РЕШЕНИЕ
№ 1157
гр. Перник, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20231720102421 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Х. С. С. чрез Р. В. З. – майка и законен
представител, срещу С. Х. С. – баща на детето, малолетно към момента на депозиране на
исковата молба.
Ищецът твърди, че с влязло в сила решение по гр.д. № 5564/2013 г. на ПРС
ответникът бил осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 80 лева, считано
от 01.11.2013 г. Изложени са подробни съображения, че от присъждането на издръжката е
изминал значителен период, през които социално-икономическите условия са се изменили и
потребностите на детето са нараснали. При изложените твърдения се иска определената
издръжка да бъде увеличена на 220,00 лева месечно, платими до 10-то число на текущия
месец, считано от депозиране на исковата молба на 02.06.2023 г., до настъпване на
съответни обстоятелства, водещи до изменението и прекратяването й, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане. Претендират се
разноски.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК чрез назначения особен представител изразява становище за допустимост на исковата
молба. Не оспорва същата по основание, а единствено по размер – счита, че определената
издръжка следва да е в минимален размер от 195,00 лева.
В съдебно заседание ответникът се явява лично, както и чрез особения
представител, когото упълномощава устно за процесуално представителство в о.с.з.
Оспорва молбата, като моли издръжката да остане в първоначално определения размер от
80 лв. Заявява, че не желае да заплаща издръжка чрез майката, но е в готовност да даде пари
на детето, когато са му необходими такива, както е правил многократно и досега.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл. 59, ал. 9,
1
вр. чл. 150 СК.
Родителят има право и е задължен да полага грижи за нормалното физическо,
психическо и нравствено развитие на ненавършилото пълнолетие свое дете. Но
законодателят ограничава обема на правното задължение за издръжка на родителя. Чл. 142,
ал. 1 СК установява два критерия, съобразно които се определя размерът на дължимата
издръжка – 1) нуждите на детето и 2) възможността на родителя да я предоставя, като той не
може да се освободи от изпълнението на това правно задължение независимо от доходите,
имуществото, здравословното състояние и работоспособност, в случай че право на издръжка
имат ненавършили пълнолетие деца. Според задължителна съдебна практика на ВКС
нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените
условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите
обстоятелства, кои-то са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата,
които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и
квалификация.
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в
ППВС № 5/1970 г., за да се уважи искът за изменение на присъдената издръжка, е
необходимо трайно съществено изменение на нуждите на издържаните или трайна
съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
Между страните не се спори, а от представените по делото доказателства
безпротиворечиво се установява, че ответникът е баща на детето, като същият попада в
кръга лица, които съгласно закона са задължени да предоставят издръжка.
Видно от протокола от приложеното гр.д. № 5564/2013 г., на 04.11.2013 г. е одобрена
постигната между родителите спогодба, по силата на която С. С. се е задължил да заплаща
ежемесечна издръжка на Х. С. в размер на 80 лв. При сключването на съдебната спогодба
от 04.11.2013 г., минималната работна заплата за страната се определя в размер на 310 лв.
според ПМС № 250/11.10.2012 г. Доколкото чл. 142 ал. 2 от СК предвижда, че минималният
размер на издръжката е 1/4 от МРЗ, то минималният размер на издръжката, считано от
01.01.2013 г. е 77,50 лв. Към момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата
инстанция размерът на МРЗ възлиза на 780 лв., съгласно ПМС № 497/29.12.2022 г. и в този
смисъл относимият минимален размер на издръжката, определен по правилото на чл. 142,
ал. 2 СК възлиза на 195 лева. Същевременно в изключително кратък срок след приключване
на съдебното дирене – към 01.01.2024 г. размерът на МРЗ ще възлиза на 933 лв., съгласно
ПМС № 193/12.10.2023 г., като по този начин минималният размер на издръжката в кратък
период – след два месеца ще възлиза на 233,25 лева.
Към приключване на устните състезания пред настоящата инстанция е изминал
период от десет години от сключване на спогодбата, през който е ноторно, че социално-
икономическата обстановка в страната се е променила. Несъмнено нуждите на детето също
са се променили, предвид обективното увеличаване на неговата възраст.
Съгласно данните на социалния доклад потребностите на детето са обусловени от
неговата възраст – необходимост то закупуване на учебни пособия, често закупуване на
дрехи и обувки съобразно сезона. Няма данни детето да има по-специфични потребности,
включително и в здравословен аспект, като е посочено, че детето е във видимо добро
здравословно състояние. Влошените лични взаимоотношения между родителите обаче,
неминуемо се отразяват негативно върху ежедневието на детето и неговия начин на живот.
Ангажираните по делото писмени и гласни доказателства – вкл. разпита на свид.
Д.Д., за извършени разходи от майката за дрехи, пособия, материали, учебници,
кореспондират на отразеното в социалния доклад за обичайните нужди на детето,
продиктувани от неговата възраст, като в този смисъл съдът ги цени в контекста на
останалия доказателствен материал.
Същевременно съгласно данните на социалния доклад, влошените междуличностни
отношения на родителите рефлектират върху емоционалното и поведенческо
функциониране на детето. Съгласно дефиницията на Световната Здравна организация,
„здраве“ е състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто
отсъствие на болест. В този смисъл, психичното здраве не може да се определя просто като
отсъствие на психична болест, а като психологично благополучие (т.е. чувство, усещане за
2
благополучие) и/или адекватна приспособимост, съобразена с обществено приетите
стандарти на човешки отношения. Психичното здраве има мултифакторна генеза – за него
участват биологични, психологически, образователни, възпитателни, социални,
икономически и културни фактори.
От ангажираните доказателства се изясняват конкретни физически потребности на
детето, които не надхвърлят обичайните, свързани с храна, облекло, развлечения и
образователни нужди. Същевременно налице са данни и за специфични потребности на
детето, свързани с необходимостта от подкрепа, като съгласно данните на ДСП родителите
нееднократно са били насочвани към необходимостта от използване на психологическа
подкрепа.
Съдът формира преценката си и при съобразяване на обективни икономически
показатели, динамичната икономическа обстановка и промяна в пазарите, нарастването на
цените на основни стоки и услуги, размера на минималната работна за страната /780 лв./,
очакваният размер на МРЗ, считано от 01.01.2024 г. – 933 лв., както и общия разход на
непълнолетен член от домакинство за тримесечие, съгласно достъпните към момента данни
на НСИ /около 720 лв., след приспадане на разходи за алкохол, цигари, данъчни,
осигурителни вноски, заеми и др./, възрастта на детето, нуждите от подходящо облекло,
храна, образователни потребности, занимания, хигиенни принадлежности. При съобразяване
на посочените обстоятелства, наред с конкретните данни за образователните нужди на
детето, включително и предвид психическото състояние на детето, при условията на чл. 162
ГПК съдът счита, че този минимален доход на детето, който да му позволи да задоволява
неговите основни потребности, е в размер на сумата от 750 лв. месечно.
Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на
родителя, при когото се отглежда детето. Тези принципи са установени и с разпоредбите на
чл. 142 СК и чл. 143, ал. 1 и 2 СК. Усилията, които полага родителят във връзка с
оглеждането на детето, се вземат предвид при определяне размерът на издръжката, която
този родител дължи – т. 7 на Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС.
От данните по социалния доклад се установява, че жилищните условия и среда на
детето са обезпечени от майката, която полага грижи за него, съгласно определения режим
на отглеждане и задоволява физическите му потребности на много добро ниво.
Съгласно социалния доклад, бащата работи в областта на строителството като
реализира осигурителен доход в размер на около 1000 лв., съгласно справката от ТД на
НАП. В изявленията пред настоящия състав ответникът заявява, че не желае да заплаща
издръжка чрез майката, но е в готовност да даде пари лично на детето, когато са му
необходими такива, както е правил и досега „в различни валути“. Ответникът е в
трудоспособна възраст, признава, че работи в областта на строителството, същевременно,
налице са данни за системна злоупотреба с алкохол, към която ответникът не проявява
критичност – изводими от подробните данни в този смисъл от социалния доклад, както и
при явяването на ответника в о.с.з. Няма данни и доказателства ответникът да има месечни
разходи, свързани с квартира, нито да има алиментни задължения към други лица.
С оглед на факта, че съгласно определения към настоящия момент режим на лични
отношения майката е поела ежедневните грижи за отглеждането на детето, при определена
месечно издръжка на детето в размер на 750 лв., съобразен с неговите конкретни нужди, тя
трябва да поеме 400 лв. от необходимата издръжка, голяма част от която майката предоставя
в натура. Останалата част от дължимата месечна издръжка в размер на 350 лв. трябва да
бъде поета от бащата. Доколкото ищецът е поискал присъждане на издръжка в размер на
220 лв. и с оглед диспозитивното начало в процеса, съдът определя издръжка в размер на
220 лв., платима ежемесечно от бащата.
Следователно, искът е основателен и следва да бъде уважен в цялост. Навършването
на непълнолетие от детето след депозиране на исковата молба и към момента на
постановяване на настоящото решение следва да бъде съобразено в диспозитива на
решението.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на процесуалния представител на ищеца,
3
осъществявал безплатна адвокатска защита в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т.2 ЗАдв /видно от
ДПЗ на л. 5/, следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 500 лв., съгласно чл. 7,
ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/2004 г.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати държавна такса в производството – в размер на 316,80 лв., съгласно чл.
69, ал. 1, т. 7 ГПК, както и възнаграждението за назначения му служебен адвокат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на осн. чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на издръжката, определен по
силата на постигната и одобрена съдебна спогодба от 04.11.2013 г. по гр.д. № 5564/2013 г.
на Районен съд Перник от 80,00 лева на 220,00 лева, като:
ОСЪЖДА на осн. чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК С. Х. С., ЕГН ********** да заплаща
на детето Х. С. С., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка и
законен представител Р. В. З., месечна издръжка в размер на 220,00 лева, считано от
02.06.2023 г. – депозиране на исковата молба, с падеж 10-то число на месеца, за който се
отнася, до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от деня на забавата до
окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА С. Х. С., ЕГН ********** да заплати на адв. Д. С. М., л. № ********* в
Регистъра на Българската адвокатура, на осн. чл. 78, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от
500,00 лева, представляваща възнаграждение за безплатна адвокатска защита, оказана на
ищеца по гр.д. № 2421/2023 г. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, съгласно ДПЗ №
36781/29.05.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК С. Х. С., ЕГН
********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Перник държавна такса в размер на 316,80 лева, сумата от 250,00 лева – възнаграждение за
назначения процесуален представител, платено от бюджета на съда, както и 5,00 лева, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4