№ 20195
гр. София, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110175153 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на ЗEАД „Б. В. И. Г.” против ЗК „Л. И.” АД, с която e
предявен осъдителeн иск с правна квалификация чл.411 от КЗ за заплащане на сумата от
1573.98 лв., заедно със законната лихва върху застрахователното обезщетение от датата на
предявяване на иска - 17.12.2024 г. до окончателното й изплащане, представляващ регресно
вземане за платено обезщетение по имуществена застраховка за вреди по лек автомобил
„Хонда ЦРВ”, с рег. № А **** НМ, в резултат от ПТП, настъпило на 08.07.2022 г. на км. 164
АМ „Тракия“, поради виновно поведение на водача на товарен автомобил „МАН” с рег.№
СТ **** РМ.
Ищецът ЗEАД „Б. В. И. Г.” твърди, че на 08.07.2022 г. около 16:30 ч. на км. 164 АМ
„Тракия“е настъпило ПТП, причинено по вина на водача на „МАН” с рег.№ СТ **** РМ, и
втори участник л.а. „Хонда ЦРВ”, с рег. № А **** НМ. Вследствие на процесното ПТП са
причинени вреди на л.а. „Хонда ЦРВ”, с рег. № А **** НМ, за който към момента на
процесното ПТП има сключена имуществена застраховка при ищеца, който твърди, че е
изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1573.98 лв. Към ответника била
предявена претенция в посочения размер. Ищецът твърди, че гражданската отговорност на
другия участник в процесното ПТП е застрахована при ответника, който, след отправена
покана за заплащане на платеното обезщетение, не заплатил претендираната сума. Поради
това ищецът претендира заплащане на обезщетение, доколкото за причинените вреди
отговоря другият участник в процесното ПТП (и съответно застрахователят на гражданската
му отговорност), която е в размер на 1573.98 лв., заедно със законната лихва върху
застрахователното обезщетение от датата на предявяване на иска - 17.12.2024 г. до
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответникът ЗК „Л. И.” АД оспорва исковете по основание и размер, с доводи, че не
дължи заплащане на обезщетението. Оспорва ПТП да е настъпило по вина на водача на
„МАН” с рег.№ СТ **** РМ, като твърди, че вината за настъпване на ПТП е на водача на
другия автомобил, поради нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Оспорва механизма на ПТП.
Претендира разноски.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл.411 от КЗ.
Предмет на производството е иск с правна квалификация чл.411 от КЗ. Съгласно
разпоредбата на чл.411, ал. 1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят по договор за имуществено застраховане встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне.
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се обуславя от
установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: 1/
наличие на валиден и действащ към сочената дата на ПТП договор за имуществено
застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения
автомобил; 2/ настъпване на описаното в исковата молба ПТП, съставляващо покрит
съгласно договора застрахователен риск; 3/ заплащане на застрахователно обезщетение от
ищеца в полза на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 4/
отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при
осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние,
противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди в претендирания размер и
вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 5/ сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", със застрахователно покритие към датата на ПТП, по
силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди
на виновния водач.
Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест
за установяване на всички елементи от горния фактически състав в условията на пълно и
главно доказване, с изключение на онези факти, за които е предвидена законова презумпция,
а именно наличието на вина у причинителя на вредата /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/.
В тежест на ответното застрахователно дружество е да докаже правоизключващите,
правонамаляващите и правопогасяващите си възражения, в това число, да проведе обратно
доказване /което винаги трябва да е пълно/ досежно ползващата ищеца оборима презумпция
за вината на делинквента.
По реда на чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК съдът с доклада по делото е приел за
безспорни между страните и поради това за ненуждаещи се от доказване обстоятелствата,
гражданската отговорност на товарен автомобил „МАН” с рег.№ СТ **** РМ е била
застрахована при ответника, както и извършено плащане на посочената в исковата молба
стойност на лицето, извършило ремонт на автомобила на сумата от 1573.98 лв.
Наличието на първата предпоставка за уважаване на предявения иск- наличие на
валидно сключен договор за застраховка между ищеца и собственика на увреденото МПС не
е спорно по делото, а и се установява от представената застрахователна полица „Булстрад
Каско Стандарт“ № 4704210909000460, със срок на валидност 04.12.2021 г. до 03.12.2022 г.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че във връзка с
процесното ПТП е била образувана застрахователна преписка по щета № 470421222237952
при ищеца, приключила с отказ за изплащане на регресната претенция от ответното
дружество с изх. № 11209/07.11.2024 г., поради наличие на спор кой е виновният водач за
настъпване на ПТП.
От свидетелските показания на Я. В. В. участник в ПТП настъпило през 2022 г., като
водач на лек автомобил на л.а. „Хонда ЦРВ”, с рег. № А **** НМ се установява, че си
спомня за ПТП, било лятото, накъде около 16:00 – 17:00 ч. на АМ Тракия на първата
бензиностанция след Пловдив в посока Бургас. При излизане от бензиностанцията камионът
го ударил, тъй като преминал през двойната непрекъсната линия и го ударил в предната
2
част. След удара той спрял, а камионът продължил. След 300 метра спрял и шофьорът се
върнал пеш. Ударът настъпил преди да се включи в лентите за движение, докато чака в
лентата за включване в магистралата. Пред него нямало пътни знаци, а зад него имало други
автомобили. Знакът стоп бил на самата бензиностанция, преди отсечката за включване. На
бензиностанцията имало мантинела и след мантинелата ускорителна лента с двойно
непрекъсната лента и веднага след мантинелата камионът се насочил да влиза. По другия
автомобил нямало щети, а при него били странично огледало, предна броня и преден калник.
Бронята му хвръкнала и се ударила в мантинелата. Обадил се на 112. Нямали разногласия за
вината. Другият участник бил виновен. Двамата попълнили протокола за ПТП и там бил
неговият подпис за участник Б. Подчертава, че протоколът и ПТП са от 2022 г.
От показанията на свидетеля В. С. В., се установява, че е участвал в ПТП като водач
на „МАН” с рег.№ СТ **** РМ на АМ Тракия, но не си спомня датата и годината на ПТП.
Било следобед, светло, слънчево, сухо време. Свидетелят се движел в активната лента на
АМ Тракия и на излизане от бензиностанция „ОМВ“, преди Чирпан. Не е сигурен дали той
настъпил осевата линия или другият участник бил излязъл по-напред, но закачил бронята
му, а при неговият автомобил нямало щети. Движел се със скорост 80-85 км.ч. Негов бил
подписът положен под участник „Превозно средство А“ в ДКПТП и той поел вината за
настъпване на ПТП. Ударът бил в неговата задна част.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като житейски логични, последователни
и непротиворечиви, съобразявайки, че те са трети за спора лица и не се явяват
заинтересовани от изхода на делото, доколкото застрахователното обезщетение вече е било
изплатено след настъпване на застрахователното събитие, а освен това разказаното от тях е
израз на преките им и непосредствени впечатления, тъй като именно те са управлявали
увреждащия и увредения автомобил. Същевременно описаният от тях начин на реализиране
на ПТП съответства на Протокола за ПТП от 21.07.2022 г. посочените като настъпили щети
по автомобила – като вид и локализация, както и като начин на причиняване – на данните от
приетите по делото опис-заключение.
Съдът, при преценка на заключението на изслушаната съдебно - автотехническа
експертиза, съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като
е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило
изчерпателно на поставените задачи, като по делото не се установяват обстоятелства от
които да се направи извод, че вещото лице е недобросъвестно или заинтересовано от изхода
на правния спор. От изслушаната по делото заключение на допуснатата съдебно -
автотехническа експертиза се установява, че на 08.07.2022 г. около 16:50 часа на АМ Тракия
в района на бензиностанция „ОМВ Ризово“е настъпило ПТП, като водачът на „МАН” с рег.
№ СТ **** РМ, с прикачено към него рег.№ СТ **** ЕМ е предприел маневра за
престрояване вдясно, като преминава през поставена пътна маркировка М15 – „Коси
успоредни линии“ и двойна непрекъсната линия, разделяща дясната лента за движение от
средната. В същия момент на паркинга на бензиностанцията на бензиностанция „ОМВ
Ризово“, водачът на л.а. „Хонда ЦРВ”, с рег. № А **** НМ предприема маневра за излизане
от района на бензиностанцията и включване в движението, при което траекториите на двата
автомобила са пресичат и настъпва съприконсновение между предната част на лекия
автомобил и дясната странична част на прикаченото полуремарке. От техническа гледна
вещото лице заключава, че причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на
„МАН” с рег.№ СТ **** РМ, който предприема маневра за престрояване в дясно,
преминавайки през маркировка М15, както и поведението на водача на л.а. „Хонда ЦРВ”, с
рег. № А **** НМ, който при наличие на поставени знаци Б2 „Спри! Пропусни движещия се
по пътя с предимство“, не пропуска движещия се срещу пътен знак Б3 – „Път с предимство“
влекач „МАН” с рег.№ СТ **** РМ, с прикачено към него полуремарке рег.№ СТ **** ЕМ.
Съгласно заключението всички увреждания посочени в опис-заключението по процесната
щета, съответстват да са причинени от описаното в исковата молба ПТП. Вещото лице е
3
изчислило, че стойността необходима за възстановяване на лек автомобил л.а. „Хонда ЦРВ”,
с рег. № А **** НМ, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 2290.75
лева.
Правният спор между страните по делото, се концентрира върху механизма на
настъпване на произшествието, в причинна връзка с поведението на кой от водачите се
намира настъпването на произшествието, наличието на съпричиняване на водача на
увредения автомобил за него, както и какъв е размерът на регресното вземане, което ищецът
има към ответника.
Относно механизма на пътно-транспортното произшествие:
Съдът намира за основателно възражението за наличие на съпричиняване от водача на
увредения автомобил. Безспорно по делото се установи, че водачът на лек автомобил „Хонда
ЦРВ”, с рег. № А **** НМ се е включвал в движението на изхода на бензиностанция, като
автомобилът при включване в активната лента на движещите се в платното за движение
автомобили, не е пропуснал движещият се вече в същата лента товарен автомобил. В този
смисъл поведението на водача на увредения автомобил не е било съобразено със закона, и в
частност разпоредбата на чл. 56 от ЗДвП, съгласно която водач, който навлиза на
автомагистрала или скоростен път, е длъжен да пропусне движещите се по тях пътни
превозни средства, а който иска да напусне автомагистралата или скоростния път, трябва
своевременно да заеме място в съответната пътна лента за излизане от тях. От друга страна е
налице вина и на водачът на товарния автомобил, който предприема маневра за
престрояване в дясно и е нарушил забраната за преминаване през "Коси успоредни линии" -
М15. Обозначава площ, забранена за движение на пътни превозни средства. Границата на
площта се очертава с непрекъсната линия.
В конкретния случай, въз основа на съвкупния анализ на събрания по делото
доказателствен материал, съдът намира, че по делото безспорно се установява, че
настъпилото ПТП е по вина и на двамата водачи на превозни средства. Този извод съдът
прави въз основа на схемата изготвена в ДКПТП, изслушаната по делото САТЕ и
показанията на свидетеля В., от които се установява, че зоната на удара е била в средната
част на товарния автомобил, респ. той неправомерно е нарушил забраната за преминаване
през "Коси успоредни линии" - М15, обозначава площ, забранена за движение на пътни
превозни средства, но и водачът на лек автомобил „Хонда ЦРВ”, с рег. № А **** НМ е имал
обективна възможност да го възприеме, тъй като неговата маневра не е била внезапна, след
като ударът е настъпил по средата на товарния автомобил и е следвало да съобрази своето
поведение с поведението на другия водач, като го пропусне, за да не настъпи
съприкосновение между автомобилите. Поради това съдът определя принос на водача на
увреденото МПС в размер на 50 %, с какъвто процент следва да се намали дължимото
обезщетение.
Застрахователно събитие е настъпването на покрит риск по застраховка в периода на
застрахователното покритие. От представената по делото застрахователна полица е видно,
че при включена рискова клауза "Пълно Каско", както е в настоящия случай,
пътнотранспортното произшествие е част от покритите рискове. Няма данни, а и твърдения
да е било налице някое от изключенията, при които застрахователят не изплаща
обезщетение.
С оглед на това, ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените вреди,
респ. за възстановяване на платеното от застрахователя по имуществена застраховка на
пострадалия обезщетение.
Относно размера на регресната застрахователна претенция:
За определяне размера на регресния дълг съдът съобрази съдебна практика,
постановена по реда на касационния контрол /напр. Решение № 52/08.07.2010 г. по гр. д. №
652/2009 г. на ВКС, І Т0/, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът определя
4
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Обемът на регресния дълг зависи от
размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на задължението на
застрахователя по застраховка "Каско" /плащането на недължимо обезщетение не може да се
противопостави на ответника/ и не повече от размера на действително платената сума. Ето
защо следва да бъдат съпоставени тези три стойности, за да се определи в какъв размер е
възникнал регресният дълг. Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва
да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
По силата на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а
съгласно ал. 2 на същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане
на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към
момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата,
като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по
методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН. Размерът на причинените вреди се
установява от изслушаното по делото заключение на съдебно-автотехническата експертиза,
което съдът изцяло кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните.
Вещото лице е посочило, че стойността на щетата, определена по средни пазарни цени, към
датата на ПТП е в размер на 2290.75 лева, поради което искът подлежи на уважаване за
сумата от 1145.37 лева и на отхвърляне до пълния предявен размер от 1598.98 лв.
Дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде определено по пазарна стойност на
вредите към момента на застрахователното събитие и не може да надвишава действителната
стойност на увреденото имущество, като за действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените от него разноски за държавна такса, адвокатско
възнаграждение и депозити за изготвяне на експертиза и за призоваване на свидетел или
общо сумата от 626.05 лева. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на
ответника сторените разноски в размер на 127.65 лева, съобразна отхвърлената част от иска,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено от съда и депозити за
експертиза и свидетел.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „С. ш. № 67А, да заплати на ЗEАД „Б. В. И. Г.”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., пл. „П.“ № 5, на основание чл.411 КЗ, сумата от 1145.37 лева,
заедно със законната лихва върху застрахователното обезщетение от датата на предявяване
на иска - 17.12.2024 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 1598.98 лв. представляващ регресно вземане за платено обезщетение по
имуществена застраховка за вреди по лек автомобил „Хонда ЦРВ”, с рег. № А **** НМ, в
резултат от ПТП, настъпило на 08.07.2022 г. на км. 164 АМ „Тракия“, както и на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 626.05 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗEАД „Б. В. И. Г.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
5
управление: гр. С., пл. „П.“ № 5, да заплати на ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. ш. № 67А на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 127.65 лева, разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6