№ 278
гр. Пазарджик, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20215200500809 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.437 ал.1-ал.4 във връзка с чл.435 ал.2 т.2
и с чл.446 ал.1 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
Обжалва се разпореждане на Частен съдебен изпълнител М.А., с район
на действие Окръжен съд -Пазарджик, №1165 от 12.10. 2021г. постановено
по изпълнително дело №20198840400028 по описа на същия ЧСИ В ЧАСТТА
С КОЯТО е оставено без уважение искането на длъжника ИВ. Г. КР.
направено чрез адв.Ч.Ч. за вдигане на наложен запор на пенсията получавана
от длъжника от ТД на НОИ Пазарджик.
В жалба си с вх.№9987 от 26.10.2021г. подадена от длъжника по
изпълнението ИВ. Г. КР., с ЕГН-********** чрез адв. Ч.Ч., се поддържа, че
разпореждането в посочената част е незаконосъобразно тъй като
получаваната от него пенсия е в минимален размер от 186.52лв отпускана на
основание чл.70 ал.3 от КСО, съгласно разпореждане №********** от
26.03.2020г. и че сочения от ЧСИ трудов договор сключен от длъжника и
„М.“ ООД е прекратен със заповед №63 от 16.10.2021г. Моли да се отмени
разпореждането в обжалваната му част тъй като счита, че се касае за
несеквестируем доход по смисъла на чл.446 от ГПК.
1
Няма постъпили писмени възражения от взискателя по изпълнението Н.
Г. ИЧ. от с.С., обл.Пазарджик, с ЕГН-**********.е
В мотивите си към обжалваните изпълнителни действия ЧСИ М.А.
поддържа, че разпореждането е правилно тъй като социалната пенсия
получавана от длъжника не попада в обхвата на правната норма на чл.114
ал.1 от КСО тъй като не представлява обезщетение и помощ по КСО. По
отношение на прекратения трудов договор този факт не се отрича от ЧСИ, но
се допълва, че в последствие длъжникът е сключил нов трудов договор със
същия работодател, с което се навежда извода, че прекратяването е
направено с оглед целите на обжалването. Моли да потвърди разпореждането
в обжалваната му част.
Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна
в изпълнителното производство-длъжника по изпълнението И.К. и против
подлежащ на обжалване акт на ЧСИ-насочено изпълнение чрез налагане на
запор върху доход, за който длъжникът смята, че е несеквестируем,
формиран от получавана пенсия, и в предвидения двуседмичен срок съгласно
чл.436 ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Изпълнителното производство под №20198840400028 по описа на ЧСИ
М.А., с район на действие Окръжен съд Пазарджик, е образувано на
24.01.2019г. за принудително събиране на парично вземане в полза на
взискателя и цесионер на вземането Н. Г. ИЧ., предмет на издадени
заповеди за изпълнение по чл.417 от ГПК №1534 от 30.09.2014г. по ч.гр.д.
№2951/2014г. и №1261 от 10.07.2014г. по ч.гр.д.№ 1408/2014г. по описа на
РС-Пазарджик и съответно издадени изпълнителни листа за сумите 7920лв
ведно със законната лихва от 29.09. 2014г. и 7200лв ведно със законната лихва
от 25.04.2014г., дължими солидарно от длъжниците -физически лица Д. ИВ.
М. и ИВ. Г. КР., двамата от гр.Б., представляващи задължения по издадени
записи на заповед.
В молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е
посочил като един от начините на принудително изпълнение налагането на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, а в последствие е
поискано налагането на запор в върху МПС на длъжниците и опис на
движими вещи на последните. Наложен е запор върху трудовото
2
възнаграждение на длъжника И.К. получавано от работодателя „М.“ ООД на
дата 01.03.2019г., от където е отговорено с писмо от 19.03.2019г. , че лицето
не работи във фирмата от 01.11.2018г./л.79/ . Изпратено е второ запорно
съобщение до същия работодател на дата 13.09.2021г. за налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на същото лице получено на дата
16.09.2021г.,като запорът е наложен на 11.11.2021г., но удръжки не могат да
се правят поради несеквестируем месечен размер на трудовото
възнаграждение от 82лв. На същата дата е изпратено от ЧСИ и запорно
съобщение до ТП на НОИ-Пазарджик/л.156/ за налагане на запор върху
пенсията на длъжника И.К. в съответствие с чл.446 ал.1 и ал.21 от ГПК, като
запорът е наложен считано от 01.10.2021г. /л.158/., а размерът на удръжката е
определен в размер на 254лв. Съгласно представена справка от НАП-ТД
Пловдив, /л.167/ на длъжника е начислен за периода -м.март до м.юли 2021г.
месечен доход от по между 659лв и 653.90лв.
Установява се, че размерът на месечната пенсия, представляваща лична
пожизнена пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 ал.3 от Кодекса за
социално осигуряване/КСО/ при осигурителен стаж от Трета категория труд,
и се отпуска на основание чл.70 ал.13 от КСО, а не социална пенсия като вид
пенсия несвързана с трудова дейност / чл.85-чл.93 от Раздел Четвърти-
Пенсии, несвързани с трудова дейност на КСО/, който се определя на
длъжника И.К. е от 186.20лв, считано от 16.01.2020г., като размерът на
минималната месечна работна заплата за 2021г. е от 650лв / виж
Разпореждане №********** от 12.03.2020г. на ТП на НОИ-Пазарджик/.
За да откаже да вдигне наложения запор върху личната пенсия на
длъжника И.К. за осигурителен стаж и възраст, ЧСИ е приел, че същият
получава месечно едновременно пенсия и трудово възнаграждение който
общ размер надхвърля несеквестируемия доход.
Тези доводи не се споделят от въззивната инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл.446 ал.1 от ГПК ако изпълнението е
насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е
възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над
минималната работна заплата, може да се удържа само в размерите
определени от т.1 до т.3 включително, на същата алинея и член.
Съгласно т.13 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. на ВКС по
3
тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК, несеквестируемостта защитава имуществените
обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото
семейство, и по отношение на паричните вземания тя е забрана да ги събира
друг, освен длъжникът. Затова запорът на парично вземане е несъвместим с
несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане
е частично несеквестируемо (трудово възнаграждение или друго
възнаграждение за труд, както и върху пенсия), наложеният запор обхваща
само секвестируемата част. Ако третото задължено лице погрешно плати на
съдебния изпълнител, той е длъжен незабавно да върне несеквестриуемата
част на длъжника. Допълнено е още, че когато длъжникът
реализира несеквестируемото си вземане, то се погасява и на негово място в
имуществото на длъжника влиза съответната парична сума. Наличните пари в
брой са секвестируеми, но длъжникът - физическо лице може да се позове на
несеквестируемостта на съответната част от тях, която съставлява
несеквестиумата част от трудово възнаграждение или друго възнаграждение
за труд, както и върху пенсия за текущия месец, получена издръжка за
текущия месец или друго социално плащане. И че тази част от намерените в
имуществото на длъжника пари в брой е несеквестируема също както
необходимата храна на длъжника и неговото семейство, но само за един
месец /чл.444 т.2 от ГПК/ и необходимите горива за отопление, готвене и
осветление, но само за един месец (чл.444 т.2 от ГПК).Коментирани са
хипотези на защита на доходите от категорията посочени в чл.446 ал.1 от
ГПК когато длъжникът ги получава по банкова сметка. В този случай
въпросът с несеквестируемостта на трудовото възнаграждение или другото
възнаграждение за труд, както и върху пенсията, когато длъжникът "ги
получава" по банкова сметка, се свежда до това, че налагането на запор върху
такава сметка не прави тези постъпления изцяло секвестируеми.
Секвестируема е наличността по сметката преди постъпването на последното
по ред "плащане", тъй като това са спестявания на длъжника, а
несеквестируемата част от последното плащане се определя съгласно
изложението по т. 3 от ТР и че тази част не може да бъде определена, без
банката да съобщи на съдебния изпълнител, че по сметката постъпва
възнаграждение за труд или пенсия, както и техният размер и без съдебният
изпълнител да осъществи връзка с касиера на работодателя (платеца на
възнаграждението за труд), който да подаде необходимата информация за
4
определяне на несеквестируемата част или без касиерът на работодателя
(платецът на възнаграждението за труд) да поеме ангажимент да изплаща в
брой на длъжника несеквестируемата част от всяко възнаграждение,
като превежда по банков път само секвестируемата част от него.
Налага се безусловният извод, че несеквестируемостта, респективно
секвестируемостта на всеки доход, от категорията на тези посочени в
разпоредбата на чл.446 ал.1 от ГПК се определя за всеки отделен и сам за
себе си доход /възнаграждение/, бил той трудово възнаграждение, или
каквото и да е друго възнаграждение за труд, както и върху всякакъв вид
пенсия по смисъла на КСО получавана от длъжника, и в зависимост от
конкретния размер на всяко едно от тези възнаграждения, при абсолютно
несеквестируемата по закон еднаква част за всички длъжници - минималната
работна заплата. Това категорично изключва възможността всички отделни
видове доходи да се сборуват и въз основа на общия им размер да се
определя дали и каква част общият доход е секвестируема или
несеквестируема. Подходът, който е възприел ЧСИ за определяне на
секвестируемия доход чрез сборуването на отделните възнаграждения и за
секвестируемостта на социалната пенсия, противоречи на закона-чл.446 ал.1
от ГПК, на т.13 от цитираното тълкувателно решение, както и на чл.114а ал.1
и ал.2 от КСО. Изводът е, че за всеки отделен доход следва самостоятелно да
се преценява дали е секвестируем изцяло или частично и в какъв точно
размер.
В случая получаваната от длъжника ИВ. Г. КР. месечна лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст, е в пъти по-малка от минималната работна
заплата за страната, която за 2021г. е в размер на 650лв, а получаваната
пенсия е от 186.52лв. Следователно върху този доход на длъжника-личната
му пенсия за осигурителен стаж и възраст, предвид установения й месечен
размер към момента е недопустимо да бъде налаган запор и да се правят
каквито и да било по размер удръжки от същата в полза на взискателя в
изплащане на паричното задължение на длъжника който я получава И.К..
Предвид изложеното обжалваното разпореждане е неправилно и като
такова следва да се отмени и се вдигне наложения запор върху пенсията на
длъжника като незаконосъобразно постановен.
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане на Частен съдебен изпълнител М.А., с район
на действие Окръжен съд -Пазарджик, №1165 от 12.10. 2021г. постановено
по изпълнително дело №20198840400028 по описа на същия ЧСИ, В ЧАСТТА
С КОЯТО е оставено без уважение искането на длъжника ИВ. Г. КР.
направено чрез адв.Ч.Ч. за вдигане на наложен запор на пенсията, получавана
от длъжника от ТД на НОИ-Пазарджик.
ОТМЕНЯ действията на Частен съдебен изпълнител М.А., с район на
действие Окръжен съд -Пазарджик по изпълнително дело №20198840400028
по описа на същия ЧСИ, по насочване на изпълнението чрез налагане на
запор върху несеквестируем доход на длъжника ИВ. Г. КР., ЕГН-**********
от гр.Б., ул. “Й.Г.“ №40, представляващ отпусната му с разпореждане №
********** от 12.03.2020г. на ТП на НОИ-Пазарджик пожизнена лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ВРЪЩА делото на ЧСИ М.А. за продължаване на изпълнителните
действия и за уведомяване на третото задължено лице за отменения запор
върху пенсията на длъжника.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6