. в гр.Р. е
предоставил кредит от 2000 лв. на С.С.Б. от същия град срещу лихва от 15%
на месец, т.е. 300 лв. месечно, като до месец февруари 2013г. С.Б. му е платил
сумата от 3200 лв., от които 2000 лв. главница и 1200 лв. лихви;
21. на неустановен ден в началото на месец април 2015г. в гр.П. е
предоставил кредит от 250 лв. на М.С.М. срещу задължението до 15.04.2015г.
последният да му върне сумата от 360 лв., т.е. с лихва от 110 лв. или 44%,
като на посочената дата М.М. му е заплатил сумата от 360 лв., от които 250
лв. главница и 110 лв. лихва;
22. на 29.06.2015г. в гр.Р. е предоставил кредит от 500 лв. на П.П.Р. от
същия град срещу задължението последният, в срок до 10 дни, да му върне
сумата от 700 лв., т.е. с лихва от 200 лв. или 40%, като след 5 дни П. Р. му е
заплатил 650 лв., от които главница 500 лв. и лихва 150 лв.;
4
23. на неустановен ден през месец декември 2015г. в гр.Р. е
предоставил кредит от 3000 лв. на Г.Б.К. от същия град срещу лихва от 300
лв. на месец, т.е. 10% на месец, без срок, до окончателното плащане на
главницата, като до месец ноември 2016г. Г.К. е заплатил 3300 лв. лихви, а
главницата от 3000 лв. останала дължима;
24. на 12.01.2017г. в гр.Р. е предоставил кредит от 2400 лв. на М.С.Й.
от същия град срещу лихва от 750 лв. за срок от седем месеца, т.е. по 107 лв.
лихва на месец или 4,46% на месец, като до месец юли 2017г. М.Й. му е
заплатила сумата от 3150 лв., от които 2400 лв. главница и 750 лв. лихви;
като с дейността си е причинил значителни вреди на горепосочените лица в
общ размер на 128 466,57 лв., представляващи платените от тях лихви, както
следва: на Л.М.П. - 9590,27 лв., на Е.А.П.. - 10 409,73 лв., на С.И.К. - 17 600
лв., на П.И.В. - 200 лв., на Й.С.Т. – 40 000 лв., на Б. и Н. М. - 14 500 лв., на
В.И.З. - 200 лв., на О.Б. - 4000 лв., на Н.А.С. – 10 000 лв., на П. и В. Н.и - 2000
лв., на М.С.М. - 410 лв., на Г. Ц. Д. - 600 лв., на Т.Б.Д.. - 200 лв., на И.М.Г. -
700 лв., на М.И.Р. - 1000 лв., на Г.И.И. - 600 лв., на С.С.Б. - 1200 лв., на П.П.Р.
- 150 лв., на Г.Б.К. - 3300 лв., на М.С.Й. - 750 лв. и е получил значителни
неправомерни доходи в размер на 117 410 лв., като лихви, поради което и на
основание чл.252, ал.2, пр.1 и 2 вр. ал.1 вр. чл.54, ал.1 от НК е осъден на пет
години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 /пет хиляди/ лв.
Признат е за невинен относно предоставения кредит от 1000 лв. на
Й.И.К., на неустановен ден през месец ноември 2016г. в гр.Р., за срок от един
месец срещу лихва от 20%, т.е. 200 лв., неправомерно да е получил доход от
1594,68 лв., както и в това да е получил значителни неправомерни доходи за
разликата между 117 410 лв. до 119 004,68 лв. по така повдигнатото му
обвинение.
На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е постановено така
наложеното наказание от пет години лишаване от свобода подсъдимият да
изтърпи при първоначален „общ“ режим.
На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1, т.1 от НК при изпълнението му е
приспаднато времето, през което е бил задържан под стража, считано от
05.04.2017г. до 13.04.2017г., като един ден задържане се зачита за един ден
лишаване от свобода.
Подсъдимият А. е осъден да заплати, както следва:
5
- на гражданския ищец Е.А.П.. сумата от 10 409,73 лв. имуществени
вреди от престъплението по чл.252, ал.2 вр. ал.1 от НК, като искът в частта
относно претендираните 2000 лв. главница е отхвърлен като неоснователен и
недоказан;
- на гражданските ищци Б.И.М. и Н. Й. М. сумата от 14 500 лв.
имуществени вреди от престъплението по чл.252, ал.2 вр. ал.1 от НК, ведно с
лихви и разноски от момента на увреждането до окончателното им
изплащане, както и разноски в размер на 1000 лв.;
- на гражданския ищец Г. Ц. Д. сумата от 400 лв. имуществени вреди
от престъплението по чл.252, ал.2 вр. ал.1 от НК, ведно с лихви и разноски от
момента на увреждането до окончателното им изплащане, както и разноски в
размер на 1000 лв., като предявеният от Т.Б.Д.. граждански иск в размер на
8511 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото в размер
1095,55 лв.
Срещу съдебния акт е подадена жалба от адв.Г.С., защитник на
подсъдимия А., с оплакване за неправилност, допуснати съществени
нарушения на материалния закон и процесуалните правила, несправедливост.
Прави се искане за отмяна на присъдата, в частта в която подсъдимият е
признат за виновен, и постановяване на нова, с която се признае за невинен и
оправдае. Алтернативно се предлага делото да се върне за ново разглеждане
от друг състав на първоинстанционния съд или съдебният акт да се измени,
като се намали наложеното наказание и се приложи разпоредбата на чл.66 от
НК.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура
гр.Пловдив изразява становище, че атакуваната присъда е обоснована,
законосъобразна и справедлива и като такава следва да се потвърди, а
жалбата, като неоснователна, да се остави без уважение.
Частните обвинители и граждански ищци Б.И.М. и Н. Й. М. не
упражниха лично правото си на защита. Чрез техния повереник пледират за
потвърждаване на проверявания съдебен акт като правилен, постановен в
съответствие с материалния закон и процесуалните правила.
Частните обвинители и граждански ищци Г. Ц. Д., лично, и Т.Б.Д..,
чрез техния повереник намират, че присъдата е правилна, законосъобразна и
6
справедлива и като такава следва да се потвърди, включително и в
гражданско-осъдителната част.
Частният обвинител и граждански ищец Е.А.П.. и нейният повереник
излагат виждането си, че контролираният съдебен акт трябва да се потвърди
като правилен и законосъобразен, както в наказателно-правната част, така и в
гражданско-правната част.
Подсъдимият А. и неговите защитници поддържат жалбата и
изложените в нея съображения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Предлагат отмяна на присъдата поради липса на
мотиви и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първостепенния съд.
Подсъдимият А., в последната си дума, моли делото да се върне за
разглеждане за изясняване на вината му.
Пловдивският апелативен съд, като обсъди доказателствата по
делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбата
и пред настоящата инстанция и провери атакуваната присъда изцяло,
съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от
надлежна страна в процеса. Разгледана по същество е основателна.
Въззивният съд намира, че в хода на наказателното производство е
допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,
което не може да се отстрани от горната инстанция.
Съгласно чл.305 от НПК всяка присъда се състои от уводна част,
мотиви и диспозитив. Те са различни етапи от формиране на вътрешното
съдийско убеждение. Съобразно постоянната практика на ВКС по своето
естество вътрешното убеждение на съда е негова субективна увереност по
отношение на определени факти и обстоятелства, почиваща на
доказателствата по делото, която има своя външен израз, обективиран в
мотивите към съдебния акт. По този начин вътрешното убеждение на съда
става достояние, както на страните, така и на всяка следваща инстанция, и
прави възможно проследяване на начина на формирането му и упражняването
на контрол върху този процес.
7
В случая липсва една от законно установените части на присъдата, а
именно - мотивите. Според чл.305, ал.3 от НПК в мотивите
първоинстанционният съд е длъжен да посочи какви обстоятелства приема за
установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са
правните съображения за взетото решение. При противоречия в
доказателствата и тезите на страните следва да изложи аргументи защо
приема доводите на едни страни и отхвърля позицията на други.
Необсъждането на направените възражения от защитата на подсъдимия по
същество представлява липса на мотиви.
Окръжен съд гр.Пловдив не е дал изчерпателен отговор на защитната
тезата на подсъдимия А. относно съдържанието на понятията „банкова
дейност”, „банкова сделка”, „банково кредитиране” и какво се разбира под
„съответно разрешение”.
Основателно е становището на защитата на подсъдимия за липса на
отговори, а оттам и на мотиви, по отправени пред първата инстанция доводи
за кумулативно свързаните характеристики на банката и нейната дейност, а
именно публично влогонабиране и предоставяне на кредити от набраните
средства.
Не са изложени мотиви и за възражението, че деятелността на
подсъдимия А. следва да се разглежда не като банкова дейност, а като такава
на финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 от ЗКИ, която може да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове, без да е необходим лиценз за това.
Първоинстанционният съд не е обсъдил и съображението на
защитниците за разликата между договора за банков кредит по смисъла на ТЗ
и договора за заем по ЗЗД.
Не се е спрял детайлно на оплакването, че публичното привличане на
влогове или други възстановими средства, както и публичното кредитиране,
предполагат приемането на влогове или други възстановими средства от
повече от 30 лица, а в случая те са по-малко.
Липсата на мотиви, отнасящи се до същностни за приложението на
материалния закон въпроси, представлява нарушение на процесуалните
правила от категорията на абсолютните по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, пр.1
8
вр. ал.1, т.2 от НПК. Неизлагането на дължимия правен анализ е пречка да се
извърши проверка от втората инстанция според правилата по НПК и
съществено нарушение на процесуалните права на страните. Очертаното
процесуално нарушение опорочава постановената присъда и е основание за
нейната отмяна, защото неминуемо накърнява процесуалното право на
страните да получат в пълен обем охрана на своите интереси чрез достъп до
съд.
Практиката на Европейския съд по правата на човека е
последователна, че вътрешните съдилища трябва да излагат ясни и
изчерпателни мотиви в съдебните си актове, което е предпоставка за
пълноценно упражняване на правото на обжалване. Неизлагането на
съображения ограничава справедливостта в процеса.
Липсата на мотиви е процесуално нарушение, което е неотстранимо от
въззивния съдебен състав, тъй като би лишило страните от една инстанция, и
има за последица отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на Окръжен съд гр.Пловдив.
Настоящият съд не споделя становището на защитниците и за
допуснато нарушение при определяне наложеното наказание на подсъдимия.
По делото е налице особено мнение на съдията-докладчик, в което е изложил
виждането си за основателността на приложението на чл.55 от НК.
Поради визираното процесуално нарушение Пловдивският апелативен
съд няма да обсъжда оплакванията в допълнителното писмено изложение към
въззивната жалба относно обосноваността на контролирания съдебен акт.
С оглед на изложеното и на основание чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.2,
пр.1 вр. ал.1, т.2 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 15.04.2021г., постановена по НОХД №
1209/2018г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд
гр.Пловдив от стадия подготвителни действия за разглеждане на делото в
съдебно заседание.
9
Решението не подлежи на протест и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10