Р Е
Ш Е Н
И Е №1231
гр. Бургас, 28.06.2019
г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на двадесет и девети май, през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
При секретар СТОЯНКА АТАНАСОВА, като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА АХД № 58 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.215 във вр. с
чл.219 ЗУТ във вр. с
чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба, подадена от Н.Г.К., ЕГН **********, чрез процесуален
представител адв. Ю.М. *** да издаде индивидуален
административен акт, с който да разпореди спиране на строителството в УПИ
Х-542, кв.42 по плана на гр. Созопол и възстановяване на разрушено
канализационно отклонение, обективиран в писмо изх. №
94-00-3623-001/13.12.2018г.
Жалбоподателят иска оспореният акт да бъде отменен и ответникът да бъде
задължен да издаде друг акт, с исканото съдържание. Твърди, че постановения
отказ е незаконосъобразен- издаден при неправилно приложение на материалния
закон.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв.
М., поддържа жалбата. Иска с оглед разпоредбата на чл.60 от АПК да бъде указано
на ответника в максимално кратък срок за изпълни заповедта, чието издаване ще
бъде разпоредено от съда. Претендира присъждане на
разноски.
Ответникът – кмет на Община Созопол, чрез процесуалния си представител адв. Й., оспорва жалбата, като неоснователна. Заявява, че
липсва съгласие от страна на собствениците, съобразно изискванията на закона за
изграждане на канализационни съоръжения. Претендира присъждане на разноски.
Заинтересованата страна С.П.Ж., чрез процесуалния си представител адв. С., иска жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна. Счита, че не е спазена разпоредбата на чл. 193, ал.1, т.9 от ЗУТ. Аргументира тезата си в писмени бележки, представени по делото. Претендира
присъждане на разноски.
І. ПО ДОПУСТИМОСТТА:
Съдът намира жалбата за допустима, в частта, с която се оспорва отказ на
кмета на Община Созопол да издаде индивидуален административен акт, с който да
разпореди на възложителя на строежа в УПИ Х-542, кв.42 по плана на гр. Созопол да възстанови разрушено канализационно отклонение,
обективиран в писмо изх. № 94-00-3623-001/13.12.2018г.
В частта, с която се оспорва отказ на кмета на Община Созопол да издаде
индивидуален административен акт, с който да разпореди спиране на строителството
в УПИ Х-542, кв.42 по плана на гр. Созопол, обективиран в писмо изх. №
94-00-3623-001/13.12.2018г., жалбата е недопустима при хипотезата на чл.159, т.
1 АПК.
Отказ (изричен или мълчалив) за издаване на индивидуален административен
акт е налице тогава, когато при настъпването на посочени в хипотезата на правна
норма факти, административният орган е длъжен да се произнесе с акт с
определено от нормата съдържание. Правомощията на кмета на общината или на
упълномощено от него длъжностно лице по установяване, предотвратяване и
премахване на незаконно извършено строителство за определени категории строежи,
са регламентирани в разпоредбите на чл. 223, 224а и 225а ЗУТ. В тези хипотези органът действа служебно, като при констатиране на
незаконно строителство издава актове за спиране, забрана ползването и за
премахване на незаконни строежи, които според чл. 214, т. 3 ЗУТ представляват индивидуални административни актове.
Цитираната разпоредба не определя като такива актове отказите (мълчалив или
изричен) за издаване на заповед за спиране изпълнението или за забрана достъпа
до строежа, поради което следва да се приеме, отказът на кмета на Община
Созопол, да спре спиране на строителството в УПИ Х-542, кв.42 по плана на гр.
Созопол, обективиран в писмо изх. № 94-00-3623-001/13.12.2018г. не подлежи на
оспорване.
Отделно от това, в производството по обжалване на заповеди по чл. 224а ЗУТ, страни са органът издал акта и адресатът на административния акт -
собственик или извършител на строежа. В случая жалбоподателят К. е действал
като лице, подало сигнал до органа, компетентен да спре изпълнението и да
забрани достъпа до незаконен строеж и няма качеството на заинтересовано лице,
тъй като заповедта за спиране или забрана на достъпа не би създала задължение
за него.
Жалбата е подадена в предвидения от закона, срок, от лице с доказан правен
интерес от оспорване- адресат на акта.
ІІ.ФАКТИТЕ:
На 14.12.2017г. С.П.Ж., собственик на УПИ Х-542, кв.42 по плана на гр.
Созопол подал жалба до кмета на Община Созопол (л.13), с която поискал
съдействие за премахване на преминаваща през имота му канализация, обслужваща
сгради извън този имот. Според жалбата премахването на канализацията целяло
осигуряване на възможност за осъществяване на инвестиционно намерение-
„надстройка, пристройка и преустройство на съществуваща жилищна сграда“, с
издадена виза за проектиране, съгласувана с ВИК.
Да тази жалба с писмо изх. № 7-94-С-192/1/9.02.2018г.(л.14) кметът на
Община Созопол уведомил жалбоподателя Н.Г.К. и други собственици на съседни
имоти, като им указал необходимостта да се изготви договорено писмено съгласие
за преминаване на канализацията в границите на УПИ Х-542, кв.42 по плана на гр.
Созопол, а при липса на такова да предприемат действия по премахване и
преместване на канализацията извън границите на имота при спазване на
разпоредбите на ЗУТ.
Във връзка с това писмо, на 6.03.2018г. Н.Г.К. *** положението с
канализацията (л.22). Посочил, че канализацията е свързана със съществуващ
общински канал, преминаващ през имот УПИ ХІ-545, кв.42 по плана на гр. Созопол.
ВиК връзките са съгласувани и одобрени от ВиК Бургас на 5.12.2005г., от лицензиран строителен надзор
на 24.10.2005г. и одобрени от Община Созопол. Съществуващият общински канал е
преминавал през имот, собственост на Радост Василева Сарафова и отводняването
на сградата е ставало в него. Заявил, че съгласно Наредба №4/14.09.2004г.-
чл.15, ал.2 (в сила от 12.12.2014г.) за условията за
присъединяване на ВиК системи, засягащи съществуващи
съоръжения, те се изместват за сметка на възложителя.
На 2.04.2018г. кметът на Община Созопол изпратил до К. писмо със
съдържание, идентично на това в писмо изх. № 7-94-С-192/1/9.02.2018г.(л.23).
В отговор К. изпратил становище (л.27), в което изложил факти, касаещи
изградената от него сграда, намираща се в УПИ VІІІ-546, кв.42 по плана на гр.
Созопол, представил документи за законността на строителството (л.29-31) и
посочил, че разпоредбите от ЗУТ, изискващи договорено писмено съгласие касаят
бъдещо строителство, а не заварено такова.
На 9.10 2018г. жалбоподателят подал сигнал до ДНСК във връзка с действията
на Община Бургас, който бил изпратен за проверка до началника на РДНСК- ЮИР
(л.32-33).
Последният уведомил К., че при реализиране на инвестиционното си намерение Ж.
следва да измести канализацията, минаваща през
неговия имот по одобрен проект и издадено разрешение за строеж, при липса на
техническа възможност за включване в изместения канал К. следва да потърси
друго техническо разрешение за включване на съществуващите сгради в уличната
канализация (л.35-36).
На 12.10.2018г. гл.архитект на Община Созопол издал на С.П.Ж. и Е.Ж.(като
възложители) разрешение за строеж № 121 за строеж „надстройка, пристройка и
преустройство на съществуваща жилищна сграда“ в УПИ Х-542, кв.42 по плана на
гр. Созопол, въз основа на одобрени проекти, вкл. по част ВиК
(л.156-174).Според обяснителната записка (л.164-165), е предвидена ревизия на
канализационната инсталация и заустване на отпадните
битово- фекалните води към уличния колектор чрез
преминаващо през парцела канализационно отклонение, което поема водите и от
съседния северно разположен парцел.
На 26.11.2018г. пълномощник на жалбоподателя Н.К. (собственик на ид.ч. от УПИ VІІІ-546,кв.42) подал до кмета на Община
Созопол искане (л.43) за издаване на разпореждане на собственика на УПИ Х-542,
кв.42 по плана на гр. Созопол, за спиране на строителството, започнало в имота
и възстановяване на разрушеното от него канализационно съоръжение, както и да
изготви проектно решение, годно да обслужва и жилищната сграда, находяща се в гр. Созопол, ул.“Републиканска“№1. Искането
мотивирал с факта, че на 20.11.2018г., в хода на започнало строителство в УПИ
Х-542, кв.42, с бетон бил залят и прекъснат участък на съществуващо
канализационно съоръжение, преминаващо през УПИ Х-542, което предпоставяло възможност от възникване на опасност от
заболявания и зарази.
На 13.12.2018г. кметът на Община Созопол издал оспорения акт, с който
отказал издаване на акт, с исканото съдържание. Аргументирал се с факта на
издаване на разрешение за строеж за УПИ Х-542, кв.42 и предвижданията на част
ВИК по него, която предвижда запазване на съществуващият канализационен
колектор, обслужващ сградите в съседните имоти, като се изпълни ревизионна
шахта и отпадните води от новия строеж да се включат в него. Посочил, че
правомощията на Общинската администрация по контрол на строителството не
предоставят възможност да бъдат задължени участниците в строителството да
изпълняват приоритетно и пускат в експлоатация в определен срок отделни
строително монтажни работи, предвидени в одобрените инвестиционни проекти.
По делото е допусната и приета без възражения от страните съдебно-
техническа експертиза. Вещото лице дава следните отговори на поставените
въпроси:
„При извършване на изкопни работи на обект: „Надстройка, пристройка и
преустройство на съществуваща жилищна сграда в УПИ Х-542, кв. 42 по плана на
гр. Созопол " през месец ноември 2018 год., е разкрит и прекъсната проводимостта на преминаващ през имота съществуващ битов
канал / съществуващ колектор/ от каменинови тръби
ф150 мм. Прекъсването на съществуващия битов канала е направено в имота на С.П.Ж.,
на границата между УПИ Х-542 и УПИ XI -545 кв.42 по плана на гр. Созопол, на
разстояние около 4,50 м от страничната регулационна граница на УПИ Х-542 кв.42
с УПИ II - 543 кв.42. Премахнати са камениновите
тръби от подпорния зид до сградата.
Прекъсването на съществуващия канал, преминаващ през УПИ Х-542, кв. 42 по
плана на гр. Созопол, засяга изцяло отвеждането на битовите отпадъчни води от
жилищните сгради на съседните имоти: УПИ VIII — 546 кв. 42, съсобствен
УПИ VI- 547,548 кв.42 по плана на гр. Созопол.
Трасето на съществуващия битов канал започва от улица-тупик
с о.т 225 - о.т. 226, пред съсобствен УПИ-547,548,
кв. 42, преминава през УПИXI- 545, кв. 42, и през УПИ Х-542 кв. 42 по плана на
гр. Созопол.
Трасето на съществуващия битов канал не преминава през УПИ VIII-546 , кв.42
по плана на гр. Созопол.
Услугите „канализация " се осъществява чрез канализационната система
до границата със сградната канализационна инсталация
или вътрешната (площадкова, дворна) канализационна
мрежа на потребителите
Отвеждането на битовите отпадъчни води от УПИX -542 кв. 42, УПИ- VIII- 546
кв.42 и съсобствен УПИ VI547,578 кв. 42 по плана на
гр. Созопол се осъществява чрез съществуваща вътрешна (площадкова)
канализация.
Канализационното съоръжение, констатирано в УПИ Х-542, кв. 42 по плана на
гр. Созопол, е елемент от съществуващата вътрешна (площадкова)
канализационна мрежа, собственост на потребителите. В него чрез канални връзки
се включват отпадъчните води от жилищните сгради от съседни поземлените имоти и
се отвеждат в уличната канализационна мрежа на гр. Созопол.
През УПИ X -542, кв. 42 и УПИ XI-545, кв.42 по плана на гр. Созопол
преминава и има само един съществуващ битов канал. Не ми бяха предоставени
схеми на които да е нанесен съществуващият канал в община Созопол и „В и
К" ЕАД Бургас.
Съществуващият канал е бил изграден, след като собствениците на съсобствен УПИ VI -547,548, кв. 42 по плана на гр. Созопол
са построили жилищната сграда през 1964 год. Сградата е нанесена на
кадастралния план от 1965год.
Строителството на канализационната мрежа на гр. Созопол е извършено през
периода 1968 г. - 1970г. В Община Созопол липсват строителни книжа или други
документи за изграждане на съществуващия битовия канал.
На лист 1, Чертеж „ Ситуация ВК", от проект част ВиК,
е начертан съществуващия канал, като преминаващ през УПИ VIII-546 u съсобствен УПИ VI- 547,548 кв. 42 по плана на гр. Созопол.
Каналът не е бил нанесен на издадената виза за проектиране от община Созопол и
при съгласуването във „ВиК" ЕАД - Бургас. За
нуждите на проектирането не е бил разкрит и заснет на място, къде точно в
северния край на имота преминава съществуващ канал. На чертежа канала е
начертан ориентировъчно.
Съгласно обяснителната записка на одобрения проект част ВиК,
„ Цялата сградна канализация на грялата сграда се
обединява в сутерена и чрез една обща канална връзка се включва в същ. канал, минаващ в северния край на имота, като за целта е
необходимо да се изпълни нова PHI от сглобяеми елементи. Новата канална връзка
е от дебелостенни PVC тръби, ф200. Точката на заустване
е новоизградената РШ от сглобяеми елементи."
В съдебно заседание вещото лице заявява, че терена е много стръмен и към
момента няма никаква друга техническа възможност за отвеждане на отпадни води
от имота, собственост на жалбоподателя, освен включване в канализационната
система, която минава и през имота на заинтересованото лице. Канализационната
връзка, която отвежда отпадните води от имота, собственост на жалбоподателя, не
се намира в имота на заинтересованата страна, а попада в съседен имот № XI-
545, кв. 42 по плана на гр. Созопол.
По отношение на изложените факти, спор между страните няма.
ІІІ.ПРАВОТО:
Оспореният акт е издаден от
компетентен орган по см. на чл. 195, ал.4 от ЗУТ и в предвидената от закона
норма. Обстоятелството, че не е озаглавен „заповед“, така както сочи закона не
е от естество да опорочи изискването за форма.
Писмо
изх. № 94-00-3623-001/13.12.2018г., подписано от кмета на Община Созопол, е
съставено по повод подадено искане по см. на чл. 24, ал.1 от АПК, мотивирано е
и има ясна разпоредителна част.
При
издаването му обаче, са допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила.
Производството по чл. 195 ЗУТ, включително това по ал.4 на текста, приложим в настоящия
случай, се реализира при задължителното спазване на процедурата по чл. 196,
ал. 2 ЗУТ.
По делото е доказано, а и няма
спор, че заинтересованата страна Ж., в процеса на извършване на строителство в
собствения му имот- УПИ Х-542, кв.42 по
плана на гр. Созопол, е повредил като е прекъснал съществуващия канал,
преминаващ през УПИ Х-542, кв. 42 по плана на гр. Созопол, което засяга изцяло
отвеждането на битовите отпадъчни води от жилищните сгради на съседните имоти:
УПИ VIII — 546 кв. 42, съсобствен УПИ VI- 547,548
кв.42 по плана на гр. Созопол.
Според чл. 196,
ал. 1, пр.1 от ЗУТ преценката за състоянието на
обектите и необходимите ремонтни и възстановителни дейности се установяват с
протокол на комисия от специалисти, назначена от Кмета на общината.
Ал. 2 на
чл. 196 ЗУТ, разпорежда на комисията да събере служебно всички необходими данни за
вида и състоянието на строежа и да изслуша заинтересованите лица.
Нормата на чл. 196,
ал. 2 ЗУТ е императивна, поради което нарушаването й
представлява съществено процесуално нарушение, предпоставящо
извод за процесуална незаконосъобразност на акта и отмяната му на това
основание.
Посоченото изискване на закона,
издателят на оспорения акт не е изпълнил след получаване на искането, отправено
до него от жалбоподателя на 26.11.2018г.
Отделно от това, съдът намира
акта за постановен при неправилно приложение на материалния закон.
Нормата на чл. 73,
ал.1, изр. първо от ЗУТ предвижда, че когато във връзка
със строителството е необходимо да се измени положението или устройството на
изградени улични подземни и надземни мрежи и съоръжения, съответните работи се
извършват от възложителя на новото строителство за негова сметка след
одобряване на необходимите проекти, съгласувани с експлоатационните дружества,
чиито мрежи и съоръжения са засегнати, и след издаване на разрешение за строеж.
Тук следва да се отбележи, че разпоредбата не
изисква тези разрушени подземни мрежи, в случай канализационна,
да са били законни или не, а е достатъчно те да са били изградени, за което в
случая спор между страните няма. Заинтересованата страна С.Ж. не оспорва факта,
че прекъсването на канализационното
отклонение е извършено от него, поради това то следва да бъде възстановено
отново от него, при спазване на предвидените законови изисквания за това.
В тази връзка чл. 87,
ал.3 ЗУТ предвижда, при липса на друга техническа
възможност, доказана и с проект за вертикална планировка, се допуска канализацията на сгради в урегулирани поземлени
имоти да се включва в уличната канализация,
преминавайки през съседни имоти, без с това да се препятства възможността за
извършване на допустимо застрояване в тях. В тези случаи участъкът, преминаващ
през имотите от сградата до уличната канализация,
се счита за дворна мрежа (сградно отклонение).
Допълнителен аргумент в подкрепа на забраната
за разрушаване на такива съоръжения са и
задълженията на строителя на улични мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура, предвидените в чл. 74,
ал.1 ЗУТ, според която строителят на такива
съоръжения е длъжен: т.2 да вземе необходимите мерки за запазване от повреди и
разместване на заварени подземни и надземни мрежи и съоръжения, геодезически знаци, зелени площи, декоративни дървета и
други; т. 3.(доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) да уведоми общинската администрация
за откритите по време на изпълнението подземни и надземни мрежи и съоръжения,
необозначени в съответните специализирани карти и регистри; такива мрежи и
съоръжения се закриват само след като се заснемат по установения ред, както и
да уведоми незабавно съответните служби и експлоатационни дружества за
евентуални повреди на мрежи и съоръжения, произлезли при работата, а ако се отнася
за повреди на водопроводи, топлопроводи или газопроводи - да уведоми незабавно
и хигиенно-епидемиологичните и органите по пожарна безопасност и спасяване.
В този смисъл е и нормата на чл. 47, ал.1 от
Наредба № 2/ 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за
използване на водоснабдителните канализационни
системи – причинените повреди на водоснабдителните системи се отстраняват от
лицата, които са ги причинили.
По делото е доказано,
че строителството на канализационната мрежа на гр. Созопол е извършено през
периода 1968 г. - 1970г., макар в Община Созопол липсват строителни книжа или
други документи за изграждане на съществуващия битовия канал.
От съществено значение
е и обстоятелството, че към момента няма никаква друга техническа възможност
за отвеждане на отпадни води от имота, собственост на жалбоподателя, освен
включване в канализационната система, която минава и през имота на
заинтересованото лице, както и че канализационната връзка, която отвежда
отпадните води от имота, собственост на жалбоподателя, не се намира в имота на
заинтересованата страна, а попада в съседен имот № XI- 545, кв. 42 по плана на
гр. Созопол.
Това, че част ВиК
на проекта, въз основа на който е издадено разрешение за строеж № 121 за строеж
„надстройка, пристройка и преустройство на съществуваща жилищна сграда“ в УПИ
Х-542, кв.42 по плана на гр. Созопол предвижда сградната
канализация на цялата сграда да се обедини в сутерена и чрез една обща канална
връзка да се включи в същ. канал, минаващ в северния
край на имота, не предоставя право на възложителя да прекъсне съществуващия
канал, преминаващ през УПИ Х-542, кв. 42 по плана на гр. Созопол за
неопределено време, което да съобрази изцяло със собствения си план за
реализиране на строителството.
Това е така, защото с
прекъсването на канала се засяга изцяло отвеждането на битовите отпадъчни води
от жилищните сгради на съседните имоти: УПИ VIII — 546 кв. 42, съсобствен УПИ VI- 547,548 кв.42 по плана на гр. Созопол.
По този начин се създава опасност за живота и здравето на хората, в резултат на
възможно възникване на зарази, поради невъзможност за отвеждане на отпадните
води.
При това положение, без съмнение възложителят на строежа следва да бъде
задължен да отстрани причинените
повреди по съществуващия битов канал и да му бъде определен срок за това.
Съдът още
веднъж подчертава, че законността на изграденото съоръжение не се изследва и не
съставлява елемент от фактическия състав на приложимите нормативни разпоредби.
За да породят те правни последици е достатъчно съоръжението да е било налично и
на същото да са били причинени повреди, които условия са налице.
В противоречие със закона издателят на акта е изисквал от жалбоподателя
изпълнение на процедурата, регламентирана в чл. 193 от ЗУТ. Както правилно е
посочил жалбоподателя в едно от подадените възражения, тази норма е неприложима
с оглед установените факти.
По изложените съображения съдът намира, че оспореният акт следва да бъде
отменен като незаконосъобразен, а преписката- върната на административния орган
за издаване на акт, при спазване на указанията по прилагане на процесуалния и
материалния закон, дадени с настоящото решение.
По искането на пълномощника на
жалбоподателя, „с оглед разпоредбата на чл.60
от АПК да бъде указано на ответника в максимално кратък срок за изпълни
заповедта, чието издаване ще бъде разпоредено от
съда“ в тома производство съдът не може да се произнесе.
Безспорно е, че законът дава
правомощие на съда да допусне предварително изпълнение на оспорен
административен акт - чл. 167,
ал. 1 АПК. Процесуална предпоставка за допустимост на
искането за допускане на предварително изпълнение е висящо съдебно производство
за проверка на законосъобразността на административния акт, чието предварително
изпълнение се иска. Предпоставките, при които съдът може да допусне
предварително изпълнение на оспорен административен акт са тези по чл. 60,
ал. 1 АПК, т. е. тези, при които и административният
орган може да допусне предварително изпълнение - чл. 167,
ал. 1 АПК. Това са юридически факти и обстоятелства,
които нямат отношение към законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест е на страната, която иска
предварително изпълнение. Тук следва да се отбележи, че логическото тълкуване
на нормата предпоставя извод, че такова искане би могло да бъде направено,
обосновано и доказано или от издателя на оспорения акт или от страна, за която
този акт е благоприятен.
В случая не се иска допускане на
предварително изпълнение на оспорения акт, а на евентуално издаден бъдещ такъв,
което е недопустимо.
При този изход на спора, на
жалбоподателя следва да се присъдят своевременно поисканите и направени
разноски в размер на 555 лв., съобразно уважената част от жалбата (1/2 от
10лв.- държавна такса; 400лв.- възнаграждение на вещо лице и 700лв.- адвокатско
възнаграждение).
Претендираната
с представения от жалбоподателя списък, сума в размер на 200лв., представляваща
разходи за транспорт за 2бр. съдебни заседания от В.Търново до Бургас и
обратно, не следва да се присъжда, защото по делото няма доказателства, че
такива разходи са направени и че са направени в сочения размер.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение второ и
чл.174 от АПК, Административен съд гр.Бургас,
ІV-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказ на кмета на Община
Созопол да издаде индивидуален административен акт, в частта, с която е
отказано разпореждане до възложителя на строежа в УПИ Х-542,
кв.42 по плана на гр. Созопол да възстанови разрушено
канализационно отклонение, обективиран в писмо изх. №
94-00-3623-001/13.12.2018г.
ОСЪЖДА Община
Созопол да заплати на Н.Г.К., ЕГН ********** сума в размер
на 555лева, представляваща разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЯ на кмета на Община Созопол 14 дневен срок, считано датата на влизане в сила на
настоящото решение, за издаване на административен акт, съобразно мотивите на
решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, в 14
-дневен срок от съобщаването му.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н.Г.К., ЕГН **********, чрез процесуален
представител адв. Ю.М. *** да издаде индивидуален
административен акт, с който да разпореди спиране на строителството в УПИ
Х-542, кв.42 по плана на гр. Созопол, обективиран в писмо изх. №
94-00-3623-001/13.12.2018г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело
№ 58/2019г. по опис на Административен съд Бургас, в тази му част.
В същата част решението има характер на
определение и подлежи на обжалване пред Върховен административен
съд, с частна жалба, в 7 -дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: