Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Перник, 28.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Перник, Гражданска
колегия,
VІІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година, в
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Даниела А., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2696 по
описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от М.К.А.
против „ВИПНЕТ“ ЕООД, в която са изложени твърдения, че синът на ищцата М.К.С.е
бил в трудово правоотношение с ответното дружество, по силата на което заемал
длъжността „монтьор на апаратура за обработка на данни“. Ищцата поддържа, че на
13.07.2016 г. при изпълнение на служебните си задължения синът й претърпял
трудова злополука, вследствие на която починал на същата дата. В исковата молба
се сочи, че М.К.А. била изключително близка със сина си, двамата живеели в
атмосфера на дълбока обич, доверие и подкрепа. Ищцата поддържа, че след смъртта
на единственото си дете животът й коренно се променил, загубила единствената си
морална и материална упора. Предвид изложените твърдения е направено искане
ответното дружество да бъде осъдено да заплати на М.К.А. сумата в размер на 200
000 лева, представляваща обезщетение за претърпени страдания в резултат на
смъртта на сина й, ведно със законна лихва за забава върху претендираната сума
от деня на злополуката до окончателно изплащане на вземането.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК
ответникът, чрез процесуалния си представител адвокат Л., поддържа, че между М.К.С.и
„ВИПНЕТ“ ЕООД е съществувало трудово правоотношение, по силата на което синът
на ищцата е заемал длъжността „монтьор на апаратура за обработка на данни“ и че
служителят е починал вследствие на злополука реализирана при изпълнение на
трудовите си задължения. В подадения отговор са изложени съображения, че
работникът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат в значителна
степен, тъй като грубо е нарушил установените правила за безопасност при
работа, поради което отговорността на работодателя следва да бъде намалена. Процесуалният
представител на ответното дружество поддържа, че към момента на възникване на
инцидента М.К.С.е имал близо двегодишен стаж на длъжността, бил е добре обучен
служител, поради което и извършеното от него нарушение на правилата за
безопасност, изразяващо се в работа в непосредствена близост до кабели, по
които протича ток, следва да се квалифицира като груба небрежност. В контекста
на поддържаните доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
служителя в подадения отговор се излагат твърдения, че работодателят е
предприел всички законоустановени мерки за осигуряване на безопасност при
работа, като работникът е бил инструктиран за правилата за безопасност
първоначално, периодично, като инструктажи са извършвани дори ежедневно. Процесуалният
представител на ответника поддържа, че претендираното обезщетение за претърпени
неимуществени вреди е в завишен размер, който не съответства на икономическата
обстановка в страната и установената съдебна практика.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от представения по делото
трудов договор № 47/08.08.2014г. се установява, че М.К.С.и
„ВИПНЕТ“ ЕООД са били в трудово правоотношение, по силата на което М.К.С.е
заемал длъжността „монтьор на апаратура за обработка на данни“. Видно от
представената по делото длъжността характеристика работникът следва да извършва
ремонт на апаратура за обработка на данни, извършва текущ, периодичен прегледен
и основен ремонт на апаратура за обработка на данни, открива и отстранява
дефекти и поддържането в изправност на апаратурата, контролира нормалното
функциониране и правилната експлоатация на апаратурата за обработка на данни.
Основните отговорности на работника са да отговаря за своевременното откриване
и отстраняване на възникналите отклонения или дефекти на апаратурата за
обработка на данни, качественото извършване на монтажни и ремонтни работи и
спазването на технологичните дейности при монтажа на апаратурата за обработка
на данни. Съгласно длъжностната характеристика изискванията за заемане на
длъжността „монтьор на апаратура за обработка на данни“ са средно техническо
образование, над една година трудов стаж по специалността, както и познаване на
нормативните актове, свързани с работата с апаратура за обработка на данни,
реда и изискванията за извършване на монтажни и работни работи на апаратурата
за обработка на данни, нормативните изисквания за експлоатация и режим на
работа на апаратурата за обработка на данни и предназначението и начина за
използване на апаратурата за обработка на лични данни.
Съгласно служебна бележка № 4/08.08.2014
г. на М.К.С.е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на
08.08.2014 г.
По делото е представен протокол №
1979/20.08.2014 г. съставен от „МДО КОНСУЛТ“ ООД, съгласно който М.К.С.е
придобил трета квалификационна група за работа с електрически уредби с
напрежение до 1000 V.
Видно от представената на лист 54 от
делото декларация М.К.С.е получил на 29.06.2015 г. работно облекло, състоящо се
от водозащитно яке, защитна каска, защитни очила, панталон, елек и обувки, като
работникът е декларирал, че е запознат със задължението да използва облеклото
при изпълнение на служебните си задължения.
Страните не спорят, а и от представеното
по делото Разпореждане № 43/15.08.2016 г. на Териториално поделение – гр.
Перник на Национален осигурителен институт, декларираната от „ВИПНЕТ“ ЕООД
злополука с вх. № 5101 – 13 – 42/15.07.2016 г. случила се с М.К.С.на 13.07.2016
г., е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. Съгласно разпореждането
злополуката е реализирана при укрепване на телекомуникационен кабел към
железобетонен стълб, намиращ се в гр. Перник, ул. „“ № в непосредствена близост
/ по – малка от 0.5 м. ) от кабели на електропреносната мрежа, като работникът
се е допрял до кабел от електропреносната мрежа, вследствие на което е поразен
от електрически ток, който причинява смъртта му.
В ангажирания ведно с разпореждането по
чл. 55, ал. 1 КСО протокол № 4/08.08.2016
г.
е прието, че при настъпване на инцидента М.К.С.и колегата му Ц.Е. са изпратени
на ул. „“ в гр. Перник за профилактика на кабелната мрежа на „ВИПНЕТ“ ЕООД,
изпъване и повдигане на провиснали кабели. Работниците установили, че се налага
изпъване и повдигане на кабели на ул. „“ № , за които действия уведомили прекия
си ръководител по телефона. В протокола за разследване на трудова злополука е
прието, че М.К.С.е разпънал преносима стълба на стълб, а колегата му Ц.Е. се
отдалечил по улицата да изпъва други кабели. След известно време случаен
минувач съобщил на Ц.Е., че е настъпил инцидент с колегата му, който „като че
ли го хвана ток“. В протокола за разследване е прието, че пострадалият е бил отпуснат
безжизнено на електрическия стълб, закачен на опорния си колан и подпрян на
разпънатата стълба на височина около 4 метра.
По делото е представено съобщение за
смърт на М.К.С.с изх. № 345/14.07.2016 г., като в документа е посочено, че
смъртта на лицето е в резултат на действие на електрически ток.
От представеното по делото удостоверение
за наследници с изх. № 303/03.04.2018 г., издадено от Община Перник, се
установява, че след смъртта си М.К.С.е оставил за наследници по закон М.К.А. (
майка) и К. С. В. ( баща).
От приетата по делото тричленна съдебно
– техническа експертиза, заключението по която съдът цени като обективно и
компетентно дадено, се установява, че процесната злополука е реализирана при
преместване и изтегляне на кабел от съществуващата на стоманобетонен стълб с
порцеланови изолатори на ул. „“ в гр. Перник група електронно съобщителни
кабели. Вещите лица разясняват, че при преместване на последния от групата
кабели М.К.С.се е докоснал до неизолиран електропреносен проводник, вследствие
на което е бил поразен от електрически ток преминал през него, което е довело
до смъртта на работника. Експертите сочат, че основната причина довела до
фаталния инцидент със служителя е неправомерна работа в опасна близост до не
обезопасени тоководещи части на електропреносната мрежа. От заключението се
установява, че два от трите кабели на електронно съобщителните линии, по които
е работил М.К.С.са преместени на куките на изолаторите на токопреносните
проводници, което е недопустимо както съгласно нормативните изисквания за
безопасност при работа, така и съгласно елементарните правила за безопасност
при работа. Вещите лица сочат, че към момента на възникване на процесния
инцидент работникът е работел на височина около 5 – 6 метра без напрежението на
мрежата да е било преустановено.
От приетото заключение се установява, че
М.К.С.не е разполагал с необходимата за длъжността квалификация за работа по
електрообзавеждането с напрежение до 1000 V. Вещите лица поддържат, че „МДО КОНСУЛТ“ ООД
неправомерно е издало удостоверение на работника за трета квалификационна група
по електробезопасност, тъй като към момента на издаване на сертификата
служителят не е имал техническо образование ( лицето е завършило Професионална
гимназия по облекло и туризъм „Свети Иван Рилски“) и не е имало стаж по
специалността. Вещите лица сочат, че за придобиване на сочената квалификационна
група служителят следва да има тримесечен стаж на длъжността преди да се яви и
защити втора квалификационна група,
през който период следва да работи под пряко ръководство на колега с не по –
ниска от трета квалификационна група, след което да придобие шестмесечен стаж
по специалността с втора квалификационна група, за да се яви на изпит за
придобиване на трета квалификационна група по електробезопасност. Експертите
сочат, че в разглеждания случай М.К.С.е постъпил на работа на 11.08.2014 г., а
на 20.08.2014 г. е придобил трета квалификационна група по електробезопасност. В
заключение вещите лица поддържат, че с неправомерното придобиване на сочената
квалификационна група пострадалият е бил лишен от възможност за нормативно
установения период от девет месеца практически да придобие и изгради навици по
безопасност при работа с електрическо оборудване. Експертите обръщат внимание,
че колегата, с който е работил починалия в деня на инцидента – Ц.Е., също няма
техническо образование.
От събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля А. Г. Г. ( служител на
ответното дружество) се установява, че задачата възложена на М.К.С.в деня на
процесния инцидент по „повдигане на кабели“ по същество означава кабелите на
мрежата на „ВИПНЕТ“ ЕООД, провиснали вследствие на метрологичните условия, да
бъдат повдигнати и закрепени на мястото, на което са се намирали преди
увисването. Свидетелят разкрива, че при работодателя е установен ред за
провеждане на първоначален, периодичен и ежедневен инструктаж по безопасност
при работа. А. Г. Г. разкрива, че на служителите е предоставено специално работно
облекло, но в деня на реализиране на процесната злополука М.К.С.е бил облечен с
къси панталони и тениска с къс ръкав, което не е прецедент в дружеството. От
свидетелските показания се установява, че синът на ищцата е имал репутация на един
от най – изпълнителните техници във „ВИПНЕТ“ ЕООД. Съдът цени показанията на
свидетеля като логични, последователни и намиращи опора в останалите ангажирани
по делото доказателства.
В хода на съдебното дирене е разпитан
свидетелят Янек Росенов Павлов ( приятел на М. К. С.), който разкрива, че със
сина на ищцата били близки приятели. Свидетелят сочи, че М.К.С.му споделил, че
по нареждане на ръководството на „ВИПНЕТ“ ЕООД служителите следвало да
повдигнат кутиите с кабели на дружеството на максимална височина на стълбовете,
към които са прикрепени. Съдът намира, че по делото не са ангажирани
доказателства в подкрепа на наведените от Я. Р. П. обстоятелства касателно
нарежданията на работодателя, нито дали същите биха довели до нарушаване на
правилата за безопасност при работа. В допълнение следва да се посочи, че
процесният инцидент е възникнал при „повдигане на кабели“, а не повдигане на
кутии от мрежата на работодателя.
От събраните по делото гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетелката М. К.А. ( сестра на ищцата) се установява,
че М.К.А. и М.К.С.били изключително близки и привързани един към друг.
Свидетелката разкрива, че М.К.С.бил единствената морална и материална упора за
майка си, която подчинила целият си живот на това синът й да бъде щастлив. От
показанията на М.К.А. се установява, че след процесния инцидент ищцата
изпаднала в тежка депресия, не виждала смисъл да продължава да живее, спряла да
се храни и спи нормално, като това й състояние продължава и към момента на
разпита на свидетеля. Съдът, независимо от родствената връзка между свидетеля и
ищеца, цени показанията на М.К.А. като логични, последователни и разкриващи в
детайли непосредствено възприети от лицето обстоятелства свързани с емоционалното състояние
на М.К.А.. В показанията не се съдържа опит за преиначаване на релевантни за спора
обстоятелства, а напротив свидетелката добросъвестно разкрива преживяванията на
ищцата вследствие на процесния инцидент.
Изложената
фактическа обстановка по спора налага следните правни изводи:
Основателността на предявеният иск с правно основание
чл. 200, ал. 1 КТ е обусловена от кумулативното наличие на следните
предпоставки: съществуване на трудово правоотношение между страните, през
времето на което е настъпила трудова злополука, установена по реда на Наредбата
за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, рeгистриране и
отчитане на трудовите злополуки с влязъл в сила акт по чл. 60, ал. 1 КСО, която
е довела до смъртта на работника, както и че в пряк
резултат на трудовата злополука ищецът, който попада сред кръга лица, които могат
да претендират неимуществени вреди от смърт на техни близки, съобразно ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г., ППВС
№ 2/1984 г. и Тълкувателно решение № 1/2016 г. ОСНГТК на ВКС,
търпи душевни страдания.
С оглед разпоредбата
на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на
фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива,
се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване.
Работодателят, въвел възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на работника, следва да докаже, че трудовата
злополука е настъпила и поради проявена от страна на работника груба небрежност
при изпълнение на работата, т.е. при условията на пълно и главно доказване
ответникът следва да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на
правилата за безопасност на труда, но и че е извършвал работата при липса на
елементарно старание и внимание, като е пренебрегнал на основни технологични
норми и правила за безопасност.
Както бе посочено, страните не спорят, че М.К.С.и
ответното дружество са били в трудово правоотношение към 13.07.2016 г., както и
че с влязло в сила Разпореждане № 43/15.08.2016 г. на
Териториално поделение – гр. Перник на Национален осигурителен институт злополуката, при която е починал
синът на ищцата, е призната за трудова. Разпореждането на органа по чл. 60, ал.1 КСО има двойствено значение – от
една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието
или не на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен
документ за установените в него факти, и в частност – за наличието на трудова
злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия
състав на имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи
съществуването на правото на обезщетение. В подкрепа на изложеното е и Решение
№ 410/29.06.2010 г. постановено по гр. д. № 599/2009 г. по описа на ВКС.
Страните по делото не спорят, а и от
представеното по делото удостоверение за наследници с изх. №
303/03.04.2018 г., издадено от Община Перник, се установява, че ищцата е майка
на починалия работник М.К.С., поради което е материално правно легитимирана да
претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на смъртта
на сина си.
Спорните
по делото въпроси са свързани с обстоятелството дали е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на работника, както и какъв е размера на
обезщетението съответстващо на действително претърпените от ищеца болки и
страдания.
Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на
работодателя може да бъде намалена в изключителни случаи – само когато
пострадалият е допринесъл за настъпване на трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т.е. проявил
е липса на елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни правила за
безопасност, когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният не би положил
при същите обстоятелства. От изложеното следва, че не всяко нарушение на
правилата за безопасност при работа обуславя намаляване на отговорността на
работодателя, а единствено такова поведение на работника, което не е съобразено
с базовите изисквания за упражняване на съответната дейност. Преценката за
положената грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е
реализирано вредоносното събитие, от поведението на работника, съпоставено с това
как е следвало да процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила
вредата. В подкрепа на изложеното е и Решение № 125/04.05.2016 г. постановено по гр. дело № 4417/2015 г. по описа на ВКС, IV ГО.
Съдът намира, че в конкретния случай, макар
работникът да е нарушил правилата за безопасност като е работил
в опасна близост до не обезопасени тоководещи части на електропреносната мрежа,
същият не е действал при условията на група небрежност, поради следните
съображения:
На първо място следва да се посочи, че
от приетата по делото съдебно – техническа експертиза се установяват редица
нарушения при придобиване на трета квалификационна група по електробезопасност,
вследствие на което М.К.С.не е имал възможност в рамките на предвидения в
Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с
напрежение до 1000 V
( Правилника) девет месечен период да изгради навици по безопасност при работа
с електрическо оборудване. Следва да се посочи, че макар трето за спора лице
„МДО Консулт“ ООД да е издало на работника удостоверение за съответната
квалификационна група по електробезопасност, то съгласно разпоредбата на чл. 39
от Правилника работодателят отговаря, както за подготовката и квалификацията на
работниците, така и за организацията на обучението и проверката на знанията и
уменията на служителите. Предвид високорисковия характер на извършваната от
служителите на ищеца дейност по поддръжка на въздушната кабелна мрежа на
ответното дружество, повдигане и изпъване на кабели, закрепени на стълбовете на
електрическата мрежа, работодателят е следвало стриктно да следи за
квалификацията на лицата, които допуска на работа.
В допълнение следва да се посочи, че в
изготвената от работодателя длъжностна характеристика за длъжността „монтьор на
апаратура за обработка на данни“ не е определена минимална квалификационна
група по електробезопасност, която следва да притежава работникът в разрез с
разпоредбата на чл. 8 от Правилника. Необходимо е да бъде обърнато внимание, че
ответното дружество е приело на работа служител, който не притежава изискуемото
съгласно приетата от „ВИПНЕТ“ ЕООД длъжностна характеристика образование.
Следва да бъде посочено, че ответникът е
пропуснал да впише в Инструкцията за безопасност при работа по стълбове
правилото предвидено в приложение 6 на чл. 91, ал. 2 от Правилника, че при
работа по стълб на височина над 3 метра от земята се извършва единствено с наряд
и изключване на напрежението на електропреносната мрежа. От изложеното следва,
че нито пострадалият, нито колегата му Ц.Е. са били запознати с това правило за
безопасност. Извод за ниската квалификация на служителите касателно соченото правило
за безопасност може да бъде направен и от показанията на работника А.Г.Г.,
който отишъл на мястото на инцидента непосредствено след реализирането му и който
сочи, че единственото нарушение на пострадалия било връзването на кабела на изолатора
на стълба, но не и това, че работникът е работил на височина около 4 метра над
земята, без наряд и без електрозахранването да бъде преустановено. В този
смисъл провеждането на ежедневен инструктаж на работника, който не включва
запознаване с основно правило за безопасност, а именно над определена височина работа
с наряд и при преустановено електрозахранване, не представлява самостоятелно
основание да се приеме, че е налице груба небрежност от негова страна, в
какъвто смисъл е и Решение № 195/16.07.2013 г. постановено по гр. д. №
757/2012 г. по описа на ВКС, IV ГО.
Изискването за работа с наряд и при преустановено напрежение не е самоцелно, а
именно с оглед рискът при работа на по – голяма височина работникът да бъде в
непосредствена близост до кабел, по който протича високо електрическо
напрежение.
Съгласно Решение № 60/05.03.2014г. по
гр.д. № 5074/2013г. по описа на ВКС, IV ГО, Решение № 157/24.06.2014г. по гр.д. №
6210/2013г. по описа на ВКС, III
ГО, Решение № 977/14.01.2010г. по гр.д. № 298/2009г. по описа на ВКС, IV ГО, постановени по реда на чл. 290 ГПК / в
редакцията на процесуалния закон преди измененията обнародвани с ДВ бр.
86/27.10.2017 г./ когато работодателят допуска постоянна
практика при нарушаване правилата за безопасна работа и щом не е осигурил
всичко необходимо за нея, в това число преустановяване на електрозахранването
на мрежата, в близост до която работникът изпълнява възложните му задачи, не
може да се позовава на груба небрежност на работниците при възникване на
трудова злополука. Когато трудовата злополука е възникнала в резултат на работа
без да е проведен прецизен инструктаж за технологичните правила при работа
поведението на работника не би могло да бъде окачествено като груба небрежност.
На второ място съдът намира, че причинно-следствената
връзка относно инцидента се корени от една страна в допускане на работник без
необходимата квалификация за възложената трудова функция, а от друга в не изключване
на напрежението на електропреносната мрежа, в близост до която М.К.С.е следвало
да работи. В този ред на мисли ако работодателят бе осигурил безопасни условия
за труд процесния инцидент не би възникванл и вредоносният резултат не би
реализиран. Генезисът на случилото се произтича от подценяване на риска от
страна на работодателя, който изключвайки правилото на приложение 6 на чл. 91,
ал. 2 от Правилника от вътрешната Инструкция за безопасност при работа по
стълбовете, е поставил работниците си в риск.
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Съгласно задължителната съдебна практика, съдържаща се в
ППВС № 4/1968г. справедливостта, като критерий за определяне на паричния
еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите права имат за своя притежател. Понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. Във всеки
случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда
обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства,
относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен
начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент. В подкрепа на изложеното и е трайната съдебна
практика намерила израз в Решение № 33/04.04.2012 г. постановено по т. д. №
172/2011 г. по описа на ВКС, II ТО, Решение № 198/03.10.2014 г. постановено по
гр. д. № 2307/2014 г. по описа на ВКС, III ГО, Решение № 389/04.08.2014 г. по
гр. д. № 40/2013 г. по описа на ВКС, IV ГО.
Принципът за справедливост
включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от
вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички доказателства,
релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и
страдания), решението е постановено в съответствие с този принцип.
Единствено фактите и обстоятелствата, относими към
установяване съдържанието на връзката между починал от трудова злополука и
претендиращ обезщетение за неимуществени вреди от това, както и такива по
установяване преживяването на тази загуба от последния, са релевантни за
преценка и съотнасяне към критериите за определяне на обезщетението за неимуществени
вреди.
От събраните по делото доказателства се установява, че
връзката между ищцата и починалия й син е била изключително дълбока, основана
на обич, уважение и подкрепа, като след смъртта на детето си М.К.А. загубила
смисъла на съществуването си. Ищцата и М.К.С.са живеели в едно домакинство,
споделяли са радостите и тревогите си и заедно са се справяли с житейските
предизвикателства, пред които са били изправени. След смъртта на сина си М.К.А.
не само е загубила най – близкия си човек и радостта от общуването с детето си,
но и материалната подкрепа, която починалият й е указвал. При определяне на
обезщетението за претърпени от ищцата неимуществени вреди следва да бъде
съобразено, че към момента на смъртта си М.К.С.е бил едва на двадесет и четири
годишна възраст в разцвета на житейските си сили.
Субективната преценка за справедливо определени суми
за подобни, причинени в близък период вреди от деликт, следва да има за коректив
формираната обща оценка за пропорционалност, защото справедливостта е елемент
от правната реалност, в който смисъл е и Решение № 204/07.11.2016 г. постановено по т.
д. № 3568/2015 г. на ВКС, I ТО. Макар и обезщетението по справедливост да се
определя за всеки конкретен случай съобразно фактите и обстоятелствата по
делото, настоящият съдебен състав съобрази и най-новата съдебна практика
относно размера на обезщетенията за подобни случаи, касаеща обезщетения за
неимуществени вреди на родители в резултат от смъртта на тяхното дете – Решение
№ 173/27.10.2016 г. постановено по т. д. № 2663/2015 г. по описа на ВКС, I ТО
на ВКС, Решение № 124/14.07.2016 г. постановено по т. д. № 2056/2015 г. по
описа на ВКС, I ТО, Решение № 52/30.03.2016 г. постановено по т. д. № 678/2015
г. по описа на ВКС, II ТО, Решение № 217/22.12.2016 г. постановено по т. д. № 3402/2015
г. по описа на ВКС, II ТО, Решение № 141/30.11.2017 г. постановено по гр. д. № 30360/2016
г. по описа на ВКС, I ГО. В действителност посочената съдебна практика касае
обезщетения за неимуществени вреди в резултат на смърт на дете вследствие на
пътно транспортно произшествие, но доколкото законоустановената функция на
определените обезщетения е да възмездяват страданията на родителите същите
следва да бъдат ценени като коректив при определяне на обезщетение за
претърпените от М.К.А. страдания независимо, че обичайно застрахователните
дружества разполагат със значително повече средства отколкото даден
работодател, тъй като обезщетението се определя с оглед търпените болки и
страдания, а не спрямо имущественото състояние на ответника.
При всичко изложено и съгласно обществено –
икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредоносното
събитие, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от М.К.А.
страдания възлиза на 130000 лева, като за разликата над уважената част до
пълния заявен размер от 200000 лева претенцията следва да бъде отхвърлена.
Съгласно Решение № 89/30.06.2010г. по т. д. №
985/2009г., по описа на ВКС, І ТО, постановено по реда на чл. 290 ГПК / в
редакцията на процесуалния закон преди измененията обнародвани с ДВ бр.
86/27.10.2017г./ и посочените в същото – Решение № 178/21.10.2009г. по т. д. № 192/2009г. и Решение № 29/07.05.2009г.
по т. д. № 535/2008г. на ВКС, ТК, представляващи уеднаквена практика за
съдилищата, неизпълнението на едно парично задължение е винаги забавено, като
кредиторът би могъл да търси от длъжника мораторно обезщетение. Съгласно общото
правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане
на срока, а когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато
бъде поканен от кредитора, съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По отношение на дължимото обезщетение за
забава при изпълнение на задължението на работодателя по чл. 200 КТ
за обезвреда на настъпили вреди от трудова злополука, приложими са общите
принципи, изразени в чл.
84, ал. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
– работодателят, дължащ обезщетение по чл.
200 КТ, изпада в забава от настъпване на увреждането,
резултат от трудова злополука, т.е. в разглеждания случай от 13.07.2016 г. В
подкрепа на изложеното съдебна практика обобщена в Решение № 441/08.07.2010г. по гр.д. № 682/2009г. по описа на ВКС, IV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК / в
редакцията на процесуалния закон преди измененията обнародвани с ДВ бр.
86/27.10.2017 г./
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените
от ищеца съдебни разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на страната пропорционално на уважената част от исковата
претенция. Направените от М.К.А. съдебни разноски в настоящото производство
възлизат на 3600 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на страната, като „ВИПНЕТ“ ЕООД следва да заплати по
съразмерност сумата в размер на 2340 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК М.К.А. следва да заплати направените от ответника разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковата претенция. Направените от ответното дружество
съдебни разноски възлизат на сумата в размер общо на 6530 лева, от която сумата
в размер на 1000 лева депозит по допуснатите по делото експертизи и сумата в
размер на 5530 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на страната. Предвид изложеното ищецът следва да заплати на
„ВИПНЕТ“ ЕООД по съразмерност сумата в размер на 2285.50 лева.
На основание чл. 78,
ал. 6 ГПК вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК „ВИПНЕТ“ ЕООД следва
да заплати по сметка на Районен съд – Перник сумата в размер на 5200 лева,
представляваща дължима държавна такса за разглеждане на спора съразмерно на
уважената част от претенцията.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„ВИПНЕТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник,
ул. „Стара планина“ № 26, представлявано от управителя си Панайот Красимиров
Панайотов да заплати на М.К.А., ЕГН **********,*** на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата в размер на 130000 ( сто и тридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на смъртта на М.К.С., ЕГН **********, починал на
13.07.2016 г. в резултат на трудова злополука възникнала на 13.07.2016 г.,
ведно със законна лихва за забава от датата на настъпване на вредоносното
събитие 13.07.2016 г. до окончателно изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно
основание чл. 200, ал. 1 КТ за разликата над 130000 ( сто и тридесет хиляди )
лева до пълния заявен размер от 200000 ( двеста хиляди) лева.
ОСЪЖДА
„ВИПНЕТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник,
ул. „Стара планина“ № 26, представлявано от управителя си Панайот Красимиров
Панайотов да заплати на М.К.А., ЕГН **********,*** на основание сумата в размер
на 2340 лева, представляваща сторени съдебни разноски.
ОСЪЖДА
М.К.А.,
ЕГН **********,*** да заплати на „ВИПНЕТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Перник, ул. „Стара планина“ № 26, представлявано от
управителя си Панайот Красимиров Панайотов на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
в размер на 2285.50 лева, представляваща сторени съдебни
разноски.
ОСЪЖДА
„ВИПНЕТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник,
ул. „Стара планина“ № 26, представлявано от управителя си Панайот Красимиров
Панайотов на основание чл. 78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на Районен съд –
Перник сумата в размер на 5200 лева, представляваща дължима държавна такса.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в
двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ПРЕПИС
от настоящото решение ведно с препис от тричленна съдебно – техническа
експертиза и протокол на лист 44 от делото да се изпрати на Софийска районна
прокуратура за извършване на преценка.
Районен
съдия:
Дата на обявяване на
Решението:…28.06.2019 Г.
Съд.деловод.
/
Х.Симеонова/