Решение по дело №50/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП във връзка с чл.145 АПК по жалба на Б.Д.Т. ***, чрез процесуалния си представител адв.С.Г.И. ***, със съдебен адрес ***, к.*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-1670-000055/31.01.2023 г. на Началник Сектор към ОДМВР Сливен, РУ Сливен, с която на Б.Д.Т. в качеството му на собственик на моторно превозно средство х.а. с peг.№******* е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б.„А" ЗДвП-временно спиране от движение на посоченото моторно превозно средство до отстраняване на неизправността.

В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна, незаконосъобразна и необоснована, поради което се претендира за отмяната й.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява упълномощеният му процесуален представител адв.И., която поддържа жалбата на посочените основания, които доразвива в пледоарията си с искане за уважаването й и за присъждане на направените разноски.

Ответната страна в придружаващото преписката писмо оспорва жалбата с претенция за потвърждаване на заповедта, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 31.01.2023 г. около 08:15 часа в гр.Сливен на * до Тролейбусно депо посока юг-север служители на ОДМВР Сливен, РУ Сливен са спрели за проверка лек автомобил х.а. с рег.№ *******, управляван от собственика си Б.Д.Т. и са установили, че конструкцията на автомобила е изменена, без да е спазен Р-л ІІ на Н-ба №Н-3/2013 г. ИКРППСИОНППС, като е добавено цветно фолио на стъклата на предните странични врати на автомобила и това възпрепятства разпръскването на стъклата при счупване на парчета да са такива, че рискът от нараняване да е минимален, като водачът не е представил протокол от техническа служба за изменение в конструкцията на ППС по образец съгл.чл.31, ал.1 от Наредбата.

За посоченото е бил съставен АУАН с.АД, бл.№253495/31.01.2023 г., в който водачът е вписал възражение, че за сложеното фолио има издаден сертификат за вида му, като с акта се иззети КТ №6952360 и СРМПС част ІІ №*********. Против акта е депозирано и писмено възражение рег.№ 167000-687/03.02.2023 г.

Като доказателства по делото са приложени копие от сертификата за модела на монтираното фолио и фирмата извършила монтажа, справка за нарушител/водач на Б.Д.Т., становище УРИ 1670р-4228/10.02.2023 г., сведение от П.С. мл.експерт в У „Надежда“ РУ-Сливен и сведение от Г.П. мл.експерт в У „Надежда“ РУ-Сливен.

Цитираните доказателства са събрани редовно в производството пред административния орган, поради което на основание чл.171, ал.1 АПК имат сила и пред съда.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-1670-000055/31.01.2023 г. на Началник Сектор към ОДМВР Сливен, РУ Сливен, на Б.Д.Т. в качеството му на собственик на моторно превозно средство х.а. с peг.№******* е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б.„А" ЗДвП-временно спиране от движение на посоченото моторно превозно средство до отстраняване на неизправността, която заповед е получена от адресата на 14.02.2023 г.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-1670-000055/31.01.2023 г. на Началник Сектор към ОДМВР Сливен, РУ Сливен, с която на Б.Д.Т. в качеството му на собственик на моторно превозно средство х.а. с peг.№******* е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б.„А" ЗДвП-временно спиране от движение на посоченото моторно превозно средство до отстраняване на неизправността.

Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

В настоящия случай оспорения акт е издаден от Началник Сектор към ОДМВР Сливен, РУ Сливен в рамките на неговата компетентност, съгласно Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. на Директора на ОДМВР-Сливен, в изискуемата писмена форма, с мотивирана заповед и при спазване на процедурата визирана в закона, но в противоречие с материалноправните разпоредби, което е основание за отмяната й съгласно чл.146, ал.1, т.4 АПК.

Заповедта е издадена на основание чл.171, т.2, б.„а“ от ЗДвП, според който за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно спиране от движение на пътно превозно средство до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното разрешение.

Понастоящем заповедта е приложена за нарушение на чл.146, ал.1 ЗДвП, регламентиращ че изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се извършват при условия и по ред, определен с наредба от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и в частност Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

В тази връзка когато са налице предвидените материалноправни предпоставки, а именно установено по надлежния ред изменение на конструкцията на МПС без съответното разрешение, административният орган действа в условията на обвързана компетентност и на основание чл.171, т.2 б.„а” ЗДвП прилага принудителна административна мярка временно спиране от движение на пътно превозно средство до отстраняване на неизправността.

В разглеждания случай не се установя по безспорен и категоричен начин осъществяването на визираните условия, което води до незаконосъобразност на оспорената заповед, като липсва и правна квалификация на самото нарушение, т.е. не е посочена нарушената правна норма, която урежда нарушеното правило за поведение на собственика на автомобила.

Такава роля от една страна не може да изиграе позоваването, че не е спазен Р-л ІІ на Н-ба №Н-3/2013 г. ИКРППСИОНППС, т.к. урежда процедурата за изменение в конструкцията на регистрирани пътни превозни средства, но не и какво е нарушено. От друга страна, аналогично и нормата на чл.146, ал.1 е обща и лишена от конкретика, за да изпълни със смисъл задължението на органа да постави ясна, конкретна и точна квалификация на нарушението, което твърди да е извършено.

На следващо място, действително мотивите на заповедта могат да се съдържат и в друг предхождащ я документ съставен в хода на административното производство, на който се прави позоваване, но такива не се съдържат и в наличните по преписката сведения от мл.експерти в У „Надежда“ РУ-Сливен.

Цитираната в сведенията разпоредба на чл.3 от Наредбата гласи, че изменение в конструкцията на ППС е 1. всяка процедура по промяна в техническите данни на ППС, посочени в свидетелството му за регистрация или в конструктивни или технически характеристики на ППС, които са заложени от производителя по време на неговото производство или които са били одобрени по реда на наредбата и 2. добавянето на системи, компоненти, отделни технически възли и оборудване.

Необходимо е обаче да се конкретизира в коя от хипотезите попада добавянето на цветно фолио на стъклата на предните странични врати на автомобила и защо възпрепятства разпръскването на стъклата при счупване на парчета да са такива, че рискът от нараняване да е минимален, какво изменение на конструкцията е това, къде е уредено извършването му, какво е заложено от производителя и на какви изисквания трябва да отговаря.

Предвид посоченото не са налице предпоставките на чл.171, т.2, б."а" от ЗДвП конструкцията на пътното превозно средство да е изменена без съответното разрешение, поради което заповедтта е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и следва да бъде отменена.

При този изход на делото и направеното искане ответникът на основание чл.143, ал.1 АПК следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 600 (шестстотин) лева, съгласно приложения списък.

В тази връзка е неоснователно и трябва да се отхвърли възражението за прекомерност на възнаграждението, т.к. не са налице предпоставките на чл.78, ал.5 ГПК и не може да се приеме, че е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, още повече че е определено в рамките на минималния размер посочен в чл.8, ал.3 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според който за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2, възнаграждението е 1000 лв.

Водим от горното, Я А С, пети административен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-1670-000055/31.01.2023 г. на Началник Сектор към ОДМВР Сливен, РУ Сливен.

ОСЪЖДА ОДМВР Сливен да заплати на Б.Д.Т. *** направените по делото разноски в размер на 600 (шестстотин) лева, съгласно приложения списък, като отхвърля възражението за прекомерност на възнаграждението.

Решението на основание чл.172, ал.5 ЗДвП не подлежи на обжалване.

	Съдия:	/п/ не се чете