Р Е Ш Е Н И Е
№ 218/9.4.2020г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, XII
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Красимир Лесенски
2.
Светомир Бабаков
при секретаря Антоанета Метанова и с участието
на прокурора Станка Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Лесенски
касационно административно дело № 1414 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Дванадесета от АПК, вр. чл.34, ал.2 ЗСПЗЗ и е образувано по
касационна жалба на Г.А.К. с ЕГН: ********** *** против Решение №
1443/30.10.2019 г. постановено по гр. д. № 2224/2019 г. по описа на Районен съд
Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на К. срещу мълчалив отказ на Кмета на
Община Пазарджик по искане с вх. № 44-2477 от 03.05.2019 г. за издаване на
заповед по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ за изземване на земеделски имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор 10505.25.14 по КККР на с.
Величково, обл. Пазарджик, местност „Белите гробища“, вид територия:
земеделска, начин на трайно ползване: овощна градина, категория IV, с площ от
5165,00 кв.м., стар номер на имота 025014.
С
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи се, че неправилно районният съд е приел, че
жалбоподателят е придобил земеделския имот, по отношение на който се иска
издаване на заповед по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ,
по силата на договор за покупко-продажба, поради което не е лице с възстановено
право на собственост върху земеделския имот и не попада в кръга на лицата,
имащи право да ползват облекчената процедура, регламентирана в чл. 34 ЗСПЗЗ.
Моли се да бъде отменено решението и съответно отказа на кмета на Община Пазарджик
като незаконосъобразни.
В
съдебно заседание процесуланият представител на касатора поддържа жалбата и
излага допълнителни мотиви за отмяна на атакуваното решение, включително и в
писмена защита. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът
по касационната жалба – кмета на Община гр. Пазарджик, редовно призован – чрез
процесуалния си представител моли жалбата да бъде оставена без уважение и да
бъде потвърдено решението на Районен съд Пазарджик. Претендира направените по
делото разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд Пазарджик следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Административен
съд Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
С
решението си Районен съд гр. Пазарджик е отхвърлил жалбата на касатора срещу
мълчалив отказ на кмета на община Пазарджик по подадено искане с вх. № 44-2477
от 03.05.2019 г. за издаване на заповед по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ за изземване
на земеделски имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 10505.25.14 по
КККР на с. Величково, обл. Пазарджик, местност „Белите гробища“, вид територия:
земеделска, начин на трайно ползване: овощна градина, категория IV, с площ от
5165,00 кв.м., стар номер на имота 025014.
За да
постанови този резултат районният съд е установил следната фактическа
обстановка: Г.А.К. е придобил въз основа на договор за покупко-продажба
собствеността върху няколко недвижими имота, сред които и горепосочената овощна
градина с площ от 5 165 кв. м., находяща се в землището на с. Величково, обл.
Пазарджик, местност „Белите гробища“, вид територия: земеделска, начин на
трайно ползване: овощна градина, категория IV, с площ от 5165,00 кв.м., стар
номер на имота 025014. На 03.05.2019 г. жалбоподателят е сезирал кмета на
Община Пазарджик с искане с вх. № 44-2477/03.05.2019 г. за издаване на заповед
за изземване на посочения поземлен имот от лице, ползващо го без основание.
Изложил е обстоятелства, че при посещение в овощната градина на 18.03.2019 г.
установил, че дърветата в нея, както и в съседните имоти, били изкоренени, а
имотът и съседните му били разорани и подравнени, като имало пресни следи от
подготвителна дейност за засаждане със селскостопанска култура – оформени били
редове за засаждане. Допълнил е, че при посещение на имота на 02.04.2019 г.
установил, че около три декара от него в северната му част, както и съседния
имот с кадастрален номер 10505.25.13 били засети машинно със слънчоглед, по
еднообразен начин и на еднакъв вегетативен стадий като цял блок. Поради това
считал, че лицето, ползващо съседния имот, ползва и неговия имот, без да има
основание за това. Молил да бъде извършен оглед на място и служебни справки, за
да се установи лицето, ползващо имота му, след което да се издадена заповед по
реда на чл.34 ЗСПЗЗ. Тъй като по предходно искане на жалбоподателя с вх. №
44-1928/20.03.2019 г., в което били изложени същите обстоятелства за посещение
в овощната градина на 18.03.2019 г. и установяване, че дърветата в нея били
изкоренени, а имотът и съседните му били разорани и подравнени, като имало
пресни следи от подготвителна дейност за засаждане със селскостопанска култура
– оформени били редове за засаждане, кметът на Община Пазарджик извършил
необходимата проверка, като поискал информация от Общинска служба Земеделие
Пазарджик, Държавен фонд Земеделие, от Службата по геодезия, картография и
кадастър Пазарджик, но не се установили лица, ползващи имота на жалбоподателя,
с писмо с изх. № 44-2477-001/13.05.2019 г., кметът на Община Пазарджик е
уведомил Г.А.К., че въз основа на предходното искане с вх. № 44-1928/20.03.2019
г. са били извършени всички законови действия съгласно чл. 34 ЗСПЗЗ,
за резултатите от които той е уведомен, а по отношение на поземлен имот с
идентификатор 10505.25.13 по КККР на с. Величково, не е постъпвало искане за
издаване на заповед по чл. 34 ЗСПЗЗ и не е в правомощията на общината да извършва
проверки и служебни справки извън тези, посочени в чл. 34 ЗСПЗЗ
и другите законови и подзаконови нормативни изисквания. На 22.05.2019 г.
жалбоподателят е подал жалба с вх. № 44-2477-002/22.05.2019 г. против
мълчаливия отказ на кмета на Община Пазарджик по искане с вх. №
44-2477/03.05.2019 г. за издаване на заповед за изземване на поземления имот от
лице, ползващо го без основание, въз основа която е образувано производството
пред Районен съд Пазарджик, завършило с атакуваното решение.
Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и възприемането на
правилната фактическата обстановка по делото, Районен съд Пазарджик е достигнал
до извод, че бързото производство по
реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ ползва единствено собственик с
възстановено право по реда на земеделската реституция. Тази процедура се установявала
само в защита на правата на собствениците на земеделска земя, чиито права
неоснователно и неправомерно се накърняват от трети лица. Съдът е приел, че в
случая е необходимо наличие на три кумулативно предвидени предпоставки, а
именно лицето да е собственик с възстановено право на собственост върху
земеделски земи, ползване на земеделската земя от трети лица и това ползване да
е без правно основание, при което е приел, че след като Г.А.К. е придобил
земеделския имот, по отношение на който се иска издаване на заповед по реда на чл. 34, ал.1
ЗСПЗЗ, по силата на договор за покупко-продажба, поради което не е
лице с възстановено право на собственост върху земеделския имот и не попада в
кръга на лицата, имащи право да ползват облекчената процедура, регламентирана в
чл. 34, ал.1
ЗСПЗЗ.
Решението
на Районен съд Пазарджик като краен резултат е правилно, макар и не по
изложените в него мотиви. Неправилни са изводите на съда, че жалбоподателят К.,
след като е закупил процесния имот, не попада в кръга на лицата, които могат да
търсят защита по реда на чл. 34, ал.1 ЗСПЗЗ. Защитата по реда на чл.34, ал.1 ЗСПЗЗ следва имота, а не собственика. Съгласно
тази разпоредба по искане на собствениците или на ползвателите на правно
основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват
със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които
ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. При тази
законова разпоредба следва правния извод, че административният ред за изземване
на земеделски имоти, по отношение на които собствеността е възстановена по реда
на ЗСПЗЗ, включва единствено изследване на законовите предпоставки за това.
Тези законови предпоставки са да е възстановено право на собственост върху
земеделска земя, имотът да се ползва от други лица, различни от собствениците
или ползвателите и това ползване да е без правно основание. Настоящият състав
не споделя изводите на решаващия съд, че административната процедура за
ревандикация на земеделската земя се прилага само по отношение на собствениците
с възстановено право на собственост. В приложимата редакция на нормата изрично
е предвидена възможност за административно изземване и по искане на
ползвателите на правно основание. Необосновани са правните изводи на решаващия
съд, че искане за изземване на земеделска земя по реда на чл. 34, ал. 1
от ЗСПЗЗ могат да правят само възстановените собственици. В мотивите към
законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и
ползуването на земеделските земи № 654-01-97 от 14.07.2006 г. - ХL
Народно събрание, с което е разширен кръгът на легитимираните лица, изрично е
записано, че с изменението се предвиждат допълнителни възможности за защита и
стабилизиране на ползването на земеделските земи като основа за земеделското
производство. С това изменение се предлага да се въведе самостоятелно право за
ползвателите на земеделските земи на правно основание да сезират кмета на общината
за отнемане на земите от лицата, които ги ползват неправомерно по реда,
предвиден в чл. 34 от Закона. Допълнението е наложено поради често ниската
активност и незаинтересуваност на собствениците да търсят административна
намеса в тези случаи, което накърнява ефективността на мярката. Законодателят е
приел, че е оправдано титулярят на правото да ползва имота да разполага на
собствено основание с право да иска неговата защита. Ето защо цитираната от Районен
съд Пазарджик съдебна практика не е актуална към приложимата редакция на
закона.
Все пак
решението като краен резултат е правилно. За да се разпореди изземване на
земеделски земи по административен ред искането следва да е конкретизирано като
точно се посочат не само имотите с техните индивидуализиращи характеристики,
правното основание на което се претендира изземването, но и точно посочване на
лицето, което владее имота без правно основание. Предмет
в производството по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е установяването на липсата на
владение, а не на собственост. Касаторът не е посочил лицето, което владее
имотите без правно основание. Въпреки некоректно подаденото искане (второ по
ред) за установяване от кмета на това лице, административният орган служебно
е изискал информация от Общинска
служба Земеделие Пазарджик, Държавен фонд Земеделие, от Службата по геодезия,
картография и кадастър Пазарджик, но не е установил лице, което владее
неправомерно процесния имот. Неправилни са доводите на касатора, че
кметът е бил длъжен да извърши по-обстойна проверка, включително и с оглед на
място на имота, както и на съседния такъв, като въз основа на „официалното
начало започне действия“ и едва тогава да издаде заповед или да откаже
издаването на такава. По този въпрос има немалко практика на съдилищата,
включително и на върховните съдии. Така например в Определение № 4852 от
17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4051/2018 г., IV о., докладчик председателят
Нина Докторова, се казва следното: „Разпоредбата на чл. 34, ал. 1
ЗСПЗЗ дава право на лицата, собственици на земеделска земя или
ползватели на същата на правно основание, на защитата й, чрез бързия
административен ред, разписан в нея. При сезирането на кмета с искане за
издаване на заповед по този ред, молителят трябва да посочи лицето, което
ползва земята без правно основание. Това заинтересовано лице трябва да докаже,
че е собственик или ползвател на земята на годно правно основание. В
административното производство, което се развива пред кмета на общината,
последният има правото да извършва проверката, чрез органите посочени в чл. 34, ал.
1, изречение второ от ЗСПЗЗ. Едва след извършването на тази проверка
кметът издава заповед за изземване или отказва издаването на такава, в
зависимост от установеното. В конкретния случай С. С. не е поискал от кмета на
общината да издаде заповед по чл. 34, ал. 1
ЗСПЗЗ, а да му съдейства за да се установи кой е унищожил овощната
му градина. При така заявеното искане е несъмнено, че кметът на общината няма
правомощията на разследващ орган, който да установи лицето, извършило
нарушението. Проверката на доказателствата или данните, представени от страните
в административното производство е в правомощията на кмета, но когато такива са
представени. В конкретния случай такава проверка е невъзможно да се извърши,
тъй като кметът на общината няма правомощието да установява извършителя на
нарушението. Неизвестното лице, за което се твърди, че е извършило нарушение,
не е представило и доказателства, които да бъдат проверени. В частната жалба
неправилно се счита, че кметът на общината извършва проверка, чрез органите
разписани в изречение второ на чл. 34, ал. 1.
Проверката не е самоцелна, защото е свързана с проверка на представени
доказателства. При липсата им е невъзможно извършването й.“ Настоящият състав
на съда няма какво повече да допълни в тази насока, още повече, че конкретният
случай, който са коментирали върховните съдии, изцяло съвпада с настоящия.
Каквото и да значи твърдяното от касатора „официалното начало“ по отношение на
кмета на общината, то е категорично, че не включва в себе си разследващи
функции. Затова и много правилно, кметът е информирал касатора, че не е
установено кое лице ползва процесния имот без основание, поради което следва
молителят да посочи същото. К. не е сторил това, поради което атакуваният
мълчалив отказ на кмета за издаване на заповед по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ за изземване на
земеделски имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 10505.25.14 по
КККР на с. Величково, обл. Пазарджик, местност „Белите гробища“, вид територия:
земеделска, начин на трайно ползване: овощна градина, категория IV, с площ от
5165,00 кв.м., стар номер на имота 025014 е законосъобразен.
При
разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението на районния съд. Предвид на
това решението на Районен съд гр. Пазарджик, следва да бъде оставено в сила, а
касационната жалба, като неоснователна - без уважение.
С оглед
изхода на делото, съдът намира за основателно направеното искане от
процесуалния пълномощник на Община Пазарджик за заплащане на сторените по
делото разноски в размер на 200 лева за юрисконсултско възнаграждение, съгласно
чл. 78, ал. 8
от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1
от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
По
изложените съображения и на основание чл.221, ал.2,
пр.1 от АПК, Административен съд Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1443/30.10.2019 г. постановено по гр. д. № 2224/2019 г. по
описа на Районен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА Г.А.К.
с ЕГН: ********** *** да заплати на Община Пазарджик направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:
1./П/
2./П/