Р Е Ш Е Н И Е
№ 2597
/ 12.6.2019г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХХІІІ-ти състав, в публично заседание,
проведено на 17.05.2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретаря АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 10783
по описа за 2018 год., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 422 от ГПК.
Производството по делото е
образувано по повод предявени от ищеца „А.З.К.Н.П.З.“ ООД, ЕИК***,
със седалище и адрес на управление:*** срещу ответника Б.А.Н. ЕГН**********,*** , положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от
ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните
суми по
Договор за кредит № 241916 от 27.03.2015г. във връзка с Договор за гаранция от 27.03.2015г. : 400.00лв. - главница; 47.96лв. - договорна
лихва за периода от датата на първа вноска 26 април 2015 г. до датата на последната вноска - 23 септември 2015г.; 300.00лв. - административна такса
за събиране на вземането; 234.73лв. такса за гаранция, както и законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми,
за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по №
2211/30.03.2018 г., по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 4552/2018 г. на ВРС, 41-ви състав.
С молба
от 21.08.2018г., ищецът „А.з.к.н.п.з."ООД,
ЕИК***, със
седалище и адрес на управление:***, чрез юк. Нина
Ангелова Стоянова е заявил оттегляне на предявения иск за мораторна
лихва от 11.05лв.,
начислена върху непогасената главница за периода от датата на
настъпване на забавата, а именно 24 септември 2015г. до 22 март 2018г. - дата на подаване на
заявлението, на осн. чл. 232 от ГПК.
По повод на тази молба, с
определение от 22.08.2018г., ВРС е
прекратил на основание чл.232 ГПК производството с правно основание чл.422 ГПК,
в частта му относно заявената за установяване сума от 11.05лв.,
претендирана като мораторна лихва върху непогасената
главница за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 24 септември 2015 г. до 22 март 2018г.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения: Подал е Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Заповедта е била връчена
на длъжника Б.А.Н. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като след дадени
указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, ищецът „А.З.К.Н.П.З.“ ООД, ЕИК***, в предсотавеният му
едномесечен срок е предявил настоящата искова претенция с правно основание
чл.422 ГПК.
Сочи, че обстоятелството, въз основа на което е издадена
заповед за изпълнение, е подписан Договор за кредит № 241916 от 27.03.2015г.
между „Фератум България"ЕООД, като Кредитор и Б.А.Н.,
като Кредитополучател, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние
(електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен документ и отношението е
реализирано при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние/ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и платежните системи/ЗПУПС/,
Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/ и Закона за електронния документ и електронния подпис/ЗЕДЕП/,
както и Закона за електронната търговия/ЗЕТ/. Конкретните действия по отпускане
на заема са описани в Общите условия, уреждащи отношенията между „Фератум България"ЕООД и неговите клиенти, по повод
предоставяните от дружеството потребителски кредити.
Сочи, че съгласно сключения от страните договор,
Кредитополучателят е декларирал, че приема всички условия, посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова
услуга от разстояние по смисъла на чл.8 от Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние /ЗПФУР/, както и тези посочени в Общите условия.
Със сключване на договора за кредит, Кредитополучателят
удостоверил, че е получил, запознат е, и се е съгласил предварително с всички
условия на индивидуалния договор и Тарифа на Фератум
България ЕООД, в случаите, в които същата е приложима, както и с Общите
условия, неразделна част от същия.
По силата на сключения Договор за кредит № 241916 от
27.03.2015г., се сочи, че на Кредитополучателя е бил отпуснат кредит в размер
на 400.00 лева, който е следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща
печалба на кредитора в размер на 47.96лева, за срок от 180 дни.
Поради наложената законова необходимост в чл.16 от ЗПК,
Кредиторът е следвало да оцени
кредитоспособността на Кредитополучателя. От своя страна, последният, с цел да
повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен
кредитът от „Фератум България" ЕООД, е предложил
обезпечение, предоставено от Гарант - „Фератум Банк" ЕООД, което дружество е одоборено
от Кредитора и същото фигурира под № 237 в Списък на кредитни институции,
лицензирани в страни от ЕИП с уведомление за свободно предоставяне на услуги на
територията на Република България, съгласно взаимното признаване на единния
европейски паспорт, към Регистрите на БНБ. В тази връзка, на 27 март 2015г., се
сочи, че между Б.А.Н./Кредитополучател/ и „Фератум Банк"ЕООД/Гарант/, е бил сключен Договор за гаранция с
№ 241916, по силата на който Гарантът се задължил в полза на Кредитора да
гарантира изпълнението на задълженията на Кредитополучателя, като се задължил и
солидарно с последния. Съгласно чл. 5.8 от Общите условия, се сочи, че при неизпълнение на Задълженията
на Кредитополучателя, Дружеството -Кредитор има право да предяви претенциите си
директно към Гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал
удовлетворяването им от Кредитополучателя.
Съгласно чл. 5 от Общи условия, които се прилагат към
Договор за гаранция № 241916, сключен между Б.А.Н. и „Фератум
Банк" ЕООД, Кредитополучателят се е задължил да
плати на Гаранта такса за предоставяне на гаранцията, в размер, определен в
Договора за гаранция, като в настоящия случай таксата за гаранция се сочи, че
възлиза на 234.73лв.
Б.А.Н., според изнесеното, не е изпълнила договорното си
задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което
Кредиторът е поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант „Фератум Банк" ЕООД.
Вследствие на това, Дружеството-гарант „Фератум Банк" ЕООД, е погасило дължимата сума в пълен размер
към „Фератум България" ЕООД, с което е встъпило
в правата на Кредитор и от този момент за него възникнал правен интерес за
предявяване на претенции по съдебен ред срещу Кредитополучателя.
Сочи се, че следва да се има предвид, че датата на последна
вноска по кредита е била на 23 септември 2015г., респективно вземането е
изискуемо в пълен размер след тази дата.
В изпълнение разпоредбата на чл. 10 (т.1 - т.8) от Общите
условия, е било договорено, че в случай, че Кредитополучателят изпадне в забава
и не върне която и да е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след
съответната падежна дата, на същия се начислява такса, в зависимост от просрочието, която за конкретния случай към настоящия
момент е в размер на 300.00лв. и представлява административна такса за събиране
на вземането.
Така задължението на ответника Б.А.Н. към Дружеството-Гарант
„Фератум Банк" ЕООД,
произтича от заплатеното от страна на „Фератум Банк" ЕООД спрямо „Фератум
България" ЕООД изискуемо задължение по Договор за кредит с № 241916,
формирано от усвоената, но непогасена част от кредита - главница, договорна
лихва, административна такса в общ размер на 747.96 лева, ведно с дължимата
такса за гаранция по Договор за гаранция с №241916 в размер на 234.73 лева, за
която длъжникът се е задължил, но не е престирал.
На 1.12.2017г., според изнесеното, е бил сключен Договор за
Покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) и
Приложение Г от 01.12.2017г., между „А.з.к.н.п.з." ООД, ЕИК***(цесионер) и „Фератум Банк" ЕООД(цедент), с регистрационен № С 56251, по силата на който
вземането е било прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з." ООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът е бил уведомен по реда на
чл. 99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането, на 14 декември 2017г. от „Фератум Банк"ЕООД, посредством
писмо с обратна разписка.
По договора за кредит,
се сочи, че ответницата не е извършвала плащания, поради което към
настоящия момент дългът е в общ размер на 993.74лв., от които главница:
400.00лв., договорна лихва: 47.96лв. за периода от датата на първа вноска 26
април 2015г. до 23 септември 2015г. - датата на последната вноска,
административна такса за събиране на вземането: 300.00лв., такса за гаранция:
234.73лв., мораторна лихва върху непогасената
главница 11.05лв., за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 24
септември 2015 г. до 22 март 2018 г. - дата на подаване на заявлението, както и
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
След прекратяване на основание чл.232 ГПК на иска за
установяване дължимост на сумата от 11.05лв., се
претендират от ищцовото дружество за заплащане
останалите посочени парични суми.
Ответникът Б.А.Н. ЕГН**********, е депозирала отговор на исковата молба,
чрез
адв.М.В.А., назначена
за особен представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК с определение на ВРС №
12946/08.11.2018г.
С отговора е изразено становище относно допустимостта и
основателността на иска и обстоятелствата, на които се основава искът, като е
посочено следното:
1.Неправилно исковата молба е предявена по
ч.гр.д.№4552/2018г. на 41 гр.състав на ВРС. Исковата молба
следва да бъде отделна и самостоятелна, а не да се предявява по горното частно
гражданско дело предвид процесуалните изисквания и срокове я прави недопустима.
2.В петитума на исковата молба
недопустимо се претендира и вземане за 11.05лв. мораторна
лихва върху непогасената главница за периода от датата на настъпване на
забавата, а именно 24 септември 2015г. до 22.03 2018г. датата на подаване на
заявлението, за което перо съдът се е произнесъл с определение №9631 от 22.08.2018г.
33 гр.с. на ВРС по гр.д.№10783/2018г., като е прекратил производството по
гр.д.№10783/2018г. на ВРС и е обезсилил заповедта за изпълнение
№2211/30.03.2018г. по ч.гр.д.№4552/2018г. в тази част на основание чл.232 от
ПТК и по погрешка при условията на явна фактическа грешка първоинстанционния
съд е написал в диспозитива на определението си като
правно основание на прекратяването чл.323 отГПК,
въпреки че по-горе е посочил друго.
3.Ответната страна не е
пасивно легитимирана да отговаря по така предявените срещу нея искове:
по чл.422 от ТПК във вр. с чл.240 ал. 1 и ал.2, чл.86
от ЗЗД, вр.чл.79 от ЗЗД, чл.92 ЗЗД , предвид на което
същите се считат за недопустими, на следните посочени основания в отговора.
•Не става ясно от исковата молба и връчените приложения
към нея каква е връзката и с чл.240 ал.1 и ал.2 от ГПК, регламентиращи защитата
срещу постановени неприсъствени решения, неподлежащи на обжалване съгласно
чл.239 ал.4 от ГПК.
•Никъде във връчената искова молба не се излагат доводи и
претенции - с искане за отмяна по чл.240 ал.1 от ГПК, в едномесечния преклузивен срок от връчване на неприсъствено решение за
подаване на молбата за отмяна, след чието изтичане правото на отмяна се
погасява.
•Не се излагат доводи и претенции, че е налице хипотезата
на лишаване на страната от възможността да участва в делото или че е налице
хипотезата за защита чрез иск по чл.240 ал.2 от ГПК при новооткрити обстоятелства
или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са
могли да бъдат известни на страната при решаване на делото или с които не е
могла да се снабди своевременно в тримесечен срок от узнаването на новата
обстоятелство или от снабдяването с новото доказателство.
•Липсват доказателства за спазване на законоустановените
срокове, а дори и хипотетично да се приеме, че бъдат представени, се счита, че
са извън срока по този ред и предвид на което следва настоящата претенция по
чл.240 ал.1 от ГПК, следва да бъде оставена без разглеждане.
•Никъде от процесната искова
молба не се излагат основания по чл.240 ал.1, т. 1-3 от ГПК, за отмяна на
неприсъствено решение, нито се сочат нови обстоятелства, представляващи
предпоставка за предявяване на иск по чл.240 ал.2 от ГПК.
Предвид изложеното, с отговора се сочи, че се счита, че процесната искова молба не отговаря на никой от
предвидените в закона способи за защита срещу неприсъствена решение, a друга
такава се сочи, че не е известна на ответната страна.
Заявява се с отговора, че се спорва
претенцията на ищцовата страна изцяло по основание и по размер, както и претенцията и по ЗПП по
отношение на разноските, предвид факта че същата е необосновано завишена и не
отговаря на фактическата и правна сложност на казуса.
4.Ищцовата страна твърди, че е
налице по отношение на ответницата
връчване на издадена заповед за парично задължение, чиято редовност на връчване
се оспорва с отговора, поради липса на пълна индивидуализация и детайлизация на
връчваните получавани документи, като се излага следното:
•В исковата молба липсва каквото и да било посочване на
индивидуализиращите белези на издадената заповед. По изключение в противоречие
с трайно утвърдената съдебна практика, без да остави заявлението без движение
или да постанови определение за прекратяване на заповедното производство, съда
с определение №9361/22.08.2018г. на ВРС,, въз основа на молба за оттегляне от ищцовата страна за първи път прави индивидуализация на
заповедта за изпълнение №2211/30.03.2018г. по ч.гр.д.№4552/2018 на ВРС и в
същото време прекратява иска по настоящето дело за сумата 11.05лв.,
представляваща мораторна лихва върху непогасена
главница за периода от 24.09.2015г. до 22.03.2018г. , дължима по договор за
кредит №241916 oт 27.03.2015г. във връзка с Договор
за гаранция от 27.03.2015г. на основание чл.415 ал.2 от ГПК, и обезсилва
заповед за изпълнение №2211/30.03.2018г. по ч.гр.д.№4552/2018г. като между
страните. В подкрепа на искането в отговора, се сочи е и факта, че по делото не
са представени доказателства, установяващи, че е налице
"потвърждение" по имейл на изпращането и получаването на горе
изброените документи, или по някакъв друг начин, както и че е налице пълно
приемане и съгласие, със съдържанието на електронния документ, съгласно чл.8
ал.3 от Закона за електронния документ и електронния подпис, ако се приеме, че
този закон е приложим в настоящия случай, предвид кредитодателя
и публично обявената му дейност в интернет пространството. Представеният по
делото документ статус на заема има характер на най-обикновено ксерокопие без
каквато и да било индикация за елемент на съгласие. Клаузите в договорите,
общите условия по гope описани са стандартно приети
от кредитната институция и същите на са индивидуално определени, което поставя
в неравноправно положения кредитодателя и в
невъзможност да изрази правно валидна воля, той просто е длъжен да се съгласи с
тях и да подпише кредита, ако иска да получи конкретната в случая процесна сума по него. По този начин той е лишен от
всякаква възможност за преценка и влияене върху възможността за промяна по
представените клаузи, включително и във вариантите при предоставянето на
стандартните европейски банкови формуляри или някакъв друг вид финасови оферти към потребителите на банкови и небанкови
финансови продукти . Следователно, настоява се, че не е постигнато съгласие
между страните по съществените елементи в основните договори, което е съществен
порок , водещ до недействителност и
на всички останали съпътстващи документи, предвид на което се отправя с
отговора молба да се постанови нищожността на гореописаните документи, на
основание чл.26, ал.2, предл.второ, трето и четвърто
от ЗЗД. На практика се счита, че е
налице хипотезата на чл.143 от ЗЗП. Налице е в конкретния случай пълна
невъзможност кредитополучателя да влияе върху предварително заложените клаузи в
договора за банков кредит и съпътстващите го документи. Това означава, че не е
налице свободно формирана воля за сключване на договорите, а по-скоро е налице
състояние на крайна нужда и явно неизгодни условия спрямо потребителя при
сключването на процесиите договори. Конкретния случай, според изнесеното в
отговора, би могъл да се отъждестви с хипотезата на чл.33 ал. 1 от ЗЗ , предвид
на което, ако съдът прецени, че е налице такава хипотеза и се приемат ответните доводи, следва да допусне
унищожение на посочените договори, които нямат да имат действие за в бъдеще.
Вън от изложеното до тук в този аспект, се сочи, че фактите могат и да
обосноват категоричния извод, че по отношение на съконтрахентите
и по-специално за кредитополучателя, е налице неравноправност на всяка уговорка
в договора спрямо потребителя, тъй като щом няма валидно формирана воля и
съгласие, е налице вреда на потребителя и недобросъвестност от страна на кредитодателя. Следователно е налице значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Изложеното
до тук налага извода, че клаузите по процесиите договори покриват общия
критерий за неравнопоставеност по смисъла на чл.143 от ЗЗП, а това води до пълна
нищожност на процесиите договори в
съответствие с разпоредбата на чл.146 от ЗЗП.
Счита се с отговора, че последващата
покупко-продажба/цесия/
на отписано необслужвано потребителско задължение, е недействителна, поради липса на валидно поето такова/липса на
съгласие/ , както и поради липса на валидни уведомявания, с посочване на пълни
индивидуализиращи белези. Липсва правна обосновка на правопораждащия
факт, обуславящ възникване на активната процесуална легитимация на ищцовата страна "Агенция з,а контрол на
просрочени задължения"ООД, с ЕИК***, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Росен Георгиев Антов и Тервел
Янчев Кънчев, спрямо ответницата, на
което дружество ищовата страна е прехвърлила процесното вземане и които са по твърдение на ищцовата страна активно лигитимирани
по настоящия иск, а по твърдение на ответната страна - не са. Оспорва се
представителната власт на горепосоченото дружество и начина им на
упълномощаване.
5.Сочи се с отговора, че правното основание за превръщане
на кредита в съдебен, без оглед на начина му на сключване е неговото просрочие - пълно или частично неизпълнение, на основание
чл.60 ал.2 от ЗКИ, в съответствие с предвидените в договора клаузи. Предпоставка
е и надлежното уведомяване на длъжника с писмо за предсрочна изискуемост за
превръщането на кредита в съдебен с посочване по пера на всички дължими суми,
каквото уведомяване в настоящия случай липсва. Липсват погасителни планове и
данни да са връчвани, приемани и подписвани от
ответницата.
6.Прави се с отговора възражение за невръчени екземпляри
от цялото заповедното производство по ч.гр.д. №4552/2018г., 41 гр.с., както и
на всички други доказателства без:
1.исковата молба.
2.общи условия към договор за гаранция/поръчителство/ без
дата, съконтрагент/КЛИЕНТ/ и подпис на името на
гаранта Фератум банк ООД
със седалище и адрес на управление:гр.Малта Талиферо
Бизнес Център , етаж 6, ул."Хан Стрийт №14 , Слиема СЛМ 155 С РЕГ. №С56251
3.договор за придобиване /покупко-продажба на отписвания
на необслужвани потребителски кредити със страна Ферагтм
банк ООД Малта, с упълномощен процесуален
представител Л|еа Лингус
-Продавач и А.з.к.н.п.з. ООД ***, без конкретна индивидуализация по пера, на процесния кредит и страни по него и без подписи поради
непредставяне на екземпляр от ищцовата страна за
Сочи се, че липсват представени доказателства по делото,
съгласно на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние за
сключване между страните на договор за кредит №241916 oт
27.03.2015г и съпътстващите го документи.
Липсва по делото кореспонденцията, посочваща
недвусмислено отправяне на предложението, начина на отправяне, устно, писмено
или по електронен път. Не е ясно от кого е инициативата - от кредитодателя или от кредитора, съдържанието на същото,
съдържанието на договора и общите условия към него, съдържанието на планове и
получаването на същите от ответницата,
както и пълно съгласие на ответната страна-кредитополучателя със съдържанието
на договора за банков кредит №241916 от 27.03.2015г. , общите условия към него,
погасителни планове, договора за гаранция от 23.07.2015г, последващата
цесия и приложение Г от 01.12.2017г. към договора за цесия, за да се приеме, че
са налице валидно сключени между съконтрагентите
договори. Предвид изложеното се моли да се прогласи нищожността на гореизброените договори
и придружаващи ги
съглашения за недействителни, поради липса на две насрещни съвпадащи
волеизявления представляващи неразделна част към процесния
договор за кредит. Същото е положението
и с претенцията за лихви по договора. Общите условия са неразделна част от
договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по
договора. В настоящия случай и тези задължителни елементи липсват, предвид на
което, на основание чл. 22 ЗПК, се сочи, че е налице нищожност на процесния договор и на общите условия към процесния потребителски кредит, която нищожност се моли да
се прогласи, а в случай, че подписани екземпляри бъдат представени се оспорва
се истинността на подписа, поставен върху тях, на основание чл.193 ал. 1 и 3 от ГПК.
За неравнопоставените клаузи по
тези договори, се сочи с отговора, че съдът следва да следи служебно, в този
смисъл е и TP №1/2013г. на ОСГК на ВКС."Практиката на Съда на Европейския
съюз, създадена във връзка с тълкуването на Директива 93/1 З/ЕИО, разпоредбите
на която са пренесени в националното законодателство в пар.
13а, т. 9 ДР ЗЗП. В т. решение, чрез препращане към практиката на Съда на
Европейския съюз, е прието, че в съответствие с Директива 93/1 З/ЕИО, в чл. 143
ЗЗП, т.1 - т.18 са изброени примерни хипотези на неравноправни клаузи в
потребителски договор и че независимо от изброяването, неравноправна клауза в потребителски
договор е налице при наличие на общата предпоставка по чл. 143 ЗЗП (чл.З, nap. 1 Директива 93/13/ЕИО) - уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Посочено е, че поставените общи критерии за преценка
на евентуално неравноправния характер на клауза в потребителски договор по чл.
143 ЗЗП обуславя и процесуално правните аспекти както на служебната проверка на
съда, така и на съдържанието на заявеното от потребителя възражение -
служебната проверка на съда се основава на наличието на фактически и/или правни
обстоятелства, въз основа на които може да се изведе неравноправност на
договорна клауза, поради което към възражението на потребителя не трябва да се
поставят допълнителни изисквания с оглед конкретизиране на някоя от хипотезите
по чл. 143 ЗЗП".
Оспорват се с отговора и представените куриерски
уведомления по делото, като се счита, че
същите имат само статистическа функция, тъй като в тях не се съдържат
достатъчно индивидуализиращи белези за обстоятелството, за което правят
съобщение, следователно същите следва да бъдат приети за ненадлежно
уведомяване.
Сочи се с отговора, че липсват доказателства за превръщането
на процесния кредит в предсрочно изискуем, дата на
настъпване на предсрочна изискуемост и точен размер на задълженията, подробно
описани по пера, както и детайлното уведомяване на длъжника по делото,
отпускане на сумата и получаване на сумата и писмени доказателства
удостоверяващи по безспорен начин пълното запознаване и приемане на
съдържанието на представените договори и съпътстващи документи към него ,
по-горе изброени по делото.
Възразява се и върху всякакво последващо
представяне на документи, удостоверяващи вземане към ответницата, поради това
че същото е закъсняло по време, както и представяне на документи, имащи
характер на признание на дълга, изходящи от ответницата.
С отговора е отправено искане да се прогласи нищожността и на последващия
договор за цесия, поради противоречие със закона на основание чл.26 ал.2
предложение второ и трето и четвърто от ЗЗД/липса на съгласие, форма и липса на
основание/. Излага се, че по отношение на процесния
договор за банков кредит, общите условия към него и договорът за цесия на същия
може да се направи безспорния извод, че ответницата не е имала адекватна
възможност да изрази воля и съгласие по отношение на съществените елементи на
договорите, касаещи тяхната действителност, а именно: възнаградителната
лихва и общите параметри на договора за потребителски кредит, включващи
годишния процент на разходите, годишния лихвен процент и общо дължимата в края
на периода сума за връщане, предвид на което гореизброените документи са
недействителни на основание чл.22 от ЗПК, поради неспазване на разпоредбите на
чл. 10 ал.1 от ЗПК и във връзка с чл.26, ал.2, предложение второ и трето и
четвърто от ЗЗД/липса на съгласие, форма и липса на основание/, предвид на
което се отправя искане да се прогласи
нищожността им.
Излага се с отговора, че липсва по делото представен
договор за гаранция №241916, сключен между ответницата и кредитодателя
Фератум Банк ЕООД на
27.03.2015г. Този договор е с оглед повишаване кредитоспособността на
ответницата, вследствие на което на същата и се увеличава задължението с 234.73
лева - такса за гаранция. Не става ясно какви са точно белезите на този договор,
с който се въвежда тази допълнителна такса, това договор за посредничество ли е
или договор за гаранция. Препраща се към чл.5 от Общите условия къпи договора
за гаранция.
Сочи се, че съгласно чл.24 от ЗПК "Потребителят не
заплаща такси и комисиони за посредничеството на лицето, което действа като
посредник за сключване на договор за потребителски кредит"; 2) Лицето, което действа като посредник за
сключване на договор за потребителски кредит, може да събира такси или
комисиони за посредничество само от не от доверителката ми/ ; (3) Заплатените
от кредитора разходи за посредничество са неразделна част от общата стойност на
потребителския кредит.
Предвид на изложеното, се сочи, че оспорва настоящата
клауза по договора за гаранция, като недействителна на основание чл.26 ал.2
пр.2, 3 и 4 от ЗЗД, поради липса на съгласие и основание и противоречие със
закона чл.24 ал.1 и ал.2 от ЗПК и се
моли да се прогласи нейната нищожност. Наред с изложеното, се сочи, че се счита
и горепосочената клауза в договора за гаранция за неравноправна и се моли да се
прогласи тази разпоредба от договора, с която се въвежда тази такса за
недействителна по смисъла Закона за потребителския кредит. Счита се, след
нейното тълкуване, че същата има характер на неустойка, която по размер излиза
извън обезлечителната, обещетителна
и санкционна функция. Счита се, че договора за гаранция №241916/27.03.2015г. има
несамостойно съществуване спрямо договора за кредит и по-скоро представлява
елемент от него. Същото е и положението с административната такса за събиране
на вземането в размер на 300 лева, съгласно чл. 10/т. 1-8/ от Общите условия,
която се начислява при изпадане в забава на длъжника. Тази такса, предвидена в
общите условия, се счита също като неравноправна клауза и се моли да се
прогласи настоящата клауза от общите условия за недействителна по смисъла
на чл. 11 от Закона за потребителския кредит, и да
се обезсили издадената заповед за
изпълнение на парично задължение №2211/30.03.2018г. изцяло и издадения
изпълнителен лист по ч.гр.д.№4552/2018г. 41
с. на ВРС, и да се присъдят разноските по делото.
Моли се за отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан,
и за присъждане на разноските по него, като съда постанови акта си в
съответствие с горепосочените искания,
изложени в отговора. Настоящето искане, се моли, да се счита и като списък на
разноските по чл.80 от ГПК - адвокатски хонорар, в размера, депозиран от ищцовата страна по делото.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа страна:
По допустимостта на производството по делото
:
От изисканото в настоящото производство ч.гр.д. №4552/2018г. на
ВРС, 41-ви състав,
се установява, че същото е образувано
по подадено от ищцовата страна
в настоящото производство, в качеството й на заявител срещу
ответника в настоящото производство, в качеството му на длъжник заявление
за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 28.03.2018г.
Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед №2211/30.03.2018г., за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, по силата на
която е разпоредено
на Длъжник
Б.А.Н. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Кредитор А.З.К.Н.П.З.
ООД ЕИК/БУЛСТАТ*** с адрес ***, следните суми:
сумата 400.00 лева /четиристотин лева/ - главница, дължима по Договор за
гаранция, сключен между „Фератум Банк“
ЕООД и Б.А.Н. на 27.03.2015 г., във връзка с Договор за кредит № 241916/27.03.2015 г., сключен между „Фератум България“ ЕООД и Договор за покупко-продажба на
отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) от 01.12.2017 г. и
приложение Г от 01.12.2017 г., сключен между „Фератум
Банк“ ЕООД и „А.з.к.н.п.з.“ ООД; сумата 47.96
лева договорна лихва от 26.04.2015 г. до 23.09.2015 г.; сумата 11.05
лева мораторна лихва от 24.09.2015 г. до
22.03.2018 г.; сумата 234.73 лева гаранция по кредитната
сделка; сумата 300.00 лева такси и законната
лихва върху главницата от 28.03.2018 г. до изплащане на вземането, както и
сумата 75.00 лева разноски по
делото, от които 25 лева заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Посочено е, че вземането произтича
от следните обстоятелства: дължима сума по Договор за гаранция,
сключен между „Фератум Банк“ ЕООД и Б.А.Н. на 27.03.2015 г., във връзка с Договор за кредит
№ 241916/27.03.2015 г., сключен между „Фератум
България“ ЕООД и и Б.А.Н., и Договор за покупко-продажба на отписвания на
необслужвани потребителски кредити (цесия) от 01.12.2017 г. и приложение Г от
01.12.2017 г., сключен между „Фератум Банк“ ЕООД и „А.з.к.н.п.з.“ ООД.
Посочено е, че присъдената сума може да се преведе по
посочената в заявлението банкова сметка, ***: IBAN ***;
BIC ***, БАНКА „Юробанк
България“ АД .
В заповедното производство, поради
неоткриване на длъжникът на регистрираните му адреси в НБДН, на посочен от заявителя адрес,
предвид липсата на събрани данни за регистрирани на негово име трудови договори
и за осигуряване, посредством извършени справки в ТД на НАП – Варна, и в Търговския
регистър, предвид неоткриването на месторабота, местослужене
или място на осъществяване на стопанска дейност на длъжника, на които да се
връчи заповедта за изпълнение, последната е редовно връчена при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, чрез залепяне на уведомление на адреса, посочен от заявителя, за който и
посредством справка в НБД е установено, че представлява актуален постоянен и
настоящ адрес на длъжника.
С оглед горното, с разпореждане № 19446 от
22.05.2018г., на основание чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК, на заявителят А.З.К.Н.П.З.
ООД ЕИК/БУЛСТАТ***, са дадени указания за предявяване
на иск за установяване на вземането по издадената заповед по чл.410 ГПК, в
едномесечен срок.
Посоченото разпореждане е връчено на
заявителят на 13.06.2018г., като заявителят е предявил настоящия иск преди
изтичане на едномесечния срок от уведомяването му и е представил доказателства за заведената искова молба по ч.гр.д.
№ 45552/2018г. на ВРС, 41-ви състав,
на 12.07.2018г.
Вследствие на изложеното,
съдът намира, че производството
по делото е допустимо и валидно учредено.
По делото, ищецът е представил Общи условия към
договор за гаранция/поръчителство/ - л.8-12, както и Договор за
покупко-продажба на отписвания на необслужвани кредити/л.13-18/, сключен между
ФЕРАТУМ БАНК, като продавач и А.З.К.Н.П.З. ООД, ЕИК***,
като купувач, с дата на договора 01.12.2017г., видно от който продавача
прехвърля в полза на купувача всички дългове в Портфейла и всички свързани с
тях права, срещу определена покупна цена, като съгласно чл.2 от договора
портфейлът се състои от редица кредитни отписвания.
Към исковата молба, на л.20 от делото, е приложена
представена от ищецът справка/без наименование и дата на изготвяне, съответно
без посочено лице-съставител на същата/, в която е описан процесният
договор № 241916 от дата 27.03.2015г., с посочен длъжник Б.А.Н., с посочени в
нея табличен вид на следните данни:
остатък от главница по този договор към 01.12.2017г – 400лв.; остатък от
договорна лихва към 01.12.2017г. – 47.96лв.;
такса за забава към 01.12.2017г. – 300.00лв.; общо дължима сума към датата на продажба –
982.69лв.
Към исковата молба, на л.7 от делото, е приложена
представена от ищецът справка за статус на заема/без наименование и дата на
изготвяне, съответно без посочено лице-съставител на същата/, в която е описан процесният договор №241916 от дата 27.03.2015г., с посочен
длъжник Б.А.Н., с посочени в нея табличен вид на следните данни: главница по
този договор – 400лв.; лихва– 47.96лв.; гаранция по кредита – 234.79лв.; падежна дата
– 4/26/2015; дата и час на превод към клиента – 3/27/2015; дата на трансфер към
„Фератум Банк“ –
10/25/2015.
С исковата молба е представено и уведомление до Б.А.Н.,
без дата, посочена в него, и без данни за връчването му, видно от съдържанието
на което уведомление е, че с посоченото ответницата по делото се уведомява на
основание чл.99 ЗЗД за извършено прехвърляне в полза н.А.З.К.Н.П.З. ООД, ЕИК***, на
задълженията, произтичащи от Договор за кредит № 241916 от 27.03.2015г.- във
връзка с Договор за гаранция от 27.03.2015г.
Няма представени с исковата молба доказателства за
връчване на посоченото уведомление на отв.Б.А.Н..
По делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, в заключението по която вещото лице отбелязва, че по информация на
ищеца по делото по процесния Договор за кредит №
241916 от 27.03.2015г., сключен между ФЕРАТУМ България ЕООД, като
кредитополучател и отв.Б.А.Н., като кредотополучател, не е заплатена нито една от дължимите
вноски. Посочено е от вещото лице, че към датата на изготвяне на експертизата,
от страна на ищеца не е била предоставена информация за начина, по който е
формирана административната такса за събиране на вземането в размер на 300.00лв.
Предвид така установеното
от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
По предявената исковата претенция, в тежест на
ищецът е да установи наведените от него твърдения, обуславящи допустимостта на
исковата претенция, а именно: учредено
по негова инициатива заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК и издадена
в негова полза Заповед за изпълнение; депозиране на настоящата искова молба в срока
по чл. 415, ал.1 от ГПК; съществуването на твърдяното вземане в негова полза по
основание /в т.ч. валиден договор за цесия, имащ за предмет вземане срещу
ответника в размер на исковата сума; валидно учредено между цедента
и ответника договорно правоотношение, изправността на първия по същото/, както
и по размер, длъжник и падеж; факта и момента на уведомяването на длъжника от
предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането; настъпилата
изискуемост на претендираната сума. От своя страна в
тежест на ответникът е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
всички наведени от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици, в това число и да установи
точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за
плащане процесната сума, в случай, че ищецът докаже
нейната дължимост.
В процесният случай
предявените искове са с
правно основание чл.422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР
и чл.86, ал. 1 ЗЗД.
По възражението на назначения на ответникът по реда
на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител, свързано с разпоредбата на чл.240 ГПК, съдът намира следното:
За неоснователни, съдът намира възраженията,
наведени в отговора, представен в срока по чл.131 ГПК, досежно
липсата на изложени доводи в исковата молба за защита срещу неприсъствено
решение по чл.240 ГПК. В случаят не се и
твърди от ищецът да е предявил иск с правно основание чл.240 ГПК – за отмяна на
неприсъствено решение. Предявената искова претенция е посочено, че е във връзка
с разпоредбата на чл.240 от ЗЗД, предвид че процесният
договор, сключен по реда на ДПФУР, е разновидност на договора за заем, чиято
уредба се съдържа в посочената разпоредба на ЗЗД.
По възражението, свързано с материалноправната легитимация на ищеца:
По делото е представен Договор за покупко-продажба
на отписвания на необслужвани кредити/л.13-18/, сключен между ФЕРАТУМ БАНК,
като продавач и А.З.К.Н.П.З. ООД, ЕИК***, като
купувач, с дата на договора 01.12.2017г., видно от който продавача прехвърля в
полза на купувача всички дългове в Портфейла и всички свързани с тях права,
срещу определена покупна цена, като съгласно чл.2 от договора портфейлът се
състои от редица кредитни отписвания.
Липсват данни за връчване на уведомление за цесията на длъжника,
съгласно чл.99 ЗЗД. Същата при това положение, следва да се приеме, че е
съобщена на длъжника в хода на процеса с връчване на преписа от исковата молба
и приложенията към нея на ответника.
В договора за цесия не са посочени конкретните
вземания, които са прехвърлени, съответно към него не е представено приложение,
от което да е видно кои са прехвърлените
вземания със съответни индивидуализиращи ги белези, които са предмет на
цесията. Предвид липсата на представено с посоченият договор за цесия
приложение, от което да се установява, че с него са прехвърлени и вземанията срещу ответницата по
договора за кредит №241916 от 27.03.2015г., следва да се приеме, че ищецът не
установява материалноправната си легитимация по предявения
иск. Представената на л.20 от делото от ищецът справка/без наименование и
дата на изготвяне, съответно без посочено лице-съставител на същата/, в която е
описан процесният договор № 241916 от дата
27.03.2015г. с длъжник Б.А.Н., с посочени в нея
табличен вид данни, както следва: остатък от главница по този договор
към 01.12.2017г – 400лв.; остатък от договорна лихва към 01.12.2017г. –
47.96лв.; такса за забава към
01.12.2017г. – 300.00лв.; общо дължима
сума към датата на продажба – 982.69лв., не може да се приеме за цитираното в
исковата молба на л.4 „ПРИЛОЖЕНИЕ Г“/част от договора за цесия, в което се
съдържат данни за прехвърлените кредити/,
предвид липсата на каквото и да е удостоверяване в него наименованието
му, както и предвид липсата на доказателства тази справка да е част от
цитирания договор за цесия. Отделно от това, договорът за цесия е сключен не
със страната, явяваща се кредитодател по процесния договор за кредит №241916 от 27.03.2015г. – „Фератум
България“ЕООД, а с „Фератум Банк“ЕООД,
като цедент, без да са налице каквито и да е
доказателства, представени по делото, че „Фератум Банк“ЕООД, е изплатило задългженията
на ответницата по процесния договор за кредит на
основание Договора за гаранция №241916 от 27.03.2015г. и по този начин е
встъпило в правата на кредитора Фератум България“ЕООД
на основание чл.146 от ЗЗД.
Посоченото само по себе си е основание за
отхвърляне на исковата претенция, но съдът намира, че следва за пълнота на
изложението, да обсъди и възраженията,
наведени от ответната страна, чрез процесуалния й представител досежно липсата на валидно възникнало облигационно
правоотношение по процесният Договор за кредит.
По възражението, свързано с липсата на
доказателства за договорна обвързаност по Договор за кредит № 241916/27.03.2015 г., сключен
между „Фератум България“ ЕООД и и Б.А.Н., съдът
намира следното/:
В исковата молба се твърди, че между ответника Б.А.Н. и
„Фератум България"ЕООД, е бил сключен договор за кредит от разстояние №
241916 от 27.03.2015г., за сума в размер на 400.00 лева, който кредит е следвало да
бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора в размер на
47.96лева, за срок от 180 дни. Договорът бил сключен по реда на Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, чрез средствата за комуникация
от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен документ и
отношението е било реализирано при спазване на изискванията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние/ЗПФУР/, Закона за платежните
услуги и платежните системи/ЗПУПС/, Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/ и
Закона за електронния документ и
електронния подпис/ЗЕДЕП/, както и Закона за електронната търговия/ЗЕТ/.
Конкретните действия по отпускане на заема, е посочено, че са били описани в
Общите условия, уреждащи отношенията между „Фератум
България"ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството
потребителски кредити.
За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва да установи
наличието на посоченото облигационно правоотношение – договор за кредит от разстояние № 241916 от 27.03.2015г., заявката за отпускане на кредита, че кредитополучателят „Фератум България"ЕООД е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, че е
получил съгласието на потребителя за сключване на договора, предаването на
сумата на ответника, уговорения падеж, наличието на валидно постигната
договореност за дължима административна такса по договора, уговарянето размер
на договорна лихва и такса за гаранция, прехвърлянето
на вземанията по договора с договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ на ищеца, уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземанията, забавата на длъжника, както и да установи
всяко едно от вземанията си по размер.
Действително,
в Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/
е уредена възможност за сключване на договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, при която от отправянето на предложението до сключването
на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние
- едно или повече. /чл. 6/.
Съгласно чл.
6, ал. 1 ЗПФУР договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние.
В
процесният случай по делото не са представени
доказателства за предоставянето от кредитодателя на
информация, свързана със сключване на договора и извършените потвърждения от
страна на ответницата по електронен път за сключването на процесният договор № 241916 от дата 27.03.2015г., съобразно изискванията на Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги. Електронното изявление е
електронен документ по смисъла на закона, когато е записано на магнитен,
оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено - чл. 3, ал. 1
ЗЕДЕП.
От представената от ищецът с исковата молба/л.7 от делото/ справка за статуса на
кредита с посочени лични данни за потребителя и данни за кредита/номер, дата,
падеж, размер в лева на отпусната сума и лихва и т.н./, не може да се направи
извод, че договорът е произвел действие между страните,
предвид липсата на представени доказателства съобразно приет от страните по
договора начин на комуникация, че са изпълнени изискванията на разпоредбата от
чл.10, ал.1 от ЗПФУР, съгласно които преди
потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно
за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние
и да му предостави информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен
носител, достъпен за потребителя, както и че са изпълнени изискванията на
чл.10, ал.1 и ал.2 от ЗЕДЕУУ, т. е. че задължителната за сключване на договора
информация е достигнала до потребителя.
Разпоредбата на чл.
18, ал. 2 ЗПФУР предвижда, че при
договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е
длъжен да докаже, че е изпълнил
задължението си за предоставянето на преддоговорна
информация на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за
сключването на договора.
В настоящия случай, не се удостоверява извършването от ответника
на електронно потвърждение, за да се приеме, че ответникът е дал съгласие за
сключване на договор за заем с описаните в исковата молба параметри. Съгласно
чл. 9 ЗЕДЕП, електронното изявление е изпратено с постъпването му в
информационна система, която не е под контрола на автора. В тази връзка липсват
доказателства, че електронно изявление в насока сключване на процесния договор за кредит №241916 от 27.03.2015г.,
сключен с „Фератум България“ЕООД и Договор за
гаранция със същия номер и дата, сключен с „Фератум Банк“ЕООД, е изпратено, по смисъла на
цитирана разпоредба, както и че е изпратено именно на ответницата по делото.
Договорът за заем е реален договор и се счита сключен с
предаването на заемната сума. В тази връзка, по делото не са представени и
доказателства, че сумата по процесният договор за
кредит е преведена на ответницата по нейна сметка, при което не може да се
приеме за доказано сключването на договора само на основание факта на предаване
на сумата по договора, предвид, че за този факт, липсват каквито и да е
депозирани доказателства от страна на ищеца.
Предвид изложеното, доколкото по делото не се установи ответницата
да е дала съгласие за сключване на процесния договор
за кредит, както и да се е съгласявала за заплащане на административна такса и
договорна лихва, съответно да се е съгласявала за сключването на Договор за
гаранция с „Фератум Банк“ЕООД
и да е поемала със същия задължение за заплащане на такса гаранция, доколкото не
се установява и да е получила в заем процесната сума
от 400.00лв., т.е. реално същите да се постъпили по сметка на ответницата, исковете се явяват не основателни и като
такива следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски се пораждат за
ответникът, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК. Ответникът не е участвал в производството
лично/представляван от особен представител по чл.47, ал.6 ГПК/, не претендира разноски, поради което и такива
не се дължат.
Мотивиран
от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от ищецът „А.З.К.Н.П.З.“ ООД, ЕИК***,
със седалище и адрес на управление:***, срещу ответника Б.А.Н. ЕГН**********,***, положителни
установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК, във вр.
с чл.240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР
и чл.86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми
по Договор
за кредит № 241916 от 27.03.2015г. във връзка с Договор
за гаранция от 27.03.2015г.: 400.00лв. - главница; 47.96лв. - договорна лихва за периода от
датата на първа вноска 26 април 2015г. до датата на последната вноска - 23 септември 2015г.; 300.00лв. - административна такса за събиране на вземането; 234.73лв. такса за гаранция, както и законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението – 28.03.2018г. до окончателното изплащане на
дължимите суми, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по №
2211/30.03.2018 г., по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 4552/2018 г. на ВРС, 41-ви състав.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: