Решение по дело №130/2020 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

20.03.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийският районен

съд

състав

На

26.02.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Здравка Запрянова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Ивета Илиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

Административен характер наказателно

дело номер

130

по описа за

2020

година.

Обжалвано е Наказателно постановление № 4267/ 2019 от 07.01.2020г., издадено от началник отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска“ в ГД „Митническо разузнаване и разследване, ЦМУ, Агенция „Митници“ срещу И.Д.Т. *** с ЕГН **********, с което са наложени следните наказания: 1. административно наказание „глоба” в размер на 1000,00лв. и 2. отнемане в полза на държавата от И.Д.Т.- 41 литра етилов алкохол, за извършено нарушение на 14.02.2019г. на път I- 5, КПП- Чилик, общ.Кърджали на чл.126 ал.1 т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове.

Недоволен от така наложеното наказание останал жалбоподателят Т., който моли съда да отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно поради следните съображения: 1. Не бил извършил нарушението описано в акта и наказателното постановление, поради което нямало основание да носи административнонаказателна отговорност, тъй като представил надлежни документи за платени всички законови налози; 2.при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са нарушени процесуалните правила по ЗАНН. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, но се представлява от адвокат, който поддържа жалбата му. В ход по същество моли съда да отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно, с присъждането им на направените по делото разноски за адвокат. Настоява, че за установения алкохол са заплатени всички налози, поради което няма основание да му бъде ангажирана отговорността. .

Административно наказващият орган редовно призован, не се явява, но се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата като я счита за необоснована и неоснователна. В ход по същество моли съда да потвърди като правилно и законосъобразно наказателното постановление. Счита, че нарушението е доказано от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и правилно е ангажирана отговорността на И.Т.. Спазен е материалния закон  и не са допуснати съществени процесуални нарушения в административно- наказателното производство. Моли на основание чл.63 ал.5 от ЗАНН да се присъди в полза на Агенция“Митници“ възнаграждение за юрисконсулт в размер определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено  следното от фактическа страна: На 14.02.2019г. свидетелят Т.П. бил на работа като полицай в РУ- Кърджали и се намирал на КПП- Чилик. Този ден  около 7.00ч. спрял за проверка товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№ Х7941КА управляван от жалбоподателя И.Т., който пътувал сам. Проверени му били документите, както и товарния обсег, но по тях нямало нищо нередно. След това при отваряне на предна дясна врата свидетелят Т.П. видял пластмасови туби четири на брой, три от които с вместимост от по 10 литра и с безцветна течност, и 1 брой от 11 литра с жълтеникава течност, всички с мирис на алкохол. Всичко това видели и свидетелите Г.П. и Д.Т.,***, които по това време били на работа и се намирали на КПП- Чилик, където обикаляли района. При разговор с водача Т., той признал, че съдържанието в тубите е ракия. След това бил съпроводен до сградата на Районното управление в гр.Кърджали, където с Протокол за извършена проверка на лични вещи, превозни средства, кораби, въздухоплавателни средства, контейнери и на вещи превозвани в тях били иззети четирите туби с алкохол и 1 брой черен чувал пълен със ситно нарязан тютюн. Същият ден било образувано досъдебно производство за престъпление по чл.234 ал.1 от НК. По него била назначена съдебно химическа експертиза, която с Протокол № 105/ 20.03.2019г. заключава, че течността иззета на 14.02.2019г. от жалбоподателя Т. представлява спирт и не съдържа метилов алкохол, поради което е годна за консумация, както и алкохолният му градус е съответно в три от бутилките 41 градуса и четвъртата- 45 градуса. На 18.06.2019г. Районна прокуратура- Кърджали е прекратила наказателното производство като е изпратила преписката на Агенция „Митници“ по компетентност за реализиране на административнонаказателно производство. По този повод жалбоподателят И.Т. бил поканен да се яви за снемане на обяснения и връчване на акт за установяване на административно нарушение, която покана се е върнала от куриерската служба като непотърсена. Въпреки това на 23.09.2019г. свидетелят К.Д. в отсъствието на нарушителя и на база на събраните писмени доказателства съставил акт за установяване на административно нарушение срещу И.Д.Т. по чл.126 ал.1 т.1 от ЗАДС извършено на 14.02.2019г. на път I-5 на КПП- Чилик, общ.Кърджали. Този акт бил изпратен за връчване чрез началника на РУ- Хасково, поради което на датата 04.10.2019г. на жалбоподателя Т. бил предявен съставения акта, в който той вписал, че няма възражения, но представя два броя акцизни данъчни документа ведно с два броя декларации и фискални бонове относно алкохола. Въз основа на този акт на 07.01.2020г. било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Видно от справка по АУАН № 2658/ 23.09.2019г. стойността на дължимия акциз за 41 литра етилов алкохол възлиза на 190.04лв.

Съдът кредитира представените по делото два броя Акцизен данъчен документ, въпреки че те не носят задължителните реквизити на данъчен документ съгласно чл.84 ал.6 от ЗАДС и имат вписано алкохолно съдържание различно от описаното в изготвената експертиза, тъй като същите доказват изварена ракия и платен акциз през 2017г. и 2018г. Освен това те не противоречат на другите събраните по делото доказателства. Тежестта да докаже, че акцизната стока, за която са били издадени тези данъчни документи не са относими към процесния етилов алкохол, лежи върху наказващия орган, което ще бъде коментирано по- долу.

Тази фактология настоящата инстанция установи на база свидетелските показания на К.Д., Г.П., Д.Т. и Т.П., както и от писмените такива- Протокол за извършена проверка на лични вещи, превозни средства, кораби, въздухоплавателни средства, контейнери и на вещи превозвани в тях от 14.02.2019г., Приемо- предавателен протокол от 14.02.2019г., Протокол за оглед на веществени доказателства от 28.02.2019г. ведно с фотоалбум, Протокол за извършена експертиза № 105/ 20.03.2019г., Справка по АУАН № 2658/ 23.09.2019г., Акцизен данъчен документ от 11.07.2018г. ведно със Справка- декларация от 11.07.2018г. и касов бон, Акцизен данъчен документ от 19.08.2017г. ведно със Справка- декларация и касов бон.

От правна страна съдът установи следното: Жалбата приема за процесуално допустима и като такава подлежи на разглеждане, тъй като същата е постъпила на 21.01.2020г. при наказващия орган, а обжалваното наказателно постановление е връчено на 14.01.2020г. видно от известие за доставяне.

Не бяха констатирани в административнонаказателното производство да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават целия процес. Освен това издаденото наказателно постановление съдържа всички изискуеми реквизити по ЗАНН.

Безспорно се установи, че жалбоподателят И.Т. е държал в управлявания от него товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№ Х7941КА, който бил спрян за проверка на КПП- Чилик, общ.Кърджали 41 литра етилов алкохол, който съгласно чл.2 т.1 от ЗАДС е акцизна стока. От събраните по делото доказателства е видно, че И.Т. е представил два документа, представляващи данъчни такива- Акцизен данъчен документ, които са изискуемите съгласно действащата разпоредба- чл.84 ал.2 вр.ал.1 т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове, за удостоверяване на заплащане на акциз. Съдът приема, че тези документи са относими към намереното количество етилов алкохол, тъй като наказващият орган, върху когото лежи тежестта да докаже обратното, не го стори. Това е така, защото разликата в алкохолното съдържание между експертизата и акцизните данъчни документи не може да се вмени във вина на жалбоподателя Т., тъй като не той ги съставя, а и няма как той да осъществява контрол над лицето, което е задължено да прави това, а именно лицензиран складодържател или лице регистрирано по ЗАДС. Това несъответствие в алкохолното съдържание води до съмнения, които обаче не водят до несъмнен извод за извършено нарушение, а напротив то следва да се тълкува в полза на нарушителя. Прочее поради това съдът приема, че са налице доказателства, които доказват, че жалбоподателят И.Т. притежава данъчен документ за установеното количество ракия, което е държал на датата 14.02.2019г. Вярно е, че съгласно приложената по делото Справка по АУАН № 2658/ 23.09.2019г. издадено от Митница Свиленград дължимия акциз е в размер по- висок от наличните доказателства за платен такъв, но това отново не може да се вмени във вина на жалбоподателя, който е платил толкова колкото му е било поискано. Поради изложеното съдът приема, че констатираното деяние не осъществява признаците от обективна страна на нормата на чл.126 ал.1 т.1 от ЗАДС, а именно да са държани акцизни стоки без документ удостоверяващ плащането на акциза, тъй като такива са били налице видно от представените два броя Акцизен данъчен документ. Деянието не е осъществено и от субективна страна, тъй като недопустимо е да се вменява във вина на добросъвестно лице в случая жалбоподателя противоправното поведение на отговорното лице относно попълване на документа доказващ плащане на акциза, което води до плащане на по- нисък размер. Настоящата инстанция намира, че неправилно констатираното деяние е било подведено под санкционна норма на чл.126 ал.1 т.1 от ЗАДС, тъй като административнонаказващият орган не доказа по безспорен и категоричен начин извършеното да е нарушение на посочената правна норма. С оглед на това обжалваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло, както досежно наложеното административно наказание, така и спрямо кумулативното наказание „отнемане в полза на държавата” на етилов алкохол от 41 литра, поради недоказаност от наказващия орган по безспорен и категоричен начин на твърдяното административно нарушение по чл.126 ал.1 т.1 от ЗАДС.

Предвид изход на делото и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва юридическото лице, в чиято структура се намира административнонаказващият орган да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски за адвокат в размер на 200лв. Ето защо, Съдът

Р Е Ш И:

 

   ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 4267/ 2019 от 07.01.2020г., издадено от началник отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска“ в ГД „Митническо разузнаване и разследване, ЦМУ, Агенция „Митници“ срещу И.Д.Т. *** с ЕГН **********, с което са наложени следните наказания: 1. административно наказание „глоба” в размер на 1000,00лв. и 2. отнемане в полза на държавата от И.Д.Т.- 41 литра етилов алкохол, за извършено нарушение на 14.02.2019г. на път I- 5, КПП- Чилик, общ.Кърджали на чл.126 ал.1 т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Агенция „Митница“- София да заплати на И.Д.Т. *** с ЕГН ********** сумата от 200лв. представляващи разноски за адвокат в съдебното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.   

 

                                                                                         

                                                                           Районен съдия: