гр. София, 31.03.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове: Михаил Малчев
Калина Станчева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 1334 по описа за 2021 година
Производството
е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 20233769 от 23.10.2020 г.,
постановено по гр. д. № 39495/2019 г. на Софийски районен съд, 63 състав, е признато
за установено, че ответникът „И.Т." ООД, с ЕИК ******, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59,
ал. 1 ЗЗД следните суми: 342,59 лв. - сума, с която ответникът се е обогатил
неоснователно като е ползвал доставена му от ищеца топлинна енергия за периода
от 01.07.2016г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва от 28.11.2018г. до
изплащане на вземането и 21,25 лв. - главница за дялово разпределение за
периода от 01.12.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от
28.11.2018г. до изплащане на вземането, като е отхвърлен предявеният иск за
мораторна лихва в размер на 35,99 лв. за периода от 31.01.2017 г. до 19.11.2018
г., начислена върху сумата, с която ответникът се е обогатил неоснователно като
е ползвал доставена му от ищеца топлинна енергия, както и иска за мораторна
лихва в размер на 2,12 лв. за периода от 31.01.2017 г. до 19.11.2018 г.,
начислена върху претенцията за дялово разпределение, за които суми има издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 75280/2018 г. по описа на
CPC, 63 с-в.
Решението
в уважителната част се обжалва от ответника в първоинстанционното производство
- „И.Т." ООД. Изложените доводи във въззивната жалба са за неправилност на
решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени
процесуални нарушения. Поддържа се, че неправилно районният съд е приел, че
ответното дружество следва да отговаря по реда на ЗЕ. В тази насока се посочва,
че е изключено да е налице неоснователно обогатяване в полза на „И.Т." ООД,
а е възможно единствено евентуално неизпълнение на това дружество като „потребител“
на топлинна енергия. Изтъква се също така, че исковата претенция за главница не
е доказана по основание и размер в производството пред районния съд. Моли се да
се уважи въззивната жалба, като решението на районен съд бъде отменено, а предявените
искове бъдат изцяло отхвърлени. Прави се и искане за присъждане на сторените
пред двете инстанции разноски.
Ответникът
по въззивната жалба на - „Топлофикация София“
ЕАД, действащ чрез процесуалния си представител, я оспорва с писмен отговор. В
него се твърди, че обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди. Претендира
се присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.
Третото
лице-помагач не е взело становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с
мотивите на решението.
При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във
въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при
приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално
правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към
казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
В
случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото
право, което очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се
установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни
норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя
и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги
повтаря. Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд
намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
За да
постанови решението си, районният съд е приел, че между страните не е
съществувало облигационно правоотношение, но въпреки това ищецът е доставял
топлинна енергия. По този начин ищецът е обеднял със стойността на тази
енергия, а ответникът се е обогатил със същата сума. Обстоятелството, че
ответникът е ползвал топлинна енергия за стопански нужди в собствения си
топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, ж.к. ******, магазин № 3, се
установява от обстоятелството, че ответникът е собственик на този имот, който
ищецът е снабдявал с топлинна енергия. В тази насока обосновано се изтъква, че
не са събрани доказателства през процесния период върху процесния топлоснабден
имот да е упражнявана фактическа власт от лице, различно от собственика.
Пред районния съд са предявени
установителни искове по чл. 422 ГПК във вр. чл. 59, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за
установяване съществуването на вземането на заявителя по чл. 410 ГПК срещу
длъжника по издадена заповедта за изпълнение по приложеното ч. гр. д. №
75280/2018 г. по описа на CPC, 63 с-в, срещу която в срока за възражение е
постъпило такова от длъжника. СРС е дал указания на заявителя да предяви в
едномесечен срок от съобщението иск за установяване на вземането. Заявителят е
предявил в срок исковете за установяване съществуването на вземането му по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Исковете
са допустими, както правилно е приел първоинстанционният съд.
По делото не се спори, че не е
сключен договор между главните страни по делото за процесния период, поради
което между тях не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба
на топлинна енергия (ТЕ). При липсата на възможност топлопреносното предприятие
да търси стойността на доставената ТЕ на договорно основание, то същото
разполага с правата по чл. 59 ЗЗД. По делото няма също така спор, че сградата,
в която се намира обекта, собственост на въззивника, е в режим на етажна
собственост, и че същата е била топлофицирана. Ищцовото дружество е доставило в
абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено
от общия топломер. Освен това безспорно е, че въззивното дружество е собственик
на процесния топлоснабден имот, който е ползван за стопански цели.
Съгласно разпоредбите на §1, т. 43 ДР
на ЗЕ (отм.) и §1, т. 33а ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) потребител на енергия или природен газ за
стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице,
което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа
на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното
предприятие и потребителя по аргумент и от чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. От така цитираните разпоредби следва, че за
да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е
необходимо да се сключи писмен договор. По делото не се спори, че такъв
писмен договор не е сключен между страните. С оглед на това ищецът не може да
претендира суми за доставена топлинна енергия въз основа на договорни
отношения. От друга страна фактът, че ответното дружество, притежавайки в
собственост имот, ползван за небитови нужди, потребява топлинна енергия без да
сключи договор с ищеца, поражда задължението да заплати реално консумираната
топлинна енергия при предявен иск по чл. 59 ЗЗД. Елементите от фактическия
състав на неоснователното обогатяване са обогатяване на получателя, обедняване
на другата страна и това да е без правно основание. Обогатяването може да е в
резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да
извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. В случая
доколкото липсва писмен договор между страните, липсва и договорно основание за
получаване на топлинна енергия в имота на „И.Т." ООД. Същевременно,
безспорно е установено от събраните по делото доказателства, в т.ч. и приетата
съдебно-техническа експертиза, която въззивният съд изцяло кредитира, че такава
е доставяна от ищеца и съответно потребявана в имота на ответника, като
отчетеното количество доставена топлинна енергия през процесния период, в т.ч. и
ТЕ отдадена за сградна инсталация и ТЕ за битово горещо водоснабдяване, е на
общата стойност в размер на сумата 342,59 лв. - главница за незаплатена
топлинна енергия за времето от 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г. „И.Т." ООД е
собственик на процесния имот през исковия период и се е обогатил с доставената
в него топлинна енергия чрез спестяване на разходите, които е следвало да
направят за заплащане на цената на доставената от „Топлофикация София” ЕАД топлинна
енергия, а последният се е обеднил неполучавайки цената на услугата, като
обогатяването на ответника и обедняването на ищеца произтичат от едни и същи
факт.
В случая обосновано районният съд,
след преценка на фактите по делото, е направил извод, че отношенията между
страните по повод ползваната от ответника топлинна енергия през исковия период
следва да се уредят по правилата на неоснователното обогатяване в хипотезата на
чл. 59 ЗЗД. Изводът е основателно мотивиран с императивната разпоредба на чл.
149 ЗЕ, предвиждаща писмена форма за действителност на договора за доставка на
топлинна енергия за стопански нужди,
и с липсата на сключен между ищеца и ответника писмен договор. Ето защо напълно
несъстоятелни са оплакванията във въззивната жалба, че е задължително да е налице
облигационна връзка между страните, възникнала на договорно основание, за да е
дължима цената на доставена топлинна енергия. Именно, защото в разглеждания
случай липсва сключен договор и възникнало на договорно основание
облигационното правоотношение, е допустима и основателна за претенцията по чл. 59 ЗЗД.
Неоснователни
са и възраженията на въззивника за липсата на надлежни доказателства за количеството
доставена топлинна енергия в процесния обект. За установяване факта на
предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната сума,
са приети писмени доказателства, представени от дружеството за дялово
разпределение, както и заключение на съдебно-техническата експертиза. Тези
доказателства основателно са кредитирани от районния съд, поради което изводът
му за дължимост на сумата в размер на 342,59 лева - главница за незаплатена цена на доставена топлинна
енергия за времето от 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г., е правилен.
Поради съвпадане изводите на двете
съдебни инстанции, решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
Предвид
неоснователността на въззивната жалба и наличието на разноски единствено за
юрисконсултско възнаграждение, въззиваемата страна има право на такива съгласно
чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл.
37 ЗПП вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ,
въззивният съд определя на въззиваемото дружество сумата 100 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, предвид сложността на делото и неявяването в
открито съдебно заседание на процесуалния му представител.
Воден
от изложеното, Софийски градски съд
ПОТВЪРЖДАВА
в обжалваната част решение №
20233769 от 23.10.2020 г., постановено по гр. д. № 39495/2019 г. на Софийски
районен съд, 63 състав.
ОСЪЖДА „И.Т."
ООД с ЕИК:****** да плати на „Топлофикация София” ЕАД с ЕИК:********* сумата от
100 лева - разноски по водене на въззивното производство.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т. С.“ ЕАД - ,,Б.
Б. “ ООД.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател:_______________________
Членове:
1._______________________
2.