№ 11566
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20201110144133 по описа за 2020 година
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците В. Т. Е., В. Г. А.
и П. М. Е. и наследниците на Г. М. Е. да заплатят на „ФИРМА“ ЕАД сумата
от 2028 лв., представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за
периода от м.05.2016г. до 31.10.2018г. за топлоснабден имот в гр.АДРЕС, аб.
№ *****, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата
от 530,27 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на цената
на топлинната енергия за периода от 15.09.2017г. до 04.09.2020г., както и
сума за дялово разпределение в размер на 23,80 лв.- главница за периода
м.08.17г.- м. 10.19г., заедно със законна лихва от датата на исковата молба в
съда, и 5,27 лева лихва за периода 01.10.17г.- 04.09.20г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
1
дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че
ответниците са изпаднали в забава.
С молба от 13.03.2023г. ищецът уточнява, че предвид постъпило плащане
от 801 лв. претендира сумата от 1866,55 лв., както следва:
-От В. Т. Е.: 2/6 или 622,32 лв., главница за потребена топлинна енергия
за периода от 01.05.2016г. до 31.10.2018г.;
- От В. Г. А.: 3/6 или 933,48 лв., главница за потребена топлинна енергия
за периода от 01.05.2016г. до 31.10.2018г.
От П. М. Е.: 1/6 или 311,15 лв., главница за потребена топлинна енергия
за периода от 01.05.2016г. до 31.10.2018г.
Ответницата В. Г. А., в срока по чл. 131 ГПК не е депозирала отговор на
исковата молба.
Ответницата В. Т. Е. в срока по чл. 131 ГПК , чрез назначения й особен
представител- адв. К. Т., САК е депозирала отговор на исковата молба, с
който оспорва исковите претенции с твърдение за липса на облигационно
отношение между страните. Оспорва доставката и количеството доставена
топлинна енергия до имота. Релевира възражение за давност. Счита , че от
представените от ищеца доказателства не се установяват изложените в
исковата му молба твърдения. Моли за цялостно отхвърляне на исковите
претенции спрямо нея.
Ответникът П. М. Е. не е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение между него и ответниците, по силата на което действително е
доставил топлинна енергия на посочената стойност и за ответниците е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, която за исковия период се равнява на претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов
клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на
имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
2
природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. В този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на
ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.
153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената
форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Приложен е нот. акт за собственост върху жилище /л. 84 от делото/ по
силата на който Г. С. Е. е признат за собственик на имот, находящ се в гр.
АДРЕС. Със саморъчно завещание /л. 80 от делото/ Г. С. Е. завещава
притежаваното от него движимо и недвижимо на Н. М.а Е.. Видно от
удостоверение за наследници от 2013г. /л. 70 от делото/ Г. С. Е. е починал на
23.02.2006г. като е оставил за наследници Н. Е.-съпруга, В. Г. А.-дъщеря, М.
Г. Е.-син.
Видно от нот. акт № 159, том II, рег. № 20861, дело 309 за дарение на
процесния недвижим имот /л. 86-88от делото/ сред представените пред
нотариуса документи е Акт за смърт от 2016г. на Н. Е.. По този начин съдът
намира, че В. Г. А. и М. Г. Е. се легитимират като собственици на по ½ ид.ч.
от недвижимия имот. С нот. акт е обективирана сделка за извършване на
дарение на 02.11.2018г. по силата на което В. Г. А., Г. М. Е. и В. Т. Е. даряват
притежаваните от тях ид.ч. върху процесния имот, както следва: В. А.-3/6
ид.ч. /или ½ ид.ч./, В. Т. Е. – 1/6 ид.ч. и Г. М. Е. – 1/6 ид.ч. Последният е
починал на 05.12.2019г., видно от справка /л. 218 от делото/. От справката се
установява, че Г. М. Е. е син на В. Т. Е. и М. Г. Е. и брат на П. М. Е., като
видно от нот. акт последният е син на В. Т. Е.. Предвид изложеното
ответниците се явяват собственици на процесния недвижим имот при квоти:
3/6 за В. А., 2/6 за В. Е., доколкото същата се явява наследник на починалия
Г. М. Е., и 1/6 за П. Е..
3
При горните обстоятелства и съобразно разясненията, дадени в
горецитираното ТР, ответниците като собственици на процесния имот се
явяват клиенти /потребители/ на топлинна енергия за процесния имот и като
такива се намират в облигационно правоотношение с ищцовото дружество и
дължи заплащане на цената на доставените услуги.
Горепосоченият извод се потвърждава и от приложеното по делото
Споразумение от 17.03.2021г., сключено между ответника П. М. Е. и
„ФИРМА“ ЕАД по силата на което П. М. Е. встъпва в дълга на В. Г. А., В. Т.
Е. и Г. М. Е.. В споразумението е посочено висящото между страните
настоящо производство, като общо дължимата сума от 2052,16 лв. главница,
535,54 лв. лихва и 5 лв. разноски е предвидено да се заплатят на осем вноски.
Както бе посочено по-горе, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на
договора не е предвидена). ОУ са влезли в сила, доколкото са публикувани
(чл. 150, ал.2 от ЗЕ) и по делото не са релевирани подобни твърдения, нито
има данни за упражнено право на възражение срещу Общите условия.
От събраните писмени доказателства се установява, че процесният имот
се намира в сграда, която е присъединена към топлофикационната мрежа.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда
са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице-помагач.
От страна на ответника В. Е. е оспорено количеството доставена
4
топлинна енергия. За установяване факта на предоставяне на топлинна
енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение
на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено. От заключението на вещото лице се установява, че за
процесния период в имота е имало 3 бр. отоплителни тела и 2 бр. водомери за
топла вода. В заключението е посочено, че топломерите са изправни и са
минали метрологична проверка. Според заключението стойността на
потребената топлинна енергия възлиза на 2149,93 лв. за процесния период,
което надвишава претендираното от ищеца в исковата молба.
Предвид изложеното, съдът приема, че по делото е доказана продажбата
(доставката) от страна на ищцовото дружество на топлинна енергия до имота
на ответника на претендираната стойност за процесния период.
Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена
енергия, за което се дължи заплащане на цена с оглед наведеното възражение
от ответника В. Е. за изтекла погасителна давност в отговора на исковата
молба.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането
на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата
молба. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 14.09.2020 г.,
са погасени по давност. По отношение на процесния период са приложими
ОУ на „ФИРМА“ ЕАД от 2016 г., като съгласно чл. 32, ал. 1 от тях е клиентът
длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася. Следователно, задълженията за
периода от м.05.2016 г. до м.06.2017 г. включително, са погасени по давност –
5
за последния месец от посочения период задължението е станало изискуемо
на 16.08.2017 г. (датата, на която задължението за изтеклия на предходния ден
отчетен период е възникнало), като тригодишната погасителната давност за
него е изтекла преди подаване на исковата молба-14.09.2021г.). Непогасената
по давност главница за периода м.07.2017г.-м.10.2018г. възлиза на 424,66 лв.,
изчислена на основание чл. 162 ГПК.
По делото е приложен фискален бон за заплащане на сумата от 801 лв., с
които са погасени дължимите разноски, лихви и 185, 21 лв. главница. По този
начин дължимата от В. Е. главница възлиза на 239,45 лв., като доколкото
квотата й в собствеността възлиза на 2/6, същата дължи 79,82 лв. като искът
следва да бъде уважен за тази сума.
Що се отнася до останалите длъжници, предвид притежаваните от тях
квоти и оставаща дължима главница от 1866,95 лв. след плащането от 801 лв.,
П. М. Е. дължи 1/6 от 1866,95 лв. или 311,16 лв., а В. А. 3/6 от 1866,95 лв. или
933,48 лв. Същите не са навели възражение за изтекла погасителна давност.
Предвид направеното плащане, претенциите за лихви следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските
С оглед изхода от спора с право да претендират присъждане на разноски
разполагат и двете страни съобразно уважената, респективно отхвърлената
част на исковете.
Ищецът е доказал разноски в размер на 132,09 лв. за държавна такса,
650 лв. за експертизи и претендира юрк. възнаграждение, което съдът на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100 лв. От общия размер на
разноските – 882,09 лв., съразмерно на уважената част от исковете, следва да
му се присъдят 451,48 лв. Съобразно квотите В. Е. дължи 150, 40 лв.; В. А. –
225,74 лв. и П. Е.-75,25 лв.
От страна на ответниците не са претендирани разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД В. Т. Е., ЕГН: **********, адрес: гр. АДРЕС да заплати на „ФИРМА”
ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление гр. АДРЕС сумата
от 79,82 лв., представляваща цена на потребена топлинна енергия за периода
от м.07.2017г. до м.10.2018г., ведно със законната лихва за периода от
14.09.2020г. до окончателното й заплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за разликата над 79,92 лв. до пълния предявен размер от 684,05 и за
периода от м.05.2016 г. до м.06.2017 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД В. Г. А., ЕГН: **********, адрес: гр. АДРЕС да заплати на „ФИРМА”
ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление гр. АДРЕС сумата
от 933,48 лв., представляваща цена на потребена топлинна енергия за
периода от м.05.2016г. до м.10.2018г., ведно със законната лихва за периода
от 14.09.2020г. до окончателното й заплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за разликата над 933,48 лв. до пълния предявен размер от 1026,08
лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД П. М. Е., ЕГН: **********, адрес: гр. АДРЕС да заплати на „ФИРМА”
ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление гр. АДРЕС сумата
от 311,16 лв., представляваща цена на потребена топлинна енергия за
периода от м.05.2016г. до м.10.2018г., ведно със законната лихва за периода
от 14.09.2020г. до окончателното й заплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за разликата над 311,16 лв. до пълния предявен размер от 342,03 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА” ЕАД, ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление гр. АДРЕС срещу В. Т. Е., ЕГН: **********,
адрес: гр. АДРЕС, В. Г. А., ЕГН: **********, адрес: гр. АДРЕС и П. М. Е.,
ЕГН: **********, адрес: гр. АДРЕС искове с правно основание чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят
на ищеца сумата от 530,27 лв., представляваща обезщетение за забава в
погасяване на цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2017г. до
04.09.2020г., както и сума за дялово разпределение в размер на 23,80 лв.-
главница за периода м.08.17г.- м. 10.19г., заедно със законна лихва от датата
на исковата молба в съда, и 5,27 лева лихва за периода 01.10.17г.- 04.09.20г.
поради плащане в хода на процеса.
7
ОСЪЖДА В. Т. Е., ЕГН: **********, адрес: гр. АДРЕС да заплати на
„ФИРМА” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
ФИРМА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 150,40 лв.-разноски в
производството.
ОСЪЖДА В. Г. А., ЕГН: **********, адрес: гр. АДРЕС да заплати на
„ФИРМА” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
ФИРМА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 225,74 лв.-разноски в
производството.
ОСЪЖДА П. М. Е., ЕГН: **********, адрес: гр. АДРЕС да заплати на
„ФИРМА” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
ФИРМА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 75,25 лв.-разноски в
производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „ФИРМА“ ООД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8