Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№……………,гр.София……………..г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав,
в открито съдебно заседание, проведено
на шестнадесети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена И.
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева Мл. съдия
Марина Гюрова
при
участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от
съдия Зл.Чолева гр.дело № 5721 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
чл.273 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на ,,Б.г.“ ЕООД срещу решение № 283972 от 02.12.2017г. на СРС, 59 състав,
постановено по гр.дело № 25215/2016г., поправено по реда на
чл.247 от ГПК с решение от 05.03.2019г., с което е отхвърлен предявеният от
жалбоподателя срещу „Г.и.к.“ ЕООД и Р.А.П. иск с правно основание чл.92 от ЗЗД
– за солидарното осъждане на ответниците
да заплатят на ищеца: сумата от 9 720,00лв.,
претендирана като неустойка по чл.10 от сключения между страните договор от 01.06.2015г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – до
окончателното заплащане . Решението се обжалва и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на
ответника Р.А.П. разноски по делото, съобразно изхода му на основание
чл.78,ал.3 от ГПК в размер на 900,00лв.
Въззивникът - ищец
в първоинстанционното производство, ,,Б.г.“ ЕООД поддържа доводи за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Твърди, че неправилно
от първата инстанция е прието за
недоказано правно-релевантното обстоятелство, че ответниците са били в
неизпълнение на процесния договор. Въззивникът-ищец счита, че неправилно с
обжалваното решение е прието, че ответниците са изпълнили задължението си по
чл.4,т.9 от процесния договор – за изкупуване на минимални месечни количества
кафе. А от друга страна намира, че неправилно е прието, че той / ищецът/ с
недобросъвестното си поведение - изземване на оборудването извън предвидените в
договора случаи, сам е нарушил договора и е препятствал изпълнението на
насрещните договорни задължения от ответното дружество. Възразява, че
фактическите констатации на първата инстанция са необосновани и противоречат на
събраните по делото доказателства. В тази
връзка въззивникът-ищец поддържа необоснованост на извода на съда, с който е
прието, че по негово искане кафе-машината е върната от ответното дружество.
Намира, че неправилно не са кредитирани показанията на св.Козловски, който
установява, че кафе – машината е върната по искане на законния представител на
ответното дружество и втори ответник по настоящото дело- Р. П.. Моли настоящата
инстанция да съобрази , че няма заявено с исковата молба твърдение от негова
страна относно субекта, по чиято инициатива е върната кафе-машината, поради
което необоснован е извода на първата инстанция за наличие на противоречие
между показания на св.Козловски и твърденията в исковата молба. Възразява, че
неправилно с обжалваното решение е прието, че представените от ответната страна
две фактури доказват изпълнение на задълженията й по договора, тъй като не е
установено тези счетоводни документи да са относими именно към процесния
договор. Дори да се приеме, че двете фактури са издадени именно във връзка с
процесния договор , въззивникът-ищец твърди, че те не доказват пълното и точно
изпълнение на ответната страна по договора- за изкупуване на договорените
минимални количества кафе ежемесечно. Намира, че при установеното неизпълнение
на ответника на задължението му за изкупуване на договореното минимално
количество кафе ежемесечно, основателна се явява претенция за заплащане на
дължимата в този случай неустойка по чл.10 от договора. С изложените доводи
въззивникът-ищец мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо
него- постановяването на друго, с което предявеният иск да бъде уважен като
доказан и основателен с присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемите- ответници,
„Грийн ивнест корп“ ЕООД и Р.А.П. оспорват жалбата като неоснователна и
заявяват искане за потвърждаване на атакуваното първоинстанционно решение по
съображения, подробно развити в депозирания в срока по чл.263,ал.1 от ГПК
писмен отговор. Заявяват искане за присъждане на разноските направени във
въззивното производство.
Софийски градски съд,
като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба, приема за
установено следното:
При
извършената проверка по реда на чл.269,предл.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи
произнасяне по съществото на спора, в рамките на доводите, заявени с въззивната
жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК и при
дължимата служебна проверка за спазването на императивните правни норми.
Съдът
е сезиран с иск с правно основание чл.92,ал.1 от ЗЗД – за неустойка , претендирана по чл.9 от процесния
договор – в размер на 9 720,00лв., обоснована с твърдяно неизпълнение на
договорното задължение на ответното дружество по чл.4,т.9 от договора – за
закупуване на минимално установено количество кафе ежемесечно за целия срок на
договора, като по отношение на ответника – физическо лице претенцията е
основана на поетото от него задължение за солидарна отговорност с ответното
дружество за изпълнение на задълженията от последното по процесния договор
/чл.13 от договора/.
С
първоинстанционното решение исковата претенция по чл.92,ал.1 от ЗЗД е отхвърлена, с мотива, че от ответника е
доказано изпълнение на задължението по чл.4,т.9 от договора. От друга страна е прието,
че по делото е доказано нарушение на договора от страна на самия ищец, свързано
с изземване на оборудването , предоставено за ползване на ответното дружество
извън предвидените с договора хипотези, което недобросъвестно поведение на
ищеца е довело до неизпълнение на задължението на ответното дружество и като
последица от това е счетено, че ищецът не би могъл да черпи права от това собствено си недобросъвестно поведение.
Настоящият съдебен състав намира, че крайният
извод на първата инстанция –за неоснователност на предявения иск е правилен, но
намира, че исковата претенция подлежи на отхвърляне по мотиви, различни от
тези, приети с обжалваното решение. А именно:
Настоящият съдебен състав при извършената
дължима служебна проверка приема, че договорната клауза на
чл.10 от процесния договор неустойка е нищожна, на основание чл.26,ал.1,
предл.3 от ЗЗД – като противоречаща на добрите
нрави. С клаузата на чл.10 страните са
уговорили неустойка в размер на цялото неизкупено минимално количество стоки по
чл.4,т.9, изчислено за целия срок на договора, която неустойка е дължима от
ответника-ползвател в случай на прекратяване на договора по причина,
за която той отговаря, включително и в хипотезите по т.3 и т.4 от
предходния чл.9. Настоящата инстанция
намира, че с така договорения размер на неустойката се цели ищецът да получи пълно и реално изпълнение на
процесния договор от страна на ответника и в хипотезата на прекратяването му,
/включително и поради виновно неизпълнение от страна на ответното
дружество-ползувател/, която цел не
отговаря на присъщата на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция. В хипотезата, при която с договорената неустойка се цели получаването /заместването/
на пълното реално изпълнение на договора
за целия му срок след прекратяването/развалянето му, неустойката не отговаря на
законово дефинираната й функция- да компенсира предвидимите и преки вредите от
неизпълнението и да санкционира неизрядната страна по договора за
неизпълнението й, тъй като води до
неоснователно обогатяване на ищеца , който би получил реално изпълнение по
договора без да престира своите насрещни задължения по него. Ето защо , съдът
приема, че така договорената неустойка противоречи на добрите нрави. Действителността
на договорната клауза за неустойка съдът преценява към момента на сключване на
договора. А в конкретния случай, така както
е договорена неустойката по чл.10 от процесния договор, тя се явява
нищожна, поради противоречието й с чл.26,ал.1,предл.3 от ЗЗД /добрите нрави/. Като последица от това предявеният иск за
присъждането на тази неустойка се явява неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
Поради
съвпадане на крайния извод на настоящата инстанция с тези на първата-за
неоснователност на предявения иск, обжалваното решение следва да бъде потвърдено
, но по други мотиви- гореизложените.
По разноските по делото: При горния изход на
делото и на основание чл.78,ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответниците направените
по делото разноски във въззивното производство в размер на 800,00лв.-
адвокатско възнаграждение.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 283972 от 02.12.2017г. на СРС, 59 състав,
постановено по гр.дело № 25215/2016г., поправено по реда на
чл.247 от ГПК с решение от 05.03.2019г.
ОСЪЖДА „Б.г.“
ЕООД с ЕИК ********* да заплати на „Грийн ивнест корп“ ЕООД с ЕИК ********* и Р.А.П.
с ЕГН ********** - сумата от 800,00 /осемстотин/ лева- разноски по делото за
въззивното производство, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.