Р
Е Ш Е
Н И Е №54
гр.Русе, 05.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд….гражданска колегия…в открито заседание на 17 януари през
две хиляди и двадесета година……..в състав:
Председател: Мария Велкова
Членове: Галина Магардичиян
Зорница Тодорова-мл.с.
при
секретаря Тодорка Недева и в присъствието
на прокурора….. като
разгледа докладваното от съдия Г.Магардичиян в.гр.д. №
821 по описа за 2019 год.,за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Н.В.В. обжалва Решение № 1554 от 10.10.2019г,
постановено по гр.д.№ 3472/19 по описа на РРС. Излага оплаквания за
неправилност на съдебното решение, тъй като не дължи главницата от 210лв, която
е заплатил на 05.08.2019,т.е преди насрочването и провеждането на съдебно
заседание по делото. Счита, че дължи
единствени сумата от 325лв разноски по ч.гр.д.№ 1609/19 по описа на РРС, но е и
останалите суми по решението. Иска отмяна на решението и отхвърляне на
предявеният иск.
Въззиваемият
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“АД
със седалище и адрес на управление-гр.София изразява становище, че жалбата за
неоснователна и иска потвърждаване на обжалваното решение. В отговора на
въззивната жалба се заявява, че жалбоподателят е заплатил на дружеството сумата
от 210лв –главница.
Окръжният съд, като взе предвид
оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Въз основа на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение № 767 от
21.03.2019г по ч.гр.д.№ 1609/19 по описа на РРС в полза на кредитора „Състейнъбъл бизнес солюшънс“АД-София
срещу Н.В.В. за сумата от 210лв-главница, 5.52лв-мораторна
лихва за забава за периода от 28.12.2018г до 18.03.2019, ведно със законната
лихва от 20.03.2019г до изплащане на
вземането, както и разноски по делото в размер на 25лв-заплатена държавна такса
и 300лв-адвокатско възнаграждение. Длъжникът е подал възражение по реда на
чл.414 ГПК, поради което след указания на съда в тази насока, кредиторът е
предявил установителен иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането си по
издадената заповед за изпълнение.
При разглеждане на правния спор в
първата инстанция, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като на
основание чл.237 ГПК е прекратил съдебното дирене и е указал на страните, че ще
се произнесе с решение при признание на иска, без да са налице кумулативните
процесуални изисквания за това. По силата на нормата на чл.237,ал.1 ГПК съдът
прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието,
когато ответникът признае иска и когато е налице искане от страна на ищеца да
се постанови решение при признание на иска. В случая в протокола на съдебното
заседание е вписано, че ответникът не оспорва обстоятелствата, изложени в
исковата молба и признава иска, както е предявен, но по делото, нито в исковата
молба, нито в допълнителна молба от 01.10.2019 се съдържа искане от страна на
ищеца съдът да постанови решение при признание на иска. Такова искане няма и в
проведеното съдебно заседание, тъй като представител на ищеца не се е явил в
него. За съда липсва процесуалната възможност служебно да пристъпи към
процедурата по чл.237 ГПК. В този смисъл неправилно съдът не е събрал всички
допустими и относими към правния спор доказателства, които са събрани във
въззивната инстанция. Видно от извлечение от сметка в „Пощенска банка“
ответникът по иска на 05.08.2019г е изплатил на ищеца-заявител по издадената
заповед за изпълнение сумата от 210лв. Този факт не се оспорва от въззваемото дружество-в отговора си на въззивната жалба
изрично е заявено, че такова плащане е извършено от страна на длъжника. По общото
правило на чл.235, ал.3 ГПК
съдът взема предвид всички факти,
които са от значение за
спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска – от момента
на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение
до приключване на съдебното дирене
в производството по иска, предявен по реда на
чл.422 ГПК. / в този смисъл е и т.9 от ТР № 4/13 от 18.06.2014 по т.д.Ч0 4/13 ОСКТК ВКС/. С оглед представените от жалбоподателя
доказателства, че е заплатил дължимата главница по издадената заповед за
изпълнение в размер на 210лв след предявяването на иска по чл.422 ГПК и при
преценка разпоредбата на чл.235,ал.3 ГПК, искът в тази част е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен. Първоинстанционният съд е стигнал до обратният извод,
поради което решението му в тази част е неправилно и следва да се отмени.
Плащането
на главницата от страна на длъжника е извършено след завеждане на иска,поради
което ответникът е станал причина за завеждане на делото и дължи направените от
ищеца разноски в производството в размер на 325лв. По същите съображения той
дължи и разноските, които заявителят е направил в заповедното производство,
отново в размер на 325лв, поради което решението на първоинстанниия
съд в тази част е правилно и следва да се потвърди.
С
оглед частичната основателност на подадената въззивна жалба , жалбоподателят
дължи част от направените от въззиваемия разноски във
въззивното производство, а именно 150лв.
Мотивиран така окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1554
от 10.10.2019г, постановено по гр.д.№ 3742/19 по
описа на РРС в частта, в която е признато за установено, че Н.В.В. дължи на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД-София сумата от 210лв, представляваща дължима
главница по Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 767/21.03.2019 по ч.гр.д.№
1609/19 по описа на РРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД-София срещу Н.В.В. иск с правно
основание чл.422 ГПК за установяване дължимостта от В.
на сумата от 210лв, представляваща дължима главница по Заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК № 767/21.03.2019 по
ч.гр.д.№ 1609/19 по описа на
РРС като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1554 от 10.10.2019г, постановено по гр.д.№ 3742/19 по описа на РРС в частта, в която е осъдил Н.В.
да заплати на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД-София сумата от 325лв
разноски в първоинстанционното производство и 325лв-разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА Н.В.В.,ЕГН **********
да плати на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София ,бул.“България“ № 81,вх.Б, ет.1 сумата от 150лв, представляващи
направени разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: