№ 1387
гр. С., 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Свилен Станчев
при участието на секретаря Ирена М. Апостолова
като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело №
20241100105530 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата Г. Б. Г. излага, че на 10.01.2024 г., около 09:00 ч., в с. Мрамор на
ул. "Васил Левски", в посока от автобусната спирка посока гр. С. към магазин
„Максмарт“, преди да се качи на отсрещния тротоар се е подхлъзнала на
заледеното пътно платно и паднала. В резултат на падането била получила
тежки травматични увреждания, изразяващи се в закрито счупване на външен
/латерален/ на левия крак. Твърди, че пътното платно, както и тротоара били
покрити с лед, образувал се в резултат на навалял и непочистен сняг. Ищцата
била прегледана в УМБАЛСМ „ПИРИГОВ“, където били установени
уврежданията. Глезенът бил подут, изпитвала силни болки, била
обездвижена и се нуждаела постоянно от чужда помощ. Твърди, че към
момента продължавали болките и не могла да стъпва на крака си. Нямала
подобрение. На основание изложеното, ищцата прави искане до съда да осъди
ответника Столична община да заплати обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 30 000 (тридесет хиляди) лева, ведно със законната лихва
върху тази сума от 10.01.2024 г. Претендира разноски.
Ответникът Столична община в законоустановения срок оспорва изцяло
исковете, излагайки възражения за недоказаност на твърдените от ищеца
неимуществени вреди - болки и страдания и битови неудобства, възражения за
механизма на твърдения инцидент; възражение за прекомерност на
претендираното обезщетение; възражение за съпричиняване. Претендира
1
разноски.
По делото са конституирани на страната на ответника трети лица –
помагачи „Нелсен – чистота“ ЕООД, ЕИК 12087321, със седалище и адрес на
управление гр. С., район „Триадица“, комплекс ******* и „Ай Ес Ви Трейд“
АД, ЕИК *********, адрес на управление гр. С., район Младост, ж.к.
„*******
Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните
съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
От представен амбулаторен лист № 006907 се установява, че на
10.01.2024 г., 08:29 ч., ищцата е постъпила в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.
Поставената диагноза е счупване на външен /латерален/ малеолус, закрито.
Същата е напуснала лечебното заведение на същия ден в 08:59 ч.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, което съдът
възприема за достоверно като обективно и компетентно изготвено от вещото
лице, се изяснява, че ищцата Г. Г. е постъпила в спешен травматологичен
кабинет на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ на 10.01.2024 г., където след
извършени преглед и направата на необходимите рентгенови снимки, е
установено счупване на малкия пищял на лява подбедрица в долния му край, в
областта на лява глезенна става. Проведено е консервативно лечение,
изразяващо се в поставяне на гипсова имобилизация на лява глезенна става на
ищцата за 45 дни. На 18.01.2024 г. ищцата е била на контролен преглед,
където е направена нова рентгенова снимка и гипсовата имобилизация е
заглушена (данни за контролния преглед се установяват и от представения по
делото амбулаторен лист от 18.01.2024 г.). Съгласно заключението на вещото
лице полученото увреждане се изразява в счупване на малкия пищял на лява
глезенна става, което по своя медикобиологичен характер представлява
трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок, повече от 30
дни. Като механизъм на полученото увреждане се посочва усукване на
глезенната става /така нареченото „стъпване на криво“/. Установява се, че на
ищцата е било проведено консервативно лечение, изразяващо се в поставянето
на гипсова имобилизация на лява глезенна става за период от 45 дни. Съгласно
заключението на вещото лице при нормално протичане на лечебния процес,
без усложнения, периодът на възстановяване при констатираните увреди е
около 4 месеца, като през възстановителният период ищцата е търпяла болки
и страдания, като през първите 20 дни след травмата и първите 20 дни след
свалянето на гипсовата имобилизация билките са с по-интензивен характер.
Заключението на вещото лице е пояснено в открито съдебно заседание
на 31.10.2024 г. като съгласно разясненията на вещото лице усукването на
глезенната става е възможно да се получи подхлъзване. Това било типично
подхлъзване при зимни условия. Посочва, че при този вид травми е типично в
срок от 35-45 дни, в зависимост от възраст, вид счупване, да е налице
2
имобилизация. Сочи, че при свалянето на гипса и по време на
възстановителния период при възстановяване на обема на движенията на
функцията на ставите, се явява една по-сериозна болка. Посочва, че болката на
счупването е с по-висока интензивност, която се дължи на триенето на
счупените парчета. От изслушването на вещото лице се установява, че при
извършен преглед на ищцата се наблюдава ограничен обем в движението при
повдигане на ходилото нагоре, което функционално се изразява в това, че
трудно кляка, т.е. при клякане има проблем, тъй като ходилото не може да
отиде максимално нагоре в глезенната става. При ставане и сядане, няма
проблем. Вечер се появявал отток, което било нормално. Посочва, че
описаното състояние е могло да се преодолее чрез рехабилитация, но тъй като
вече са изминали повече от половин година, това състояние би останало като
проблем.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите С.С. - дъщеря на ищцата, Т. П. и Х.Д.. От показанията на
свидетеля С.С. се установява, че същата е била очевидец на настъпването на
процесния инцидент, при който ищцата е паднала, подхлъзвайки се на
непочистения заснежен тротоар. След настъпването на инцидента свидетелят
се е обадил на баща си, който закарал ищцата в болница „Пирогов“. Съгласно
показанията на свидетеля възстановяването на ищеца било съпътствано с
много болки и страдания и ищцата не била в състояние да ходи и да се
обслужва сама, което наложило спрямо нея да бъдат полагани ежедневни
грижи за дейности от бита. От показанията на свидетеля се установява, че след
свалянето на гипса първоначално ищцата се придвижвала с проходилка, след
това с две патерици и накрая с бастун. Свидетелят посочва, че лекарите били
препоръчали сама да раздвижи крака си, за което били използвали дъска с
назъбени кръгчета, на която ищцата сама да приплъзва крака си.
Съдът цени показанията на свидетеля С. при съобразяване на
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, с оглед на всички данни по делото, като
отчита възможната му заинтересованост от изхода на спора, доколкото обаче
изложеното от свидетеля почива на непосредствените им възприятия и не се
опровергава от останалите доказателства, съдът не намира основание да им
откаже вяра.
Разпитан е свидетеля П., който към датата на инцидента е работил като
главен инспектор в район „Връбница“ и отговарял за изпълнение на отделните
видове дейности. От неговите показания се установява, че били извършени
дейности по почистване на процесната улица в процесния ден. Посочва, че
улицата е приоритетна, в зимния период, тъй като е главна улица в с. Мрамор.
При съответната зимна обстановка, сутрин между 5:00 ч. и 07:30 ч., спирките
на градския транспорт се почиствали с приоритет, като се осолявали ръчно.
Сочи, че било необходимо време полаганият реагент да подейства и да
разтопи снега и леда. Относно продължителността на действието на смесите
3
посочва, че същото зависи от времето, какъв е снеговалежа.
Свидетелят Х.Д. е старши инспектор в район „Връбница“ към Столичен
инспекторат. От разпита се установява, че през зимния период спирките се
почистват при снеговалеж сутрин от 5:00 ч. до 07:30 ч., а при силен
снеговалеж – допълнително. Сочи, че в процесната сутрин е довършвал
нощната си смяна. По време на смяна извършвал контрол върху извършваните
дейности. Контролът се изразявал в приемане на обработките и слагане край
на обработките.
По делото е представен ежедневен констативен протокол №
10.01.20242168134-20 за установяване на количествата на изпълнение и
неизпълнение на видовете дейности за район Връбница от 10.01.2024 г., от
който е видно, че в секцията „Дейности по зимно поддържане на улици и
други обществени места. Дейност: Ръчно обработване на тротоари чрез
разпръскване на смеси натриев хлорид“ е отбелязано, че такива дейности са
извършвани на спирки и тротоари, без обаче да се посочат конкретни сектори.
Отбелязано е, че тези дейности са извършени в часови диапазон за спирки на
МГТ – от 05:30 ч. – 07:00 ч., а за тротоарите – от 07:00 ч. – 12:00 ч. В графата
неизпълнение няма отбелязвания.
Други доказателства не са ангажирани в предвидените от процесуалния
закон срокове.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие
на лице, на което е възложено да извършва опредЕ. работа, то правният
субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 от ЗЗД
във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното
деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложил да
поддържат в изправност пътищата и техните съоръжения, намиращи се на
територията на общината. Когато при изпълнение на така възложената работа
е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила,
отговорността е по чл. 45 от ЗЗД, съответно чл. 49 от ЗЗД. В този смисъл са
задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от
Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление №
17/1963 г. на Пленума на ВС.
Следователно, за да възникне гаранционно-обезпечителната
отговорност на възложителя за причинени вреди при или по повод на
уговорената работа, трябва в обективната действителност да са настъпили
следните материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност:
1/ деяние (действие или бездействие); 2/ противоправност - несъответствие
между правно дължимото и фактически осъщественото поведение; 3/ вреди,
изразяващи се в неблагоприятно засягане на имуществената сфера на
4
увредения или накърняване на неговия телесен интегритет; 4/ причинно-
следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди; 5/
вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима
презумпция се предполага и виновното лице да е причинило вредите при или
при повод на изпълнение на възложената работа.
Съгласно пар. 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините
преминават и държавни имоти, сред които общинските пътища, улиците,
булеварди, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи
за обществено ползване. Съгласно чл. 11 от ЗОС имоти и вещи - общинска
собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а по силата на силата
на чл. 19, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 3 от Закон за пътищта във вр. с пар. 1, т. 1-3 и 14
от ДР на закона и чл. 31 от Закон за пътищата Столична община следва да
поддържа пътищата и техните съоръжения, като осигурява необходимите
изисквания за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата
година.
По делото се установява, че инцидентът се е случил на 10.01.2024 г.,
около 08:00 ч., установимо от свидетелските показания и от представения
амбулаторен лист за прием в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. От свидетелските
показания на свидетеля – очевидец се установява, че инцидентът се е случил
на една от спирките на градски транспорт на ул. Васил Левски, с. Мрамор,
район Връбница, Столична община, срещу магазин Максмарт. От
свидетелските показания и заключението на съдебно-медицинската
експертиза се доказа по делото, че увреждането на ищеца е причинено в
резултат на подхлъзване и падане. Вещото лице по СМЕ е посочило, че
уврежданията на ищцата отговорят на механизма на получаването им. От така
събраните доказателства, които се допълват и между които липсва
противоречие, се установяват по безспорен начин именно описаните в
исковата молба обстоятелства относно начина и мястото на настъпване на
инцидента. Именно по твърдения от ищеца механизъм се е случил
инцидентът, поради което и възраженията на ответника относно механизма на
инцидента са неоснователни.
От констативния протокол за извършени дейности по почистване в
зимния период, както и от разпитите на двамата свидетели – служители към
Столичен инспекторат, се установява, че на 10.01.2024 г. са проведени зимни
обработки от дружеството-изпълнител, т. е. налице са данни за снеговалеж.
Без значение е дали отговарящият за почистване на района изпълнител е
провел обработващи и почистващи мероприятия на 10.01.2024 г. и по какъв
метод - ръчно или механизирано обработване, доколкото от свидетелските
показания на свидетеля – очевидец се установява, че процесният участък е бил
5
заледен, поради което и следва да се ангажира отговорността на Столична
община.
Разпоредбата на чл. 31 Закон за пътищата вменява в тежест на Общината
поддържането на общинските пътища и тротоарните пространства, като част
от уличната инфраструктура. Това задължение с още по-голяма сила важи за
зимните месеци от годината, в които поддържането в изправно състояние
включва и дейностите по снегопочистване, разпръскване на
противообледенителни материали и снегоизвозване. Когато се образуват
заледени участъци грижа на собственика, в случая - ответната Община, е да
предприеме необходимите мерки за отстраняването им и тяхното
обезопасяване, в каквато грижа в случая не е положена. От свидетелските
показания се установява, че такива дейности са били извършени, но не се
установява доколко ефективни са били те, доколкото значение за
продължителността на действие на полаганите смеси зависи и от
атмосферните условия. В тежест на Столична община е да установи точно
изпълнение на задължението за поддържане чистотата и безопасността на
обществената инфраструктура. Не бяха ангажирани доказателства,
установяващи не само извършването на самата дейност, но и нейното
качествено изпълнение. От представения констативен протокол не става ясно
кои улици са обработени, а от свидетелските показания на инспекторите не се
установява да са осъществили контрол на място, поради което съдът не може
да установи, че отразените в протокола дейности са действително извършени,
още повече, че са извършени и на мястото, на което е станал инцидентът.
По тези съображения съдът приема, че болките и страданията,
претърпени от ищцата след падането , както и в периода на възстановяване,
представляват неимуществени вреди, намиращи се в причинна връзка с
поведението на изпълнителя на възложената от Столична община работа, за
чието виновно поведение ответникът носи гаранционно-обезпечителна
отговорност поради неполагане на дължимата грижа.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в чл. 52 от ЗЗД - по
справедливост от съда. Съгласно Постановление № 4/1968 г. на Пленума на
ВС понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно
понятие и е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе
предвид обстоятелството, че от процесния деликт на ищцата е причинена
6
телесна повреда, изразяваща се в счупване на малкия пищял на лявата
подбедрица в долния му край в областта на лявата глезенна става, както и
породената от увреждането необходимост от провеждане на консервативно
лечение чрез поставянето на гипс, поради което ищцата била с ограничени
възможности за движение за период от около 45 дни. От приетото заключение
на съдебно-медицинската експертиза се установява, че общо лечебният и
възстановителен (оздравителен) период при такъв вид увреждания е около 4
месеца, като първите 20 дни след травмата и 20 дни след свалянето на гипса
ищцата е търпяла болки с по-интензивен характер. От свидетелските
показания се установява, че след свалянето на гипса придвижването е било
съпътствано с използването на помощни средства - проходилка, в последствие
- две патерици, и накрая бастун. Към момента на приключване на съдебното
дирене движенията на ищцата все още били затруднени, поради непроведена
рехабилитация (като последното се отразява върху размера на обезщетението
в посока на намаляването му, доколкото пострадалата е следвало да положи
дължимата грижа за подобряване на физическото си състояние). Ищецът е
изпитвал затруднения в битово и хигиенно отношение, които са налагали
предоставянето на помощ от трети лица. При определяне размера на
обезщетението е необходимо да се отчетат обществено-икономическите
условия в страната към момента на настъпване на инцидента - началото на
2024 г., както и възрастта на ищеца – 65 години.
С оглед на така приетите за установени правнорелевантни факти съдът
приема, че справедлив размер на заместващото обезщетение на ищцата за
причинените неимуществени вреди от настъпване на процесното телесно
увреждане при подхлъзване и падане поради непочистен заледен участък от
пътната инфраструктура, за която отговаря Столична община, е в размер на 30
000 лева. Съдът обаче намира, че са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, поради което следва да намали размера на претендираното обезщетение
до 20 000 лв., като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер
от 30 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен. При определяне на по-ниския
размер, съдът е взел предвид и обстоятелството, че продължителността на
болките и странданията до известна степен са в резултат на неположена
достатъчна грижа от страна на ищцата по време на възстановителния
период, като същата не е провела рехабилитация за възстановяване на
нормалните двигателни функции на крака. Ето защо намира, че възражението
на ответника за съпричиняване е основателно, тъй като с поведението на
ищцата, изразяващо се в неполагане на необходимите възстановителни и
рехабилитационни грижи, същата е допринесла за липсата на подобряване на
здравословното си състояние. Във връзка с тези съображения съдът счита, че
така определеното обезщетение е съобразено с принципа на справедливостта,
залегнал в чл. 52 от ЗЗД, поради което предявеният иск за неимуществени
7
вреди следва да бъде уважен за посочената сума.
Законна последица от уважаването на иска е също и присъждането на
законна лихва върху обезщетението, която с оглед на диспозитивното начало в
гражданския процес и заявената от ищеца претенция, следва да бъде
присъдена от 10.01.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
При този изход на процеса на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има
право на разноски съобразно уважената част от иска. Ищцата частично е
освободена от внасяне на държавна такса с определение от 20.06.2024 г., като
от общо опредЕ.та такса в размер на 1150 лв., същата е следвало да внесе
сумата от 50 лв. При това положение на ищцата следва да се присъди сума в
размер на 33.33 лв., а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на съда се
присъжда сума в размер на 733.33 лв. По отношение на възнаграждение за
вещо лице, същото следва да бъде присъдено също съразмерно на уважената
част на иска, което в случая е в размер на 333.33 лв. На основание чл. 38, ал. 2
във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА ответникът следва да заплати на адв. С. К.а Н.
сумата от 2033.33 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ, определено съразмерно на уважената част на иска.
Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя в размер на 200 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК /в сила
от 28.01.2017 г./, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП, и доколкото
искът е частично отхвърлен, в тежест на ищцата следва да се възложи сумата
в размер 133,33 лв.
По изложените съображения Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. С., ул.
Московска № 33, да заплати на Г. Б. Г., ЕГН: **********, с адрес: с.
Драговщица, ул. *******, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки, страдания, неудобства
и дискомфорт от получено счупване на малкия пищял на лява подбедрица в
долния му край, в областта на лявата глезенна става, в резултат от
осъществено на 10.01.2024 г. подхлъзване и падане на спирката срещу магазин
Максмарт на ул. „Васил Левски“, с. Мрамор, Столична община, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от 10.01.2024 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над
уважения размер от 20 000 лева до пълния предявен размер от 30 000 лева.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на Г. Б. Г. на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумата от 366.66 лева, представляваща разноски за държавна
8
такса и възнаграждение за вещо лице съразмерно на уважената част на
исковете.
ОСЪЖДА Столична община на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да
заплати по сметка на СГС сумата 733.33 лв. – държавна такса.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на адв. С. К.а Н., със служебен
адрес: гр. С., бул. „*******, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА
сумата 2033.33 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставената на Г. Б. Г. безплатна правна помощ по производството.
ОСЪЖДА Г. Б. Г. ,да заплати на Столична община на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК сумата 133.33 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Делото е разгледано с участието на „Нелсен – чистота“ ЕООД, ЕИК
12087321, със седалище и адрес на управление гр. С., район „Триадица“,
комплекс ******* и „Ай Ес Ви Трейд“ АД, ЕИК *********, адрес на
управление гр. С., район Младост, ж.к. „*******като трети лица помагачи на
страната на ответника Столична община.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него
на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9