Определение по дело №179/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 560
Дата: 12 февруари 2019 г.
Съдия: Даниела Илиева Писарова
Дело: 20193101000179
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./………...2019г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и деветнадесета година,  в състав:

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА 

ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.д.№179/2019г., по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на МОН ВИЛ ЕООД, ЕИК *********, Варна, представлявано от Д Н, чрез адв.М Ж от ВАК срещу решение №4243/25.10.2018г., постановено по ГД №1163/2018г. на 25 състав, с което съдът е приел за установено в отношенията между страните, че ответникът „Мон Вил“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ № 65, ет. 4, ап. 6, дължи на ищеца Д.Я.К., ЕГН **********,***, следните суми: сумата от 500 лева, представляваща неплатен месечен наем за месец октомври 2017г., дължим по Договор за наем от 01.10.2017г. и сумата от 1 500 лева, представляваща неустойка, начислена по чл.21, ал.4 и чл.20, ал.3 от договора, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10065/08.12.2017г., издадена по ч. гр. д. №18112/2017г. по описа на ВРС, 25 състав, като е отхвърлил иска за сумата от 500 лева, представляваща 30-дневно платено предизвестие за едностранно прекратяване на договора в размер на един месечен наем, дължима по чл. 24, ал. 4 от договора, на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 228 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, съответно разпределил разноските между страните.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяна на решението в частта, в която съдът е уважил предявения установителен иск по чл.422 ГПК като същия бъде отхвърлен. Твърди се, че при постановяване на крайния си акт съдът е тълкувал селективно фактическата обстановка по делото като са игнорирани съществени за спора доказателства. Излага, че съдът, кредитирайки свидетелските показания на водените от ищеца свидетели, е игнорирал обстоятелството, че по време на ползване на помещението от ответното дружество, и трето лице –Златка Петрова е имала ключ за същото. Съдът неправилно не е кредитирал показанията на св.Антонина Бакалова, майка на управителя на ответното ТД, но и счетоводител на същото като съобразно това е стигнал по погрешен извод за недоказаност разваляне на правоотношението по причина неизпълнение задължения на наемодателя. Поддържа се твърдение, че наемодателят не е осигурил възможност за безпрепятствено ползване на наетия магазин както и не е съдействал на наемателя за вярното и редовно счетоводно отчитане по договора за наем. Съдът не е коментирал разменената между страните електронна кореспонденция. Поради това съдът не е стигнал до вярната констатация за наличие на виновно неизпълнение на договора от наемодателя, съответно основание за разваляне на договорното правоотношение. Прави се довод, че при прилагане разпоредбата на чл.87 ЗЗД, законодателят не изисква друго освен качество „кредитор” на развалящия, т.е. не изисква изправността на развалящата страна. Сочи се, че договорът може да бъде развален от всяка от страните и при неизправност и на двете страни. /цит. се решение по т.дело №1970/2013г. на ВКС, Първо т.о./

В жалбата не се правят доказателствени искания. Не се твърдят допуснати от първата инстанция процесуални нарушения.

В срока по чл.263 ГПК не е постъпило становище на насрещната страна Д.Я.К., ЕГН **********,***.

При преценка редовността на ВЖ настоящият състав констатира, че същата е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител.

Съобразно правомощията на въззивната инстанция, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на МОН ВИЛ ЕООД, ЕИК *********, Варна, представлявано от Д Н, чрез адв.М Ж от ВАК срещу решение №4243/25.10.2018г., постановено по ГД №1163/2018г. на 25 състав, в частта, с която съдът е приел за установено в отношенията между страните, че ответникът „Мон Вил“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ № 65, ет. 4, ап. 6, дължи на ищеца Д.Я.К., ЕГН **********,***, следните суми: сумата от 500 лева, представляваща неплатен месечен наем за месец октомври 2017г., дължим по Договор за наем от 01.10.2017г. и сумата от 1 500 лева, представляваща неустойка, начислена по чл.21, ал.4 и чл.20, ал.3 от договора, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10065/08.12.2017г., издадена по ч. гр. д. №18112/2017г. по описа на ВРС, 25 състав.

НАСРОЧВА производството в съдебно заседание на 20.03.2019г. от 14.30 часа. ДА СЕ УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: