Р Е Ш Е Н И Е
№ 3468 10.12.2019 г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
втори декември две
хиляди и деветнадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр. дело № 7886 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от Л.Р.М. *** и е за осъждане на ответника
да заплати сумата от 1102,80 лева, представляваща допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд в размер на 164,74 часа за периода от 01.08.2016 г.
до 30.06.2019 г., получени след преизчисляване на положения от него нощен труд
в дневен, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.
В
законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, като намира иска за неоснователен.
В
проведеното на 02.12.2019 г. съдебно заседание съдът прие на основание чл.214
от ГПК изменение на размера на иска чрез неговото намаляване от 1102,80 лева на
1081,37 лева, като за разликата производството бе прекратено поради отказ от
иска в тази му част. В същото съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца
поддържа така изменения иск и моли съда
да го уважи, като присъди на страната сторените от нея разноски.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва иска и моли съда да го отхвърли, като присъди на страната сторените по делото
разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
От
твърденията в исковата молба и отговора на исковата молба следва, че страните
не спорят относно: ищецът е държавен служител в системата на МВР, като за
процесния период е изпълнявал следните длъжности: „***“ в група „Охранителна полиция“ към РУ – Карнобат към
ОДМВР – Бургас; „***“ в група „Охранителна полиция“ към РУ – Карнобат към ОДМВР – Бургас; „***“ в „Автоматизирани системи за контрол на правилата за
движение“ към група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна
дейност“ към сектор „Пътна полиция“ при отдел „Охранителна полиция“ към ОДМВР –
Бургас. В процесния период ищецът е полагал нощен труд.
Спорни са следните факти: колко часа
нощен труд е полагал ищецът в периода 01.08.2016 г. – 30.06.2019 г., респективно изплатен ли той
изцяло или не.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза се
установява следното:
Експертът
е изследвал положения от ищеца нощен труд, респективно е направил изчисления за
период 01.08.2016 г. – 31.07.2019 г., т.е. за такъв по-дълъг от процесния,
поради което съдът следва да съобрази данните, отразени в Приложение № 1 към
заключението, и да направи собствени изчисления.
Според
приетите по делото протоколи за отчитане на работното време между 22.00 часа и
06.00 часа, платежни бележки и Приложение № 1 към заключението на вещото лице
по назначената съдебно-икономическа експертиза, за периода 01.08.2016 г. –
30.06.2019 г. ищецът е положил общо 1049 часа нощен труд. Преизчислен в дневен труд с
коефициент 1,143 нощният труд става 1199,01 часа. Разликата между преизчисления
и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 150,01 часа. Общият размер на
трудовото възнаграждение за извънреден труд за 150,01 часа възлиза на 1064,77
лева.
Съгласно
Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-791/28.10.2014 г. за всеки
отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 06,00 часа на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25
лв. Тази заповед е отменена със заповед № 8121з-1429/23.11.2017
г. на министър на вътрешните работи, която обаче също постановява, че за
всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 06,00 часа на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0,25 лв.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за
доказана въз основа на събраните по делото
писмени доказателства и на заключението
на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза.
При така установените факти съдът намира от правна
страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Според
чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. За целия период 01.08.2016 г. до 30.06.2019 г., за който се
претендира заплащането на нощен труд, чрез преизчисляването му в дневен и отчитането му като извънреден,
са приложими разпоредбите на чл. 187 ЗМВР. В ал. 3 на същия е посочено, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени – сумирано за период от три месеца. В ал. 9 е предвидено, че
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. Такъв нормативен акт е Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 02.08.2016
г. (за краткост Наредбата). С нея се отменя Наредба № 8121з-407 от
2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи.
Макар
Наредбата да влиза в сила на 02.08.2016 г., тя е приложимият нормативен акт за
дължимото за месец август 2016 г. възнаграждение и за следващите такива. Разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредбата гласи, че за държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредбата
липсва изрично правило, аналогично на чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 ч. и 6,00 ч. за отчетния период се
умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с
коефициент 1,143. Това не означава законово установена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде преодоляна чрез
субсидиарно приложение на
общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (за краткост Наредба 2).
Според
чл.8 от Наредба 2 за всеки отработен нощен час или за
част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25
лева. В чл. 9, ал. 2 от Наредба 2 е предвидено при
сумирано изчисляване на работното време (както
е в процесния случай) нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
Тези
разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент „1,143“ и за същите тези нощни
часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд и добавка за извънреден труд за времето, с което се
превишава 8-часовия работен ден след превръщането на нощния труд в дневен. Часовете,
получени над определената за месец или
за тримесечие норма часове (след превръщането на
нощните часове в дневни по реда чл.9,
ал.2 от Наредбата), са извънреден труд – аргумент от Решение № 540 от
7.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 895/2009 г., IV г. о.
Следва
да се отбележи, че нормата на чл.9 от Наредба 2 урежда различни хипотези.
Докато разпоредбите на ал.1 и ал.3 от нея визират условия за „увеличаване“ на
трудово възнаграждение с определен коефициент, разпоредбата на ал.2 се отнася
единствено до изчисляване на положения труд като стойност в часове при сумирано
изчисляване на работно време. Това правило е общо, а не специално, поради което
не може да се сподели тълкуването, че то е приложимо единствено при „трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми“ и при „продължителност на нощното
време, по-малка от продължителността на дневното“.
Следователно
възражението на ответника, че със Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. на министър на
вътрешните работи и с отменящата я заповед от 2017 г. работодателят
компенсира положения нощен труд чрез допълнително възнаграждение, поради което превръщането на нощните часове в дневни е неприложимо, е неоснователно. Не може да се сподели становището, че целта на този
коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че
когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8
часа, а в случая ищецът работи 8 часа през нощта, т.е. няма какво да се
„приравнява“. Ако това е вярно, то служител, който полага повече от 7 часа труд
през нощта, ще бъде поставен в по-неблагоприятно правно положение, защото за
него „приравняване“ няма да е налице, което е недопустимо. От друга страна,
липсата на приравняване ще постави в неравностойно
положение държавните служители в МВР спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. Допълнителен аргумент в тази насока е и разпоредбата на
чл.9а, ал.4 от Наредба за работното време, почивките
и отпуските според която, когато
се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или
служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4
и повече от 4 часа нощен труд (ищецът работи
на смени с 8 часов нощен труд) с коефициента по чл.9,
ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Ето
защо настоящият съдебен състав приема, че коефициентът е приложим (в този
смисъл множество решения на ОС – Варна и ОС – Бургас от 2019 г. по идентични
казуси).
Установи
се, че разликата между начисления и платен нощен труд и преизчисления такъв с
коефициент 1,143 възлиза на 150,01 часа за периода 01.08.2016 г. – 30.06.2019
г., който е на стойност от 1064,77 лева. Това е така, защото този труд
представлява извънреден такъв. Ето защо искът следва да бъде уважен до този
размер и отхвърлен до пълния претендиран такъв от 1081,37 лева, както и
отхвърлен за разликата между 150,01 часа извънреден труд и предявените 164,74
часа.
По разноските:
Поради факта, че ищецът направи отказ
от иска за част от вземането, а за друга част искът бе отхвърлен, право на
разноски имат и двете страни – аргумент от 78, ал.3 и ал.4 от ГПК. Ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на
480 лева, чийто размер не е прекомерен с оглед материалния интерес. С оглед
частта от вземането, за която производството по делото бе прекратено, и частта
от вземането, за която искът бе отхвърлен, ответникът дължи на ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 463,45 лева.
Ответникът е защитаван в процеса от
юрисконсулт, като на основание чл.78, ал.8 от ГПК съдът определя за справедливо
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева на основание чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ. С оглед частта от вземането, за която
производството по делото бе прекратено, и частта от вземането, за която искът
бе отхвърлен, страната има право на такова възнаграждение в размер на 5,17
лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата от 50 лева,
представляваща държавна такса за уважения иск, и сумата от 150 лева разноски,
представляваща възнаграждение за вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза, изплатено от бюджета на съда, защото искът бе
уважен, макар и в непълен размер.
Мотивиран от горното Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас, ЕИК –
*********, да заплати на Л.Р.М., ЕГН – **********, следните
суми: 1064,77 лева (хиляда шестдесет и четири лева и седемдесет и седем
стотинки), представляваща
допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд от 150,01 часа за
периода от 01.08.2016 г. до 30.06.2019 г., които
часове са разликата между заплатен нощен труд и преизчисления такъв с
коефициент 1,143, отчетен като
извънреден, ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на
исковата молба на 24.09.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска над присъдената сума до пълния претендиран размер от 1081,37 лева, както и
за броя часове извънреден труд за разликата между признатите 150,01 часа и
претендираните 164,74 часа; 463,45 лева (четиристотин шестдесет и три лева и
четиридесет и пет стотинки), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Л.Р.М., ЕГН – **********,***, ЕИК – *********, сумата от 5,17 лева (пет лева и
седемнадесет стотинки), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.6 от ГПК ОДМВР-Бургас, ЕИК – *********, да заплати
по сметка на Бургаски районен съд сумата от 50 (петдесет) лева,
представляваща дължима държавна такса за уважения иск, както и сумата от 150
(сто и петдесет) лева, представляваща разноски за производството – изплатено от
бюджета на съда възнаграждение за вещото лице по съдебно-икономическа
експертиза.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената сума за възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ