Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Пазарджик,
03.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в
открито заседание на четвърти август през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия
Димитрова като разгледа докладваното от съдията Харизанова гр.д.№905 по описа
за 2020
година и за да се произнесе
взе предвид следното :
В исковата си молба срещу „У. К. Т.“ООД с ЕИК ... със
седалище и адрес на управление град С., район В. , ул.“П.“№24, ет.1 ап.1 ,
представлявано от управителя И.К.Т. ищецът „С. Т.“ ЕООД с ЕИК ... със седалище
и адрес на управление село В., община С., ул.“С.“№55, представлявано от
управителя Р. А. С. твърди, че на основание заявка по договор за транспорт
№02102019 е извършил международен транспорт с автомобил рег.№… конкретно и
подробно описана във фактура №725/31.10.2019г. Транспортната услуга била
извършена съгласно заявката.Ответникът е следвало да плати транспортната услуга
на 30.11.2019г. като цената на услугата
е следвало да се плати по банков път. Ответникът не е изпълнил насрещното си
задължение и до настоящия момент не е платил сумата от 1980лв. с ДДС,
представляваща цената по заявка по договор за транспорт№02102019. Твърди
се, че тъй като падежа на това
задължение е настъпил на 30.11.2019г, считано от 01.12.2019г ответникът е в
забава и дължи лихва за забава в размер на 67.10лв. за периода от 01.12.2019г
до 31.03.2020г. Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца следните
суми: сумата от 1980лв., представляваща
неизплатено превозно възнаграждение по договор за международен
автомобилен превоз, обективиран в заявка –договор№02102019, за което е издадена
фактура №**********/31.10.2019г и сумата 67.10лв. мораторна лихва за периода от
01.12.2019г до 31.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата. Претендират се сторените по
делото разноски както и тези направени в обезпечителното производство. В
подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока
по чл.131 от ГПК от ответното дружество е подаден писмен отговор , с който
признава иска и моли да се постанови решение при признание на иск. Оспорват се
претендираните разноски. Изразява готовност да заплати претендираната сума , но
поради издадена в полза на ищеца обезпечителна заповед не може да депозира
платежно нареждане за плащане на същата , както и процесната сума да се преведе
по банков път , поради отказ на банката да извърши превода по разплащателната
сметка на ищеца. Претендираното вземане е налично и е запорирано по
разплащателната сметка на дружеството. Моли се съда да вземе предвид
направеното признание на иска и предвид липсата на правна и фактическа сложност
на делото да се съобрази с разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК като не се
присъжда адвокатско възнаграждение предвид лисата на списък на разноските.
В
съдебно заседание ищцовото дружество, чрез пълномощника си прави искане да се
прекрати съдебното дирене и да се постанови решение при признание на иск.
В
съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител.
Пазарджишкият
районен съд след като взе предвид изразените от страните становища и обсъди
представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при
спазване на изискванията на чл.235 от ГПК прие за установено следното:
Предявени
са два обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 367 и
сл. от ТЗ и чл. 294 от ТЗ
При
депозирано от ответника валидно цялостно признание на иска в срока по чл.131 от ГПК, което е неоттегляемо, съдът счита, че са налице предпоставките за
постановяване на решение при признание на иска. Признанието на иска е заявление
от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца , заявено с исковата
молба отговаря на действителното правно положение. Това като последица води до
съвпадение на правните твърдения на двете страни. От процесуална гледна точка
признанието на иска от страна на ответника може да доведе до прекратяване на
съдебното дирене и произнасяне на съда по съществото на спора, ако е ищецът е
направил искане за това/ чл.237, ал.1 от ГПК/. В този случай съдът е длъжен да
се произнесе с решение съобразно признанието, без да обсъжда в мотивите си
доказателствата, като е достатъчно да посочи, че постановява решението си само
въз основа на направеното признание.
Съдът
намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение
по чл.237, ал.1 от ГПК. Ответникът е
признал както главния иск за сумата от 1980лв.,
представляваща неизплатено
превозно възнаграждение по договор за международен автомобилен превоз,
обективиран в заявка –договор№02102019, за което е издадена фактура
№**********/31.10.2019г така и акцесорната претенция за сумата 67.10лв.
мораторна лихва за периода от 01.12.2019г до 31.03.2020г.
Спазени
са изискванията на чл.237, ал.3 от ГПК , тъй като признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрава, а от друга страна е токова, с което
страната може да се разпорежда.
С оглед
направеното признание съдът намира, че двата обективно съединени иска са основателни
и доказани и следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 27.04.2020гг. до окончателното изплащане на
сумата.По изложените съображения съдът постановява настоящото решение при
признание на иска , като на основание чл.237, ал.2 от ГПК не излага мотиви за
това.
По
разноските:
Както с исковата молба, така и в хода по същество
ищецът поддържа искането си за разноски както за настоящото исково производство
така и за обезпечителното такова. След извършване на служебна справка в
деловодството на съда съдът констатира, че е било образувано ч.гр.д.№801/2020г
по описа на ПРС, по което е допуснато обезпечение на бъдещите искове на ищеца
срещу ответника, които бъдещи искове са разгледани в настоящото производство.
След извършена служебна справка съдът констатира, че по ч.гр.д.№801/2020г по
описа на ПРС ищецът е направил разноски в общ размер от 381лв./ от които
45лв.държавна такса и 336лв. за адвокатско възнаграждение/. В исковото производство ищецът е направил разноски в общ
размер от 507.41лв./ от които 127.41лв. държавна такса и 380лв. адвокатско
възнаграждение. Предвид изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 888.41лв.
разноски за исковото и обезпечително производство.
Воден от
горното и на основание чл.237, ал.1 от ГПК Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „У. К. Т.“ООД с ЕИК ... със седалище и адрес на управление град С., район В.
, ул.“П.“№24, ет.1 ап.1 , представлявано от управителя И.К.Т. да заплати на „С. Т.“ ЕООД с ЕИК ... със седалище и адрес
на управление село В., община С., ул.“С.“№55, представлявано от управителя Р. А.
С. следните суми: сумата от 1980лв.,
представляваща неизплатено превозно
възнаграждение по договор за международен автомобилен превоз, обективиран в
заявка –договор№02102019, за което е издадена фактура №**********/31.10.2019г и
сумата 67.10лв. мораторна лихва за
периода от 01.12.2019г до 31.03.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-27.04.2020г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „У. К. Т.“ООД с ЕИК ... със седалище и адрес на управление град София,
район Възраждане , ул.“Позитано“№24, ет.1 ап.1 , представлявано от управителя И.К.Т.
да заплати на „С. Т.“ ЕООД с ЕИК ... със седалище и адрес
на управление село В., община Септември, ул.“С.“№55, представлявано от
управителя Р. А. С. сумата от 888.41лв. общо разноски за настоящото исково производство и
за обезпечителното производство.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :