Р Е Ш Е Н И Е
№ /26.06. 2020 Година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
09.06. 2020 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: Стойка Иванова
Като
разгледа докладваното от съдията Караджова
Търг.д.
№ 295 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе съобрази:
Производството е
образувано по искова молба, подадена от „М.” ЕООД - гр. П., бул. ***, ЕИК ***,
представлявано от управителя Н.Н.С. против Н. със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. ***, Булстат ***, представлявана от Ж.З.
- Директор на Р., гр. С.З., ул. *** с цена на исковете: 41 195 лв., от които 32
600 лв. - главница и 8 595 лв. – лихва.
Ищецът твърди, че е лечебно
заведение за болнична помощ, което е регистрирано по Търговския закон и по
Закона за лечебните заведения с регистрационен № ********** от регистъра в M3 и
осъществява лечебна дейност съобразно Разрешение № МБ-335/10.04.2014г.,
издадено от министъра на здравеопазването.Между страните по делото бил сключен
договор № 241469 от 24.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични
пътеки със срок срокът на действие на НРД за МД за 2015г. Съгласно чл.59, ал.1
от ЗЗО, договорът бил сключен между директора на Р. град С.З., представляващ
ответника, и ищеца, чрез клона на дружеството, като изпълнител на медицинска
помощ.
Твърди се, че
ответникът, като възложител по договора, има задължение да заплаща извършената
и отчетена болнична медицинска помощ, според чл.3, ал.1, т.3 от договора,
съответно чл. 3, т. 2 от ДС № 241856/26.05.2016г. Договореният в чл. 35 от
договора, съответно чл. 45 от ДС № 241856/26.05.2016г. срок за плащане е до
30-то число на месеца, следващ отчетния.
Ответникът не бил
изпълнил изцяло задължението си да заплати извършената и отчетена болнична
медицинска помощ, оказана през м. октомври 2016г., м. декември 2016г. и м.
февруари 2017г., както следва:
-Същият не е
заплатил на ищеца сума в размер на 774 лв., представляваща дължимата сума по
Дебитно известие № 393/09.11.2016г. към Фактура № 389/08.11.2016г. за извършена
болнична помощ по клинични пътеки (КП) по процесния договор и спесификация към
нея за м. октомври 2016г.
- не е заплатил на
ищеца сума в размер на 20 168 лв., представляваща част от дължимата сума по
Дебитно известие № 416/10.01.2017г. към Фактура № 411/10.01.2017г. и Фактура №
415/10.01.2017г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки (КП) по
процесния договор и спесификация към нея за м. декември 2016г.
- не е заплатил на ищеца сума в размер на 11 658 лв.,
представляваща дължимата сума по Дебитно известие № 437/07.03.2017г. към
Фактура № 431/07.03.2017г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки (КП)
по процесния договор и спесификация към нея за м. февруари 2017г.
Ищецът
посочва, че общо дължимата сума за извършена дейност по клинични пътеки за
дейност м. октомври 2016г., м. декември 2016г. и м. февруари 2017г. е в размер
на 32 600 лв.
След
приключване на проверката за извършената от ищеца болнична дейност през м.
октомври 2016г., същият е издал Дебитно известие № 393/09.11.2016г. към Фактура
№ 389 от 08.11.2016г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки (КП) на
стойност 774 лв. и спесификация към нея, които е представил в Р.-С.З. с писмо
вх. № 29-02-1089 от 10.11.2016г. Сумата в размер на 774 лв. представлява общата
стойност на оказаната от ищеца болнична помощ по клинични пътеки за м. октомври
2016г., която надвишава утвърдената стойност на разходите за м. октомври 2016г.
по Приложение № 2 на Допълнително споразумение № 37 от 22.12.2016г. към
гореописания индивидуален договор. Ищецът твърди, че към настоящия момент не е
получил сумата в размер на 774 лв.
Издадено е Дебитно
известие № 416/10.01.2017г. към Фактура №411 от 10.01.2017г. и Фактура №415 от
10.01.2017г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки (КП) на стойност 21
548 лв. и спесификации към нея, Сумата в размер на 21 548 лв. представлява
общата стойност на оказаната от ищеца болнична помощ по клинични пътеки за м.
декември 2016г., която надвишава утвърдената стойност на разходите за м.
декември 2016г. по Приложение № 2 на Допълнително споразумение № 38 от
22.12.2016г. към гореописания индивидуален договор. За част от нея в размер на
1 380лв. Р.-С.З. е поискала от ищеца да издаде ново Дебитно известие №
417/16-01.2017г. към Фактура № 411 от 10.01.2017г. и е платила сумата. Към
настоящия момент ищецът твърди, че не е получил остатъка до 21 548 лв. или сума
в размер на 20 168 лв.
След приключване
на проверката за извършената от ищеца болнична дейност през м. февруари 2017г.,
същият е издал Дебитно известие № 437/07.03.2017г. към Фактура № 431 от
07.03.2017г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки (КП) на стойност
11658лв. и спесификация към нея, които е представил в Р.-С.З. с писмо вх. №
29-02-161 от 07.03.2017г. Сумата в размер на 11 658 лв. представлява стойност
на оказана от ищеца болнична помощ по клинични пътеки за м. февруари 2017г.,
която надвишава утвърдената стойност на разходите за м. февруари 2017г. по
Приложение № 2 на Допълнително споразумение № 39 от 13.01.2017г. към
гореописания индивидуален договор. Към настоящия момент ищецът не е получил
сумата в размер на 11 658 лв.
Ищецът твърди,
че е представил документите, които са необходими за заплащане на договорената и
извършена дейност по КП, съгласно договора. Счита, че липсват уредените в
договора основания за отхвърляне на заплащане и са налице всички условия за
заплащане на дейността. В нарушение на сключения между страните по делото
договор на изпълнителя не е платена дължимата сума по процесиите фактури за
извършена болнична помощ по клинични пътеки в общ размер на 32 600 лева.
Излага подробни
съображения и че клаузите, въвеждащи лимит за заплащане на медицинската помощ,
в конкретния случай са нищожни поради противоречие със закона, добрите нрави и
нормите на Конституцията.
Ищецът твърди,
че освен подробно описаните по-горе суми, представляващи стойност на оказаната
от ищеца болнична помощ по клинични пътеки за м. октомври 2016г., м. декември
2016г. и м. февруари 2017г., ответникът дължи и лихва върху незаплатената
главница /в размер на законната лихва/ по процесиите фактури както следва:
- по Дебитно
известие № 393/09.11.2016г. към Фактура № 389/08.11.2016г. за извършена
болнична помощ по клинични пътеки на стойност 774 лв. — дължима лихва за
периода 01.12.2016г. до 27.09.2019г. в размер на 221 лв.
- по Дебитно известие № 416/10.01.2017г. към Фактура №
411/10.01.2017г. и Фактура № 415/10.01.2017г. за извършена болнична помощ по
клинични пътеки на стойност 20 168 лв. — дължима лихва за периода 01.02.2017г.
до 27.09.2019г. в размер на 5 428 лв.
- по Дебитно
известие № 437/07.03.2017г. към Фактура № 431/07.03.2017г. за извършена
болнична помощ по клинични пътеки на стойност 11 658 лв. - дължима лихва за
периода 01.04.2017г. до 27.09.2019г. в размер на 2 946 лв.
Общо дължимата
сума за лихви, считано от датата на падеж по всяка една от процесиите фактури
до 27.09.2019г. /датата на подаване на исковата молба/ е в размер на 8 595 лв.
/осем хиляди петстотин деветдесет и пет лева/.
Предвид
изложените факти, ищцовото дружество счита, че за него е налице правен интерес
да предяви настоящия иск, като моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца суми както следва:
1. Главница в
размер на 774 лева по Дебитно известие № 393/09.11.2016г. към Фактура №
389/08.11.2016г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки, ведно с
мораторна лихва върху главницата за периода 01.12.2016г. до 27.09.2019г. в
размер на 221 лв., заедно със законната лихва върху неплатената главница,
считано от 28.09.2019г. до окончателното й изплащане.
2. Главница в
размер на 20 168 по Дебитно известие № 416/10.01.2017г. към Фактура №
411/10.01.2017г. и Фактура № 415/10.01.2017г. за извършена болнична помощ по
клинични пътеки, ведно с мораторна лихва върху главницата за периода
01.02.2017г. до 27.09.2019г. в размер на 5 428лв., заедно със законната лихва
върху неплатената главница, считано от 28.09.2019г. до окончателното й
изплащане.
3. Главница в
размер на 11 658 лева по Дебитно известие № 437/07.03.2017г. към Фактура №
431/07.03.2017г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки, ведно с
мораторна лихва върху главницата за периода 01.04.2017г. до 27.09.2019г. в
размер на 2 946 лв., заедно със законната лихва върху неплатената главница,
считано от 28.09.2019г. до окончателното й изплащане.Претендира направените по
делото разноски.
Ответникът Н./Н./ в качеството си на ответник оспорва изцяло като
неоснователни предявените искове.Излага съображения, че през 2015г. между „М.“ЕООД,
клон С.З. и Н. имало сключен договор № 241469/24.02.2015г. за оказване на
болнична помощ по клинични пътеки. През 2016г, не е подписан Национален рамков
договор за медицинските дейности за 2016г., поради което с ищеца е подписано
Допълнително споразумение № 241856/26.05.2016г. към договор №
241469/24.02.2015г. Ответникът твърди, че с подписване на горецитираното
допълнително споразумение е подписано Приложение №2, част Б , в което са
определени стойностите на дейностите в болничната медицинска помощ (БМП), които
следва да се заплатят на лечебното заведение през месец май и юни 2016г.
съответно за извършената дейност през м.април и май 2016г. С анекси към
договора били определени, съответно коригирани в съответствие с относимата
нормативна уредба стойностите на дейностите в болничната медицинска помощ и за
останалите месеци от 2016г. и за месеци на плащане януари -април 2017г.
Твърди, че претендираната с искова молба сума не е
заплатена на ищеца, тъй като със същата са надвишени стойностите, посочени в
Приложение №2, част Б към договор № 241469/24.02.2015г.
Посочва, че
определянето и коригирането на стойностите по приложение №2 към договорите на
ИБМП с Н. се регламентира в чл.4 от Закона за бюджета на Н. за 2016г./ЗБН. за
2016г./
Посочва, че видно от ал.1, т.2, буква „б“ от
горецитираната разпоредба директорите на Р. закупуват от изпълнителите на
болнична медицинска помощ здравни дейности от пакета по чл. 2, ал. 1 от Закона
за здравното осигуряване в рамките на обемите и стойностите по буква „а".
Съгласно чл.2, ал.3 от ЗЗО Н. закупува от изпълнителите
на медицинска помощ здравни дейности по ал. 1, определени по вид, обем, цена и
съответстващи на критерии за качество и достъпност, в съответствие с този
закон.
Твърди, че
съобразно посочената разпоредба, в нормативни актове с ранг на закон е
предвидено закупуването на здравни дейности да се осъществява в рамките на
обемите договорени в НРД и в съответствие с бюджета на Н. за съответната
година.Това лимитиране не нарушава правото на здравноосигурените лица на достъп
до медицинска помощ, а тъкмо обратното-осигурява и обезпечава това право, като
регулира законово държавното финансиране на здравеопазването по начин
заплащането му да се осъществява регулярно в рамките на бюджетната година, с
оглед ефикасно и ефективно използване на средствата.
С оглед
на гореизложеното ответникът счита, че не са налице договорни и нормативни
основания да бъдат уважени исковете на ищеца, поради което моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковете, като неоснователни,
ведно с всички законови последици от това, както и да присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен от съда.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност
намери за установено следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 59 ал. 1 от ЗЗО във вр. чл.86 ЗЗД.
Не е
спорно между страните по делото ,че е сключен договор № 241469 от 24.02.2015г.
за оказване на болнична помощ по клинични пътеки със срок срокът на действие на
НРД за МД за 2015г. Съгласно чл.59, ал.1 от ЗЗО, договорът е сключен между
директора на Р. град С.З., представляващ ответника, и ищеца, чрез клона на
дружеството, като изпълнител на медицинска помощ.
Страните по
делото не спорят,че ответникът не бил изпълнил изцяло задължението си да
заплати извършената и отчетена болнична медицинска помощ, оказана през м.
октомври 2016г., м. декември 2016г. и м. февруари 2017г., както следва:
-Същият не е
заплатил на ищеца сума в размер на 774 лв., представляваща дължимата сума по
Дебитно известие № 393/09.11.2016г. към Фактура № 389/08.11.2016г. за извършена
болнична помощ по клинични пътеки (КП) по процесния договор и спесификация към
нея за м. октомври 2016г.
- не е заплатил на
ищеца сума в размер на 20 168 лв., представляваща част от дължимата сума по
Дебитно известие № 416/10.01.2017г. към Фактура № 411/10.01.2017г. и Фактура №
415/10.01.2017г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки (КП) по
процесния договор и спесификация към нея за м. декември 2016г.
- не е заплатил на ищеца сума в размер на 11 658 лв.,
представляваща дължимата сума по Дебитно известие № 437/07.03.2017г. към
Фактура № 431/07.03.2017г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки (КП)
по процесния договор и спесификация към нея за м. февруари 2017г.
Не е спорно
също така,че общо дължимата сума за извършена дейност по клинични пътеки за
дейност м. октомври 2016г., м. декември 2016г. и м. февруари 2017г. е в размер
на 32 600 лв. Общо дължимата сума за
лихви, считано от датата на падеж по всяка една от процесиите фактури до
27.09.2019г. /датата на подаване на исковата молба/ е в размер на 8 595 лв.
След анализ
на изложените правни съображения от страните съдът намира следното: Договорът
между Н. и болницата не е средство за обезпечаване на бюджета на Н., а е
средство за осигуряване на достъп на болните до лечение. Той се сключва в полза
на трети лица - пациентите. Всички извършени дейности са по клинични пътеки,
който факт не се оспорва от ответника. Следва да се отбележи,че в индивидуалния
договор не е предвидена възможност, след изчерпване на предварително
определените стойности, лечебното заведение да прекрати извършването на
определените по договора дейности. На основание чл. 5 и чл. 35 от ЗЗО
изпълнителят е длъжен да осигурява договорената БМП на ЗОЛ, да разполага по
всяко време на изпълнение на договора с медицински специалисти, да поддържа
функционираща и изправна медицинска апаратура и оборудване, да не изисква
заплащане или доплащане от ЗОЛ за дейност предмет на договорите, освен в
изрично предвидени случаи.
Въвеждането
на лимити за плащане на дейности от изпълнители на медицинска помощ е резултат
на Решение № РД-НС-04-9 от 27.01.2015 г. на НС на Н.. Видно от представените
доказателства с решение № 5750 от 29.08.2016 г. на Административен съд С. град
по адм. дело № 7527/2015 г., решението на НС на Н. в тази част е прогласено за
нищожно, поради липса на компетентност на съвета да променя разходи за болнична
помощ. Това решение е потвърдено с
Решение № 493 от 12.01.2018 год. по адм.д. № 11702/2016 г. на ВАС.Поради
това настоящата съдебна инстанция намира, че горепосоченото решение на
надзорния съвет не е произвело действие, поради което не е налице правно
основание за лимит на дейностите извършени правомерно от изпълнителите на
болнична медицинска помощ.
Съдът намира,
че отказът на Н. да финансира със средства заложени в бюджета, извършените
дейности по клинични пътеки и свързаните с тях медицински дейности, не е
нормативно установено, поради което същите подлежат на заплащане, тъй като от
доказателствата по делото се установява наличието на реално изпълнение на
задълженията на болницата към здравноосигурени лица, по клинични пътеки, които
следва да се е заплащат от здравната каса. Анализът на относимата към процесния
период нормативната уредба, обосновава извода, че клаузите на чл. 34, ал.1 и
чл.37, ал.1 от договор № 241469/24.02.2015г. /нови, създадени с Допълнително
споразумение №241856/26.05.2016г. /, с които се въвеждат ограничения при
заплащането на оказана от болнично заведение медицинска помощ са нищожни.Същите
противоречат на законовите разпоредби, регламентиращи болнична
медицинска помощ, въз основа на които този договор е сключен, а именно чл. 52 от Конституцията на РБ, чл. 5, чл. 35 от ЗЗО. Това е така, тъй като
оказването на медицинска помощ на здравноосигурените лица се поставя в
зависимост от обстоятелството дали необходимостта е възникнала в рамките на
определените от здравната каса стойностни лимити. Това води до
неравнопоставеност при третирането на лица, потърсили медицинска помощ преди
или след изчерпване на тези лимитни стойности, поради което на основание чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД предвиждащите
такива ограничения договорни клаузи са нищожни и като такива не произвеждат
действие. Освен това настоящата съдебна инстанция счита, че горепосочените
клаузи са в противоречие с духа на ЗЗО, като в самия закон не е предвидена
възможност Н. да откаже да плати на това основание, а индивидуално сключения
договор между страните по делото не може да съдържа клаузи, по-неизгодни от
Националния рамков договор и ЗЗО.
Съдът намира, че
от представените по делото доказателства, които не са оспорени от ответника, се
установява, че всички дейности по извършена болнична помощ по клинични пътеки и
вложени медицински изделия са фактурирани в стойностите, уговорени между
страните, поради което следва да бъдат заплатени.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н. с ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: гр. С. *** със съдебен адрес: гр. С.З., ул. *** да заплати
на „М.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. П., бул. ***, ЕИК ***,
представлявано от управителя Н.Н.С. сумата 32 600 лв./тридесет и две хиляди и
шестстотин лева/- главница и 8 595 лв. /осем
хиляди петстотин деветдесет и пет лева /– лихва ,заедно със законната лихва
върху неплатената главница -32 600 лв., считано от 28.09.2019г. до окончателното
й изплащане,както следва:
1. Главница в
размер на 774 лева по Дебитно известие № 393/09.11.2016г. към Фактура №
389/08.11.2016г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки, ведно с
мораторна лихва върху главницата за периода 01.12.2016г. до 27.09.2019г. в
размер на 221 лв., заедно със законната лихва върху неплатената главница,
считано от 28.09.2019г. до окончателното й изплащане.
2. Главница в
размер на 20 168 по Дебитно известие № 416/10.01.2017г. към Фактура №
411/10.01.2017г. и Фактура № 415/10.01.2017г. за извършена болнична помощ по
клинични пътеки, ведно с мораторна лихва върху главницата за периода
01.02.2017г. до 27.09.2019г. в размер на 5428лв., заедно със законната лихва
върху неплатената главница, считано от 28.09.2019г. до окончателното й
изплащане.
3. Главница в
размер на 11 658 лева по Дебитно известие № 437/07.03.2017г. към Фактура №
431/07.03.2017г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки, ведно с
мораторна лихва върху главницата за периода 01.04.2017г. до 27.09.2019г. в
размер на 2 946 лв., заедно със законната лихва върху неплатената главница,
считано от 28.09.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Н. с ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: гр. С. *** със съдебен адрес: гр. С.З., ул. *** да заплати
на „М.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. П., бул. ***, ЕИК ***,
представлявано от управителя Н.Н.С. сумата 3647 лв./три хиляди шестстотин
четиридесет и седем лева/-разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред П.ския
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
- |