№ 3
гр. Шумен, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.
Зара Ех. И.
при участието на секретаря Галина Св. Г.
като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ. Въззивно гражданско
дело № 20213600500346 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260107/30.06.2021г. по гр.д.№256/2021г. на НПРС, е отхвърлен
предявения от К.И. Г., Ц. К. И. и К. К. Д. срещу Н. И. Н. иск с правно основание чл.124 от
ГПК за установяване правото на собственост на ищците върху следния недвижим имот:
дворно място с площ 1245кв.м., УПИ ІV-34 в кв.35, със застроена площ от 40кв.м.,
административен адрес: с.С., община ул., при граници: улица УПИ І-31, УПИ ІІ-32 и УПИ
V-35. Присъдени са и следващите се разноски.
Недоволни от така постановеното решение останали ищците, които го обжалват
изцяло. Сочат, че същото се явявало неправилно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Направената преценка на събрания доказателствен
материал била едностранна и противоречива, като не били взети под внимание показанията
на свидетелите в пълнота.С уведомлението на ШРП ищцата К.И. научила, че ответникът Н.
се е снабдил с нотариален акт. До този момент ищците редовно заплащали такса смет и
данък недвижими имоти към община Н.П.. Смятали го за свой и не се били дезинтересирали
от него. Ответникът, позоваващ се на придобивна давност е следвало да създаде абсолютна
сигурна достоверност в истинността на съответното фактическо твърдение, което изключва
всякакаво съмнение и колебание от тази достоверност, а именно да установи по безсъмнен
начин елементите на фактическия съства на чл.79, ал.1 от ЗС. Това ответникът не сторил в
производството. Показанията на свидетелите на ответната страна не сочат на упражняване
на собственически правомощия в пълен обем единствено за себе си. Молят съдът да отмени
обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което заявените установителни
1
претенции бъдат изцяло уважени, съответно на основание чл.537, ал.2 от ГПК бъде отменен
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давнностно владение №112,
т.ІІІ, рег.№2145, д.№346/2019г. на нотариус с рге.№*.
Въззиваемият взема становище по неоснователността на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради
което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата,
становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, достигна до следните изводи:
Видно от удостоверение за наследници №1220/29.09.2020г., ищцата К.И. Г. е единствен
наследник на И.Г.К., неин баща, починал на 02.01.2014г., а съгласно удостоверения за
наследници №286/22.07.2020г. и №487/20.11.2020г. ищците Ц. К. И. и К. К. Д. са
наследници по закон/дъщери/ на М. Г. Н., поч на 19.01.2016г..
Съгласно отразеното в нотариален акт №17, т.ХVІІ, д.3571/1998г., М. Г. Н. и брат й
И.Г.К., приживе, били признати за собственици по давност и наследство на следния
недвижим имот:полусъборена жилищна сграда, заедно със застроено и незастроено дворно
място, находящо се в с.С., В. обл., съставляващо УПИ ІV-34 в кв№35 по плана на селото,
съставляващо урегулиран парцел от 1240кв.м., при граници: от запад-път, от север-парцели
І-31, ІІ-32, от изток-парцел ІІІ-33 и от юг-парцел V-35.
Ответникът Н. И. Н. на 16.04.2019г. се е снабдил с нотариален акт №112, т.ІІІ, рег.
№2145, д.№346 от 2019г., с който е признат за собственик по давностно владение на сочения
по-горе имот/страните не оспорват обстоятеството, че имотите са идентични/, който в акта е
описан като: дворно място от 1245кв.м., ведно с построената в него къща, находящо се в
с.С., ул.., съставляващо по плана на селото УПИ ІV-34 от кв.35, при граници: улица, УПИ І-
31, УПИ ІІ-32, УПИ ІІІ-33 и УПИ V-35.
По делото са представени 6 бр. платежни нареждания за заплатен ДНИ и такса
отпадъци за 2014г./ТБО и ДНИ/, 2015г./ТБО и ДНИ/, 2016г./ДНИ/ и 2017г./ДНИ/.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Заявени са претенции с право основание чл.124 от ГПК – ищците претендират да бъде
признато за установено, че се явяват собственици на процесния недвижим имот - дворно
място с площ 1245кв.м., УПИ ІV-34 в кв.35, административен адрес: с.С., община ул., при
граници: улица УПИ І-31, УПИ ІІ-32 и УПИ V-351.
Ищците излагат конкретен юридически факт, въз основа на който се легитимират като
собственици на имота - наследствено правоприемство от наследодателите си: ищцата К.И.
Г.-от наследодателя си И.Г.К., а ищците Ц. К. И. и К. К. Д. от наследодателя си М. Г. Н..
По делото се установи, че ищцата К.И. Г. е наследник на И.Г.К., а ищците Ц. К. И. и К.
К. Д. са наследници на М. Г. Н..
Наследодателите приживе са се легитимирали като собственици на процесния имот по
2
наследство и давност, съгласно отразеното в приложения . нотариален акт №17, т.ХVІІ,
д.3571/1998г. за право на собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и
давностно владение, като правата им са оспорени от ответника.
Ответникът оспорва правото на собственост на ищците и твърдейки, че се явява
собственик на имота по силата на осъществено давностно владение от 2006г. до 2019г., за
което е снабдил с констативен нотариален акт №112, т.ІІІ, рег.№2145, д.№346 от 2019г. на
нотариус с рег.№*.
С ТР№11/2012г. на ОСГК е даден отговор на въпроса чия е доказателствената тежест
при оспорване на констативен нотариален акт, издаден при обстоятелствена проверка, като е
посочено, че констативният нотариален акт по чл.587 от ГПК притежава обвързваща
доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото
в акта лице е собственик на имота . Тъй като нотариалното производство е едностранно и
не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл.587 от ГПК може да бъде оспорван от
всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик, като
оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези
на титуляра, така и опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно
основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено
другиму след издаване на акта. Предвид обвързващото и легитимиращо действие на
нотариалното удостоверяване на правото на собственост, оспорващата страна, която не
разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на
признатото от нотариуса право, а когато и двете страни в правния спор легитимират
правото си на собственост с нотариални актове, то разпределението на доказателствената
тежест се извършва по правилото на чл.154, ал.1 от ГПК, като всяка страна следва да докаже
своето право., т. е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса
придобивно основание.
Тъй като в настоящия случай и двете страни се легитимират с надлежни документи за
правото си на собственост касателно процесния имот – ищците с констативния нотариален
акт на своите праводатели, а ответникът – със своя констативен нотариален акт, то всяка от
тях трябва да докаже фактическия състав на съответното придобивно основание.
Не е спорно между страните, а и съгласно представените удостоверения за
наследници, ищците са явяват наследници на И.Г.К. и М. Г. Н./първата ищца на К., а втората
и третата-на Н./.
В случая, както бе посочено по-горе, ищците се легитимират с надлежно доказателство
досежно правото на собственост на своите наследодатели- с констативен нотариален акт за
придобиване на имота по наследство и давност от 1998г., поради което следва и да докажат
съществуването на признатото от нотариуса право-наследство и изтекла в тяхна полза
придобивна давност Или в случая, че през правнорелевантния период/10 години преди
съставянето на констативния нотариален акт от 1998г./ имотът е владян от техните
праводатели. Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост върху недвижим имот
се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на десет години. За
3
придобиване по давност е необходимо да бъде установено владение върху конкретен имот,
като същото следва да отговаря на определени условия - да има траен характер, да е
непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерението вещта да се държи като своя. В
настоящия случай надлежни доказателства досежно наличието на всички изискуеми
предпоставки не бяха ангажирани, поради което и не би могло да се приеме, че сочените в
акта лица - И.Г.К. и М. Г. Н. към 1998г., съответно към датата на смъртта си, са се явявали
собственици на процесния имот. Показанията на свид.М.Н.а не са конкретни и ясни-заявява,
че ходила в имота като дете, но не помнела къде се намира, съответно, че баба й и дядо й
били ходили и обработвали земята, но не излага кога и за какъв период от време. Свид.М.Н.
пък сочи, че видял имота за пръв път едва преди десет години. Сочи също, че братовчед на
първата ищца ходил да оправя оградата, но показанията му не са непосредствени и
конкретни/по време/.
Предвид изложеното, доколкото не се установява ищците да се придобили имота на
соченото от тях придобивно основание, заявените установителни претенции следва да бъдат
отхвърлени.
Само за пълнота следва да се посочи, че в случая се установява и соченото от ответната
страна придобивно основание:
От показанията на свид.В.В./съсед на процесния имот/ се установи, че от около
петнадесет години до настоящия момент ответникът осъществявал действия, сочещи на
владеене на имота. Същият му заявил, че имотът е негов и му заплащал да го почисти,
коси, да сече бъзак, салкъм, което и свидетелят извършвал целогодишно вече петнадесет
години. Свидетелят заявява също, че не е виждал никой друг / освен ответника/ в имота.
Свид.Н.Д./живуща в с.С./ също заявява, че ответникът през 2006г. й заявил , че имотът е
негов и платил, за да чисти имота, което тя и правила повече от година-две. Заявява също, че
всеки ден минавала покрай имота, защото бил по пътя за дома й, но не била виждала ищците
и свид.Н. в него. И двамата свидетели са без родство със страните, показанията им са
непосредствени и конкретни, поради което и няма пречка да бъдат кредетирани. Не би
могло да се приеме, че в показанията на свидетелите имало противоречие, тъй като свид.В.
твърдял, че в имота имало орех, а свид.Д., че не била виждала такова дърво. Съгласно
показанията на свид.Д., последната е чистила имота преди много години, а и същият бил
силно обрасъл, като включително имало и диви орехи, поради което и тази неточност не
разколебава достоверността на показанията й. Не разколебава достоверността на
показанията й и обстоятелството, че на въпроса на процесуалния представитл на ищците
„Кои са собственици на имота“, свидетелката отговорила „Ето тези хора трябва да са“,
сочейки двете ищци и свид.М.Н., доколкото такива са нейни възприятия към момента на
разпита й с оглед присъстващите в залата лица. Същата изрично сочи, че през 2006г.,
ответникът й заявил, че имотът е негов и й е заплащал да го почисти, съответно
възприемайки го за собственик, същата повече от две години е извършвала тази дейност за
него.
Що се касае до показанията на свид.М.Н. и М.Н.а, касателно осъществявано от ищците
4
владение по отношение на имота през сочения от ответника период, то същите не следва да
се кредитират. Същите са заинтересовани от изхода на спора-първият е съжител на
първата ищца, а втората-дъщеря на втората ищца. Освен това показанията на свид.Н.а не
касаят релевантния период/същата свидетелства за посещения в имота, когато е била дете/.
Свид.Н. пък излага, че последно е ходил в имота през 2019г., а същевременно твърди, че
всяка година по 2-3 пъти ходели с ищцата. От показанията му става ясно и че твърдяното от
него наглеждане на имота в с.С. се изразява в това, че минавали оттам, когато отивали да
наглеждат къщата си в Н.П.. Заявява, че с първата ищца брал сливи и орехи от имота всяка
година, но едва в отговор на въпрос на процесуалния представител на ответника, в какво се
изразява соченото в исковата молба обработване на имота. Показанията му противоречат на
показанията на свидетелите на ответната страна, които са без родство със страните и са
непосредствени, и които са в смисъл, че в имота има само диви плодни дървета и през
релевантния период не са виждали било ищците, било праводателите им/последните са
починали през 2014г., съответно през 2016г./ в имота.
Неоснователни се явяват твърденията на жалбоподателите, че по делото не се
установило ответникът да е извършвал действия, чрез които да е демонстрирал категорично
завладяването имота, поради което и владението му не било годно да породи последиците
на придобивна давност. Свидетелите на ответника са категорични, че още през 2006г.
последният им е заявил, че имотът е негов и е предприел действия по стопанисването му,
заплащайки им суми за почистването и косенето му, което те й извършвали. Законът не
поставя изискване ответникът да заявява пред ищците или прпаводателите им,
легитимиращи се като собственици въз основа на констативен нотариален акт, намерението
си да свои имота, за да започне да тече в негова полза придобивна давност. Незнаейки кои са
собственици, достатъчно е той да демонстрира намерението си по отношение на всички,
което той е и правел.Самият свидетел на ищците М.Н. сочи, че откакто живее с първата
ищца/преди десет години/ са забелязали изсичането на дървета в имота.
Неупражняването на права от страна на собственика само по себе си не би могло да има
за последица изгубване на тези права, тъй като вещното право не се погасява с факта на
неупражняването му, но в случая ответникът е придобил същото право по силата на
предвиден в закона правен способ-давност. Не рефлектира върху този извод на съда
обстоятелството, че първата ищца била заплащала данък за имота/2014-2017г./.
Предвид изложеното съдът намира, че заявените установителни претенции следва да
бъдат отхвърлени.
Първоинстанционното решение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, в тежест на жалбоподателите следва да бъдат възложени
направените от въззиваемия Н. И. Н. разноски.
Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение №260107/30.06.2021г. по гр.д.№256/2021г. на НПРС.
ОСЪЖДА К.И. Г. с ЕГН********** от гр.В., ул. №, Ц. К. И. с ЕГН********** от
гр.В., ж.к., бл., вх., ет., ап. и К. К. Д. с ЕГН********** от ж.к., бл., вх., ет., ап. да заплатят
на Н. И. Н. с ЕГН********** от с.С., Ш. обл., ул.№, деловодни разноски за настоящата
инстанция в размер на 450лв..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6