Решение по дело №86/2019 на Районен съд - Котел

Номер на акта: 80
Дата: 13 ноември 2019 г. (в сила от 11 декември 2019 г.)
Съдия: Иван Стоянов Ченков
Дело: 20192210100086
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 80,

13.11. 2019 г. , град  КОТЕЛ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН  СЪД  КОТЕЛ, граждански  състав, на 31.10.2019 Г., в публично съдебно заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЧЕНКОВ

 

Секретар Савка Панова, прокурор: ………..като разгледа докладваното от Председателя Иван Ченков гражданско дело № 86 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Предявеният иск е по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Ищец е „Теленор България“ ЕАД, а ответник – И.А.И.. Твърди се, че в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 281/19.09.2018г. по ЧГД № 466/2018г. на РС Котел за сумата 480.88 лева, представляващи незаплатено задължение по договор за мобилни услуги №  61102129 от 27.08.2014 г., договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от 11.12.2015 г., допълнително споразумение № ********* към договор от 15.12.2015 г. и договор за мобилни услуги № ********* от 16.05.2016 г. и законна лихва от 19.09.2018 г. както и сумата 385.00 лева разноски по ч. гр. д. № 466/2018 г. на РС Котел.

Твърди се, че между ищеца и ответника били сключени договори за предоставяне на услуги, а именно:

1.По договор за мобилни услуги № ********* от 27.08.2014 г., (с приложена Декларация за съгласие за подписване на документ/и от непълнолетно лице) на клиента били предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилен телефонен апарат Alcatel One Touch Pop C7;

2. По договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 11.12.2015 г., с приложено Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на Telenor на клиента били предоставени мобилен телефонен номер **********, който бил ползван до този момент от ответника в мрежата на друг мобилен оператор и мобилен телефонен апарат НТС Desire 820 Dark Grey, като предоставянето на устройството било уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 482,77 лв. с вкл. ДДС. За ползването ú лизингополучателят се задължавал да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 20,99 лв. с вкл. ДДС всяка, като било предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера;

3. По допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 15.12.2015 г., за мобилен номер ********** влизал в сила нов абонаментен план;

4. По договор за мобилни услуги № ********* от 16.05.2016 г. , на клиента бил предоставен мобилен телефонен номер **********.

Ответникът не изпълнил свои парични задължения, начислени му в 5 бр. фактури, издадени в периода м. май 2016 г. - м. септември 2016 г., като във всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от горепосочените договори, сключени между него и клиента.

Моли съда да признае за установено по отношение на ответницата наличието на вземането по предхождащото настоящото производство  ч. гр. д. № 466/2018 г. на съда и се претендират разноските в двете производства.

Съдът е назначил на ответницата по реда на чл. 26, ал. 2 от ЗПП процесуален представител в лицето на адвокат В.М. ***, който е депозирал отговор в срока по чл. 131 от ГПК, в който счита иска за вероятно основателен, визирайки приложения препис от запис на заповед с който на 11.12.2015 г. ответницата се задължила да заплати на ищеца сумата 482.77 лева, с което тя реално признавала задължението си.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовани, не изпращат представител, съдът е докладвал изпратеното становище, в което заявяват, че поддържат претенцията си така, както е предявена, а процесуалният представител на ответницата поддържа становището си от отговора.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от към фактическа страна:

Действително, видно от приложените по делото писмени доказателства, между ищцовото дружество и ответницата били сключени общо четири договора за предоставяне на услуги, по които ответницата безспорно се е задължила парично, а именно

1.По договор за мобилни услуги № ********* от 27.08.2014 г., (с приложена Декларация за съгласие за подписване на документ/и от непълнолетно лице) на клиента били предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилен телефонен апарат Alcatel One Touch Pop C7;

2. По договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 11.12.2015 г., с приложено Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на Telenor на клиента били предоставени мобилен телефонен номер **********, който бил ползван до този момент от ответника в мрежата на друг мобилен оператор и мобилен телефонен апарат НТС Desire 820 Dark Grey, като предоставянето на устройството било уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 482,77 лв. с вкл. ДДС. За ползването ú лизингополучателят се задължавал да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 20.99 лв. с вкл. ДДС всяка, като било предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера;

3. По допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 15.12.2015 г., за мобилен номер ********** влизал в сила нов абонаментен план;

4. По договор за мобилни услуги № ********* от 16.05.2016 г. , на клиента бил предоставен мобилен телефонен номер **********.

Ответникът не изпълнил свои парични задължения, начислени му в 5 бр. фактури, издадени в периода м. май 2016 г. - м. септември 2016 г., като във всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от горепосочените договори, сключени между него и клиента. Към периода на издаване на процесиите фактури спрямо ползваните от ответницата И. мобилни номера и мобилни устройства на лизинг се прилагали и следните условия:

-  за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 27.08.2014 г., изм. с Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 15.12.2015 г.;

-  за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги №********* от 11.12.2015 г.;

-  за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 16.05.2016 г.;

-  за мобилно устройство НТС Desire 820 Dark Grey - условията, договорени в Договор за лизинг от 11.12.2015 г.

За задълженията на ответника били начислени следните фактури за вземанията по

договорите, а именно:

Фактура № **********/18.05.2016 г. - издадена за отчетния период 18.04.2016 –

17.05.2016 г. и включваща следните задължения на клиента за посочения период: За мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 16,66 лв., такса за спиране на номер 0,50 лв., такса за услугата временно възстановяване на изходящия трафик 1,24 лв., които са в краен размер на 18,40 лв. без вкл. ДДС - 22,08 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство НТС Desire 820 Dark Grey в размер на 20,99 лв. с вкл. ДДС. За мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 6,20 лв. без вкл. ДДС, която е в краен размер на 7,44 лв. с вкл. ДДС. За мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 16,66 лв., такса за спиране на номер 0,50 лв., такса за услугата временно възстановяване на изходящия трафик 1,24 лв., които са в краен размер на 18,40 лв. без вкл. ДДС - 22,08 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 72,59 лв., като, след приспадане на надвнесено плащане за задължение от предходен отчечен период 0,87 лв., претендираната сума по фактурата възлиза на 71.72 лв.

Фактура № **********/18.06.2016 г. -  издадена за отчетния период 18.05.2016 - 17.06.2016 г., включваща следните задължения на клиента за посочения период: За мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 16,66 лв., както и ползвани услуги 0,02 лв. (разговори към „Грижа за клиента"), -  в краен размер на 16,68 лв. без вкл. ДДС - 20,02 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство НТС Desire 820 Dark Grey в размер на 20,99 лв. с вкл. ДДС. За мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 5,82 лв. без вкл. ДДС, в краен размер на 6,98 лв. с вкл. ДДС. За мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 16,66 лв. без вкл. ДДС, която е в краен размер на 19,99 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 67,98 лв.

Фактура № **********/18.07.2016 г. е издадена за отчетния период 18.06.2016 -17.07.2016 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: За мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса (-5,55) лв. без вкл. ДДС, която е в краен размер на (-6,66) лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство НТС Desire 820 Dark Grey в размер на 20,99 лв. с вкл. ДДС. За мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса (-1,94) лв., която е в краен размер на (-2,33) лв. с вкл. ДДС; За мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса (-5,55) лв. без вкл. ДДС, която е в краен размер на (-6,66) лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 5,34 лв.

Фактура № **********/18.08.2016 г. е издадена за отчетния период 18.07.2016 -17.08.2016 г. Към сметката за мобилен номер ********** във фактурата е начислена лизингова вноска за мобилно устройство НТС Desire 820 Dark Grey в размер на 20,99 лв. с вкл. ДДС. Във фактурата се включва и задължение за неустойка за предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, при условията на който е ползван номер ********** в размер на 60,51 лв. в съответствие с договореното между страните. Следва да се има предвид, че сумата от 60,51 лв., представляваща задължение за неустойка за предсрочното прекратяване на договора, не е била предмест на частното гражданско дело и не се претендира в настоящото производство. Предвид това общата сума, начислена във фактурата, е 81,50 лв., а претендираната сума по фактурата е 20,99 лв.

След предсрочното прекратяване на договорите между „Теленор България" ЕАД и И.А.И. по нейна вина поради изпадането ú в забава, на потребителя е издадена фактура № **********/18.09.2016 г., която включва задължение за заплащане на неустойки за предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги чрез процесните номера 09884546768, **********,  в общ размер на 580,79 лв., в съответствие с договореното между страните, както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство НТС Desire 820 Dark Grey в общ размер на 314,85 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на петнадесет неначислени лизингови вноски. Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски, уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, е предпоставка за упражняването на това право по неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги, предвид, че сумата от 580.79 лв., представляваща задължение за неустойки за предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, не е била предмет на частното гражданско дело и не се претендира в настоящото производство. Предвид това общата сума, начислена във фактурата, е 895,64 лв., а претендираната сума по фактурата е 314,85 лв.

Изискуемостта на вземанията на „Теленор България" ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването ú.

Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Теленор България" ЕАД е депозирано заявление по чл. 410 от ГПК пред настоящия съд, въз основа на което е образуваното частно гражданско дело № 466/2018 г. и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

С оглед на тези обстоятелства, съдът направи изводът, че наличието на процесното парично задължение по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 466/2018 т. е безспорно установено по отношение на ответницата, както следва:

1.   480,88 лв., представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура №
**********/18.05.2016 г., фактура № **********/18.06.2016 г., фактура №
**********/18.07.2016 г., фактура № **********/18.08.2016 г. и фактура №
**********/18.09.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането;

На основание чл. 78 от ГПК, съдът следва да постанови осъдителен диспозитив по отношение на ответника,  който следва да заплати на „Теленор България" ЕАД направените  разноски по заповедното производство в общ размер на 385 лв., от които 25 лв. внесена държавна такса и 360 лв. изцяло изплатено адвокатско възнаграждение, както и всички, направени от ищеца, разноски в настоящото производство, в т.ч. внесената държавна такса в размер на 25 лв. и изцяло изплатения адвокатски хонорар в размер на 360 лв. по Наредба № 1/ 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ръководен от гореизложените съображения, съдът 

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА за установено по иска с правно основание чл. 124, ал. 1, във вр. с чл. 422, във вр. с чл.  от 415, ал. 1, т.2 ГПК, предявен от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище град София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, че ответникът И.А.И., ЕГН **********,***, дължи на ищеца присъдената му по заповед за изпълнение на парично задължение № 281/19.09.2018 г. по частно гражданско дело № 466/2018 г. на РС Котел сумата 480,88 лв. (четиристотин и осемдесет лева и осемдесет и осем стотинки),  представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № **********/18.05.2016 г., фактура № **********/18.06.2016 г., фактура № **********/18.07.2016 г., фактура № **********/18.08.2016 г. и фактура №
**********/18.09.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК  И. А. И. , с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с посочени данни, направените от ищеца разноски по заповедното производство в общ размер на 385 лв. (триста осемдесет и пет лева), от които 25 лв. внесена държавна такса и 360 лв. изцяло изплатено адвокатско възнаграждение, както и направените в настоящото производство разноски в общ размер на 385 (триста осемдесет и пет) лева, от които внесената държавна такса в размер на 25 лв. и адвокатски хонорар в размер на 360 лв. определен съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: