Р Е Ш Е Н И Е № 819
гр. Сливен,
17.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският районен съд гражданска колегия, десети състав в публично съдебно заседание на петнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КОРИТАРОВА
при
участието на секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА
разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №5450 по описа на СлРС за
Производството е образувано въз
основа на искова молба, с която са предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание
чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК за установяване
съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК- „ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Христофор
Колумб” № 43, ет. 5 чрез адв. И.С., против длъжника В.С.Т., ЕГН: ********** ***,
на която заповедта е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Ищецът твърди, че на 15.05.2008 г. между ищцовото дружество като лизингодател и
ответницата като лизингополучател бил сключен договор за финансов лизинг №
04005437/001 съгласно който ищцовото дружество било придобивало и предоставяло
за ползване от лизингополучателя предмета на договора за финансов лизинг, а
именно лек автомобил марка „Сузуки”, модел „Суифт”, шаси : TSMMZC11S00370384, двигател: Z13DT1685459 с ДКН:
СН2878ВВ, като при подписването на договора автомобилът бил предаден на
ответницата, която се била задължила да изплати цената на автомобила за срок от
60 месеца на лизингови вноски, съгласно погасителен план по договора. Срокът на
договора бил изтекъл на 10.05.2013 г., като лизингополучателят бил имал
неплатени задължения по договора. На 30.06.2014 г. страните били сключили
спогодба и приели, че към този момент общия размер на непогасените задължения
по договора бил 3 603,02 лв., като
този размер включвал ликвидни и изискуеми вземания на лизингодателя застраховки, данъци, такси и остатъчната
стойност на автомобила. В т. 2 от спогодбата били уговорени сроковете, в които
ответницата следвало да заплати останалите си задължения по договора за
финансов лизинг, като продължила да ползва автомобила, а лизингодателят имал
правото по всяко време да преустанови ползването на автомобила и да иска
незабавното му връщане при неизпълнение на което и да е било от задълженията по
спогодбата и/или договора и приложимите ОУ. Въпреки, че бил изтекъл срока на
спогодбата ответницата не била изпълнила всичките си задължения по нея и не се
била явила да й бъде прехвърлена собствеността върху МПС предмет на договора за
финансов лизинг. На основание т. 2 от сключената спогодба ответницата дължала
на ищцовото дружество сумата от 1022,63 лв., от които 1004,46 лв., съставлявала
сбор от заплатени застрахователни премии по застраховки Гражданска отговорност
и Каско на процесното МПС, а сумата от 18,17 лв. била съставлявала заплатен
данък за МПС за
Претендира да се признае за установено, че ответницата му дължи сумата от 1022,63 лв., съставляваща изискуеми и неплатени задължения по спогодбата от 30.06.2014 г.сключена по договора за финансов лизинг от 15.05.2008 г. ведно със законната лихва от 22.12.2017 г. до заплащане на вземането и да се признае за установено, че ответницата следва да му предаде владението върху следната движима вещ- лек автомобил марка „Сузуки”, модел „Суифт”, шаси : TSMMZC11S00370384, двигател: Z13DT1685459 с ДКН: СН2878ВВ.
Претендират се деловодни разноски сторени в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба. Счита, че предявените искове са допустими, но не са основателни. Претендираното от ответницата вземане не било станало изискуемо, тъй като същата не била надлежно уведомена. Ответницата дължала единствено застрахователните премии, а била заплатила продажната цена на автомобила, поради което не следвало да предава владението на автомобила. Ако съдът признае, че ответницата била дължала сумата на ищеца, то не следвало да признава, че същата дължи връщане на автомобила. Моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Районният съд, съобразявайки становището на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон прие за установено от фактическа и правна страна, следното:
Предявеният установителен иск черпи правното си основание от разпоредбите на чл.422, ал.1 ГПК в.вр. чл.345, ал.1 ТЗ. По така предявения иск и на основание чл.154 от ГПК, в тежест на ищеца е да докаже основанието, от което произлиза вземането му за предаване на процесната движима вещ /МПС/ и за заплащането на претендираната от него сума - прекратяване на договорната връзка между страните поради изтичането на срока на спогодбата, сключена след договора за финансов лизинг. В тежест на ответната страна е да докаже възраженията си срещу вземането, че не дължи връщане на процесната движима вещ.
По заявление
на ищеца „Евролийз Ауто”
ЕАД по ч.гр.д.№6607 по описа на СлРС за
Установява се по делото, че между страните са възникнали облигационни правоотношения по договор за финансов лизинг № 04005437/001 от 15.05.2008 г. с предмет на договора предоставянето на ползването на МПС марка и модел „ SUZUKI SWIFT", шаси : TSMMZC11S00370384, двигател: Z13DT1685459 с ДКН: СН2878ВВ.
Съгласно чл.1, ал.1 от договора ищецът „Евролийз Ауто” ЕАД /преди „Евролийз Ауто” АД/ в качеството си на лизингодател, се е задължил да предостави на лизингополучателя за временно и възмездно ползване лизингово имущество – МПС марка и модел „ SUZUKI SWIFT". Договорът е сключен при действието на Общи условия – така чл.2 от договора. Съгласно представените Общи условия на „Евролийз ауто” АД по договори за финансов лизинг характерът на договора за лизинг е финансов такъв, като е уговорено, че възнаграждението за ползване /лизингови вноски/ се изплаща на вноски за определения в договора срок, а съгласно чл.1.3 от ОУ лизингополучателят има право да придобие собствеността върху имуществото от лизингодателя. Съгласно чл.2.2 от договора срокът на договора за финансов лизинг е 60 месеца.
Съгласно чл. 7 от Общите условия в задължение на лизингополучателя е вменено да заплаща всички лизингови вноски и други плащания редовно и в срок, съобразно уговореното в погасителния план неразделна част от договора. Съгласно чл.13.1 от ОУ лизингополучателят се задължава да застрахова имуществото предмет на договора за лизинг и да заплаща за своя сметка от името на лизингодателя застрахователните премии по сключените застраховки за целия срок на договора.
Съгласно чл.3.1 в.вр.чл.3.4 от Общите условия, правото да се придобие активът от страна на лизингополучателя може да бъде упражнено единствено при условие, че са заплатени всички дължими плащания по договора, вкл.лизингови вноски. Опцията за придобиване на правото на собственост върху лизинговия обект се извършва чрез изрично писмено уведомление на лизингополучателя към лизингодателя, най-късно до изтичане на 7-дневен срок, считано от плащането на последната дължима по договора лизингова вноска – така чл.3.2 от Общите условия.
Съгласно чл.11.8 от Общите условия, в случаите когато лизингополучателят не е упражнил правото си за прехвърляне правото на собственост върху лизинговата вещ дължи връщане на същата на лизингодателя.
Не се спори между страните, че ищецът в качеството си на лизингодател е изпълнил задълженията си по договора да предаде лизинговия автомобил на ответника, като това се установява и от представените доказателства - приемо-предавателен протокол от 19.05.2008 г. Установява, че въпреки предвидените в договора срокове, лизингополучателят не е заплатил всички дължимите суми.
Видно от уведомление от 12.06.2014 г. ответницата не е изпълнила изцяло задълженията си по договора за финансов лизинг и тъй като срокът му е изтекъл и е бил даден 15 дневен допълнителен срок да изпълни в цялост задълженията си по договора. На 30.06.2014 г. страните са сключили спогодба, с която страните са предоговорили условията на договора за лизинг, на който срокът е изтекъл и са новирали неизплатеното задължение на ответницата в общ размер на 3603,02 лв., като са договорили нов падеж на 28.02.2015 г. и нов погасителен план. Съгласно т. 2 от спогодбата лизингополучателят има задължение за негова сметка да поддържа валидни застраховки „ГО”и „Каско” чрез лизингодателя и да заплаща дължимия данък ПС, като това негово задължение следва да бъде изпълнявано до датата на прехвърляне на собствеността върху актива, което не е сторено и към настоящия момент.
Видно от представеното удостоверение застрахователната стойност на автомобила е 3000 лв. Видно от представените сметки за дължими суми лизингодателят е заплащал дължимите застрахователни премии по застраховките „Каско” и „ГО”.
Видно от
изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза след приспадане на
направените плащания от
лизингополучателя по договора за финансов лизинг към датата на настъпването на
крайния му срок-10.05.2013 г. е в размер на 878,97 лв., като в тази сума се
включва сумата от 209,20 лв., съставляваща застрахователна премия по
застраховка „ГО” и полица №07113001175266 от 23.04.2013 г. и сумата от 669,77
лв. съставляваща застрахователна премия по застраховка „Пълно автокаско” и
полица № 00500100031641 от 23.04.2013 г. След приспадане на плащанията съгласно
сключената Спогодба от 30.04.2016 г. неизпълненото задължение на ответницата е
в размер на 1022,63 лв., начислено към 30.11.2017 г. и законна лихва в размер
на 81,81 лв. за периода от 22.12.2017 г. до 10.10.2018 г. Това задължение на
ответницата в размер на 1022,63 лв. включва сумата от 802,82 лв.,
представляваща застрахователна премия по застраховка „Пълно автокаско” и полица
от 19.05.2016 г. и полица от 19.05.2017 г. и сумата от 201,64 лв.,
представляваща застрахователна премия по застраховка „Гражданска отговорност” и
полица от 19.05.2017 г., както и сумата от 18,17 лв., съставляваща данък МПС за
Въз основа на така установените факти и обстоятелства съдът
прави следните правни изводи.
Предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове
с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК
за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК са основателни и доказани.
Лизингодателят е поел задължение да прехвърли на лизингополучателя правото на собственост върху отдадената на лизинг вещ, като вещта е предоставена за ползване на лизингополучателя срещу определено възнаграждение. Лизинговите вноски представляват възнаграждение за ползването съгласно нормата на чл.342, ал.2 ТЗ, в отклонение от която страните по договора не са направили уговорки. В случаите на прекратяване на договора, при които лизингополучателят не придобива правото на собственост, какъвто е настоящият случай, тъй като останалите неизпълнени от лизингополучателя задължения по договора за финансов лизинг са били новирани със сключената между страните спогодба след изтичане на срока му, но и след настъпването на новия им падеж предвиден в спогодбата не са били изпълнени и са станали изискуеми с настъпването на новия падеж всички платени и /или изискуеми до момента на прекратяване на договора поради изтичането на неговия срок лизингови вноски се считат за вноски за възмездно ползване на вещта и лизингодателят не дължи тяхното връщане. В посочените случаи лизингополучателят следва да върне на лизингополучателя вещта, без последният да дължи заплащането на равностойността й.
Съгласно чл.342, ал.1 ТЗ, с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. Лизингодателят има задълженията на наемодател съгл. чл.230 ЗЗД (чл. 344, ал.1 ТЗ). Лизингополучателят има задълженията на наемател съгласно чл. 232 и чл. 233 ал. 2 от ЗЗД, както и задължението да върне вещта след изтичане срока на договора (чл. 345, ал.1 ТЗ).
При тези данни съдът намира, че сключеният между страните договор за финансов лизинг на МПС е прекратен съгласно чл.2.2 от същия – поради изтичане на срока на договора – 60 месеца /изтекъл на 10.05.2013 г./ , като с оглед на новацията на неизпълнените задължения от лизингополучателя по този договор бил уговорен нов падеж на тези задължения съгласно подписаната между страните спогодба/настъпил на 28.02.2015 г./, която също била прекратена поради изтичането на срока й и с оглед присъщите елементи на договора за лизинг сходни с тези на договор за наем – на който правопрекратителен факт ищецът основава претенцията си. С прекратяването на спогодбата сключена след изтичане на срока на договора за лизинг, за ответницата е възникнало задължението да върне незабавно лизинговата вещ на лизингодателя. По делото не са представени доказателства от ответницата, че е изпълнила задължението си за връщане на лизинговото МПС, както и че е упражнила правото си на изкупуване на същото – изплатена е била доставната цена на автомобила, но не са били изплатени другите задължения на лизингополучателя за заплащане на застрахователни премии и данъци, поради което не е била прехвърлена собствеността върху автомобила със заплащането на тази цена и същият е собственост на лизингодателят. Точка 2 от процесната спогодба предвижда, че следва да бъдат изпълнени всички задължения по договора за лизинг за да бъде прехвърлена собствеността върху автомобила на лизингополучателя, съгласно погасителния план по спогодбата. След като ответницата не е придобила собствеността върху лекият автомобил предмет на договора за финансов лизинг същата дължи неговото връщане на собственика на автомобила-лизингодателя ищец, тъй като срокът на договора е изтекъл и тя по чл. 345, ал.1 ТЗ дължи връщането на вещта. Лизинговите вноски съставляват възнаграждение за ползването на автомобила по време на действието на договора за финансов лизинг и не следва да бъдат връщани от лизингодателят.
Основателна се
явява и претенцията на ищеца да се признае за установено, че ответницата му
дължи и общо сумата от 1022,63 лв., съставляваща изискуеми и неплатени
задължения по спогодбата от 30.06.2014 г.сключена по договора за финансов
лизинг от 15.05.2008 г., тъй като видно от чл.2 на същата и от изготвената по
делото и неоспорена от страните съдебно икономическа експертиза ответницата
дължи застрахователните премии по застраховките „Гражданска отговорност” и
„Пълно автокаско”, както и данък ПС до прехвърляне на собствеността върху
автомобила от лизингодателя на лизингополучателя, което не е осъществено и към
настоящия момент. Тази претенция е доказана в пълния й предявен размер, тъй
като видно от съдебно-икономическата експертиза ответница дължи сумата от
1022,63 лв., която включва сумата от 802,82 лв., представляваща застрахователна
премия по застраховка „Пълно автокаско” и полица от 19.05.2016 г. и полица от
19.05.2017 г. и сумата от 201,64 лв., представляваща застрахователна премия по
застраховка „Гражданска отговорност” и полица от 19.05.2017 г., както и сумата
от 18,17 лв., съставляваща данък МПС за
С оглед на гореизложените данни от фактическа страна и съображения, от страна на ищеца е проведено пълно и главно доказване на наличието на изискуеми задължения. Установено е подлежащо на изпълнение вземане за връщане на отдадена на лизинг вещ, както и настъпила изискуемост на задължението за връщане на отдадената под лизинг вещ – поради изтичане срока на договора и на сключената спогодба, при което предявеният установителен иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. Установено е й подлежащо на изпълнение изискуемо парично вземане за претендираната от ищеца сума, като изискуемостта му е настъпила с изтичане на срока на сключената между страните спогодба.
Съгласно разрешението възприетото в т.12 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът който разглежда иска по чл.415, ал.1 от ГПК следва да се произнесе за дължимостта на разноските направени и в заповедното производство съобразно изхода на спора. В случая обаче с издадената по ч.гр.д.№6607/2017г. по описа на СлРС заповед за изпълнение на задължение №4440/28.12.2017г. на ищеца /заявител в заповедното производство / не са присъдени сторени разноски, при което в настоящото производство съдът не следва да се произнася по тяхната дължимост. Издадената заповед е връчена на заявителя и същият е разполагал с възможност по реда на чл.248 от ГПК да поиска от съда в заповедното производство да се произнесе по искането му за присъждане на разноски.
С оглед изхода на спора на ищеца се следват и сторените по настоящото дело разноски в общ размер на 792,04 лв.
Воден от горното, Сливенският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.С.Т., ЕГН: ********** *** дължи на „ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Христофор Колумб” № 43, ет. 5 предаване на следната движима вещ: МПС марка и модел „ SUZUKI SWIFT", шаси : TSMMZC11S00370384, двигател: Z13DT1685459 с ДКН: СН2878ВВ, изключителна собственост на „Евролийз Ауто” ЕАД, което задължение за предаване произтича от прекратена спогодба от 30.06.2014 г., с която се новират задължения по договор за финансов лизинг №04005437/001 от 15.05.2008 г., и че В.С.Т., ЕГН: ********** *** дължи на „ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Христофор Колумб” № 43, ет. 5 сумата от 1022,63 лв., съставляваща изискуеми и неплатени задължения по спогодбата от 30.06.2014 г.сключена по договора за финансов лизинг от 15.05.2008 г. ведно със законната лихва от 22.12.2017 г. до заплащане на вземането за които задължения е издадена по ч.гр.д.№6607/2017г. по описа на СлРС заповед за изпълнение на задължение за предаване на движима вещ №4440/28.12.2017г.
ОСЪЖДА В.С.Т., ЕГН: ********** *** да заплати на „Евролийз ауто” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управение гр.София, бул.”Христофор Колумб” №43 сторените по делото разноски в размер на 792,04 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: