№ 9829
гр. С., 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря Н.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110157555 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 29 100/2020 г. на СРС, 153
състав. Ищецът претендира и разноски за исковото производство.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Твърди още, че с последно приетите общи условия, в сила от 12.03.2014 г.
клиентите са длъжни да заплатят месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им в интернет
страницата на продавача.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че имотът е
необитаем. Оспорва количеството и размера на претендираната топлинна
енергия през исковия период.
Третото лице помагач на страна на ищеца не взима становище по
исковете.
1
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 422, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия. Основателността му предпоставя
установяването на следните предпоставки: 1/ възникването на облигационно
отношение между страните по договор за продажба; 2/ доставка на топлинна
енергия в твърдените количества и 3/ задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер.
По делото не е спорно, а и се установява от представения нотариален акт
за покупко – продажба на недвижим имот № 12, том II рег. № ., дело № . от
02.08.2002 г., че В. Д. Д. е придобил правото на собственост върху процесния
имот – апартамент 16 в гр. С.
При тези факти съдът приема, че между страните е възникнало и
съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна
енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ, респективно чл. 106а
ЗЕЕ (отм.); - действали през процесния период, след приемането им се
регулира от Общи условия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до
обект апартамент 16 в гр. С. ап. 16 с абонатен № ..
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-
техническа експертиза, съгласно което през процесния период в имота на
ответника е имало 10 броя отоплителни тела и 2 броя водомери за топла вода.
На 10 броя от отоплителните тела са поставени ИРРО като за сезон 2019/2020
на 6 броя от разпределителите поради изтощена батерия са изгаснали
екраните. Установява се, че за имота на ответника, за процесния период не е
ползвана и начислявана топлоенергия за БГВ /подгряване на топла вода/.
Според вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна
енергия, след намаляване със сумата от изравнителни сметки възлиза общо на
4 556,11 лв., от които 658,21 лв. за сградна инсталация и 3 897,90 за
отопление на имота.
За периода 2019/2020 г. ТЕ е изчислявана на база реален отчет на
работещите разпределители по т. 6.4 от приложението към Наредба № Е-РД-
04-1, за които са съставени протоколи за главен отчет. На отоплителните тела
с изгаснали екрани не е начислявана ТЕ за отопление на имота. Изчислявана е
2
ТЕ само за радиатора с разпределител 53639 на база екстраполация по
максималния специфичен разход на сградата.
За периода 2020/2021 топлинната енергия е изчисляване на база реален
отчет на работещите разпределители по т. 6.4 от Приложението към Наредба
№ Е-РД-04-1. На отоплителните тела с изгаснали екрани на разпределители за
втора поредна година ТЕ за отопление на имота е изчислявана на база
екстраполация по максималния специфичен разход на сградата тъй като за
период на повреда се приема периодът между отчитания на уредите за дялово
разпределение. За всеки следващ период, в който уредът не е подменен,
количеството топлинна енергия се определя по реда на т. 6.5 от
приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1. Съгласно т. 6.8, ал. 3
от Приложението към Наредба Е-РД-04-1, за всеки период, в който
повредените уреди за разпределение не са подменени, количеството топлинна
енергия се определя по реда на т. 6.5 от приложението към чл. 61, ал. 1 от
Наредба № Е-РД-04-1 – определя се инсталираната мощност на
отоплителните тела в сградата, като при липса на данни се приемат данните
на подобно отоплително тяло, например от аналогично помещение на друг
етаж; за всяко отоплително тяло с уред в сградата се определя отношението
между дяловите му единици и инсталираната му мощност; най – голямото
отношение за отоплително тяло с уред за дялово разпределение се приема за
максимален специфичен разход за сградата; дяловите единици на
неотчетените отоплителни тела се получават като инсталираната мощност на
отоплителното тяло се умножи с максималния специфичен разход на
сградата.
Съдът намира за основателно възражението на ответника, че за
процесния период не съществува задължение за заплащане на фактурираната
топлинна енергия за отопление на имота, тъй като достъпът до същия през
този период е бил възпрепятстван по обективни причини – апартаментът е
бил запечатан от полицията, необитаем и в него не е имало потребление на
топлинна енергия считано от 2008 г. и към настоящия момент. Това
обстоятелство не е спорно, а и се установява от представения по делото
констативен протокол от 16.06.2022 г. Предвид това, потребителят е бил в
пълна обективна невъзможност за изпълнение на задължението си за подмяна
на повредените разпределители, което обстоятелство е било известно на
топлинния счетоводител, респективно количеството топлинна енергия
3
определена по реда на т. 6.5 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба №
Е-РД-04-1 е начислена незаконосъобразно.
Ето защо за процесния период, абонатът дължи единствено доставената
от ищеца топлинна енергия отдадена от сградната инсталация в размер на
658,21 лв., тъй като същата е начислена съобразно изискванията на
действащите законови и нормативни уредби и съобразно с отопляемия обем
по проект.
Основателна е претенцията за заплащане на дължимата годишна такса за
извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 95,32 лв., тъй като
тя не е включена в стойността на потребената топлинна енергия. Съгласно
разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т. и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
По иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. По делото се установи наличието на главен
дълг.
Към исковия период приложение намират Общите условия на ищеца от
12.07.2016 г., публикувани във в-к Монитор. В чл. 32, ал. 3 от същите е
посочено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на месечните фактури и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребено количество
топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от ОУ е предвидено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно дължимите суми
4
настъпва в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят /съгласно чл. 33,
ал. 1/, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си
за заплащане цената на ТЕ за потребеното количество топлинна енергия за
целия отчетен период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася, т. е. ответникът не дължи мораторна лихва върху задълженията по
месечните /прогнозни/ фактури, а само за задължението по общите
/изравнителни/ фактури. Тези фактури обаче се издават в края на юли месец
/31.07/, а 45 - дневният срок след края на отчетния период /последният изтича
на последното число на месец април на съответната година/ изтича на 14.06.,
т.е. средата на юни месец на съответната година. Или с други думи
задължението за заплащане на стойността на реално потребената топлинна
енергия в ОУ от 2016 г. е регламентирано като срочно, но срокът, който кани,
изтича преди изравнителното вземане на топлофикационното дружество по
общата фактура да е възникнало, както по основание, така и по размер. Няма
как длъжникът по едно задължение да изпадне в забава преди за него да е
ясно, какво дължи и това да влече неблагоприятните последици от забавата за
него. Ето защо посочените разпоредби на общите условия от 2016 г. следва да
се тълкуват в смисъл, че длъжникът изпада в забава с изтичане на 45 -
дневният срок от издаването на фактурата за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, или от 15.09. на съответната година.
По изложените съображения и на основание чл. 162 ГПК съдът счита, че
размерът на лихвата за забава върху дължимата главница за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация за периода 15.09.2020 г. –
13.05.2022 г. възлиза на 61,75 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По разноските.
При този изход на спора, ищецът има право на разноски съобразно
5
уважената част от исковете съответно в размер на 64,29 лв. за държавна такса,
депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение в настоящото
производство и 24,30 лв. разноски по ч.гр.д. 28835/2022 г. по описа на СРС,
153 с-в.
Ответникът не претендира разноски в производството.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че В. Д.
Д., ЕГН ********** дължи на „Т., ЕИК . на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 658,21 лв., представляваща цена за
доставена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 31.05.2022 г. до изплащане на вземането; сумата 61,75
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 13.05.2022 г. и сумата 95,32 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение през периода от 01.05.2019
г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 31.05.2022 г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за доставена топлинна енергия за
разликата над 658,21 лв. до пълния предявен размер 4 556,07 лв., иска по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия
за разликата над 61,75 лв. до пълния предявен размер 427,45 лв., както и иск
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 18,46 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
01.07.2019 г. - 13.05.2022 г., които суми касаят топлоснабден имот -
апартамент 16 в гр. С., ул. „Н., с аб. № ., и за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 28 835/2022 г. на СРС, 153
състав.
ОСЪЖДА В. Д. Д., ЕГН ********** да заплати на „Т., ЕИК . на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 64,29 лв. разноски в
настоящото производство и сумата 24,30 лв. разноски по ч. гр. д. 28835/2022
г. по описа на СРС, 153 с-в.
Решението е постановено при участието на „Б. като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6