ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 448
гр. Варна, 02.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500103 по описа за 2022 година
Производството е по чл.278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №51626/15.12.2021г. по описа на ВРС
на Р. АТ. ДЖ., ЕГН **********, с настоящ адрес в село К., област В.,
подадена чрез пълномощник адвокат И.А., АК – Варна, съдебен адрес: гр. В.,
бул. „Вл. В.” №**, ет.*, офис * , срещу определение №7974/27.11.2021г.,
постановено по гр.д. №4896/2021г. на Варненски районен съд, 16-ти състав, с
което съдът е отказал да я освободи от задължение за плащането на държавна
такса и разноски по делото.
Като твърди, че неправилно районният съд е преценил посочените в
подадената декларация обстоятелства и не е отчел представените с нея
доказателства за доходи, жалбоподателят иска от въззивния съд да отмени
обжалваното определение и да освободи ищцата от задължението за плащане
на държавна такса и разноски по делото.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна
страна, имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и е процесуално допустима.
Съдът, като взе предвид изложените в частната жалба оплаквания и
доводи на жалбоподателя - ищец, и след като извърши проверка по данните в
гр.д. №4896/2021г. на ВРС, приема за установено следното:
1
Първоинстанционното исково производство е образувано по предявен
от ищцата Р. АТ. ДЖ., ЕГН **********, срещу ответника „Фронтекс
интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
установителен иск с правно основание чл.439 ГПК за установяване в
отношенията между страните, че ищцата не дължи сумите 24 214,10 лева,
представляваща неиздължена главница по договор за банков кредит от
15.05.2009г., ведно със законната лихва от 26.03.2010г. до изплащане на
вземането; 1 513,69 лева, представляваща просрочена редовна лихва за
периода от 15.05.2009г. до 12.01.2010г.; 1 019,76 лева, представляваща
начислена наказателна лихва за периода от 15.06.2009г. до 25.03.2010г.; както
и направени по делото разноски, за които суми по ч.гр.дело №4195/2010 г. на
Районен съд - Варна в полза на кредитора „Райфайзенбанк /България/” ЕАД,
ЕИК *********, са издадени заповед за изпълнение №2588 от 01.04.2010г. и
изпълнителен лист от 04.05.2010г., които вземания ответникът е придобил с
договор за цесия от 11.09.2013 година.
Още при предявяване на иска ищцата е направила искане за
освобождаване на основание чл.83, ал.2 от ГПК от задължението за плащане
на държавни такси и разноски за производството по делото като е
представила декларация за материално и гражданско състояние и други
писмени документи за установяване на твърдяното изключително затруднено
финансово състояние.
Произнасяйки се по това искане, сезираният Варненски районен съд е
отхвърлил молбата като, позовавайки се на събраните данни за получени от
ищцата обезщетения от НОИ (още от 2008г., в т.ч. за безработица, временна
нетрудоспособност, бременност, раждане и отглеждане на дете),
притежавани от съпруга й идеални части от недвижими имоти и МПС, и
факта, че „ищцата и нейния съпруг са млади, трудоспособни хора, които
могат винаги да полагат труд срещу възнаграждение”, е приел, че
имущественото състояние на семейството е сравнително добро, с добро
имотно състояние и доходност, поради което „не се установява обективна
невъзможност на ищцата да заплати дължимата държавна такса”. В самото
определение съдът е посочил, че държавната такса за предявения иск е в
размер на 1 079,12 лева.
Трайна и непротиворечива е съдебната практика по приложението на
2
чл.83, ал.2 ГПК (напр. определение №274/12.05.2015г. по дело № 1842/15 г.
на ВКС, ГК, ІІІ г. о.; определение №40/01.02.2012г. по ч. гр. дело № 22/12 г.
на ВКС, ГК, ІІ г. о.; определение №428/11.08.2016г. по ч. т. дело №1246/2016
г. на ВКС, ГК, ІІ т. о. и др.), че искането за освобождаване от внасяне на
държавна такса за производството по делото се преценява към момента, в
който е направено. Именно към този момент, съдът преценява дали страната
разполага с достатъчно средства.
В случая районният съд не е извършил преценка на обстоятелствата към
момента на предявяване на искането по чл.83, ал.2 ГПК (м. април 2021 г.), а е
взел предвид данни за доходи и имущество на ищцата за период,
предшестващ значително предявяването на иска период (2008, 2015, 2017 –
2020 г.), от една страна, а от друга страна е разгледал принципната, бъдеща и
евентуална възможност да се реализират доходи от продажбата на МПС,
които е приел, че семейството на ищцата притежава.
Недопустимо е съдът да откаже освобождаване от внасяне на такси и
разноски, мотивирайки отказа си единствено с предположения за доходи,
които молителят би могъл да реализира („ищцата и нейния съпруг са млади,
трудоспособни хора, които могат винаги да полагат труд срещу
възнаграждение”), или потенциална, несигурна възможност за продажба на
имущество („след като семейството може да поддържа четири МПС - три
автомобила и мотопед, съвсем спокойно ищцата би могла да внесе и
дължимата държавна такса в размер на 1079.12 лв.”; „с лишаването на
семейството от едното МПС [ищцата] съвсем спокойно може да заплати
дължимата държавна такса”).
Действително ищцата - молител е в трудоспособна възраст, но същата
отглежда най-малкото си дете, ненавършило 2-годишна възраст към момента
на предявяване на искането (05.04.2021г.). За това тя получава обезщетение
по чл.53 КСО в размер на 380 лева месечно. Съпругът е работил по трудово
правоотношение, което на 05.11.2021г. е прекратено. Декларирано е, че
същият няма доходи. Семейството е петчленно – ищцата, нейният съпруг и
трите им ненавършили пълнолетие деца, родени съответно през 2005, 2010 и
2019 година; живее в село Константиново. Ищцата не притежава недвижими
имоти. Съпругът притежава в съсобственост с трети лица идеални части от
два земеделски имота (с площи съответно 4.752 дка (с дял от ½ ид.ч.) и 4.758
3
дка (с дял от 1/9 ид.ч.).
По отношение на подробно посочените от районния съдия МПС, въз
основа на получените справки от Сектор „Пътна полиция”, ОДМВР – Варна,
може да се направи обосновано предположение, че всички те са били
отчуждени. Действително към момента на подаване на исковата молба и
предявяване на искането по чл.83, ал.2 ГПК (05.04.2021г.), съпругът на
ищцата е регистриран като собственик на два (а не три) автомобила и един
мотопед. И за трите превозни средства е отразено в справката вписване на
договор за продажба от 13.04.2021г. Като се имат предвид данните за
първоначалната регистрация – 1985г., съотв. 1995г. - за двата автомобила;
2005г. - за мотопеда, не би могло обосновано и разумно да се предположи, че
получените от продажбата средства са били значителни, надхвърлящи
стандартните (минимално присъщи) разходи за издръжка на членовете на
семейството (съобразявайки в тази връзка и факта, че се касае за еднократен
приход). Като ориентир следва да се вземат предвид средствата, необходими
за издръжка на едно лице на месец, определени според данните на НСИ в
размер средно на 635 лева (при линия на бедност за 2021г. от 369 лв.).
Впрочем, разумно предположение, че превозните средства са били отчуждени
доброволно от собственика не може и да се направи, предвид удостоверения
по делото факт, че върху всички тях са били наложени запори в хода на
изпълнително производство, образувано по изпълнителен лист, издаден по
реда на чл.418 ГПК още през 2010г. за задължения на ищцата и нейния съпруг
по договор за банков кредит (в общ размер към 25.05.2010г. от 30 144,53 лв.).
При тези данни се налага очевидният извод, че ищцата – молител не
разполага със средства, с които да може да заплати дължимата за
производството държавна такса в общ размер на 1 079,12 лева, тъй като тя
представлява непосилен разход, съизмерим с отсъстващите към момента
доходи. Наличните (евентуално) средства у лицето са необходими за неговата
издръжка в хода на производството с оглед времетраенето на процеса до
приключването му с влязъл в сила акт. С освобождаването от дължимите за
производството такси и разноски се постига баланс между минимално
необходимите средства за месечната издръжка на ищцата (а и на членовете на
семейството) и участието й в производството, без да бъдат накърнени
нейните права и законни интереси.
4
Поради несъвпадане както на фактическите, така и на правните изводи
на двете съдебни инстанции, обжалваното определение следва да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго, с което искането на ищцата се
уважи в посочения по-горе смисъл.
Въз основа на горното въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №7974/27.11.2021г., постановено по гр.д.
№4896/2021г. на Варненски районен съд, 16-ти състав, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА ищцата Р. АТ. ДЖ., ЕГН **********, с настоящ
адрес в село К., област В., ул. „В.” №**, от задължението за плащане на
дължимите за производството по гр.д. №4896/2021г. на Варненски районен
съд, 16-ти състав, държавна такса и разноски по делото, на основание чл.83,
ал.2 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по аргумент за
противното от чл.274, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5