МОТИВИ към Присъда № 260103 по НОХД **0/2020г. по описа на РС Бургас, обявена в публично
съдебно заседание на 12.08.2021г.
Производството
по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу И.С.С.
ЕГН: ********** за това, че в периода от м.юли 2018 г. до 20 септември 2018 г.
в гр.С. от сейф намиращ се в офис на фирма „****” ЕООД находящ се в гр.С., ул.
„Р.” №**, ап.1, при условията на продължавано престъпление, през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на
вината, чрез използване на подбран или подправен ключ е отнел парична сума с
различни купюри на обща стойност 6962 лева /шест хиляди деветстотин шестдесет и
два лева/, от владението на Ю.Г.Ч., ЕГН-********** без негово съгласие с
намерението противозаконно да ги присвои, както следва:
На
неустановена дата на м.юли 2018 година в гр.С. от сейф намиращ се в офис на
фирма „****” ЕООД находящ се в гр.С., ул. „Р.” №**, ап.1 чрез използване на
подбран или подправен ключ е отнел сумата от 1000 щатски долара /Хиляда щатски
долара/, изчислена в левова равностойност по курс на БНБ към дата 20.09.2018 г.
на стойност от 1,662 лв. /хиляда шестстотин шестдесет и два лева/ от владението
на Ю.Г.Ч., ЕГН-********** без негово съгласие с намерението противозаконно да
ги присвои и за това, че на неустановена дата в периода м.юли 2018 г. до 20
септември 2018 г. в гр.С. от сейф намиращ се в офис на фирма „****” ЕООД находящ
се в гр.С., ул. „Р.” №**, ап.1 чрез използване на подбран или подправен ключ е
отнел евро -неустановен брой купюри и български лева всичко на обща стойност
5300 лева / пет хиляди и триста / от владението на Ю.Г.Ч., ЕГН-********** без
негово съгласие с намерението противозаконно да ги присвои - престъпление по
чл. 195 ал.1,т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Ход
на делото беше даден в отсъствие на подсъдимия на основание чл. 269, ал. 3, т.
2 и чл. 269, ал. 3, т. 4, б „а” НПК. По делото като упълномощен защитник на
подсъдимия се явява адв. Ж. Н..
Ход
на делото е даден по общия ред, в отсъствие на подсъдимия, тъй като е обявен за
общодържавно издирване, но не е установен като са налице данни, че е извън
страната без да е известен адресът, на който пребивава. В хода на съдебното
следствие в съдебно заседание на 13.07.2021г. подсъдимият се явява лично като е
установен от органите на МВР при преминаване на територията на Република
България. Сочи, че се явил заради воденото срещу него производство, за да
приключи, дава подробни обяснения. Съдът запозна подсъдимия с извършените в
негово отсъствие процесуално-следствени действия и с възможността същите да
бъдат повторени с негово участие като подс. С. не възрази по тяхното извършване
и не пожела да бъдат повторени.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, анализира подробно събраните
доказателства, счита, че е доказано престъплението, за което е повдигнато
обвинение, като намира, че наказанието следва да се определи при предпоставките
на чл. ** НК като бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 8
месеца, което да се отложи за изпитателен срок от 3 години, а в случай, че не
се приеме наличието на чл. ** НК, то намира, че наказанието следва да се
определи при предпоставките на чл. 54 НК като се определи за срок от една
година „лишаване от свобода“, изпълнението на което да се отложи за срок от 3
години.
Защитникът
на подсъдимия акцентира, че не се оспорва извършването на престъплението, за
което е повдигнато обвинение като счита, че за установяване на съставомерността
на деянието са от значение най-вече самопризнанията на подсъдимия. Счита, че
важният въпрос, който следва да се реши, е относно размера на наказанието,
което да се наложи на подсъдимия. Намира, че наказанието следва да се определи
при предпоставките на чл. **, ал. 1, т. 1 НК като излага подробни съображения.
Счита, че наказание от 4-5 месеца „лишаване от свобода“, изпълнението, на което
да бъде отложено, за срок от 3 години ще постигне целите на наказанието.
Подсъдимият
поддържа изложеното от защитника си.
В
последната си дума се признава за виновен и моли за минимална присъда.
Съдът,
след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно
и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият
И.С.С. с ЕГН ********** ***, българин, български гражданин, реабилитиран, с
начално образование, неженен, работи като мияч в чужбина, с адрес в чужбина,
където пребивава: Cyprus, „****.
През
лятото на 2018 година св. Ю.Г.Ч. ангажирал Д.В.М. да работи като камериерка в
стопанисван от управлявана от него фирма „****” ЕООД хотел в гр. С.. Св. Ч. бил
упълномощен да представлява търговско дружество „****” ЕООД с управител К.П.Ч.
/негова съпруга/. Основната дейност на търговското дружество била туризъм като
били отдавани апартаменти под наем на туристи. Офисът на дружеството се намирал
в гр.С. ул. „Р.” № **, партерен етаж. Св. Ч. освен, че отдавал под наем
апартаменти имал познанства в близост със съседи, които били основно чужди
граждани и някои от собствениците му оставяли пари, за да заплащат текущи
разходи по вода, електричество, данъци за поддръжка на апартаментите и други
услуги докато са извън страната. Като тези договорки били устни.
На
30.05.2018 година свид. Ю.Ч. сключил два договора за заем за сумата от 5000
/пет хиляди/ евро с Д.Г. и Т. Б. като заетите суми били предоставени за
ползване до 2023 година. На 11.05.2018 година сключил договор за заем и с Р. О.
също за сумата от 5000 / пет хиляди / евро. Сумата била предоставена за
ползване до 11.05.2023 година. Тези пари свид. Ч. държал в сейфа намиращ се в
офиса на дружеството „****” ЕООД. Банкнотите били в различни купюри и поставени
в плик.
Парите
в заем, както и парите, които му оставяли собствениците – съседи, св. Ч.
събирал в сейф, който се намирал в офиса на дружество „****” ЕООД. Сейфът се
намирал в секция /шкаф/ на петия рафт, който се отварял и затварял със закрепен
на панти капак, без заключваш механизъм. Сейфа бил с размери 30/20/20 см., с
намиращ се на лицевата страна заключващ механизъм тип кодов катинар с
клавиатура и допълнителен резервен отключващ механизъм с ключалка. Сейфът бил
собственост на св. Ю.Ч. и се ползвал от него за лични средства, но поставял и
горепосочените парични суми. Сумите били в различни валути според това в каква
валута му били оставяни имало лева, евро и долари. Сейфът се отключвал
посредством кодов катинар и ключ. Когато се отварял сейфа само с ключа, кодът
на сейфа не се активирал и вратичката му се отваряла. Достъп до ключа за
резервния механизъм имал свид. Ч.. В офиса, където се намирал сейфа, достъп
имала свид. Д.М., която работила като камериерка. Когато св. Ч. отсъствал св. М.
влизала с офиса, вземала материали за почистване, а когато имало много
апартаменти за почистване, идвал да й помага подсъдимият. По този начин
подсъдимият видял, че в офиса се намира сейф.
Сейфът
се отключвал освен с резервен ключ, достъп до който имал св. Ч., така и с ключ
от апартамент А-3 от комплекс В.П., който бил предоставян на туристи при
отсядане, но след напускане ключа се връщал на св. Ч. и той го съхранявал.
Сейфът се отключвал и с ключ за превозно средство - мотор.
В
периода от месец юли 2018г. до 20 септември 2018г. подсъдимият С. на
неустановени дати няколко пъти използвайки това, че св. М. е ангажирана с
почистването на стаи и има ключ за офиса на „****” ЕООД успял да влезе в офиса
на дружеството и използвайки неустановен по делото ключ успял да отвори сейфа и
взел сумата в размер на 1000 долара. Подсъдимият споделил със свид.М. какво е
направил, като същата му отговорила, че не е редно. Още същия ден след работа подс.
С. и свид. М. посетили обменно бюро на ТД „****” ЕООД находящо се в гр.С.. Подс.
С. бил обслужен от валутен касиер - свид. Т.Б., като обменил взетите от него
1000 щ. долара, а тя му предала сумата от 1662 лева.
След
известно време подсъдимият отново решил да вземе пари от сейфа собственост на
свид.Ч.. Подсъдимият С. влезнал със свид. М. да чисти офиса и използвайки неустановен
по делото ключ отключил сейфа, отворил го, взел плик български левове и евро в
различни купюри, след което заключил сейфа. Отново след работа посетил
обменното бюро в което работела свид. Т.Б.. Обменил взетите от него евро, като
общата сума на отнетите пари в лева била 4638 лева. Подсъдимият С. взел сумите
за покриване на нужди на семейството и най-вече, за да се направи бал на детето на Д.М.. Свид. М. го
предупредила да не взема пари, защото ще се разбере. В края на лятото подсъдимият
започнал работа и не посещавал хотела в гр.С., но св. Ч. разбрал за липсващите
суми като общата липсваща сума била 6300 лева.
В
хода на разследването подсъдимият направил самопризнания като подробно описал и
механизма на извършеното от него деяние, като не посочва точни дати и месеци
през 2018 година.
В
хода на разследването на ДП подсъдимият е възстановил сумата от 1500 лева, като
я предал на разследващия орган с разписка. Сумата от 1500 лева е върната на
пострадалия Ч. срещу разписка на 09.01.2020 година.
Видно от
приложената по делото
справка от централния валутен
курс в инкриминирания период е
за „щатски долар”-1,66185 и за „евро” -1,9**83 /л.45-46 от ДП/.
В
хода на съдебното следствие подсъдимият е предал на св. Ч. сумата в размер на
3500 лева за възстановяване на нанесени вреди от престъплението.
Общо
възстановената сума на досъдебното и съдебното производство е в размер на 5000
лева.
По
доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на следните
доказателства и доказателствени средства: 1. разпитите на свидетелите: св. Т.
Белчева (л. 126 гръб от СФ и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. 281,
ал. 1, т. 1 НПК в съответните части л. 127 от СФ); К.Ч. ( прочетени по чл. 281,
ал. 5, вр. чл. 281, ал. 1, т. 4 и т. 5 НПК л. 139 гръб СФ); Д.М. (л. 139 гръб
прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. чл. 281, ал. 1, т. 4 и т. 5 НПК); частично
от показанията на св. Ю.Ч. (л. 150 СФ и прочетени по реда на чл. 281 от НПК); частично обяснения на подсъдимия И.С.; 2.
Протокол за оглед на местопроизшествие (л. 18-22 ДП); 3. Писмени доказателства:
разписка л. 36 ДП; разписка л. 154 ДП; разписка л. 83 СФ; справка за курс на
валута л. 45, л. 46 ДП; договор за паричен заем 30.05.2018г. л. 48 ДП; договор
за паричен заем 30.05.2018г. л. 50 ДП; договор за паричен заем 11.05.2018г. л.
52 ДП; справка за съдимост (л. 149 СФ).
Съдът
намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и по
отделно, категорично установяват описаната фактическа обстановка в нейната
пълнота, поради което въз основа на тях изгради своите фактически изводи.
Съдът
прие фактическата обстановка въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, но основно обвинението се базира и се
доказва от обясненията на подсъдимия и неговото съдействие в хода на
досъдебното производство, както и в хода на съдебното следствие. Обясненията на
подсъдимия са средство на защита, но и важно доказателствено средство. В случая
подсъдимият е оказал пълно съдействие на органите на досъдебното производство
като е разяснил механизма на деянието като го разяснява и в хода на съдебното
следствие. Неговите обяснения се подкрепят от прочетените по реда на чл. 281,
ал. 5 вр. чл. 281, ал. 1, т. 4 и т. 5 НПК показания на св. М., които съдът
кредитира, както и от показанията на св. Б. и св. Ю.Ч..
Следва
да се посочи, че съдът констатира противоречие между обясненията на подсъдимия С.
и св. Ю.Ч. относно размера на отнетата сума. От една страна съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия, че не е взел долари, тъй като в тази част неговите
обяснения противоречат на показанията на св. Б., прочетени по реда на чл. 281,
ал. 4 вр. 281, ал. 1, т. 1 НПК, както и на показанията на св. М., прочетени по
реда на чл. 281, ал. 5 вр. чл. 281, ал. 1, т. 4 и т. 5 НПК. Св. М. посочва, че
той й показвал пари и тя е видяла, че някой „път парите бяха долари, някой път
наши пари, а друг път евро, но не мога да кажа кой път по колко пари ми е
показвал”. Св. Б. посочва, че „мъжът обменяше различни суми пари от различни
валути и в различни купюри на банкнотите, включително евро и долари”. Съдът
дава вяра на показанията на св. М. и св. Б., както и на св. Ч., че подсъдимият
е отнел долари, след което ги е обменил срещу левовата им равностойност. Св. Ч.
от своя страна със сигурност посочва, че са липсвали 1000 долара, поради което
съдът прие, че подсъдимият е отнел 1000 долара, които е обменил при свид. Б.,
която посетил заедно със св. М. в
обменно бюро на ТД „****” ЕООД находящо се в гр.С.. Подс. С. бил обслужен от
валутен касиер - свид. Т.Б., като обменил взетите от него 1000 щ. долара и му
предала сумата от 1662 лева съгласно курса на долара. Съдът обаче не кредитира
показанията на св. Ч., че му била отнета сума в различни валути над общата сума
от 6300 лева, тъй като в тази насока по делото липсват доказателства.
Показанията на св. Ч. и обясненията на подсъдимия С. съвпадат по отношение на
общия размер на отнетата сума в различна валута до 6300 лева. По делото липсват
доказателства да е била отнета сумата над 6300 лева до 6962 лева.
Съдът
констатира противоречие в показанията на св. Ч. и обясненията на подсъдимия С. относно начина, по който е
било въздействано върху сейфа, в който е била поставена валутата. Според св. Ч.
сейфът е бил отворен с ключ от апартамент А-3 от комплекс В.П., а според
обясненията на подсъдимия същият е използвал ключ от мотор. Съдебният състав
намира, че и в двата случая използваният ключ не е бил този, предвиден за
отваряне на сейфа, а е бил използван заместващ ключ, който не е бил установен
от разследващите органи и не е установен и в хода на съдебното следствие.
Налице е обаче съвпадение, че е налице заместващ, подбран ключ, с който сейфът
е бил отключен, за да бъде отнета сумата.
Следва
да се посочи, че съдът не кредитира извършеното разпознаване на лица от св. Б.
л. 24-25 ДП, тъй като в хода на съдебното следствие свидетелката посочи, че
преди да разпознае лицата зад стъкло са й били представени снимки именно на
разпознаваните лица, по които тя ги е разпознала, а едва след това е извършено
и разпознаването, обективирано в протокола. След като свидетелката е видяла
снимките същата е могла да опише признаците, по които е разпознала св. М. и
подсъдимия С., поради което за съдебния състав процесуално-следственото
действие е опорочено и резултатът от извършеното разпознаване не следва да се
кредитира. Въпреки това обаче според съда не е налице съмнение, че именно подсъдимият
и св. М. са се явили пред св. Б. за да обменят валута. Този извод се прави от
обясненията на подсъдимия, така и от прочетените показания на св. М., така и от
показанията на св. Б..
В
останалите части съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни и
безпристрастни и им се довери.
От правна страна :
При така установената
фактическа обстановка съдът счете, че подсъдимият И.С.С. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195 ал.1, т.4,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
За съставомерността
на деянието следва да се установят признаците от обективната и субективната му
страна. От обективна страна предмет на престъплението кражба може да бъде
движима вещ, която има определена парична, художествена, историческа и друга
стойност като изпълнителното деяние се изразява в отнемане, което означава
прекъсване на фактическата власт на владелеца и установяване от дееца на своя
фактическа власт върху движимата вещ. От субективна страна престъплението се
извършва с форма на вина пряк умисъл като е налице особена цел – намерение да
се присвои (т.е. да извърши фактическо или юридическо разпореждане).
От обективна страна
се установи, че подсъдимият е отнел чужди вещи валута в различни купюри на обща
стойност 6300 лева като следва да се посочи, че обвинението не е доказано
подсъдимият да е отнел сумата над 6300 лева до 6962 лева, поради което го
оправда за тази сума. Касае се за прекъсване на фактическата власт на
досегашния владелец и установяване от подсъдимия на собствена фактическа власт
върху вещите. Подсъдимият е отнел вещите като се е разпоредил с тях – обменил е
валутата, след което е похарчил сумата за нужди на семейството. Ето защо са налице признаците от състава на
престъплението кражба.
В случая е налице и
квалифициращ признак по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК, тъй като вещите са били отнети
от сейф чрез използване на техническо средство подбран ключ, с който е бил
отключен сейфа и са били отнети паричните суми.
Извършеното от него
деяние представлява престъпление по смисъла на чл.26 от НК, тъй като деянията
осъществяват състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
От субективна страна
подсъдимият е съзнавал, че отнема чужди движими вещи от владението на другиго
без негово съгласие, съзнава, че отнемането става чрез използването
на подбран ключ, като предприема това именно с намерение да присвои
вещите.
По вида и размера на
наказанието:
За престъплението, в
което подсъдимият беше признат за виновен законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода от една до десет години.
При определяне на вида и размера на наказанието съдът се
ръководи от принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието,
целите на наказанието - генералната и специалната превенция, визирани в чл.36 от НК. В случая направените от подсъдимия
самопризнания, изразеното от него критично отношение към извършеното, пълното
му самопризнание и съдействие на разследването, чистото му съдебно минало,
възстановяването на причинените вреди, мотивираха съда да намери, че са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства и че наказанието следва да се определи
в хипотезата на чл. **, ал. 1, т. 1 НК.
Съдът не установи
отегчаващи вината обстоятелства, но установи множество смекчаващи. Подсъдимият
изцяло е съдействал на органите на досъдебното производство като обвинението се
доказа основно от неговите обяснения. Именно благодарение на тях е установен
механизмът на деянието и е установен извършителя, а всички останали събрани
доказателства подкрепят неговите самопризнания. Подсъдимият работи и живее в
чужбина като именно с цел да приключи своевременно воденото срещу него съдебно
производство се върна в Република България, даде съгласие за прочитане на
показанията на свидетелите, които не се
явяват или не могат да бъдат намерени и съдейства за разглеждането и
приключването на делото в разумни срокове. На следващо място съдът отчита
критичното отношение на подсъдимия към извършеното деяние, това, че е
възстановил почти пълната стойност на вредите от престъплението, а именно до
приключване на съдебно следствие е върнал на пострадалия сумата в размер на
5000 лева, но сочи за липса на финансови средства, за да възстанови остатъка от
1300 лева. Нещо повече, размерът на липсващата сума се основава основно на
неговите самопризнания и сочи, че е налице невъзможност да възстанови сумата на
този етап, тъй като няма достатъчно средства.
Подсъдимият е бил
осъждан за деяние извършено 22.02.2011г. като му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от четири месеца, което изпълнение е отложено за срок от три
години като срокът е изтекъл на 02.06.2014г. и същият е реабилитиран на
основание чл. 86 НК, поради което и заради самия факт на осъждането много
години назад във времето не следва да търпи неблагоприятни правни последици.
Очевидно е, че е допуснал грешка като е извършил процесното деяние, но изразява
съжаление и доказателство за това е пълното съдействие на разследването и на
съдебното следствие и възстановяването на по-голямата част от отнетата сума.
Липсват данни за други негови противообществени прояви.
По делото липсва отегчаващо
отговорността обстоятелство, което да не е елемент от състава на престъплението
и поради това да може да се отчете като такова.
При тези данни съставът
на съда намери, че следва да определи наказанието при условията на чл. **, ал.
1, т. 1 от НК и да му наложи наказание в размер на шест месеца „лишаване от
свобода“.
Имайки предвид, че
подсъдимият е неосъждан, съдът намери, че за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на подсъдимия не се налага същият ефективно да
търпи наложеното му наказание, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението му за
срок от три години, считано от датата на влизане в сила на присъдата.
По разноските:
По ДП са налични
доказателства за сторени разноски в размер на 201,60 лева за експертиза, поради
което подсъдимият на основание чл.189, ал.3 от НПК беше осъден да ги заплати.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено
на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА МАВРОДИЕВА
В.О. Ж.М.