Р Е Ш Е Н И Е
№ 260457
гр. Русе, 10.06.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател
: Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6099 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79,
ал.1 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „Теленор България” ЕАД срещу Е.П.М., в която се твърди, че ответницата
е сключила няколко договора с ищцовото дружество за предоставяне на мобилни
услуги и мобилни устройства на лизинг. Въз основа на тези договори, ответницата
ползвала предоставени от дружеството мобилни услуги, като потреблението било
фактурирано под клиентския номер на абоната № ****. За периода от 15.07.2018г.
до 14.10.2018г. били издадени три фактури, съответно № ****/15.08.2018г. на
стойност 60,67 лв., № ****/15.09.2018г. на стойност 133,55 лв. и № ****/14.10.2018г.
на стойност 76,14 лв., които не били заплатени от ответницата. Съгласно Общите
условия на мобилния оператор поради неплащане на тези фактури последвало
прекратяване на договорите за мобилни услуги и преустановяване на
предоставените услуги. Наред с това възниквало задължение за ответницата да
заплати и неплатените лизингови вноски за предоставените на изплащане мобилни
устройства по посочените договори съответно в размер на 220,21 лв. за НТС модел
Desire 12 Dual Silver и 19,37 лв. за KIDS WATCH модел MyKi Kids Watch Pink.
За събиране на
дължимите в резултат на прекратяване на договорите с ответницата суми, ищцовото
дружество депозирало заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано частно
гражданско дело № **** от 2020 г. по описа на РС - Русе и издадена заповед за
изпълнение за дължимите от нея суми.
С оглед дадени от
съда указания за предявяване на иск за установяване на вземането се моли в
настоящото производство да бъде признато за установено, че Е.П.М. дължи на
„Теленор България“ ЕАД суми в размер на 270,36 лв., представляващи дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по
договори с абонатен номер №**** за периода от 15.07.2018г. до 14.10.2018г.,
ведно със законната лихва от депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното плащане на сумата, както и сумата от 239,58 лв., представляваща неплатени лизингови вноски, от които
220,21 лв. по Договор за лизинг от 09.07.2018г. за мобилно устройство НТС модел
Desire 12 Dual Silver, дължими за периода от м.декември.2018г. до м.юни.2020
г., както и 19,37 лв. по Договор за лизинг от 10.01.2018 г., за мобилно
устройство KIDS WATCH модел MyKi Kids Watch Pink, дължими за периода от
м.декември.2018г. до м.декември.2019 г., ведно със законната лихва за забава
върху сумите, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата. Претендира се присъждане и на
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131
от ГПК особеният представител на ответницата, назначен по реда на чл. 47, ал.6 ГПК, изразява становище за допустимост, но за неоснователност на предявените
искове, поради което се моли те да бъдат отхвърлени.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по
делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че между
страните по делото са възникнали облигационни отношения по силата на няколко
различни договора, а именно:
Договор за мобилни
услуги от 10.07.2017г. с предпочетен мобилен номер ****, с избран абонаментен
план „Тотал 10,99“ и уговорен срок на действие за 24 месеца - до 10.07.2019г.
Правоотношението било новирано посредством подписано между страните
Допълнително споразумение от 09.07.2018г., съгласно което абонатът предпочел да
ползва абонаментен план „Тотал 30,99“ с допълнителни 6000 МВ, като бил уговорен
краен срок на действие - до 09.07.2020г. На същата дата 09.07.2018г. абонатът
сключил и договор за лизинг, по силата на който му било предоставено за
ползване мобилно устройство НТС модел Desire 12 Dual Silver за период от 23
месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 11,59лв.,
съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и правото на
абоната след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на
допълнителна сума от 11,59лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ;
Договор за мобилни
услуги от 09.01.2018г. за ползване на мобилен номер ****, с избран абонаментен
план „Тотал+ 20,99“ с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС, с
уговорен срок на действие за 24 месеца - до 09.01.2020 г.;
Договор за мобилни
услуги от дата 10.01.2018г. за ползване на мобилен номер ****с избран
абонаментен план „Джуниър“, с неограничени минути в мобилната мрежа на Теленор,
с уговорен срок на действие за 24 месеца – до 10.01.2020 г. На същата дата
10.01.2018г. абонатът сключил и договор за лизинг, по силата на който му било
предоставено за ползване мобилно устройство KIDS WATCH модел MyKi Kids Watch
Pink, период от 23 месеца, срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер
на 1,49лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и
правото след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна
сума от 1,49 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ.
Въз основа на тези
договори, ответницата е ползвала предоставени от дружеството мобилни услуги и
устройства, като потреблението е фактурирано под клиентски № ****.
За периода от
15.07.2018г. до 14.10.2018г. са издадени фактури №****/15.08.2018г. на стойност
60,67 лв., № ****/15.09.2018г. на стойност 133,55 лв. и № ****/14.10.2018г. на
стойност 76,14 лв., за които няма данни да са платени.
Поради неизпълнение
на задължението на ответницата да заплати потребените от нея услуги по
процесните договори, дружеството ги е
прекратило и издало фактура №****/15.12.2018г. в която са начислени
задълженията от предходни периоди за ползване на услуги в размер на 270,36лв.,
дължими лизингови вноски в размер на 239,58лв. и неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите в размер на 391,03лв.
По депозирано от
дружеството заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр.д.№****/2020г. по описа
на РС – Русе и издадена срещу ответницата заповед за изпълнение за сумите:
270,36лв. главница за неплатени услуги и 239,58лв. незаплатени лизингови вноски
по Договори за мобилни услуги за мобилен номер ****от 10.07.2017г., със сключено
към него Допълнително споразумение от 09.07.2018 г. и договор за лизинг от
09.07.2018г.; Договор за мобилни услуги за мобилен номер ****от 09.01.2018г.;
Договор за мобилни услуги за мобилен номер ****от 10.01.2018г.и договор за
лизинг от 10.01.2018г., ведно със законната лихва върху двете суми считано от
11.09.2021г. до окончателното им изплащане, както и 145лв. разноски. Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Искът за
установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след
дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал.1 т.2 ГПК, поради което се явява
процесуално допустим.
Видно от
представените по делото и неоспорени писмени доказателства, между страните са
възникнали твърдяните в исковата молба облигационни отношения. Установяват се и
какви са правата и задълженията на страните по тях, съответно какви са дължимите
от ответника месечни суми за ползваните мобилните номера – абонаментни такси,
електронни съобщения, разговори и пр., както и какви са дължимите лизингови
вноски за предоставените мобилни устройства. В претендираните за заплащане фактури
подробно са посочени потребените услуги от ответницата, периода за който се
отнасят, тяхното количество и стойност. Посочените са и начислените лизингови
вноски след прекратяване на договорите. Няма основание да се приеме, че
отразените във фактурите услуги не са предоставени на ответницата, а именно, че
не й е осигурено ползването на посочените мобилни номера, че с тях не са
провеждани отчетените от системата на мобилния оператор разговори и електронни
съобщения. С оглед естеството на предоставените по процесните договори услуги,
следва в случая да намери приложение разпоредбата на чл. 182 ГПК и да се
приеме, че ищцовото дружество с представените по делото фактури доказва
количеството и стойността на потребените от ответницата услуги. Без данни за
нередовно водено счетоводство от дружеството или конкретно и основателно
(доказано) оспорване на определена таксувана услуга, съдът няма основание да не
зачете доказателствената стойност на представените по делото фактури и
приложения към тях.
Като изправна
страна по процесните договори, ищцовото дружество е прекратило същите и е
начислило на ответника освен дължимите суми за потребени мобилни услуги, а и
неплатените лизингови вноски според уговореното в договорите, както и договорни
неустойки. Последните не са предмет на настоящото производство.
По делото не са
ангажирани доказателства за плащане на дължимите суми по процесните договори,
поради което предявеният установителен иск следва да бъде изцяло уважен. За
дължимостта на сумите не е необходимо ответницата изрично и лично да бъде
уведомявана в който смисъл е направил възражение особеният й представител.
При този изхода на
спора в тежест на ответницата следва да се възложат направените от ищцовото
дружество разноски за настоящото производство в размер на 125лв. държавна
такса, 180лв. адвокатско възнаграждение и 200лв. депозит за особен представител
на ответника (общо 505лв.), както и за заповедното производство по ч.гр.д.№****/2020г.
в размер на 145лв.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.П.М. с ЕГН********** *** дължи
на „Теленор България” ЕАД с ЕИК130460283, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда №6 сумата 270,36лв. представляващи дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, 239,58 лв., представляваща неплатени
лизингови вноски, ведно със законната
лихва върху двете суми считано от 11.09.2020г. до окончателното им
изплащане, за които суми е издадена Заповед №****/16.09.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№****/2020г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА Е.П.М. с ЕГН**********
*** да заплати на „Теленор България” ЕАД
с ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост“ 4,
Бизнес парк София, сграда №6 сумата от 145лв.
разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№****/2020г. по описа на РС –
Русе и сумата от 505лв. разноски за
настоящото производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: