№ 88
гр. Варна, 10.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело №
20223100100030 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В. Н. Н. с искане за
осъждане на Държавата на Република България за сумата в размер на 100
000.00лв., като обезщетение за вреди от незаконосъобразни действия на
Специализираната прокуратура на РБ, изразяващи се в незаконно и
неоснователно прекратяване на преписка №671/2021г. срещу прокурори,
които били „прикрили извършители на престъпление“, което СП на РБ
осъществила с Постановление от 01.07.2021г., приложено по делото.
При служебната проверка по чл.130 ГПК съдът намира следното:
Предявеният иск, въпреки някои непълноти на исковата молба, ясно
сочи на такъв по чл.2 от ЗОДОВ за обезщетяване на ищеца от Държавата, за
вреди в резултат на незаконосъобразни действия на правозащитните органи.
Нормите на чл.2, ал.1, т.1-6 ЗОДОВ обаче уреждат лимитативно хипотезите
на този вид отговорност на Дръжавата за вреди от поведение, в случая на
Прокуратурата на РБ. Заявените с настоящата искова молба оплаквания не
попадат в обхвата на никоя от хипотезите на чл.2, ал.1, т.1-6 ЗОДОВ, поради
което производството се явява недопустимо, поради липса на правно признат
процесуален интерес за ищеца от иск по ЗОДОВ, основан на заявените в
случая оплаквания.
Отделно от горното възраженията на ищеца в настоящата искова молба
на практика биха означавали гражданският съд да прецени законосъобразност
или не на постановление на ПРБ по чл.24, ал.1 НПК, което е недопустимо. Ред
за защита срещу такова постановление на ПРБ е предвиден в НПК и е
посочен в самото него. Гражданскоправен контрол спрямо актове на ПРБ по
чл.24 НПК или чл.25 НПК е генерално изключен.
И на трето място твърденията, че чрез горепосочения акт прокурорите
от СП при ПРБ са подпомогнали „прикриването на престъпление“ от други
прокурори, на практика съставлява обвинение за деяние по чл.294, ал.4 от НК.
Това води до необходимостта от установяване на визираното деяние, което се
1
квалифицира като престъпление по смисъла на НК. Редът, по който може да
бъде установено извършено престъпление, е чрез влязла в сила присъда или
споразумение, сключено по реда на НПК, или с установителен иск по смисъла
на чл.124, ал. 5 от ГПК. Последният е допустим само при наличието на
изрично предвидените от законодателя предпоставки - когато наказателно
преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от
основанията чл. 24, ал. 1, т. 2-5 от НПК (деецът да е амнистиран, да е
починал, наказателната му отговорност да е погасена поради изтичане на
предвидената в закона давност или след извършване на престъплението
деецът да е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което
изключва вменяемостта); или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал.
1, т. 2 от НПК (налице е висящо дело, разглеждането на което в отсъствие на
обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина) или чл. 26 от
НПК (налице е висящо дело за престъпления, извършени в съучастие) и в
случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит. А според на
чл.17 ГПК, гражданският съд, извън хипотезите на чл.124, ал.5 от ГПК, няма
правомощия да установява по гражданскоправен ред престъпен състав, вкл. и
по повод преюдициално правоотношение (така и мотивите към ТР
№7/2013г. на ОСГК на ВКС). Поради това производството по предявения иск
е недопустимо и с оглед че съществуването на заявеното и претендирано от
ищеца право е обусловено от установяването на състава на деяние НК, при
липса на предпоставки на иск по чл.125, ал.5 ГПК за същото деяние, (изрично
в този смисъл и Определение №265/19.07.2021г. по в.ч.гр.д. №316/2021г. на
ВАпС, постановено по аналогичен за процеса въпрос; Определение от
20.12.2021г. по в.ч.гр.д. №583/2021г. на ВАпС, постановено по аналогичен за
процеса въпрос; Определение №181/08.05.2020г. по гр. дело №1089/2020г. на
ВКС, 3-то ГО; и други).
По всяка от горните групи причини, заедно и поотделно,
производството по делото следва да бъде прекратено като изначално
недопустимо при така заявените петитум и обстоятелствена част на исковата
молба.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №30 по описа на ВОС за
2022г., 11-ти състав, на осн. чл.130 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд –
Варна, от ищеца, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2